10.09.2024г.

     В чест на Девети септември 1944–та година родната новобуржоазия пусна пореден залп срещу о бозе почившите Народна република България, Съюза на съветските социалистически републики и армията му : Държавна агенция "Архиви" публикува на уебсайта "Съветската окупация в България (1944 – 1947 година)" Списък на загиналите български граждани по време на Съветската окупация

Датата на публикуването никак не е избрана случайно – търси се полезното за буржоазията внушение за престъпния характер на влизането на РККА на територията на "неутралното" уж царство България и съответно за незаконността на установената в резултат на това власт на Отечествения фронт и всичко последващо.
Необходимо е да посочим две уточнения на Агенцията :
– В частите на таблицата с отбелязано тире се указва, че в оригиналните документи не е налична информация за съответната категория;
– В колона "Причина за смъртта" информацията е предоставена по начина, по който е дадена в оригиналните документи, без промени.
И така, разлистваме списъка, който съдържа 120 имена и търсим жертвата, за която са посочени най–много данни. Тоест във всяко едно от петте полета – "Име на загиналия", "Възраст", "Местоживеене", "Дата и място на злополуката" и "Причина за смъртта".
Особено ни интересуват последните 2 клетки.
Пълна информация, тоест попълнени са с данни и петте полета, има за 14 жертви – 11,67 %.
За 90 жертви – 75 % – не са посочени датата и мястото на злополуката. Ама се знае, че е "убит от съветски камион". За източника на информацията вижте следващите редове.
А за някой си 3. Цветан Ангелов Цеков нищо не е посочено, освен името. Интересно какъв е документът, на чието основание са го включили в списъка. В такива случай се предполага, че източникът е "една жена в банята каза, ама очите ми бяха насапунисани, та не видях коя е"

Преобладават жертвите от автомобили – "съветски камион", "съветска лека кола", "съветски танк", "съветска камионетка", "лека кола на съветската мисия", "съветска кола", "руска военна кола", "неизвестна руска кола",
"моторна кола", "руска военна кола", "руска тежка кола", "руска военна лека кола". Най–много са жертвите от "съветски камион".
Срещат се доста загадъчни и смешни "Причина за смъртта" :
– 4. Например Надежда Миланова Величкова на 11 години от Радомир е "Тежко ранена от не експлодирала бомба и починала". Априори се подразбира, че бомбата е съветска, вероятно умишлено подхвърлена към детето – нали е намерена по времето на съветската окупация в България. А как детето е ранено от бомба, която не е експлодирала, само въображението на буржоазния пропагандист съставял списъка може да си представи;
– Ето, за 20. Боню Иванов Михалев на 35 години от село Тервел, Тервелско, почти всичко е ясно – "Убит от експлозията на ръчна съветска бомба". Съветски изрод е метнал граната към Боню и го е убил. Както при горния случай, и тук не се знае кога и къде е станало убийството;
– 26. Борис Иванов Стоев на 13 години от село Оряхово, Казанлъшко, е "Убит при бойна артилерийска стрелба". Кога и къде не е посочено. Пък и артилерийската стрелба е някак си нелогична за окупационен корпус. Но в началото е имало всякакви видове и родове войски?!
И въобще както се очертава, руските гадове са убивали предимно невинни  деца – загинали са 27 деца и юноши на възраст от 5 до 19 години – 22,50 % от жертвите;
– 30. Милчо Тодоров Иванов на 14 години, живущ в София на улица "Попово" № 2 е "Убит от възпламенена от съветски войници мина". И за неговата смърт не се знае датата и мястото;
– 34. Иван Димитров Иванов, 14 годишен от село Згориград, Врачанско е "Убит от експлодирала снарядна запалка" на непосочена дата и непосочено място. Ако датата и мястото бяха известни, едва ли съставителите на списъка щяха да пропуснат да ги посочат. Макар и да не съм артилерист и сапьор, понятието "снарядна запалка" ме хвърля в потрес;
– Също така загадъчна е и смъртта на 35. Христо Станков Христов (14) от Радомир : "Убит от експлодирала мина" без да са посочени датата и място на злополуката и произхода на мината;
И случаите на злополуки с деца "Убит от експлозия на бомба" не са малко. Не се посочва, че бомбите са съветски, ама то се знае по презумпция и от заглавието на списъка. Кой друг освен пияни съветски войници може да размята безразборно наляво–надясно бомби.
– И един любопитен случай на "приятелски огън" : 73. Вентура Бохор Фархи на неизвестни възраст и местоживеене и на неизвестни дата и място е "Убита от британска лека кола";

Що ще британски автомобил в окупираната от Съветския съюз България? Ами как що?
От края на месец ноември 1944–та година до 15–ти септември 1947–ма година в победена България се разпорежда Съюзната контролна комисия (СКК) – контролен орган, създаден да следи за изпълнението на условията на Московското примирие, сключено на 28–ми октомври 1944–та година между България и Великите сили победителки. В състава на СКК влизат представители на СССР, Британия и САЩ, ама окупацията според нашите е само съветска.
Та британците си докарали автомобил, който сгазил българска гражданка, за което разбира се са виновни руснаците, защо иначе ще включват този инцидент в Списъка на загиналите български граждани по време на Съветската окупация. Дори допускам, че може да не е станало дори и на територията на страната и в Министерството на външните работи е дошло известие за смъртта ѝ; А именно към МВнР е било прикачено Комисарството за изпълнение на Съглашението за примирие, което в частност се е занимавало и с визираните инциденти.
– А 77. Петър Иванов Георгиев от село Врачеш, Ботевградско просто е "Убит". Ама дали от съпругът на любовницата си, дали от съпругата си заради домашно насилие, дали от брат си за имот, нещо характерно за буржоазна България, дали при пиянско сбиване в кръчмата или при друг инцидент, могат да разсъждават само русофилите. За русофобите убиецът е ясен;

И този случай ме сеща дали дядото на Бойко Методиев Борисов, също просто убит по време на Съветската окупация в България (1944 – 1947), и невинна жертва, е включен в Списъка.
– А 78. Иван Николов Оракчиев, 17 годишен от София, живущ на улица "Витоша" № 102, загинал в уникална ситуация – "Убит от трамвай. Блъснат от камион на съветските войски".
Тука въображението на буржоазните пропагандисти може да роди всякакви картини.
И така пътувайки из Списъка на загиналите български граждани по време на Съветската окупация стигаме до номер 86. Янко Георгиев Миленков на 19 години от село Липинци,Годечко, 87. Борис Иванов Илков на 14 годни от село Дръмша, Софийско и 88. Йосиф Спиров Арсенов, 14 годишен от Костинброд, като и тримата са "Убит от самолетна бомба"

Срам ги е било компилаторите да напишат "съветска бомба", защото Съветският съюз не е бомбардирал България, а да кажат английска или [us]американска не върви, ама никак даже, защото не е политически коректно и атлантическо, а и защото сме лоялни партньори … .
49 броя от злополуките са станали в села из цяла България : от Добричко и Тервелско през Шуменско и Сливенско, та до Ардинско; от Горнооряховско и Великотърновско през Казанлъшко, та до Асеновградско; от Видинско през Врачанско и Трънско, та до Софийско; Пловдивско, Пазарджишко, Варненско и Бургаско, което е – 40,83 % от злополуките, което пък означава, че съветските солдати масово са върлували с камиони по селата да мишкуват.
На 23–ти декември 1946–та година Бистра Христова Пачева (37) е "Убита от руска военна кола" на улица "Иван Вазов" на гара Каранево, Пазарджишко, каквато гара не съществува.

Списък на загиналите български граждани по време на Съветската окупация

Неизвестно кога и къде 55. Стефан Стоянов Мирчев на неизвестна възраст е "Прегазен от съветски камион". И понеже явно са се явили двама Стефан Стоянов Мирчевци – единият от село Каменно, Бургаско (?), а другият от село Йовчевци, Еленско, съставителите на списъка не са си направили труда да уточнят кой е сгазеният и оставили това на наследниците, което, както казва вестник СЕГА, "дава възможност на техните роднини и съграждани да научат по–конкретно каква е била съдбата на загиналите".
В основата на цялата тази буржоазна пропаганда е доцент Михаил Груев, председател на ДА "Архиви", историк, завършил специалност История в Софийския университет "Свети Климент Охридски" през 1994–та година, повтарям и подчертавам – историк – който вчера на Девети септември цял ден се разнасяше по телевизии и радиа :
– По БНР : "Така е, да. За първи път се дава такъв списък на жертвите на Червената армия в България", казва доцент Михаил Груев, историк. От което категорично следва, че всички вписани в Списъка на загиналите български граждани по време на Съветската окупация са жертви на Червената армия. Е, пропагандната насоченост на Списъка е видима и от Космоса.
Така е, да! За да е числото на жертвите по внушително и съответно злодействата на руските и въобще съветските, но главно руските, за украински въобще не може да става дума, мащабни и потресаващи, в списъка са включени едва ли не всички починали от неестествена смърт български граждани, без да е сигурно, че всички те са починали на българска територия, през периода на "Съветската окупация в България (1944 – 1947 година)", което безапелационно се вижда от Списъка на загиналите български граждани по време на Съветската окупация.
И тази пропагандна, ама неграмотно съставена компилация, която най–много ще впечатли хората, които гледат по–повърхностно на събитията и няма да се ровят в сайта с документи на Агенцията и задълбочават в анализи, и особено сгазените от "съветски камион" деца, е дело на професионален историк, личи си – буржоазен, и още повече – изпаднал в творческа криза;
– По БНТ : "Една възстановка на киностудията, която е евакуирана тогава в Белово и тя е доста по–късна, тя е от 23 септември", казва историкът Груев за известните кадри от посрещането на партизаните на гара Белово начело с командира Александър Пипонков–Чапай. За по–убедително се цитира операторът Александър Вълчев, заснел кинопрегледа тогава, който казва : "След малко дочух, то не са вижда, понеже там имаше къщи, то прави завой, не са вижда, но видях как идват, народ са умешал и между тях партизаните. И спряха точно пред сестрата на Чапай и аз почнах тогава да снимам". За казуса ще има отделен пост.
А за леещите се от ефира глупост, простотия и невежество, не умишлените и режисираните за промиване на мозъците, а за спонтанните, които произтичат от липсата на обща култура и от професионалната експертиза на телевизионерите, блестящ пример е изтресеното от Виктор Николаев по телевизия NOVA : "Здравей България, колко българи са убити по време и след (казано с натъртване) окупацията на Червената армия, преки жертви на Червената армия. Не говорим за убитите без съд и присъда (гаче жертвите от Списъка на ДА "Архиви" са убити със съд и присъда), нито за жертвите после и на Народния съд и въобще за целия "Червен терор", а за конкретно жертви на окупаторите (тук е прав, защото сред окупаторите е и Британия) влизащи 44–та година по това време на територията на България" … И също така по БНТ : "Свалено е правителството на Константин Муравиев и на негово място идва правителство на Отечествения фронт начело с Кимион Георгиев".
А че буржоазната пропаганда постига успехи, разбрах и от думите на един млад човек : "Никога в българската история не е имало програма за тотално унищожение на българския военен и политически елит, освен след Девети септември". Ех, програма. Ех, елит. Ама че скудоумие и плоско въображение – сякаш не е имало отрязани партизански глави, не е имало Национална катастрофа и всичко това дело на част от буржоазния "елит"; сякаш не е имало гняв и негодувание и жажда за отмъщение у народа. Имало е просто една бездушна и строга рационално съставена програма. От кого съставена? От Сталин с помощта на Георги Димитров.

https://sovoccup.archives.bg/15-%D0%A1%D0%9F%D0%98%D0%A1%D0%AA%D0%9A_%D0%97%D0%90%D0%93%D0%98%D0%9D%D0%90%D0%9B%D0%98
https://sovoccup.archives.bg/uploaded_files/Spisak_zaginali_SovOccup_final.pdf
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F
https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/pone-120-bulgari-sa-bili-ubiti-chervenata-armiya
https://bnr.bg/horizont/post/102043491/doc-mihail-gruev
https://nova.bg/news/view/2024/09/09/469368/%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81/
https://bnt.bg/news/po-sveta-i-u-nas-2000-chasa-9-septemvri-2024-g-331764news.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Ей, това са несравними, първокласни, изпечени ИДИОТИ ! Много се смях на показната шизофрения!

Вие сте към към Категория "Полезни идиоти". По-нагоре няма да се придвижите...

120 убити Българи /Господ да ги прости/ за цяла една окупация, както ни внушават, е меко казано странно.
А нищо не казват за убитите от съветската армия безцинстващи съвтски войници и офицери /Господ да ги прости/.
Бих искал да понапиша още, но стига. И това е показател за пропагандата. Както казваше Кольо Босия (+), нашите медии са мЪдии.

Тези от архивите явно скучаят и си измислят детски игри за уплътнение на работното време
В България по пътищата, всяка година умират минимум хиляда души Съдбата на тежко ранените не се следи
Мога да им дам интересна игричка от такъв род
Само, че руските коли са кът, няма да им хареса
Да проследяват по години по колко души са убити от всяка марка И, ако случайно има и руски коли, воят на глутницата ще огласи България!
Тези хора съвсем са изперкали или смятат, че ние сме изперкали
Инциденти има в мирно време, какво остава за военно!
Иначе има град Камено в Бургаско и гара, ако не е разграбена вече от хайдуци?
Иначе, с най силни последствия от демокрацията е гара Ямбол От влизането на Софийския влак в града , всички сгради до гарата са бомбардирани Със сигурност, от руската авиация!

Според мен нашите толкова си могат. То въобще нивото на общественото съзнание падна в целия свят, та и у нас.

Бае Коста, от зелена тиква семки не ща.

Минало и заминало, ама никакво самоуважение като българи нямаме.

Не скучаят. Бясно са заети да ни промиват мозъците за живота, който сме преживяли.

Заради подетата борба срещу войната по пътищата, без грам внимание от институциите, Босия си отиде.

Войната по пътищата е отражение и следствие от войната в обществото.

В историческата наука е редно да се избягва идеологическата и политическата пропаганда /най-вече нацистката и комунистическата/...

Да, ама ето, че буржоазните историци пропагандират. В обществените науки има партийност, от която няма как да избягаш, и доколко разсъждаваш научно зависи от каква класова позиция изхождаш. Ето ти един пример за обективен поглед върху историята от Владимир Илич Ленин : «Човек не може да бъде марксист, без да изпитва най–дълбоко уважение към великите буржоазни революционери, които имаха световноисторическото право да говорят от името на буржоазните "отечества", които издигнаха десетки милиони нови нации към цивилизован живот в борбата срещу феодализма. И човек не може да бъде марксист, без да презира софистиката на Плеханов и Кауцки, които говорят за "защита на отечеството" по отношение на удушаването на Белгия от германските империалисти или по отношение на сделката между империалистите на Англия, Франция, Русия и Италия да ограбят Австрия и Турция … Да се ​​сравни "продължаването на политиката" на борбата срещу феодализма и абсолютизма, политиката на освободителната буржоазия, с "продължаването на политиката" на грохналата, тоест империалистическата, тоест ограбващата целия свят и реакционна, в съюз с феодалите потискаща пролетариата буржоазия, означава сравняване на аршина с пуда. Това е подобно на сравняването на "представителите на буржоазията" Робеспиер, Гарибалди, Желябов с "представителите на буржоазията" Милеран, Саландра, Гучков».

Доста "дисиденти" са си отишли заради злоупотреба със "съветска водка". Това малко по-късно.

В злобата и омразата си са гледали по–бързо и повече да унищожат от гадната съветска водка.

Всъщност наистина много са обикаляли с камиони и други машини. През 1944-46 са участвали в оранта и сеитбата, разнасяли са горива, семена, фуражи и добитък, особено коне. Също и вода, щото преди това в Царство се е смятало, че селяндурите могат да пият от гьола. 1944 и 45 са били сушави и неурожайни, и се е задавал глад. Всъщност в СССР са умирали хора от глад и след войната, и там е имало суша и неурожай. Но са давали храни на България, чрез квотата за издръжка на българската армия. Накарали са гърците и английските им покровители да изчакат малко с репарациите в храни: англичаните са искали ВЕДНАГА и то тройно завишени количества, но в крайна сметка им е било напомнено, че не са в положение да нареждат на съветската армия. По-късно пак им е било обяснявано същото, когато на Парижката конференция са настоявали кажи-речи цяла Южна България да мине в Гърция. Освен това СССР е отстъпил цялото германско имущество тук, полагащо му се по Потсдам (което хич не е било малко, били сме балканска кантора на нацистите) на българската държава.

А, точно на място и навреме го казваш.
И за всичко това също има документи, за които допускам, че може и да са ги унищожили.

@kvg55, тук има интересни неща по темата
https://pogled/avtorski/Hristo-Georgiev/nyakoi-v-darzhavniya-arhiv-manipulira-i-premalchava-na-poraziya.173244

Благодаря за сламката, ще се възползвам, защото пиша още един постинг по темата, в който ще цитирам и коментара ти.

@kvg
OK, действай :)
Има и една друга подробност - в Царство на практика всъщност е нямало пътища, дори и главните шосета са били бедствие (но пък е имало сравнително добри железници с хубави гари и станции, ама това от времето на истинския възход преди Войните). Всъщност на практика и автомобили е нямало. С изключение на предшествениците на тукашните генетични русофоби, те естествено са имали по няколко, но пък са ги карали изключително по жълтите павета, до Двореца и из Виена. Става въпрос, че много селски деца или никога не са били виждали автомобил, или не са си представяли опасността, която той представлява. Всъщност в първата половина на 20 в. има необичайно много загинали от автомобил деца, в цял свят. Колите са били много по-малко, но точно там е бил проблемът - още не са се възприемали като сериозна ежедневна опасност. Германците са се движили много из България 1940-1944, но предимно по главните пътища, не са се пъхали в междуселските. Със сигурност и от това време има ПТП жертви, но у нас историческа наука няма.
После, във военно време винаги има повече възможности за достъп и контакт до боеприпаси и за съжаление децата често стават жертва на това обстоятелство. Баща ми беше 1929 набор, разказвал ми е че с другите хлапета постоянно са крадяли и от нашите, и от германците, и от руснаците де патрон, де запалка от граната, а от трудоваците каменарски капсули и т.н. Все нещо са гърмяли. Има загинало приятелче - опитвало се да гърми пъстърва с каменарска шашка. И той самият веднъж бил на косъм да се убие. Не вярвам по другите места хлапетата да са били по-мирни.

Разбуди спомени и мисли. Баща ми, който е 21–ва година, ми е разказвал, че когато идвал в селото автомобил, децата тичали след него с викове "ахтомобил, ахтомобил".
Шосето от селото до окръжния град го помня преди да го асфалтират в началото на 60–те години – беше макадам.