
Прочетен: 1043 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 05.01 18:41


Преди една година Република България категорично започна да излиза от комунизма, от най–коварната му зависимост – електрификацията, което отразих в постинга «30.11.2023 11:01 – © България най–после излиза от Комунизма» … Ние които сме учили при социализма знаем мисълта на Владимир Илич Ленин «Комунизмът е Съветска власт + електрификация на цялата страна …», изказана в речта му «Нашето външно и вътрешно положение и задачите на партията» на 21–ви ноември 1920–та година на Московската губернска конференция на РКП (б) 20–22 ноември, том 42–ри …
Тази част от комунизма, Съветската власт, в България я нямаше. У нас властта беше на Тодор Живков. Но електрификация имаше. Това е едно от първите тоталитарни мероприятия на установената с преврата на Девети септември 1944–та година комунистическа власт, с което под формата на уж подобряване на живота на хората, ги заробваха завинаги към държавното предприятие "Енергоснабдяване" (наричано пренебрежително "Енергото", а не както сега изричаме със страхопочитание "Мултигруп" или MG холдинг) … В големите градове същото се правеше с гражданите, на които тоталитарната власт, лицемерно грижейки се уж за тях, подло им предоставяше за ползуване или закупуване ведомствени жилища, оборудвани с парно отопление. Така гражданинът като купуваше жилището – купуваше и вечната си зависимост от тоталитарната комунистическа държава чрез парната инсталация …
Известната с лицемерието, коварството и подлостта си комунистическа власт поставяше на неудобните панелни жилища и комини : имаш право на избор демек. Но я се опитай да цепиш дърва в тясното и ниско панелно мазе – не можеш – ако се опиташ, рискуваш да се убиеш или осакатиш с брадвата. А да вкараш в мазето тон въглища – отнюд … Е, после се измислиха нафтовите и акумулиращи печки, за чието закупуване правеха списъци и се чакаше с години
В читанките имаше един разказ за това, как населението уж доброволно е било принуждавано да дава медните си съдове за жица … Разказваше се за самотна жена в родопско село, чиито единствен син бил мобилизиран в комунистическата казарма, макар че то комунистическата държава си беше една голяма масова казарма, която давала единствения си меден съд – тиган в който си готвела, с думите : "Аз колачета на сина си мога и на нагрята плоча да пека" …
От този разказ съм научил и запомнил думата "колаче", но по–важното е че съм се сблъскал и опознал, макар и не пряко, а опосредствувано чрез литературата, с издевателствата на комунистическата власт над бедните и безпартийни хора …
Знаем обществената сила на литературата и на изкуството въобще, както и на публицистиката и на журналистиката, за просвещаването на хората, за изваждане голата истина наяве и налагането ѝ в съзнанието на човека …
Така чрез книгите, филмите и статиите на Солженицин, Волкогонов, Суворов, Бунич, Вили Лилков, Христо Христов, Евгени Михайлов, Евелина Келбечева, Светослав Овчаров, Михаил Груев, Георги Ангелов, Любомир Огнянов и други, комунизмът си намери майстора …
Задължени сме да споменем и отдадем почит на великия български писател Георги Марков, който смело, героично и самоотвержено, воден от вродения си нагон да служи на обществото, а не на собствения си интерес, съзнателно се внедри в бърлогата на висшата комунистическа номенклатура и лично до главатарят ѝ диктатора Тодор Живков. За да може да ги разобличи от първо лице като пряк свидетел на сатанинските им оргии в своите "Задочни репортажи за България" – не "от България", а "за България". "За България", защото репортажите са писани в страната – на място, на терен – и с риск за живота си нелегално ги изнася заедно със себе си през границата към Свободния и демократичен Запад. "За България", а не за "Тодор Живков и компания" например, защото практически у нас нямаше здраво място – комунистическата зараза беше поразила цялата държава, народ и общество : като се започне от тоталитарните Чавдарски чети в Народна република България, в които задължително членуваха децата от І до ІІІ–ти клас и се продължи със също така задължителното членуване в Димитровската пионерска организация (ДПО) "Септемврийче" (от IV–ти до VII–ми клас), след което като на конвейер преминаваш в Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС) и завършиш, ако си политически благонадежден, в Българската комунистическа партия (БКП). Останалите задължително биваха вписвани в Отечествения фронт (ОФ) и Българските професионални съюз (БПС) … "Неблагонадеждните", но амбициозни кариеристи, рядко свободомислещи и честни хора като моят преподавател по Висша математика и Теория на вероятностите Иван Тотев, се записваха в Българския земеделски народен съюз (БЗНС) на Петър Танчев …
Имаше и други тоталитарни обществени организации като "Доброволната" организация за съдействие на отбраната (ДОСО), Българския ловно–рибарски съюз (БЛРС), Българския туристически съюз (БТС), Съюза на българските автомобилисти (СБА), Международната детска асамблея "Знаме на мира", за която се харчеха сума ти грешни народни пари и за която баща ми казваше : "Единство, творчество, красота … ама без класова борба". И беше прав …
А така наречената художествено–творческа интелигенция беше закрепостена в отделни съюзи по художествено–творчески занаяти – писане, рисуване, декламиране; на журналистите, на кинаджиите и прочие … "Така наречената"?! Защото в понятието "художествено–творческа интелигенция" интелигенти имаше, ама художественост и творчество нямаше. Особено пък творчество нямаше никакво, защото всички творци без изключение бяха набутани в калъпа на социалистическия реализъм – задължително трябваше да се отразяват работническата класа и трудовото селячество … И най–вече да се възхвалява Партията – БКП – и вождът Живков
Стихове като следните, които не засенчваха славата и образа на първия партиен и държавен ръководител, в тоталитарна комунистическа България се допускаха :
Знам си точното място и ред
и цената същинска си зная :
аз бях дребния редник–поет,
за маршалски пагон не мечтаех …
Но стихове, в които да изявиш себе си без ограничение и съобразяване, беше невъзможно да се публикуват. И някои художествени творци, най–вече емоционалните поети, имаме такива и в блога, "пишеха за чекмеджето" с надеждата, че все някога стиховете им ще видят бял свят. Но космополитна поезия, която съчетава сръбската поп фолк класика (Незир Еминовски) с руската литературна класика (Достоевски), християнството (Света Петка) и българските песни за маса (Пак съм пиян), се роди само в условията на демокрация и пазарна икономика :
Напил съм се Снощи Чаши
съм чупил – ръцете ми кървави
Прибрал съм се После Там
където жена и дете ме чакат
Мен ме чакат повтарям чакат ме
Знам аз знам трябва вяра!
Като пия умирам като пия убивам
пропадам повръщам повтарям
като пия се валям в калта
и смърдя Смердяков съм сякаш сън
Карамазов : "Призори призори
ще се застрелям! " Света Петко
която висиш на стена–та–та
та … Та какво
исках да кажа? Кого
исках да моля? Къде
исках да ида? Защо
пак съм пиян
"Пак съм пиян!"
Нищо не помня Помня …
В борбата за измъкването от оковите на комунизма дават своя принос всички социални слоеве – от "интелигентната" мома, на която не ѝ личи да е материално богата, аристократизъм също ѝ липсва, и която казва : "А–а–а, просто те [комунистите] са виновни абсолютно за всичко … А–а–а, с още една дума ше ви кажа, че за всичко е виновен комунизма", до бизнесмена Караньотов с "От 90–та година досега ни управляват само комунисти" и, според неговото си самомнение, потомствения аристократ на духа Митко Културата …; своя принос дават всички професионални гилдии, но най–много културтрегерите, които се смятат задължени при всяка своя изява по телевизора да шибнат плесница на реалния социализъм при който са живяли не лошо – изучили са се, някои от тях в Съветския съюз, постигнали са и професионални успехи.
Борбата е трудна но се развива успешно и се разширява обхвата на антикомунистическите сили – ето, преди една година в посочения по горе постинг писах "процесът на излизане на Отечеството от Комунизма протича мудно – 40 години вече – и то заради подривната дейност на Комунистическата номенклатура и ченгетата от Комунистическата Държавна сигурност. Затова тази година и Природата не издържа и се включи в борбата" … И ако миналата година свободната от комунизъм зона в някои населени места е удържала седмица, днес вече е 10 дни … Тази година активно се включиха "кметове, държавата и еколозите" : "Сервитутната зона е 2 х 4 метра. Дърветата са високи по 30. Когато лятно време поискаме да се разшири сервитутната зона, мога да ви покажа писма, включително от някои от кметовете, които сега викат, че те не разрешават … ми не разрешават да сечем дървета извън сервитутната зона. Защото, можели "зелените" да дойдат, съответно и да ни състават актове. Така че да изберат – "зелените" или тока! … Инвестициите например за миналата година при нас са над 100 милиона лева, колкото са ни разрешили от КЕВР. Може да направим и 200 и 300. Само че те трябва да бъдат вкарани в цената на тока … И тука наистина е по скоро политически въпроса, не толкова икономически", каза Асен Христов, председател на надзорния съвет на "Еврохолд България" и собственик на "Електрохолд", който е един от тези които крепят Комунизма чрез масовото разпространение на електрификацията. И като добре изпечен марксист–ленинец казва : "И въпреки всичко, преди всичко ще предпочетеме инвестиции [в Комунизъм] в големите градове, тъй като София е едномилионна, а едно Ярлово има 300 абоната" …
В София и големите градове, я! Защото там е социалната база на Комунизма – работническата класа и наемния труд. А в Ярлово са селяни частни дребни земеделци и вилите на буржоата.
Ето, местната власт, най–прогресивната част от човечеството – еколозите (Грета Тунберг), чиновниците от КЕВР водени от демократа Иван Иванов, които ограничават инвестициите в Комунизъм, се съпротивляват и водят упорита борба с насаждането му дори сред безлюдните махали из планините … "Вие сте готови да направите повече инвестиции [в Комунизъм], но просто никой не иска да поеме … политическата отговорност от един доста по–скъп ток", обобщава същността на съвременната класова борба tvводещата в разговора си с насаждащия Комунизъм Асен Христов … Защото няма ли електричество, няма и Комунизъм!
Ето този корозирал електрически стълб – демократичната държава чрез КЕВР упорито е възпрепятствала подмяната му, докато желязното комунистическо грозно отвратително чудовище е рухнало безпомощно под ударите на Обединените демократични сили (ОДС)
Това ги чака всички материални и нематериални комунистически "динозаври" – всички тези далекопроводи на Комунизма, паметници на Съветската армия, Альоши и прочие скрап …
https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2023/11/30/bylgariia-nai-posle-izliza-ot-komunizma.1890097?reply=5628062
https://chitanka.info/book/565-obadi-se-ljubov
https://litclub.bg/library/nbpr/aniilkov/25_hr.html#bg
https://www.youtube.com/watch?v=rUwr8zJczYs
https://www.facebook.com/watch/?v=861508691462321
https://nova.bg/news/view/2024/12/30/482134/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%B4-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%B0-%D0%B5-%D1%81-25-30-%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%B0/
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8
© Красимир Говедаров, Главен експерт
Тагове:
© В буржоазна и в социалистическа Българ...
© Криви разсъждения–> криви убеждения...
:-)))
В западните държави, в Гърция, в Турция да не би да е нямало електрификация, че толкова се хвалиш с нея?...
А вносът е износ на национален продукт!
Нямаме промишленост и селско стопанство?
Накъде отиваш България
Турция гони сто милиона! Утре и при нас ще са мнозинство!
Мили и любезни са сега!
Но утре като станат началници, ще са други!
Германците са опитали и другата им страна!¹
"Украинската помощ" ни спасила тази година, казаха те.
Каквото му подадеш, това захапва! Само да е сито и доволно! И боят да не е голям!
