«Западът правилно видя "ръката на Москва" в унищожаването на неговите колониални империи – и все още не може да ѝ прости това нахалство. Насочвайки към Руската федерация съвременните ляво–либерални концепции за "деколонизация", той изкривява, просто мами, опитвайки се да я компрометира като ѝ приписва собствените си пороци и престъпления.
Нито Руската империя, нито СССР са били колониални империи в смисъла, в който самата концепция е приложима към историята на Запада. Тази най–важна черта на руската държавност отново подчерта Владимир Путин, изказвайки се на Източния икономически форум. Според президента Русия никога и никъде не се е държала като колониалист, освен това сме помогнали на хората да получат свобода и да се борят с колониализма.
Същите страни, които се опитват да се конкурират с нас, включително и сега, те водеха съвсем друга политика, особено подчерта президентът и припомни, че дори през 50–те години на миналия век хората от Африка са били докарвани в Европа в клетки. Русия не се е цапала в нищо, дори и близо, винаги сме имали различни подходи, което ѝ дава предимство при работа на Юг и Изток.
За враговете ѝ неучастието на Русия в престъпленията на колониалната експлоатация е като червен парцал за бика. От средата на миналия век те с всички сили се опитват да докажат обратното, да използват и най–малкия източник на етнически противоречия. Това нападение от Запада беше болезнено в късните съветски години и особено се засили с началото на украинския конфликт. Няма да е преувеличено да се каже, че Западът води своя кръстоносен поход срещу Русия на фона на безкрайно бърборене за деколонизация. С измамна реторика врагът преследва двойна цел : да подкопае вътрешнополитическата обстановка в Руската федерация и на вълната на русофобията да замотае и прикрие истината и фактите за собствените си престъпления в Африка, Азия и двете Америки.
Това усърдие понякога достига такова ниво на лицемерие и цинизъм, че дори "хора с добри лица" не могат да го понесат. Наскоро в Брюксел, на поредния шабат, посветен на структурата на "пост–Русия", Владислав Иноземцев (признат за чуждестранен агент), самият той пламенен привърженик на "деколонизацията на Руската федерация", беше толкова уморен да повтаря думата "геноцид", че неуместно предложи на събеседниците си да отидат да се разхладят в местния музей, където стотици отсечени ръце на невинни африканци от Белгийско Конго най–добре свидетелстват за западния хуманизъм в най–новата история.
Всеки път, когато попаднете на фалшива враждебна пропаганда, особено ако тя се облича в "белите дрехи" на свободата и справедливостта, е много важно да разберете какъв е основният трик на измамата, където измамникът нагло изопачава, за да получи поне малко печеливши карти в ръцете си. В този случай става въпрос за умишлено объркване на понятията "колонизация", "завоевание" и "колониализъм".
Колонизацията е древно явление. Финикийците създали свои собствени колонии, както атиняните и други гърци. През Средновековието – преди всичко Венеция и Генуа. В същото време те се срещат с местното население, общуват с него и влизат в определени икономически и военни отношения. Но могат ли първите заселници и основатели на Херсонес да бъдат наречени "колонизатори"? Или генуезката крепост в Крим колониално наследство?
Освен това силите, възникнали в резултат на завоевание, най–големите държави в историята, по никакъв начин не могат да бъдат описани като колониални империи. Възможно ли е да се нарекат колонии източните провинции на Рим или Кордоба като част от Арабския халифат в неговия разцвет, или владенията на Поднебесната империя Тан или Минг, или провинциите на империята Ашока, или Афганистан като част от империята на Моголите в Индия или дори относно владенията на Османската империя, която се разпада след Първата световна война? Освен това дори Австро–Унгария, която се намираше в центъра на Европа и владееше обширни славянски територии, беше всичко друго, но не и колониална империя.
Тези държави имат различна историческа съдба.
Западният колониализъм – като историческо явление – възниква в определена епоха и при специални обстоятелства. Той предвижда териториална пропаст между метрополията и колонията, цивилизационна отчужденост на "новите територии", чувството за културно, расово и религиозно превъзходство на "белия човек" (въпросът дали индианците са хора беше повдигнат за дискусия в Съвета на католическата църква), и най–важното, липсата на права и необузданата експлоатация на местното население – до почти пълно унищожение, както в британските колонии в Северна Америка, а след това и в САЩ. И накрая, много често – вносът и износът, отвличането и преместването на "местните" поробени и търговията с тях.
Това е политическа и икономическа практика, продължила векове и поколения, която остави незаличимо петно ​​върху европейските държави : Британия, а след нея и САЩ – това бяха основните чудовища в целия колониален ад; Франция, която провежда по–нюансирана, но не по–малко цинична колониална политика; Известната с изключителната си жестокост Белгия и в малко по–малка степен Холандия. С испанските и португалските колонии в Латинска Америка ситуацията е малко по–сложна и страните от Латинска Америка рано спечелиха независимост. Но по принцип това също не променя същността на въпроса.
Русия, ако разгледаме нейната история от този ъгъл, не отговаря на нито една от характеристиките на колониална империя. При нея няма териториални пролуки. Въпреки всички войни, Русия е страна не толкова на завоеватели, колкото на откриватели.
Още повече, че при нея няма никакви цивилизационни пропуски. Всички територии, станали част от руската държава в продължение на хиляда години, са общували помежду си по един или друг начин през тези хиляда години. Някога те вече са били обединени под една власт от Чингис хан. Колкото и трудно да беше монголското иго, именно то насочи вектора на движение на изток, по някога маркирания път.
Руските предци не са познавали и не са култивирали в себе си чувство за расово презрение и превъзходство ("бремето на белия човек", изпято от най–добрия певец на Британската империя Киплинг). Руските военни и предприемчивите хора, които ги последваха, бяха по–склонни да се интересуват от "местните", а понякога, както в Кавказ, и директно се възхищаваха на тяхната доблест; царете установяваха в "новите" територии по–меки закони и правила от тези в останалата част на империята, властите намаляваха данъците, приобщаваха аристокрацията и уважаваха религията на местното население.
Достатъчно е да видите древната джамия в Санкт Петербург и дачата на бухарския емир в Ялта, за да разберете много за природата на руската многонационална държава.

Древната джамия в Санкт Петербург

Дачата на бухарския емир в Ялта 

И със сигурност не Съветският съюз, който донесе индустриализация и технологичен прогрес, грамотност и култура на народите от Изтока и Средна Азия, е бил колониална империя. Досега, дори след всички политически и икономически промени, когато пресичате границите на бившите съветски републики от Афганистан, Иран или дори Източна Турция, пресичате границите на светове. Такава е колосалната енергия на цивилизоващото съветско наследство.
Без да са замесени в престъпленията на колониализма, Русия и особено Съветският съюз, изиграха огромна роля в освободителната борба на народите от Изтока и Юга през ХХ–ти век. Движението за независимост на Индия, борбата за свобода на Африка и антиколониалното движение в Югоизточна Азия бяха до голяма степен вдъхновени, подхранвани и подкрепяни от руска и съветска помощ – военна, културна и икономическа. Ясно е, че британците ни мразят от предишния век (между другото, Киплинг говори много за това).
Е, измамниците ги хващат по време на играта. За щастие все още се използват прилични свещници. Срещата на върха с Африка, бизнес и партньорските отношения с Китай и Индия, дори сложните дипломатически плетеници с Ердоган и още повече героизмът на войници и офицери от различни националности по фронтовете на Специалната военна операция – това е много, много болезнено за тях. И трябва да се направи още по–болезнено. Една идеология, изградена върху умишлени лъжи, трябва да бъде строго наказана и разобличена.
… Онзи ден двама души, британски професор и местен руски либерал, се опитаха да опишат анексирането на Тверското княжество към Москва като колониално завладяване.
Нищо, нищо, а ние пък ще повдигнем свободолюбивите хора на Прованс срещу терористичната власт на Париж. И ще поведем уелсците в поход срещу Лондон», обяснява на невежите, сред които и блогъри от blog.bg, писателят и историк Андрей Полонски в Деловая газета «Взгляд».

https://vz.ru/opinions/2023/9/22/1230897.html
https://jalita.com/guidebook/street/dvorets_emira_bukharskogo.shtml
https://peterburg.guide/sobory-i-hramy/sobornaja-mechet/

© Красимир Говедаров, Главен експерт