На Девети септември в новината за публикуваните от Държавна агенция "Архиви" на документи за "Съветската окупация в България (1944 – 1947 година)" и най–вече за Списъка на загиналите български граждани по време на Съветската окупация, БНТ–то ни каза още : "Емблематични кадри от екзалтираното посрещане на партизанинът Александър Пипонков– Чапай на Девети септември 1944–та година на гара Белово. Ето и споменът на операторът Александър Вълчев, заснел кинопрегледа тогава : "След малко дочух, то не са вижда, понеже там имаше къщи, то прави завой, не са вижда, но видях как идват, народ са умешал и между тях партизаните. И спряха точно пред сестрата на Чапай и аз почнах тогава да снимам". Оказва се години наред социалистическото общество е наблюдавало възстановка снимана две седмици след датата, която олицетворява … "Една възстановка на киностудията, която е евакуирана тогава в Белово и тя е доста по–късна, тя е от 23–ти септември", казва историкът Михаил Груев, председател на ДА "Архиви", за известните кадри от посрещането на партизаните на гара Белово начело с командира Александър Пипонков–Чапай … Пропагандната машина по онова време е пазена в дълбока тайна, както и част от действията на Червената армия на българска територия … Задръжките падат удавени в големи количества алкохол …". Това ни казва и показва Българската национална телевизия.
Ог което разбираме, че "емблематични кадри от екзалтираното посрещане на партизанинът Александър Пипонков–Чапай на Девети септември 1944–та година на гара Белово" не са от Девети септември 1944–та година, а от 23–ти септември същата година :
(1).png)
Документалните кадри, част от които е и тази снимка, не са от Девети септември, а от 23–септември 1944–та година, твърдят БНТ–то и историкът Михаил Груев
Тази "възстановка" прави "пропагандната машина по онова време", която "е пазена в дълбока тайна" от министъра на пропагандата в отечественофронтовското правителства на Кимон Георгиев Димо Казасов, журналист, безпартиен.
Така. Това направила "пропагандната машина по онова време". А какво прави пропагандната машина на днешното време, от която част е и Българската национална телевизия?
Цитира ни оператора, които е снимал тогава и който въобще нищо не казва за възстановка.
"… и аз почнах тогава да снимам", казва операторът. Е, снимал е човекът. Ама какво е снимал, като не е това, което ни е показвала социалистическата пропаганда? Това не ни показва и пропагандната машина на днешното време. Но иначе е сигурна, че не е снимал това, което виждаме. Е, като отричаш, че нещо не е, за да си убедителен, трябва да покажеш кое е.
Александър Пипонков загива на 10–ти октомври на фронта в бой за връх Петралица, Кумановско, Югославия – 17 дни след като се е снимал в кинохрониката. Вижда се, натоварена му е била програмата. Ама той е млад човек, в разцвета на силите – 24 годишен.
Преди да ни покажат "Обобщението", тоест цялата тази нескопосано съшита с бели конци пропагандна компилация, говорителката в студиото анонсира : "Митове, легенди и факти. Обобщението е от Виктор Борисов и Давид Сукнаров".
Поразбира се, ама ни се и внушава, че митовете и легендите са продукт на "пропагандната машина по онова време". А "фактите" са "продукт на пропагандната машина на днешното време", няма как иначе да е, така го схващам като гледам и слушам "Обобщението". Размишлявайки за "възстановката" стигам до извода, че няма как да е направена с професионални актьори и подбрани чрез кастинг статисти. За филма впрегнато е било самото население, което преди две седмици е посрещало партизаните, самите партизани, както и Александър Пипонков. Прочели сценария, облякли са се с дрехите в които са били на Девети септември, набрали са цветя, въоръжили са се, взели знамената, усмихнали се тържествено и като щракнала режисьорската клапа –тръгнали с вдигнати юмруци. Голяма работа ще да е бил този режисьор. Да режисираш такива масови сцени, не е шега работа.
И като гледам кадрите се възхищавам на местните хора – и те са голяма работа, съвършени актьори – как само са възпроизвели тържественото и щастливо изражение на лицата си, щастливите усмивки, блесналите от радост очи, всичко се е получило съвсем естествено.
И като гледам и други кадри и снимки от тази Велика дата Девети септември, за които новобуржоазната пропаганда още не е казала, че са възстановка, в Панагюрище също е имало кинохроника и снимки и кадри от посрещането на партизаните начело с командира Цвятко Баров в града, сравнявам ги с "възстановката" в Белово и не намирам никаква разлика.
А може тези буржоазни идеолози и пропагандатори да се окажат прави и да се стигне до възстановка, защото тяхното управление устремно ни води към нов Девети септември.
Споменатият "историк" Михаил Груев във вестник СЕГА във видео под заглавието "Съветската окупация у нас е невиждана касапница и грабеж", казва още : "Всъщност, това което показват и документите е, че не малка част от тях (съветските солдати) се отдават на грабежи, на насилия, на различни форми на мародерство. Отношението към България и към българите е действително, както и вие отбелязахте, към една окупирана страна … Според мен това са такива битови инцидентни криминални прояви, това според мен не е важното в тези документи. По интересно е натиска, който се оказва върху българското правителство и изработването на система за икономическо ограбване на страната, за изсмукването на ресурси, суровини, транспортни средства, всичко което може да се изнесе … По силата на Съглашението за примирие страната е задължена да предостави на Съюзното командване всички летища, пристанища, гари, транспортни средства, всички ресурси, които страната има … цялата инфраструктура. Но след това започва изземването на самите транспортни средства – на кораби, на шлепове, на цели композиции и така нататъка (И не само, и не само. То е било изнасяне на летища, пристанища, мостове, гари, релси. И като са изнесли "цялата инфраструктура", как после е било доставено оборудването за ДМЗ "Ленин" в Перник? Ами по "Моста на дружбата" – построен през 1952–1954–та година. И "на 8–ми август 1953–та година в Металургичния завод "Ленин" в Перник е отлята първата българска стомана", пише Българската телеграфна агенция)
(2).png)
И това са за мен по–важните и по–интересни документи, не толкова тези свързани с грабежите и мародерство, а просто канализирането на целия път на икономическо и ресурсно ограбване на страната … Колегата Даниел Вачков имаше някои изчисления – той сочи една цифра от, ако не се лъжа, 138 милиарда лева за 45–та година (Е, ако 138 милиарда е цифра, то какво тогава е число, сума, сбор, както казваше академик Благовест Сендов, математик) … Първо : условията в България са много по–различни, тя не е окупирана от нацистите страна. Та не е арена на бойни действия … Няма толкова много кръв, която да предполага такава масовост на репресиите … Ако се сравни с други подобни трибунали, при това в страни, които са много сериозно засегнати от войната, с много жертви на нацистките режими, имам предвид и Франция, и Унгария и много други страни, никъде нямаме такъв процент смъртни присъди, доживотни присъди и изпълнени смъртни присъди … Така че тези паралели имат някакъв смисъл, но те не могат да извинят тази касапница, която се случва тука през Народния съд (Ех, във Франция и Унгария, която е била съюзник на Нацистка Германия, ли е имало повече кръв? И отрязани партизански глави, каквито в тези страни въобще не е имало, и парични награди от правителството за тях? И убийства без съд и присъда по улиците, и изчезнали безследно интелектуалци? Историци?!) … Най–устойчивите митове, че някак си Девети септември е извадил България едва ли не от някаква средновековна изостаналост и е тласнал, както казва там Георги Димитров на V–ия конгрес, нали, това което другите са направили за векове, ние ше го направим за 10–20 години, оказа се, че това не е възможно, най–напред първо. Второ, новият режим не идва върху празно пространство (Така е. Почти всеки земеделец е имал два вола, кола и рало)
(3).png)
А водещият на разговора Людмил Илиев неспасяемо ръси глупости, простотии и невежество.
Към постинга ми «10.09 11:01 – © Списъкът на ДА "Архиви"» darktales е написал следния коментар : "Всъщност наистина много са обикаляли с камиони и други машини. През 1944–46 са участвали в оранта и сеитбата, разнасяли са горива, семена, фуражи и добитък, особено коне. Също и вода, щото преди това в Царство[то] се е смятало, че селяндурите могат да пият от гьола. 1944–та и 45–та са били сушави и неурожайни и се е задавал глад. Всъщност в СССР са умирали хора от глад и след войната, и там е имало суша и неурожай. Но са давали храни на България чрез квотата за издръжка на българската армия. Накарали са гърците и английските им покровители да изчакат малко с репарациите в храни : англичаните са искали ВЕДНАГА и то тройно завишени количества, но в крайна сметка им е било напомнено, че не са в положение да нареждат на Съветската армия. По–късно пак им е било обяснявано същото, когато на Парижката конференция са настоявали кажи–речи цяла Южна България да мине в Гърция. Освен това СССР е отстъпил цялото германско имущество тук, полагащо му се по Потсдам (което хич не е било малко, били сме балканска кантора на нацистите) на българската държава" … "Има и една друга подробност – в Царство[то] на практика всъщност е нямало пътища, дори и главните шосета са били бедствие (но пък е имало сравнително добри железници с хубави гари и станции, ама това от времето на истинския възход преди Войните). Всъщност на практика и автомобили е нямало. С изключение на предшествениците на тукашните генетични русофоби, те естествено са имали по няколко, но пък са ги карали изключително по жълтите павета, до Двореца и из Виена. Става въпрос, че много селски деца или никога не са били виждали автомобил, или не са си представяли опасността, която той представлява. Всъщност в първата половина на ХХ–ти век има необичайно много загинали от автомобил деца в цял свят. Колите са били много по–малко, но точно там е бил проблемът – още не са се възприемали като сериозна ежедневна опасност. Германците са се движили много из България 1940–1944–та [година], но предимно по главните пътища, не са се пъхали в междуселските. Със сигурност и от това време има ПТП жертви, но у нас историческа наука няма. После, във военно време винаги има повече възможности за достъп и контакт до боеприпаси и за съжаление децата често стават жертва на това обстоятелство. Баща ми беше 1929–ти набор, разказвал ми е че с другите хлапета постоянно са крадяли и от нашите, и от германците, и от руснаците де патрон, де запалка от граната, а от трудоваците каменарски капсули и така нататък. Все нещо са гърмяли. Има загинало приятелче – опитвало се да гърми пъстърва с каменарска шашка. И той самият веднъж бил на косъм да се убие. Не вярвам по другите места хлапетата да са били по–мирни". Ето това е истинската история.
Та такива ми ти противоречиви работи за "Съветската окупация в България (1944 – 1947 година)". Социалистическата пропаганда премълчаваше, а буржоазната – измисля и съчинява.
https://bnt.bg/news/po-sveta-i-u-nas-2000-chasa-9-septemvri-2024-g-331764news.html
https://www.segabg.com/category-video/suvetskata-okupaciya-u-nas-e-nevizhdana-kasapnica-i-grabezh
https://www.bta.bg/bg/galleries/archive/234230
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%B2_%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82
https://kvg55.blog.bg/politika/2024/09/10/spisykyt-na-da-quot-arhivi-quot.1922678
https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/nyakoi-v-darzhavniya-arhiv-manipulira-i-premalchava-na-poraziya.173244
© Красимир Говедаров, Главен експерт
Тагове:
© За художествената свобода
© Искат си го социализма хората
Ех, какъв "колосален" къртовски-фалшификаторски труд ще иде по дяволите! Хак им е!
После ще извадя старите книги на БАН и ще си върнем загубеното. Какъв кеф, нали!
Стига да има кой да им вЕрва.
:-)))
Нищо реално и случвало се... Май.
Та стигнем до Мариупол...
Похватите са едни и същи на машината и машините на победителките, макар вече да се редуцираха до един-два, останали единствени,като гледам особено филмовата пропаганда, показваща и сега НЕСЛУЧВАЛИ СЕ ФАКТИ И СЛУЧКИ, кого взе да "четка" и идеализира изцяло и чии шпиони...
