23.11.2023г.

     Странна война започна в Мианмар. Възникна заплаха за сухопътния достъп на Китай до Индийския океан. Пекин може да се намеси в конфликта, което ще доведе до нови санкции. Тъй като Мианмар е населен от родствени на китайците народи, говорим за появата на китайски "Донбас". Русия вече показа, че няма да остане безразлична към това.
Мианмар – бивша Бирма – носи проклятието на своето колониално минало. Британците, които завзеха тази васална на Китай страна през XIX–ти век, начертаха границите ѝ, без да вземат предвид етническия принцип, от империалистическа целесъобразност (divide et impera). В резултат на това 68% от приблизително 60–милионното население на Мианмар сега са бирманци. А 32% са етнически малцинства, живеещи компактно предимно в северната част на страната. Най–многобройни от тях са шаните (9%), карените (7%), араканците (4%), китайците (3%), индийците (2%).
Да, дълго време Бирма беше част от Британска Индия, така че на картите, начертани от индийските националисти, тя все още принадлежи на Индия, която неведнъж е кръстосвала шпаги с Китай в Хималаите.
Каква плодородна почва да насадите още една "бъркотия" по южните граници на Китай, около който  us–американците от известно време създават "санитарен кордон". Всички тези малцинства са предимно будисти, някои християни, но в наше време междуетническите проблеми често са по–опасни от религиозните, а в Мианмар живеят над 100 различни националности. След като Съединените щати не успяха да си осигурят властта в Мианмар, който обикновено се управлява от военните, под техния контрол на демократите, водени от политическия идол Аун Сан Су Чжи, всякакви негативни новини от Мианмар попадат на първите страници на западните медии.
Мианмар го грози разпад? През 2021–ва година в Мианмар беше извършен пореден военен преврат, жертви на който станаха подставени лица на САЩ, които подтикнаха недоволните към масови протести. В бедните мултиетнически страни, където има много млади хора, недоволни от положението си, това никога не е проблем – стига подбудителите да имат пари. След като властите потушиха протестите, страната постепенно изпадна в гражданска война. През последните седмици – точно навреме за срещата на върха на АТИС в Сан Франциско, на която присъства китайският лидер Си Дзинпин – тя престана да бъде мудна, тоест бавно протичаща (Защо ли, защо ли? Защо ли се крият Съединените щати?).
Бунтовниците, действащи с "безпрецедентна координация", тежко въоръжени по невиждан досега начин, са превзели близо 100 (!) военни постове, заплашвайки правителството да загуби контрол над ключови гранични пунктове, които представляват близо 40% от трансграничната търговия , източникът на жизненоважни данъчни приходи за Янгон, друго име на страната Бирма. Тези данни са предоставени от us–американски аналитични центрове, които внимателно следят ситуацията

"Не сме видели нито един камион от началото на боевете на 27 октомври", отбелязва АФП. Преди всеки ден стотици камиони преминаваха през един от граничните контролно–пропускателни пунктове Муше, доставяйки плодове и зеленчуци за Китай и електронно оборудване, лекарства и потребителски стоки за Мианмар. Друг транспортен възел на границата с китайската провинция Юнан – Чиншвехау – също беше затворен за търговия.
Това е резултат от офанзивата ("Операция 1027") в северната част на щата Шан, започната от Алианса на Тройното братство, който включва Армията на Аракан (AA), Националната освободителна армия на Таанг (TNLA) и Армията на националния демократичен съюз на Мианмар (MNDAA). Последната група, според експерти, е движещата сила зад тази операция.
Някои други бунтовнически групи също се активизираха. Например Армията за независимост на Качин (KIA) превзе град Колин, регионалната столица на региона Сикаинг. Армията отговаря, като нанася артилерийски удари, използва въздушна мощ и влиза в наземни сблъсъци с бунтовниците. Всичко е много сериозно.
Пекин иска "съвместно" да осигури стабилност. Властите в Мианмар признават успеха на бунтовниците от етническите малцинства и че страната е изложена на риск от колапс. Китай от своя страна призовава страните в конфликта да осигурят сигурност и стабилност на границата си с Мианмар и незабавно да спрат военните действия. Те вече доведоха до фатален инцидент на китайска територия. Това се случи на 4–ти ноември. Два дни по–късно, според ТАСС, помощник–министърът на външните работи на Китайската народна република Нонг Ронг посети Мианмар … В същото време е ясно, че Пекин няма много доверие в способността на Янгон да възстанови реда в страната.
Осем причини, поради които Си ще се намеси :
– Първо, Мианмар е единствената държава, населена от етнически групи от китайско–тибетското езиково семейство, близки до китайците, която не е в сферата на политически и административен контрол на китайската държава, с изключение на Сингапур и Тайван;
– Второ, Мианмар е естествен коридор за доставка на въглеводороди за Китай от Индийския океан, заобикаляйки Малакския проток, контролиран от САЩ и техните съюзници. Военното правителство на Мианмар се подкрепя от Китай и Русия. Последното посещение на Си Дзинпин преди пандемията беше в Мианмар;
– На трето място, конфликтът се разгръща на границата на северните щати на Мианмар, китайската провинция Юнан, Лаос, Тайланд – в така наречения "Златен триъгълник", един от световните центрове за производство на наркотици;
– Четвърто, бунтовническите групи всъщност заплашват да отрежат Китай от коридора на Мианмар до Индийския океан. Което може да е част от по–голям план за блокиране на Китай по алтернативни търговски пътища, слабо контролирани от Съединените щати;
– Пето, разпадането на Мианмар ще изостри прокси конфронтацията между Китай и Индия в тази страна – всъщност това ще доведе до прокси война между Китай и Индия и Съединените щати и техните съюзници на територия, равна на Афганистан;
– Шесто, прекъсването на наземната доставка на стоки от Китай може да доведе до краха на военното правителство на Мианмар. Китай ще бъде принуден да се намеси в активната фаза на военните действия, може би дори на ниво доброволчески части;
– Седмо, Западът ще осъди намесата на Китай в гражданската война в Мианмар и ще засили санкционния натиск;
– Осмо, Русия може да играе ролята на възпираща сила, като се има предвид тясното ѝ взаимодействие с Индия и Китай : руският военен контингент и военноморска база в Мианмар ще могат да спрат пълномащабна китайско–американска война в региона, която може да се разшири в цяла Югоизточна Азия.

Излазът на Китай към Индийския океан минава през територията на Мианмар

Всъщност за Китай установяването на мир в Северен Мианмар е от изключително значение. Според китайската стратегия "Един пояс, един път" през тази територия трябва да минава икономическият коридор Китай – Мианмар – Бангладеш – Индия. Някои елементи от неговата инфраструктура вече са създадени.
Много странно съвпадение – И всичко би било разбираемо и ясно, ако не беше едно мистериозно обстоятелство : бунтовническите групи, които воюват срещу Янгон, поне преди това имаха много тесни връзки с Пекин. Основната военна сила на техния съюз, Армията на националния демократичен алианс на Мианмар (MNDAA), има база в района на Коканг в щата Шан, където около 90% от населението са етнически китайци. В миналото дори имаше слухове, че MNDAA включва наскоро демобилизирани войници от Народноосвободителната армия на Китай (НОАК), тоест китайски ветерани.
Забелязва се, че законното правителство на Мианмар полага безпрецедентни усилия да получи защита от … Руската федерация.
Тогава, "Ще се сблъскат ли руските спецчасти с китайските?"
Ако всичко е приблизително както е описано по–горе, тогава не можем да изключим ситуация, която изглежда абсолютно невероятна – например сблъсъци между руски и китайски специални части в джунглите на Мианмар. Путин и Си, Русия и Китай имат ли нужда от това? Определено не е необходимо. Мианмар може и трябва да стане изключително обект на сътрудничество, приключва статията си Сергей Латишев в "Царьград".
Със съкращения

https://ug.tsargrad.tv/articles/si-czinpinu-podkinuli-svoj-donbass-russkij-specnaz-stolknjotsja-s-kitajskim_909461

© Красимир Говедаров, Главен експерт

И НЕ сте 'Облизали' ПАК черньоПръцко, който е над Вас!
Навярно сте вечеряли... ;) И Целият Блог е в Очакване...
ВСИЧКИ Следим... :)))

Какво даваш зор бе, ексхибиционист?

Което Китай поиска- то е китайско!
Русия одобрява и благославя! Амин!

Слава Богу, Жив и Здрав Сте! :))

Да, така излиза.

Трай коньо за зелена трева и трай бабо за хубост.

Мианмар е член на ООН от 1948 г.

Като република с демократично управление, Бирма просъществува едва 14 години – до 1962 г., когато генерал У Не Вин извършва военен преврат. Не Вин управлява страната в продължение на 26 години, налага реформи, създава Партията на бирманската социалистическа програма, революционен съвет, който обнародва политическата декларация „Бирмански път към социализма“. Този режим представлява смесица от марксизъм-ленинизъм, будизъм и нумерология. В резултат на управлението му през 1974 г. Бирма е провъзгласена за Социалистическа република Бирмански съюз. През целия период от 1948 г. до преврата през 1988 г. страната е разкъсвана от въоръжени борби срещу правителството на Не Вин. Репресивната политика води до политическа криза.

Едно от най-кървавите събития е т.нар. Въстание 8888, станало на 8 август 1988. Тогава неколкодневните протести на студенти, учители и лекари са потушени със стрелба от страна на армията. Загиват над 10 000 души в цялата страна, повечето от които жени и деца. На парламентарните избори през 1990 г. опозиционната Национална лига за демокрация и нейният лидер Аун Сан Су Чи печелят мнозинство с 80%, но военните отказват да предадат властта и налагат в страната военна хунта под ръководството на генерал Тан Шве (от 1992 г.) Авторитарното военно управление се запазва, но в същото време се засилва борбата с корупцията и намалява държавният контрол върху икономиката.
Страната от 1962 г. се намира под управлението на военните. През април 2008 г. Държавният съвет на мира и развитието огласява новата конституция на Мианмар. Основният ѝ принцип е „дисциплинирана, процъфтяваща демокрация“.
Макар и изключително богата на природни ресурси, Мианмар се нарежда сред най-слабо развитите страни в света и е най-бавно развиващата се в Югоизточна Азия. Мианмар има планова икономика.

Под британско управление страната е била най-големият производител на ориз в света и сред най-богатите на петрол британски колонии. След независимостта си обаче страната постепенно започва да отслабва в икономически план заради зле планираните и осъществени икономически реформи. През 1948 г. министър-председателят У Ну създава план да превърне Бирма в „страна на благоденствието“ чрез планова икономика в рамките на демократично управление. Развалените отношения с Великобритания, както и състоянието на световната икономика след Втората световна война обаче осуетяват тези планове. Износът на ориз се срива с 96%, а на минерали и метали – с над 2/3.[13] След преврата през 1962 г. е въведен т.нар. „Бирмански път към социализма“, който води до национализация на всички отрасли с изключение на земеделието. Провалът и на тази политика превръща Бирма в една от най-бедните държави в света, увеличава инфлацията и безработицата.[14][15] През 1987 г. положението се е влошило достатъчно, за да бъде причислена към списъка на ООН на най-слабо развитите страни в света.[16]

През 1988 г., със свалянето на У Не Вин от власт, Мианмар започва да изоставя неуспешно построената си социалистическа система, но контролът на правителството върху стопанската дейност остава затегнат. Позволена е частна икономическа активност, тъй като има нужда от по-голям запас твърда валута, както и чужди инвестиции, които да подпомогнат икономиката.[17] Въпреки това икономическата свобода в страната е оценена като най-слабата в Азия – по този показател Мианмар се нарежда на една позиция със Северна Корея.[18] Националната валута се нарича кият и съществува в две разновидности, подобна на кубинското песо.[19] Курсът на кията по пазарите обаче е близо 200 пъти по-слаб отколкото определеният от правителството.[20] Огромен проблем продължава да е инфлацията, която между 2005 и 2007 г. се оценява на 30,1%,[18] и е главната причина за икономическата криза в страната.[21] Негативен ефект оказват търговските санкции на Европейския съюз, както и забраната за износ на продукти за САЩ.[20] От друга страна Китай и Индия инвестират усилено в Мианмар. Други големи инвеститори са Тайланд, Сингапур и Южна Корея.[22]

Интерес към големите находища на нефт и природен газ проявяват компании от Русия, Китай, Индия и Тайланд.[23]

Мианмар изнася ориз, юта, каучук и скъпоценни камъни (рубини, сапфири). Близо 98% от земеделските площи са оризища.[24] Изнася се и опиум, извличан от мака, отглеждан между Лаос и Камбоджа под контрола на трафиканти на наркотици.

Пратих поздрави на Вас и морските песни / защото нямаше Други.../ , НО черньоПръцко е ИЗТРИЛ Коментарите ми! Най-Важното Е, че черньопръцко ОПАЗВА БАГАЖА НА морските песни...
С Триене...Мишок -какво да го правиш...
НО И ПАК ГО НЯМА при Вас....
Поздравления - Вие не сте такава СТРАХЛИВА РУСЕНСКА МИШКА като черньоПръцко!
Хубава Вечер!

Света прилича на огромен кокошарник. Всяка кокошка се бори за зрънце. Някои кокошки прескачат в съседни, по-далечни и много далечни дворове. И все за зрънцето.
Ама да не се измъкне от някъде птичи грип. Тогава става къдрава...

Днес черни петък. За всички пропуснали го, трябваше да се напият в четвъртък. Щеше да е черен.
:-)))

Аха.

Ъхъ. Лекувай си обсесията.

Кокошките които прескачат в чужди дворове, попадат в чужди тенджери.