21.11.2023г.

     Следите от нелегитимната анексия над една суверенна държава остават и до днес.
Отбелязвайки с каква упоритост и дори бих казал ярост, сегашното германско правителство на Олаф Шолц отрича правото на руския народ да възстанови своето единство, човек неволно си спомня събитията отпреди 33 години, които завинаги изтриха от политическата карта на света страната наречена Германска Демократична Република (ГДР).
Експертите все още спорят какво е било – обединение, сливане, поглъщане или традиционен германски аншлус? Но ако разгледаме всяко събитие от историческа гледна точка, което предполага донякъде отделен и непременно ретроспективен поглед върху случилото се, тогава си струва не толкова да се задълбочаваме в малко известни подробности, да се фиксираме, макар и върху любопитни, но малки детайли, като оценка на неговите резултати.
Точно това искам да направя. Но първо ви предлагам да отидем на кратко пътуване. 1989–та година, Германска демократична република, югозападен край на Саксония, град Плауен. Именно той в онези години беше един от центровете на движението за мирни трансформации в Германската демократична република, нещо като "перестройка" на републиката, което доведе до събитията от октомври 1990–та година.
Исторически това място се е наричало Викус Плау и е било селище на едно от многото славянски племена по тези места. От тук е буквално на един хвърлей камък до границата с Чехия. Градът с население от малко под 65 хиляди души, което е много малко дори за германските стандарти, не се откроява особено. Световноизвестната "Плауенска дантела" и най–големият каменен мост в Европа (от 1905 година) – това е всичко, с което жителите на Плауен могат да се похвалят. О, да, и един известен в цялата ГДР млекопреработвателен завод – гордостта на източногерманската хранително–вкусова промишленост.

Град Плауен, когато е бил на територията на Германската демократична република

Както почти навсякъде в Германия, 3–ти октомври 1990–та година е посрещнат с ликуване в Плауен. "Вековната" мечта на германския народ за обединение се сбъдна. Очакванията бяха най–розови. В крайна сметка германският канцлер Хелмут Кол обеща на източногерманците Райските градини в много близко бъдеще.
И в началото изглеждаше, че това ще бъде така. В периода от 1991 до 1996 година нивото на доходите на населението на бившата ГДР, което значително изоставаше от западните си колеги по този показател, се увеличи значително – от 42% на 67% от нивото на западно– германските провинции. Но през следващите двадесет и седем години то успява да се повиши само до 75%, отбелязвайки финансова дискриминация срещу източногерманците.
И днес източните провинции имат по–ниски средни заплати, пенсии, стипендии, обезщетения за безработица и социални помощи. В същото време разходите за живот в същия саксонски Плауен не са по–ниски, отколкото в съседния баварски Хоф. И така е навсякъде. Трудовата миграция – доста често срещано явление в Германия – от запад на изток практически не се наблюдава, но в обратна посока потокът се движи непрекъснато. Защо е така? Отговорът трябва да се търси в началото на 90–те години.
Още преди новата (изкушаващо е да го наречем "окупация") германските власти проведоха в Източна Германия лустрация в безпрецедентен мащаб през 1991 година : всички служители на реда бяха уволнени в един ден, бяха извършени "чистки" в образователния сектор ( смятан за един от най–добрите по това време и дори станал пример за училищната система на доста капиталистическа Финландия), в Хумболтовия университет, главният университет на ГДР, историческият, правният, философският и педагогическият факултет са ликвидирани и целият професорски и преподавателски състав е изключен без право на запазване на трудовия стаж.
Но още преди всичко това в Германия беше създадена Службата за настойничество над бившата ГДР или Службата за попечителство (Treuhandanstalt), както още я наричат. Задачата на тази организация беше да привлича западни инвестиции в новите и стари германски земи. Резултатът от дейността на Службата за попечителство беше закупуването, последвано от фалит и закриване от западногермански концерни на 85% от всички промишлени предприятия на ГДР, други 10% отидоха при чуждестранни инвеститори и само 5% успяха да бъдат купени от самите източногерманци.

Нивата на доходите в източната част на Германия са значително по–ниски, отколкото в западната

При обща работна сила от 8,3 милиона души в ГДР, повече от 2,5 милиона са загубили работата си през първите няколко години. Това е цената на силната прегръдка от западните братя.
Спомняте ли си, че споменах млекопреработвателния завод в Плауен? Купен е срещу номинална такса от 1 германска марка (стандартната такса, определена от Службата за настойничество) и затворен в средата на 90–те години. Оттогава в Плауен, както и почти навсякъде в Източна Германия, вече няма промишлени предприятия. А през 80–те години тази страна беше на 6–то място по индустриално производство в цяла Европа.
Западногерманците не само превзеха ГДР, но я и стъпкаха. Чудно ли е тогава, че първият ръководител на Службата за попечителство Детлев Роведер беше убит през 1991–ва година?
Някой ще каже : но самите източногерманци искаха да се обединят, никой не ги е принуждавал да го направят. И тук се сблъскваме с добре познат пример за манипулация и митотворчество. Факт е, че не е проведен референдум за обединението на двете Германии или поне за влизането на ГДР във ФРГ. Всичко беше направено лично, всъщност като на украинския Майдан. Може би тук се крие нежната привързаност на германските политици към нацисткия режим в Киев? (Ха–ха–ха!).

Паметникът на събитията през 1990–та година в Плауен

Знаейки този факт, вие гледате по съвсем друг начин на претенциите на Запада към Руската федерация относно референдумите в Крим и четирите нови региона. Това не е някакво полупризнато–непризнато Косово. Това е крещящ акт на незачитане на демократичните процедури и правата на човека в сърцето на либерална Европа.
Е, да, но всички тези неща са от много отдавна. Със сигурност през това време животът в източните земи забележимо се е променил към по–добро? За да отговоря на този въпрос, предлагам на вашето внимание малки очерци, откъси от репортажи и статии във вестници през последните 7 години.
2016–та година – История на Първи немски канал ARD : "По улиците на Дрезден вървят хора с плакати, изобразяващи Меркел в нацистка униформа. На мястото на свастиката на ръкава ѝ е знакът на еврото"

2019–та година – Резултатите от проучване, проведено от германски социолози в източните  земи : "58% от анкетираните казват, че са по–малко защитени от произвола на правителството, отколкото при ГДР. Други 52% са недоволни от начина, по който работи демокрацията в страната. Нивото на училищното образование е критикувано от 56% от анкетираните. Повече от 70% от анкетираните казват, че се чувстват по–малко сигурни, отколкото по време на Германската демократична република".
2022–ра година – Статия в Die Zeit от 4–ти ноември : "Доходите на германците на изток все още са значително по–ниски, отколкото в западната част на страната. Вярно е също, че източногерманците имат по–малко спестявания, че на практика нямат богати жители и че са малко на ръководни публични позиции. Финансовата възглавница на Запад е малко по–голяма и следователно източногерманците, поради високите цени на енергията, наистина имат причина да се страхуват за съществуването си тази зима".
И накрая, 2023–та година, октомври – Резултати от проучване на телевизионния канал ARD : "Според мнозинството германски граждани, жителите на източните и западните земи все още не са успели да станат единен народ. Почти 50% от жителите на германския изток смятат себе си за "източни германци", а не за германци като цяло. 43% от бившите членове на ГДР се чувстват нарушени в правата си и дори граждани втора категория. Когато им беше зададен същия въпрос на Запад, 76% от германските граждани се нарекоха "просто германци" и не изразиха никакви оплаквания за нарушаване на правата им. Много други подобни проучвания показват подобни резултати".

Източногерманския Дрезден

Минаха 30 години, израсна цяло поколение нови германци, а резултатът все още е катастрофален. Каква е причината за такова поразително противоречие в мирогледа на гражданите на една привидно единна държава?
Може би това е носталгия по постиженията на социализма? Както казват самите "Оси" (често използваният прякор за източногерманците), по време на ГДР е било възможно да се живее поне някак достойно : отлична медицина, качествено образование, детски градини – всичко това, както и много други социални блага, е безплатно.
Или може би това е историческа жалба с поглед към имперското минало? Прусия, Саксония, Бранденбург и съвсем не долнопробните Тюрингия или Вестфалия са най–важните земи на Втория германски райх. Фрайберг, Хале, Магдебург, Рощок, Дрезден, Лайпциг, да не говорим за столицата Берлин – тези градове са били центрове на немската наука и култура в миналото. Днес от някогашното им величие не е останала и следа.
И все пак най–вероятно въпросът е в неоправданите надежди на източногерманците и откровеното пренебрежение от страна на западните им братя, които никога не се поколебаха да покажат на жителите на Изтока кой сега е господарят в общия им дом. Освен това от известно време в германския Запад мнението на тези "грешни" германци, които мислят по грешния начин, искат погрешното, симпатизират на погрешното нещо и като цяло са просто различни, престана да ги интересува. Дори просто само за благоприличие.
Ето какво пише Die Zeit в своя статия от ноември 2022–ра година : "Източната част на Германия, направена от част от глобалния Запад, независимо дали го е искал или не,  независимо дали го иска или не … вместо да продължава да сее недоверие към смятаната досега за враждебна идеология на Запада, Изтокът сега има възможността да участва в нашата обща кауза … доброволно . Не можем да допуснем грешките, направени от Запада през 1989–та година, когато не всичко довършихме, да се повторят днес …".
Смятам, че с това дискусията за истинската същност на германското обединение може да бъде затворена, завършва статията на Алексей Белов.
Алексей Белов в Аналитический портал «Фонд стратегической культуры»

https://www.fondsk.ru/news/2023/11/17/drugie-nemcy-vostoku-i-zapadu-germanii-ne-soytis.html
https://clubz.bg/29296-germanski_ekstremisti_merkel_da_si_hodi_zhalko_che_nyama_kontslageri

© Красимир Говедаров, Главен експерт

бях в бившето ГДР на една голяма екскурзия.
Тогава нямаха още мигранти. Красива страна, работливи, различни от нас.
Но-о-о-о-...в Карл Маркс щат хотелът ни беше лукс и годни притичали от Западна Германия немци на уикенд.
Бедна ти е фантазията какъв лукс, какъв разкош в облеклото,бижутата,колата,маниерите. Ние - жалки бедняци с все претенциите за образовани.
Та четох с интерес. Така, подценил си ги нещо. А бе, велика нация са, ама и там се яви по някой луд в историята,като Хитлер например.
И през вековете са живели богато. Остави ти тази работа. Бях,видях и не ми стига.

Източна Германия взаимоотношенията между хората бяха на много по–високо ниво от във ФРГ.

Трудолюбиви, организирани, дисциплинирани. Уважавам ги.
Но разлика в стандарта на живот има.

Западните са смачкани от САЩ филистери. Източните са надскочили филистерското си ограничено ниво.

Важно е да е духовно богат човек!
Какво , да завиждам на някой циганин, че има много пари и е накичен със златни вериги И да искам да съм като него?
А, сакън, моля ти се, да не кажа сиктирла!
В ГДР бях на стаж, като студент Там се научих, как да работя Впечатленията ми са незабравими и прекрасни!
Веднъж, след една почерпка се мотаех без работа на перона на гарата?
И без документи
По една време, зад гърба ми изникнала патрулна тройка ми поиска документите
Изтръпнах, това означаваше да ме закарат в участъка и резил
Прекрасно разбирах какво ми казват но на руски им отговорих, че нищо не разбирам и разни глупости на руски
Без да ги гледам
Вдигам глава и им виждам гърба на 20 метра от мен
Разбрах, руснак не се пипа!
И урокът , изпросен от продавачка в зеленчуков магазин в Лайпциг относно доматите, какви са?
Разбира се , че са Български! Как може, точно аз да задавам такъв въпрос?
Когато пристигнахме, валеше проливен дъжд През целия престой времето беше фантастично Казваха, че не помнят такова лято На изпращането ни заваля отново същия дъжд от пристигането
Професорът, който ни изпращаше, каза, че Германия плаче за нас ! С нас е дошло хубавото време от Слънчев Бряг, с нас то си и тръгва! Край на хубавото време в Германия!
Прекрасни времена бяха!
Човешки!

Ха–ха–ха!
Интересни преживявания си имал и неща научил.
А доматите, ех доматите.
Човешки времена, точно така.

Две екскурзии с "Балкантурист". Възможния за времето си лукс.
Скитане по музеи и галерии, пътувания до Лайпциг и Дрезден.
Базари около Алаксандерплац. Поглед от шеметната ТВ кула.
Хубава и евтина бира. Където не ти достига немския- на руски.
Чистота и изрядност която отсъства днес изобщо. Учтиви немци-
за сравнение, последния път (2021) имах повече контакти с азиатци.
С марки можеха да се купят изгодно и разни вносни в DDR стоки.

Добре че др. от Пом. е влязъл в час. Поправя се и това ме радва.

"Чистота и изрядност" – дали са занемарили обществената хигиета като нас?
А и чистотата на нацията пропадна.

ГДР беше сериозен товар за икономиките на останалите соц държави особено СССР - изискваше сериозни инвестиции за поддържане на статуса на витрина. В тежката криза през 80-те години вече нямаше как да са поддържа ГДР, но Горбачов трябваше да договори адекватна компенсация за обединението и неутралитет на обединена Германия. Това е било напълно възможно, но не е направено. Също властите не направиха всичко необходимо за пълноценното интегриране на бившата ГДР. Някои заводи бяха нежизнеспособни примерно пневмоколесните кранове TAKRAF отстъпваха сериозно на западните конкуренти.

Те и българските домати явно "отстъпваха сериозно на западните конкуренти", защото и тях ги ликвидираха.