"Почти всичко от мюнхенската реч на Путин се сбъдна" – С тези думи експертите посочват изводите, казани от Владимир Владимирович в известната му реч, произнесена на 10–ти февруари 2007–ма година на Мюнхенския форум за сигурност e. V.
Редица идеи и предупреждения, споменати тогава от Путин, остават актуални и днес.
Нарекоха речта му "декларация за възраждане на руския суверенитет", но тя е нещо повече.
В нея руският президент предупреди Съединените щати и Евроколхоза, че пътя, по който вървят, може да ги доведе (както и останалия свят) до голям конфликт. Тоест към това, което вече е налично към 10–ти февруари 2024–та година и това, за което Путин наскоро разказа на [us]американския журналист Тъкър Карлсон в подробности.
«Убеден съм, че единственият механизъм за вземане на решения за използване на военна сила като крайна мярка може да бъде само Уставът на ООН. И в тази връзка или аз не разбрах казаното съвсем наскоро от нашия колега, италианския министър на отбраната, или той се е изразил неточно. Във всеки случай чух, че използването на сила може да се счита за легитимно само ако решението е взето в НАТО, Европейския съюз или ООН. Ако той наистина мисли така, значи имаме различни гледни точки … Използването на сила може да се счита за легитимно само ако решението е взето въз основа и в рамките на ООН. И няма нужда да заменим ООН нито с НАТО, нито с Европейския съюз (Това което от години се опитват да постигнат САЩ) … В такъв случай ситуацията само ще стигне до задънена улица и ще умножи броя на сериозните грешки», каза в Мюнхен Владимирович Владимирович.
«Страните от НАТО открито заявиха, че няма да ратифицират Договора, докато Русия не изтегли своите бази от Грузия и Молдова. Войските ни се изтеглят от Грузия дори и ускорено. В Молдова остава група от хиляда и петстотин военнослужещи, които изпълняват мироопазващи функции и охраняват складове за боеприпаси, останали от съветско време.
Но какво се случва в същото време? И точно по това време в България и Румъния се появиха така наречените леки [us]американски предни бази от по пет хиляди щика. Оказва се, че НАТО изтласква своите предни сили към нашите държавни граници, а ние, изпълнявайки стриктно Договора, не можем да реагираме по никакъв начин на тези действия …
И ние имаме право да попитаме откровено : срещу кого е тази експанзия? И какво стана с уверенията, дадени от западните партньори след разпадането на Варшавския договор? Къде са тези изявления сега? Никой дори не си спомня за тях. Но нека припомня на публиката казаното тогава. Бих искал да цитирам речта на Генералния секретар на НАТО господин Вьорнер в Брюксел на 17–ти май 1990–та година. Тогава той каза : "Самият факт, че сме готови да не разполагаме войски на НАТО извън територията на Федерална република Германия, дава на Съветския съюз твърди гаранции за сигурност". Къде са тези гаранции?».
И нашият Сополан Паси, когато говори за агресивната Руска федерация и агресивния Путин, не се спомня тези приказки. А и мълчи, дума не обелва що са си думали с Вьорнер, докато го разхождаше с трабанта из софийските улици. Ей, ама що за амнезия ги е налегнала тия атлантици, бе? И Джо не помни какви секретни книжа е размотавал, ама Джо е над 80 години, а Сополан е по–малък от мен.

Владимир Владимирович нищо не крие, каза им го пряко, който има уши да слуша

«Относно демокрацията и разширяването на НАТО. НАТО не е универсална организация като ООН. Това е преди всичко военно–политически блок – военно–политически! И, разбира се, гарантирането на собствената сигурност е прерогатив на всяка суверенна държава. Ние не спорим с това. Моля, ние не възразяваме срещу това. Но защо е необходимо да изтиквате напред военна инфраструктура до нашите граници по време на разширяването? Може ли някой да ни отговори на това? Свързано ли е разширяването на военната инфраструктура с преодоляването на съвременните глобални заплахи? Да кажем, ако говорим за основната днес – основната и за нас, и за САЩ, и за Европа : каква заплаха сме ние за вас  – терористична ли или каква … Така че особено разширяването на военната инфраструктура и приближаването ѝ до нашите граници и демократичният избор на отделните държави по никакъв начин не са свързани помежду си. Така че моля да не бъркате тези две понятия», обяснява Путин в отговор на въпроси.
Ще отговорят?! Грънци! Западът е толкова изпростял, че не може да сдържа и прикрива злобата и омразата си към Руската федерация и алчността да заграби природните ѝ богатства.
Освен това западняците са тъпи и глупави, защото се мислят за по по–умни от руския народ и Владимир Владимирович, който е живял при социализма и е изучавал марксизма–ленинизма, тоест знае, видял е и има повече и по–разнообразен обществен опит от тях.
«Не можем да не сме загрижени и за плановете за разполагане на елементи от системата за противоракетна отбрана в Европа. Кому е нужен нов кръг от неизбежната надпревара във въоръжаването в този случай? Дълбоко се съмнявам, че са самите европейци», връща ми Путин спомена за времето, когато нашите атлантици ни плашеха с Иран и Северна Корея.
«Нито една от така наречените проблемни страни (Иран и КНДР) няма ракетни оръжия, с обсег около 5–8 хиляди километра, които реално да заплашват Европа. И в обозримо бъдеще и обозрими перспективи няма да се появи и дори не се очаква такава способност. А едно хипотетично изстрелване например на севернокорейска ракета към територията на САЩ през Западна Европа явно противоречи на законите на балистиката. Както казваме в Русия, това е същото като «да почешеш лявото си ухо с дясната ръка».

А Баце умее да си почеше дясното ухо с лявата ръка

«Мисля, че е очевидно : процесът на разширяване на НАТО няма нищо общо с модернизацията на самия алианс или с гарантирането на сигурността в Европа. Напротив, това е сериозен провокиращ фактор, който намалява нивото на взаимно доверие».
Това се потвърди в края на 2021–ва година, когато Колективният Запад, измамно чувствайки се превъзхождащ Руската федерация, надменно отхвърли предложенията ѝ за колективна система на световна сигурност. И какво се получи след това? Свидетели сме.
Още през 2007–ма година Путин разбива несъстоятелните претенции за световна хегемония на Съединените щати – «Еднополюсният свят, предложен след Студената война, също не се материализира … Но какво е еднополюсен свят? Колкото и да се украсява този термин, в крайна сметка той означава на практика само едно : това е един център на власт, един център на сила, един център за вземане на решения.
Това е свят на един господар, на един суверен. И това в крайна сметка е разрушително не само за всеки, който е в тази система, но и за самия суверен, защото го разрушава отвътре»,  обобщава Владимир Владимирович и задава въпроса : «А какъв е резултатът?».
Резултатът е, Съединените щати саморазрушавайки се, разрушават Евроколхоза, който и сам активно си помага като послушно следва чуждите интереси чрез компрадорите Урсула фон дер Лайнен и Жозеп Борел. Олаф Шолц и Германия са уникален пример на политическа глупост. А начело на тъпите суициди е гордата Незалежна с гордият ѝ президент Зеленски.
Просто, както констатира Геворг Мирзаян, [US]Америка не можа да понесе бремето на лидерството. То и няма как при отмиране на капиталистическата обществено–икономическа формация, една закостеняла в капиталистическата икономическа и буржоазна политическа система държава да води човечеството към социален прогрес. 
"Съединените щати напънаха всичките си ресурси – военни, политически, икономически – за потискане на Москва и Пекин, както и на Иран и други несъгласни страни. Но световното лидерство не се поддържа по този начин. Това може само да предизвика нови войни".
Е, и войните са налице. А за връзката на империализма с войните пише още Ленин.
И директорът на ЦРУ Уилям Бърнс го призна срутването на хегемона писмено в статията си "Шпионско и държавно майсторство" във Foreign Affairs : "Възходът на Китай и реваншизмът на Русия поставят плашещи геополитически предизвикателства в свят на интензивна стратегическа конкуренция, в който Съединените щати вече не се радват (и занапред скоро няма да им се удаде да се радват) на неоспоримо надмощие … В свят, в който основните съперници на Съединените щати – Китай и Русия – се ръководят от персоналистични автократи, работещи с малки и изолирани кръгове от съветници, придобиването на представа за намеренията на лидерите е едновременно по–важно и по–трудно от всякога".
А за демокрацията Путин им обяснява : «И това (еднополюсният модел), разбира се, няма нищо общо с демокрацията. Защото демокрацията, както знаем, е управление на мнозинството при съобразяване с интересите и мнението на малцинството».
Само че Колективният Запад е природно нагъл : «Между другото, Русия, нас, непрекъснато ни учат на демокрация. Но по някаква причина тези, които ни учат, самите те всъщност не искат да се учат», зачуква им го Владимир Владимирович и продължава назидателно : «Всички държави имат определени правила за финансиране, да речем, на предизборни кампании. Финансирането от държавни източници в други държави, включително чрез правителствени кампании, идва чрез неправителствени организации. Е, къде е това хубаво? Това нормална демокрация ли е, какво ли? Това е скрито финансиране. Скрито от обществото. Кое е демократичното тук? Можете ли да ми кажете? Не! Не можете. И никога няма да го кажете и признаете. Защото това не е демокрация, а просто вмешателство и  влияние на една държава в друга …
Убеден съм, че сме достигнали крайъгълен камък, когато трябва сериозно да се замислим върху цялата архитектура на глобалната сигурност.
И тук трябва да се изхожда от търсенето на разумен баланс между интересите на всички субекти на международното общуване. Особено сега, когато "международният пейзаж" се променя толкова осезаемо и бързо – променяйки се поради динамичното развитие на редица държави и региони», думаше им Путин на буржоата от Запад през 2007–ма година.
Е, каквото Колективният Запад търсеше (ровеше), си го получи (изрови). Да му е честито!

https://vz.ru/politics/2024/2/10/1252827.html
http://www.kremlin.ru/events/president/transcripts/24034
https://vz.ru/opinions/2024/2/2/1251340.html
https://www.foreignaffairs.com/united-states/cia-spycraft-and-statecraft-william-burns

© Красимир Говедаров, Главен експерт