06.01.2024г.

     Западът гледа на XX–ти век единствено като на победа на доброто над злото. Това затруднява разбирането на случващото се в XXI–ви.
Историята на Запада през втората половина на ХХ–ти век е история на успеха. Следвоенните десетилетия бяха време на икономически чудеса, намиране на компромиси във вътрешната политика и обединяване на бивши врагове в силно търговско и политическо обединение – Европейския съюз. Дали сегашните кървави конфликти ще завършат с нещо подобно? Редакторът на рубриката "Идеи" Максим Трудолюбов смята, че очакването за победен изход е свързано с вярата на западните общества в "триумфалния ХХ–ти век", в свят, в който злото се наказва, а жертвите му се възнаграждават. Междувременно днес няма причина да очакваме окончателна победа, която да постави всичко и всички на мястото им. Дори грубите очертания на следвоенния свят все още не се виждат.

Падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989–та година и обединението на Германия беше триумф за демокрацията в Европа

През 1945–та година поражението на Германия беше опустошително, а печелившата коалиция беше широка, защото включваше, освен десетки други държави, Съединените щати, Съветския съюз и Китай. Безусловната победа на тази коалиция, планът "Маршал" и усилията на политиците, насочени към предотвратяване на нови войни, създадоха условия за бързото възстановяване на Европа.
Съгласието относно тежестта на нацистките престъпления беше почти безусловно. Това позволи на хората от много различни култури да се споразумеят за набор от общи ценности, които бяха заложени във Всеобщата декларация за правата на човека 

Същото споразумение направи възможно в първите следвоенни години да се договори създаването на държавата Израел – защитен дом за жертвите на нацизма. Четиридесет години след тези събития светът, разделен от Студената война, отново беше обединен. Много страни от бившия комунистически блок се присъединиха към Европейския съюз. Дори Русия за известно време стана партньор във възстановената коалиция на бившите победители на нацизма (Това последното изречение е абсолютна глупост. Русия станала партньор?! Съветският съюз е основният унищожител на Нацистка Германия и нацизма. Съединените щати покриха сума ти нацисти във Федерална република Германия и много използваха).
От двете страни на историята
Тази схема от ХХ–ти век може да се нарече "западна", защото нейните главни герои са онези, които са помогнали на Запада да спечели войната, да му помогнат да се обедини и да постигне икономически успех. А главните злодеи на този ХХ–ти век са тоталитарните управници Хитлер и Сталин. Най–добрите интелектуални и духовни сили на западните култури, включително руската – от Карл Ясперс и Хана Аренд до Лидия Гинзбург и Александър Солженицин – бяха посветени на разбирането на този опит. Междувременно този тип историческо съзнание оставя в сянка събития, които са ключови за много незападни страни и култури. Бившите колонии имаха свой собствен ХХ–ти век, свои герои и злодеи. В центъра на "незападния двадесети век" е растежът на националното самосъзнание, извоюването на независимост от западните колониални сили и изграждането на собствени политически системи.
Ако за западните страни следвоенните десетилетия бяха време на възстановяване, растеж и евентуална победа над комунизма, то за много хора в Азия и Африка това беше ера на битки за независимост, период на граждански войни и политически борби. Нещо повече, точно тези, които са били от "правилната страна на историята" през западния ХХ–ти век, често са се оказвали от "грешната" страна в Азия и Африка през същия ХХ–ти век.
Британците, които бяха част от водещата коалиция на победителите от 1945–та година, скоро след войната потушиха въстанието на Освободителната армия на народите на Малая, а през 50–те години те брутално се справиха с въстанието Мау Мау в Кения. Британското прибързано разделяне на Индия през 1947–ма година доведе до огромно разселване и насилие. Франция през 1946–1954 година се стреми да запази своите колонии на полуостров Индокитай с военни средства. Алжирската война за независимост (1954–1962) също е белязана от насилие и репресии от страна на френските войски. Холандските колониални войски се бият брутално срещу индонезийските националисти по време на Индонезийската революция, която продължава от 1945 до 1949 година и завършва с признаването на независима Индонезия.
Някои от най–важните събития на незападния двадесети век бяха обяснени с вътрешни противоречия, но те също бяха реакции на предишни оплаквания. Китайското общество, въпреки факта, че Китай формално не е ничия колония, възприема позицията си като унизителна, по–специално поради търговските и териториални претенции на Британия и Русия (?). Която – и това е важно да се помни днес – в рамките на този възглед за света, беше една от европейските колониални сили (Коя, Руската империя или Съветския съюз са "една от европейските колониални сили"? Ако това има предвид авторът, то това е поредната глупост. Виж «07.12.2023 09:01 – © Защо Руската империя не е колониална империя»).
"Твърдението на Мао Цзедун, че "китайският народ е издържал" след век на западно унижение, никога не е било просто самохвална реторика, пише индийският есеист Панкадж Мишра : "Китайската революция от 1949–та година постави началото на трескаво, изпълнено с бедствия, но в крайна сметка успешно търсене на национално богатство и власт".Голяма част от случващото се в Западния свят днес, плашещо интелектуалци и политици (включително пропалестинските демонстрации), е пряко или косвено свързано с процеса на деколонизация – "централното събитие на ХХ–ти век", пише Мишра. И тук не става дума за левия дневен ред, нито за каквато и да било идеология 

Нерегулирано кръстовище
Големите европейски държави се занимават с интензивно проучване и добив на природни ресурси в колониите, често без да вземат предвид последиците за околната среда. Сега същите западни нации, които могат да си позволят да преминат към възобновяема енергия, водят глобалната кампания за предотвратяване на климатичната криза. В същото време от уравнението са извадени извън скоби предишните им разрушителни действия, които до голяма степен предопределиха тази криза.
Преуспяващи и уверени в лидерството си, западните сили все повече се сблъскват със забавените последици от колониалните политики от миналото. Исторически погледнато, експлоатацията на колониите в търсене на ресурси и евтина работна ръка е един от двигателите на тяхното икономическо развитие. Но в крайна сметка разликата в разходите за труд навреди на Запада, защото насърчи преместването на работни места от западните страни към бившите колонии (?). Това от своя страна доведе до недоволство в бившите метрополии, до спиране на цели индустрии и до появата на леви антиглобалистки и десни изолационистки движения. Обратно – страховете на западните общества от нарастващия брой мигранти от бивши колонии се изразиха в разцвета на крайнодесни партии и движения на Запад.
Но истинският нерегулиран кръстопът, където западното и незападното историческо съзнание непрекъснато се сблъскват, са конфликтите и войните в Близкия изток. Създаването на държавата Израел беше плод на широк международен консенсус, възникнал в момент, когато антихитлеристката коалиция все още не се беше разпаднала : както Съединените щати, така и Съветският съюз гласуваха за създаването на новата държава.
Западните политици вероятно са искали да се реабилитират за факта, че техните страни в предвоенните и военни години са били изключително неохотни да приемат евреи, избягали от смъртна заплаха. Нека си спомним трагичната история на трансатлантическото пътуване на лайнера "Сейнт Луис" през месец май 1939 година, на който еврейски бежанци от Германия се опитаха да стигнат до Куба, САЩ и Канада – и никъде не бяха приети. В предвоенните години британците, с помощта на входни квоти, предотвратиха презаселването на евреи на територията на мандатната им Палестина (Британия, между другото, се въздържа по време на гласуването за създаването на държавата Израел).

Пощенска картичка с лайнера "Сент–Луис". Май 1939 година

В този контекст появата на Израел се превърна в едно от най–важните положителни събития на западния ХХ–ти век. Усилията на много поколения евреи, народ, който почти 2000 години нямаше собствена суверенна държава, се увенчаха с успех. Съпротивата от твърдолинейните арабски националисти, която започна много преди Холокоста, поне от 20–те години на миналия век, беше неуспешна. Западът видя в случилото се изпълнение на своя дълг, най–малкото от това, което беше длъжен да направи след Холокоста.
Но в незападния свят това събитие изглежда в различна светлина. Създателите на западния ХХ–ти век – САЩ, Британия, Франция – вече отдавна са въвлечени в близкоизточната политика по това време. От гледна точка на народите на Египет, Сирия, Йордания и много други, политиките на западните сили в региона се водеха предимно от западните интереси. Разпадането на Османската империя след Първата световна война е последвано от произволно, от тази гледна точка, преразпределение на границите и ресурсите в региона. Създаването на Израел след Втората световна война и начертаването на границите на новата държава се разглеждат от жителите на региона точно в тази светлина – като колониално прекрояване на техните територии от някой отвън.
Друг двадесети век надвисва
Варварската атака на Хамас срещу Израел на 7–ми октомври 2023–та година и ужасяващите жестокости на бойците не могат да бъдат оправдани. Тук две мнения не може да има. Дори в арабския свят малцина се осмелиха да оправдаят тази агресия. Но с течение на времето настоящата война само задълбочава разрива между западните и незападните визии за този дългогодишен конфликт. По време на настоящата война Съединените щати още повече загубиха позициите си в близкоизточните общества, отстъпвайки в съзнанието на световната общност на Китай и Руската федерация.
Репутацията на Москва на Запад е в низходяща траектория от поне петнадесет години. Лидерите на тези страни не се колебаят да говорят за Путин като за "ужасен човек", който се ръководи от "зли сили" (Така е. Където няма знание, властва суеверието). Интелектуалците и политиците в Близкия изток, Индия или Китай, напротив, отказват да заемат позиция на пълно осъждане на Москва. "Моят китайски събеседник гледа на ситуацията в Украйна не като на агресивна война между суверенни държави, а по–скоро като на предоговаряне на постколониалните граници след края на западната хегемония", пише Марк Леонард, директор на Европейския съвет за външни отношения. Сега не е моментът да заклеймявате Владимир Путин като "зъл луд", написа Фархад Муджахид Чак, професор по международни отношения в Катарския университет, малко след началото на руската инвазия в Украйна.

"Ужасяващ" Путин, воден от "зли сили", казва Кристин Лагард от ЕЦБ

Скорошно проучване на независимата изследователска група IIACSS установи, че доверието в [US]Америка и нейните политики е достигнало исторически ниски нива в арабските общества, докато подкрепата за съперниците и стратегическите противници на Съединените щати Китай, Русия и Иран се е увеличила. Сред анкетираните в Ирак, Сирия, Йордания, Египет, Ливан и палестинските територии в края на октомври 2023–та година само 2 до 7% смятат, че [US]Америка играе положителна роля в настоящата война. За разлика от това, ролята на Китай в конфликта се смята за положителна от 46% от анкетираните в Египет, 34% в Ирак и 27% в Йордания. Като се има предвид, че Пекин не полага забележими дипломатически усилия в региона, това само подчертава, че те приветстват всяка алтернатива на Запада, дори и тя да е чисто символична. Одобрението за действията на Кремъл е още по–високо : делът на тези, които смятат, че Руската федерация има положително влияние, е близо до половината, средно 47% сред анкетираните.
Работата не е само в това, че антиамериканските настроения отдавна преобладават в региона, с изключение на Израел. Войната подчертава едно историческо съзнание, различно от западното. Западният разказ от ХХ–ти век се съсредоточава върху победата над злото, въплътена, наред с други неща, в създаването на дом за еврейския народ. Кулминацията на този разказ беше рухването на просъветските режими в Европа. Възторгът от несъмнената победа над нацизма и комунизма остави в сянка друго, незападно историческо съзнание.
Но сега друг двадесети век тегне над света.
Коалицията подкрепяща Израел и коалицията, защитаваща интересите на палестинците, не могат да намерят общ език. Коалицията в подкрепа на Украйна е многобройна, но не е толкова всеобхватна, колкото антихитлеристката. Престъпленията на руската държава (?) се осъждат широко в Украйна, но възгледът за Путин като източник на световното зло съвсем не е универсален (и всеобхватен).
Поради тези обстоятелства изобщо не се вижда, че основните кризи на днешния ден могат да бъдат разрешени по същия начин, както това се случи във върховете на западния ХХ–ти век – в средата на 40–те и в зората на 90–те години.
Максим Трудолюбов в «Медуза»

https://meduza.io/feature/2023/12/22/zapad-smotrit-na-dvadtsatyy-vek-isklyuchitelno-kak-na-pobedu-dobra-nad-zlom-eto-meshaet-ponyat-chto-proishodit-v-dvadtsat-pervom
https://www.nybooks.com/articles/2020/11/19/liberalism-grand-illusions/
https://archive.jewishagency.org/ru/jewish-history/content/22865/
https://encyclopedia.ushmm.org/content/ru/article/voyage-of-the-st-louis-1
https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-10-28/-terrifying-putin-driven-by-evil-forces-ecb-s-lagarde-says?leadSource=uverify%20wall
https://kvg55.blog.bg/politika/2023/12/07/zashto-ruskata-imperiia-ne-e-kolonialna-imperiia.1890843
https://ecfr.eu/article/russias-war-on-ukraine-viewed-from-china/
https://www.aljazeera.com/opinions/2022/3/19/this-is-not-the-time-to-brand-putin-an-evil-madman
https://www.washingtoninstitute.org/policy-analysis/united-states-rapidly-losing-arab-hearts-and-minds-through-gaza-war-while

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Мдаа, възгледите са къдрави, както заформилата се история.
Едно БУМ и свърши със сюжетите. Останалото ще пише със събраното ДЖУлязо по скалите и пещерите.
:-)))

Хе–хе–хе,
Това което не стана през XX–ти век, ще стане пред XXI–ви, казваш.
А Пеньо Пенев още през 50–те години е написал :
"Отново, черен като гарван, градоносен облак се надвеси,
към нас военен облак се понесе
и черна сянка запокити
над слънчевите ни поляни.
Сега ще паднем ний убити! –
Затуй ли, майко, ни отхрани?".
Мисля, че ще ни се размине. Страх ги е наглосаксите, че ще загубят богатствата си.

Като показалец. НЕ на всякакви войни и на злото. Нека тази година ни сполети Доброто.
Амин!

Щом не е среден пръст, приема се.

Променен е стилът на войната, прокси, както се нарича!
Те не участват директно, а търсят глупаци,от рода на нашия наемник, които да проливат кръв ,вместо тях! От единичен човек, до държава Да, те ще ги осигуряват с пари и техника, но кръвта, безплатната няма да е тяхна!
Наивни са верующите Богат пари не дарява и , ако
на приказки го прави, после си ги връща с лихвите!
Ако Украйна случайно спечели, край с нея! Става колония до веки веков Това е цената ,на този\ може би вече трилион долара, който е получен Кръвта?
Тя е безплатна!

Украйна няма как да спечели и ще бъде възстановена, но не от Колективния Запад.