13.01.2024г.

     През 2023–та година Владимир Кара–Мурза беше изпратен в затвора за 25 години – без причина (Едва ли? Има си крушка опашка). Ето неговото интервю. Може би това ще подкрепи и утеши някои от вас : През 2023–та година политикът, историкът и публицистът Владимир Кара–Мурза беше осъден на 25 години затвор. Списъкът на неговите престъпления според руската държава : "фалшификати за армията", "извършване на дейността на нежелана организация" и "държавна измяна" (Значи имало причина и то не една). Кара–Мурза е в единична килия в колония с повишена сигурност № 6 в Омск. Той остава пример за упоритост за много хора, включително и за нас, журналистите и редакторите на Meduza.
Малко преди празниците изпратихме на Владимир нашите въпроси и успяхме да получим отговори. Надяваме се, че думите му ще ви подкрепят и стоплят. Честита Нова Година. Продължавайте да вярвате, независимо от всичко.
– От какво мислите, че се страхуват хората в Русия? И как да се научим да се противопоставяме срещу страха?
– Страховете – като надежди, очаквания, стремежи – са приблизително еднакви сред хората по целия свят. Няма нужда да търсите нещо изключително "руско" тук. Проблемът е в системата, която е изградена у нас. Страхът е основата на режима на Путин, основното средство за поддържане на властта му.
Така беше от самото начало : преди 24 години тези хора дойдоха в Кремъл по време на бомбардировките на къщи и чеченската война. Така са запазили властта си през всичките тези години. И важен фактор за това е демонстративният характер на репресиите – от разстрела на опозиционния лидер на Кремълския [Болшой Москворецки] мост до присъдите на Сталин за инакомислие. Самите те много добре знаят стойността на своите "рейтинги" и своите "избори", така че поддържането на страх в обществото им е абсолютно необходимо.
В същото време е важно да запомните, че страхът – подобно на изнудването – работи само докато човек му се поддаде. Страхът също е избор. И когато достатъчно хора у нас решат, че вече не искат да се страхуват (Не се решават, защото са страхлива буржоазна сволочь, а се изнасят в чужбина при имотите и банковите си сметки), тази система ще започне да се руши като къща от карти. Виждали сме това в много авторитарни страни – включително и нашата през август 1991–ва година.
Ясно е, че да спрем да се страхуваме е по–лесно да се каже, отколкото да се направи. Затова политиците, обществениците и публичните лица от опозицията в този смисъл имат специална отговорност да дават личен пример. Това е една от най–важните причини аз и много мои колеги да не напуснем Русия (Повечето я напуснаха).
Никога няма да забравя думите на Владимир Буковски на един от митингите, които проведохме по време на неговата президентска кампания 2007–2008 година. На въпрос защо се върна в Русия и се съгласи с номинацията [за президент] – наистина ли се надяваше да промени нещо – той отговори : "Върнах се, защото хората отново започват да се страхуват. И когато започнат да се страхуват, трябва да дойдете, да застанете до тях и да кажете : "Ето ме!. Аз не се страхувам".
– Кое е най-лошото за теб? Страшен ли е арестът? Какво ще кажете за 25 години?
(Като приключи Специалната военна операция ще го пуснат да си ходи на Запад)
– След всичко, през което трябваше да премина през последните години – смъртта на близък приятел и кръстник [Борис Немцов], две отравяния от ръцете на ФСБ, сега 25 години строг режим в Сибир – Вероятно би било глупаво да се страхувам от нещо в личен план.
Най–ужасна за мен е мисълта, че хората, които в продължение на четвърт век на власт доведоха страната ни до сегашното ѝ състояние (И какво ѝ е състоянието на Руската федерация? Я Гетьо или някой друг бесен–десен блогър да обяснят), могат окончателно да я лишат от бъдещето (За какво бъдеще бълнува тоя? Да, Русия подчинена на глобалистите и  либерастите). По–голямата отговорност, която носим, ​​е да не им позволим да направят това.
– Има една фраза : "Въдворяването е по–лошо от присъдата". Вашият "етап" започна малко преди рождения ви ден, в началото на септември 2023–та година. Можете ли да ни кажете как мина? Имаше ли нещо специално в това да си политически затворник?
– "Политическите" [затворници] често се извеждат към колонията преди празниците – това се случи с Алексей Навални, Андрей Пивоваров и други. Тук аз не бях изключение.
Между другото, тази неприлична традиция не е "първият век" : Достоевски е транспортиран през декември 1849–та година (тук, в Омск) в коледната нощ, а Солженицин в романа си "В първия кръг" описва сцената точно преди Нова година. На същото място един от героите говори за най–често срещаните маршрути за затворниците до Сибир – и го нарича "прехвърлянето на Куйбишев". Пътувах тук [до колония с максимална сигурност № 6 в Омск] през него – отпразнувах рождения си ден точно в наказателната килия на транзитния затвор в Самара – така че дори транзитните маршрути в нашата страна не са се променили през годините.
Моят етап беше, може да се каже, в индивидуалната категория. Отделни килии в "столипинските вагони" (които през цялото време имаха дежурна охрана), транзитни единични наказателни килии. И в Омск те всъщност монтираха отделна [допълнителна] "фуния" към нашия влак : една за мен и една за всички останали. Пълна изолация от контакти с други затворници – не дай боже да мъти умовете (Аха, изолация?! Пък дава интервю).
Спомних си разказа на Буковски за това как по време на етапите той е бил затворен в отделен "Стакан" и двама пазачи последователно се обръщат към него и му казват : "Мълчи. Млъкни". "Явно вярваха, че щом заговоря, съветската власт ще рухне", добави Володя и пое глътка от неизменния си "Дънхел". Така го карали. Това обаче не помогна на съветското правителство.
– Какво впечатление ви направи колонията с най–висока степен на сигурност в Омск? Как изглежда лишаването от свобода за политически затворник през 2023 година?
– Уви, не мога да кажа нищо за колонията и затворниците тук – тъй като не съм виждал колонията, никога не съм общувал с никой от затворниците. Но постепенно свиквам с ролята на "Желязната маска". От момента на пристигането ми в ИК–6 през септември, бях настанен в единична килия във вътрешнолагерния затвор, където съм оттогава и не очаквам промяна в статуса ми. Както честно ми каза един от местните командири : "Няма да ви пуснем в лагера при другите, вие заразявате хората тук с вашите възгледи".
От съветско време идва и политиката за изолиране на политическите затворници, които властите смятат за особено опасни. Натан Шарански, например, по едно време не напусна ШИЗО и ПКТ. Така че ние с Навални продължаваме традициите в този смисъл.
Формалната страна не представлява никаква трудност за администрацията : вътрешните правила са нарочно съставени по такъв начин, че при желание може да се издаде "нарушение" на всеки. Например за незакопчано копче или възглавница, която не лежеше правилно (имах и двете). Е, в краен случай можете просто да измислите причина – да не пуснете например по радиоуредбата в килията командата "Ставане" в пет сутринта и след това да подадете рапорт, че затворник еди–кой си не е станал (и това се случи на мен също). Всички ние сме "злонамерени нарушители". Ето защо първо ме държаха в наказателна килия ШИЗО 43 дни, а сега ме преместиха в ПКТ за три месеца.
Разделението между наказателна килия (ШИЗО) и ПКТ е много условно. Например през цялото това време аз седях в една и съща единична килия, чийто статус просто се промени. Койката също така се прикрепва към стената от ставане до лягане. Единствените неща, които можете да притежавате в себе си в килията са чаша, сапун, четка за зъби, кърпа и книга (в ПКТ можете да вземете две книги, в наказателната килия – една). Всичко останало е в наличност. "Разходка" също означава ходене в кръг в малкия покрит двор на сградата на затвора. Вярно, в ПКТ разходката продължава час и половина, в наказателната килия – час. И вместо черни дрехи [в ПКТ], те обличат в ярко оранжеви, като на талибаните в Гуантанамо.
Друга особеност на престоя в наказателната килия и ПКТ е подигравателният (тъй като не подлежи на никакво логично обяснение) "дневен режим", според който материалите за писане се дават в килията само за час и половина и те трябва да поберат всичко от работата за деня – включително подготовка за съдилища, писане на изявления, отговаряне на писма (както сега правя), статии, бележки и така нататък. За хората, които пишат – а сред политическите затворници има много такива – това, разбира се, е особено изтънчена форма на мъчение.
През останалото време просто седите или се разхождате напред–назад в празната килия и слушате местното радио, което се излъчва през радиоточката. С моите познания за съвременната руска поп музика сега вероятно мога да дам преднина на всеки. Въпреки че има и класики като "Скъпи мой счетоводителю" (Не я знаех. Стана ми любима) или "Татко е командир на батальон".
Спасяват те книгите. Както и в московския затвор, тук чета предимно историческа и мемоарна литература. Сега взех от лагерната библиотека колекция от документи и спомени за Омското правителство на адмирал Колчак по време на Гражданската война. Интересно (Наистина интересно. Виж ти каква литература имало в затворническите библиотеки на политическите затворници?! А трябва да има само речите и интервютата на Владимир Путин, изказванията на Сергей Лавров и шутките на Маша Захарова. Бердяев и Кант също). Между другото, харесах изказването му : "Ако нещо е страшно, трябва да го срещнете наполовина – тогава няма да е толкова страшно". Това също е свързано с предишния въпрос.
Освен с пълна изолация и ежедневни неудобства, задържането в ПКТ е свързано и със сериозни ограничения на свижданията и телефонните разговори, които на "закоравели нарушители" като мен се разрешават само "при изключителни обстоятелства". Това обаче не е нищо ново за мен : докато бях в следствения арест в Москва, първо ми беше забранено да се обаждам на жена си и децата си от Следствения комитет, след това и от Московския градски съд. През тези почти две години успях да говоря със семейството си само няколко пъти.
Но сега – буквално докато ви пиша тези отговори – получих разрешение от началника на ИК–6 да звънна на децата. Ще им се обадя на Нова година. Не мога да изразя чувството с думи, така че дори няма да опитам.
– За разлика от съветските времена, сега репресиите не са масови, което означава, че няма чисто "политически" лагери. Политическите затворници се изолират по–лесно. Как смятате, че това се отразява на тяхното положение?
– Що се отнася до "масовостта" на репресиите, зависи с какво се сравнява. В сравнение с късните съветски времена (средата на 80–те години на миналия век), сега има поне не по–малко политически затворници, ако не и повече. Затова е вероятно сегашните власти в един момент да се върнат към идеята на Андропов – именно той, когато беше председател на КГБ, излезе с идеята за създаване на отделни политически лагери в Пермска област.
Тогава условията там са били по–трудни, отколкото в лагерите за криминални престъпници, но (съдейки по мемоарите на дисиденти) имаше и положителна страна : в края на краищата вие сте сред съмишленици. Буковски, например, заедно със Семьон Глузман написа своя "Наръчник по психиатрия за дисиденти" в политическата зона на Перм. Днес това е невъзможно. Но за тези от нас, които по принцип сме изолирани от каквото и да е човешко общуване, това е академичен [теоретичен] въпрос.

https://meduza.io/feature/2023/12/31/peremeny-v-rossii-gorazdo-blizhe-chem-kazhetsya

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Продължава в следващия постинг …

"Любе" са един от любимите ми руски състави. Да се преместим у нас.
Когато през есента на 1974г "лежах" в седмо отделение на СЦЗ /където бяха само политически и за тежки крими престъпления, убийства/, версията ми пред старшините бе, че съм набил комсомолския секретар като войник. Когато един ден /след множество заседания/, старшинката ме извика навън, преди да ми връчи присъдата, ми залепи един шамар. Казва лъжец. Въздържах се да не го просна на коридора, спестих си еще несколько лет.
:-)))

Независимо за какво сте се скарали с комсомолския секретар – на идеологическа основа или за друго – посегнал си на управляващо политическо лице. Затова са те квалифицирали като политически престъпник.

:) Това, че си публикувал нещо за политическите затворници в Русия и СССР говори, че все пак признаваш съществуването на подобен феномен в тази изпосталяла държава. Признаваш наличието на Гулаг и всички форми на насилие над човека по политически причини. Признаваш и факта, че "обществото" в тази държава счита това за нещо нормално /полезно било за Родината/ и не се съпротивлява, което говори за неговата опустошеност. Признаваш, че по този начин Русия /СССР/ успя да избие или прогони най-добрите си умове зад граница и затова се е превърнала планетарно чудовище, от което всички се страхуват, но никой не уважава. Само не мога да проумея как е възможно да ти харесва всичко това.

Умното си е умно – че кога съм отричал съществуването на политически затворници в Руската федерация. А останалите ти фантасмагории и измишльотини си ги дръж за собствена консумация.

Де да беше комсомолския...
Борбата беше срещу тънката обуржоазила се прослойка на тогавашния строй.
:-)))

Аха, тя работата е била дебела тогава. Настъпил си интереса на "червената буржоазия".

:) Значи политически затворници има, пък насилие над човешката личност няма. Много странна логика. Всъщност типична за ортодоксалния марксистколенинист обърканост на понятията.

Каквото има–има. На бясно–дясните им се привижда какво ли не. Тия разсъждения си ги разсъждавай като клечиш в нужника.

Ако ти кажа какви изстъпления срещу режима си позволявах 1984- 1989 няма да ми повярваш. И побоища (над мекерета)- и крадене на коли- и влачене на мадами по барове и след бара- и валутни далавери- и запои- и антиком-пропаганда- и черно радио- и своенравна критика- и лично оръжие- и самоотлъчки- и дявол знае още какво?! Питам се: ЗАЩО? се страхуваха от мен и НИКОЙ не дръзна да вдигне пръстче? Е, бях от баровската мафия, пълен с мангизи, знаеха ми приятелите (каратисти и биячи) - заплашвах да ги очистя, ако .. нещо! Значи... и сега.. при "демокрацията"... никаква промяна?!

Щатите не преследват и не наказват ли лицата, които обвиняват в държавна измяна?...

Тогава беше настъпило разложение в обществото.

Ама в затвора са. Един Сноудън се спаси в Руската федерация.