23.09.2023г.

… Продължение от предходния постинг …
     Въпрос : Днес виждаме как въпросите на енергийната геополитика, дипломацията и енергийните доставки стават все по–значими, както за нашата страна, така и за цялата световна общност.
Напоследък Русия преструктурира маршрутите си за енергийни доставки. Казахстан, разполагайки със свободен капацитет за транзит на руски газ към страните от Централна Азия, включително Узбекистан, може да допринесе за разширяването на износа на Изток. Има ли перспективи за развитие на сътрудничеството в газовия сектор с Казахстан за по–нататъшно развитие на износа към азиатските страни? Ако да, кои?
Сергей Лавров : Ние имаме много близък практически диалог и съвместни проекти в тази област с Казахстан и много други наши съюзници. Що се отнася до Узбекистан, той има недостиг на природен газ. Ние сме съгласни да доставяме газ. Проведени са редица контакти на ниво президенти на Русия, Казахстан и Узбекистан относно използването на транзитната система на Казахстан за задоволяване на нуждите на Узбекистан. За да направим това, е необходимо да извършим някои технически работи «на терен». Това е напълно осъществимо и няма да отнеме много време.
Когато се говори за енергийна политика, често се споменава проблемът с газификацията на самата страна производител на газ. Все още не сме решили всичко в тази област. Има съответни планове. В северната и източната част на Казахстан проблемът с газификацията също е доста сериозен. При разработването на по–нататъшно сътрудничество и координиране на плановете всичко това е напълно взето предвид. ЕАИС и неговите най–близки съседи са приоритет за нас.
Имаме собствена транспортна система за износ на газ за Китай. Ние не създаваме проблеми на никого. Нуждите на Китай са такива, че никой няма да бъде изоставен, никой няма да остане извън играта – нито Казахстан, нито Туркменистан, нито която и да е друга страна.
В рамките на сътрудничеството между Русия и Централна Азия в енергийния сектор има пълно разбирателство и цяла поредица от конкретни проекти, обещаващи и дългосрочни. Те ще гарантират устойчивостта на нашите икономики.
Въпрос : На Московската конференция за международна сигурност споменахте процеса на установяване на по–справедлив и устойчив световен ред, както и постепенната дедоларизация на световната икономика и търговия. Колко време може да отнемат дадените тенденции по света? Какво може да предотврати това?
Сергей Лавров : Това е въпрос за докторска дисертация. Невъзможно е да се предвидят тези процеси. Това не е въртенето на Земята, което се подчинява на законите на астрономията или други процеси в областта на точните науки. Много зависи от ролята на индивида в историята. Начело на една държава стои определена личност – ярка или сива. Виждате всеки ден в телевизионни репортажи и в интернет колко личности, оглавили тази или онази държава, вземат решения, насочени единствено към увековечаване на това, което смятат за своето господство.
Има личности, които разбират необходимостта от обединяване на усилията, поради факта, че има голям брой рискове и заплахи за цялото човечество и с тях може да се справим само съвместно, разработвайки методи за преодоляването им, които да отговарят на интересите на всички. За да не се получи като със «зеления преход», който Европейският съюз обяви за «главна задача на деня». Те започнаха да намаляват инвестициите в производството на въглеводороди и дори се отказаха от ядрената енергия. После вятърът задуха в погрешна посока, приливите не бяха много силни и слънцето не грееше много ярко. Сега преподреждат всичко. Освен това те все още принуждават африканските страни (и други страни от третия свят, но особено Африка) да ускорят прехода към «зелена» икономика. Въпреки че самото потребление на въглища отдавна надхвърли всички предишни показатели. Африканските страни в отговор на това казват, че да, трябва да направим нещо по отношение на климата и да вземем предвид тези промени (въпреки че нищо не е доказано на сто процента), но те ни напомнят, че ако Западът иска те сега да се ангажират със «зелен преход», тогава нека да се върнем към обещанията, направени преди около осем години на една от конференциите. Тогава Западът подписа обещание да отделя 100 милиарда долара годишно, за да помогне на развиващите се страни да осъществят «зеления преход». Нищо не е дадено и нищо направено.
Когато се срещнахме в рамките на БРИКС, много колеги си спомниха това и сравниха тези обещания – 100 милиарда долара годишно (които просто бяха забравени) и числата, характеризиращи помощта на Запада за Украйна през последните 1,5 години. Мисля, че всички разбират за какво говорим. Сега в западните страни се чуват (постепенно и не много силно, но все повече) трезви гласове, които призовават да се търсят компромиси, споразумения, които да отчитат интересите както в сферата на сигурността, така и в икономическата сфера на всички държави без изключение, да изоставят диктата, който никога не е довел до нещо добро в живота на когото и да било.
Те казват, че ще подкрепят Украйна, докато е необходимо. На срещата на БРИКС обсъдихме това с нашите колеги в неформална обстановка. Попитаха ме : докога, според мен, Западът ще може да защитава Украйна, така че да спечели «на бойното поле»? Отговорих, че не мога да позная, но в историята има примери. Вижте колко време им отне в Ирак, в Афганистан, за да постигнат целите си. Мисля, че отговорът е ясен.
Изграждането на външна политика на базата на лозунги, и то агресивни, е път за никъде. Или по–скоро това е пътят към войната, който сега виждаме в различни региони на света. Но процесът е неудържим. Това е обективният ход на историята. Трудно е да се каже колко дълго ще продължи.
Те смятаха, че ерата на западното господство ще продължи вечно, но тя продължи около 500 години. Сега е към своя край. Този процес има дълбоки исторически корени от гледна точка на «старото» мислене (буржоазното мислене). Сега той отразява обективната реалност от гледна точка на това, че са се появили нови центрове на власт, които вече не искат да играят ролята на обект на международно сътрудничество и не желаят стария принцип на колонизаторите «да живеят за сметка на другите», да се прилага към тях.
В Африка например, все по–актуален става въпросът за преработката на природните богатства, с които е надарена от бога и Природата. На срещата на върха «Русия–Африка» и на срещата на върха на БРИКС се чуха силни гласове, че Африка вече не иска просто да доставя минерални суровини, които ще бъдат преработени някъде в Европа, в други западни страни, и тогава всички печалби, цялата добавена стойност ще отиде за неафриканци. Ние ще улесним тези процеси. Пак повтарям – не е изключено някъде някой да дойде на власт с намерения, които изобщо не са съобразени с историческите тенденции.

https://mid.ru/en/foreign_policy/news/1902533/?lang=ru

© Красимир Говедаров, Главен експерт

… Продължава в следващия постинг …

Общо взето, разказал им е играта за изноЗа на магданоза.
:)))

И това е факт -и следва панихида. Вечна им память!

Нашите не го слушат и горко ще съжаляват.

Варят ги бавно като жаба.

Много добри отговори на Лавров...

важно В Африка например, все по–актуален става въпросът за преработката на природните богатства, с които е надарена от бога и Природата. На срещата на върха «Русия–Африка» и на срещата на върха на БРИКС се чуха силни гласове, че Африка вече не иска просто да доставя минерални суровини, които ще бъдат преработени някъде в Европа, в други западни страни, и тогава всички печалби, цялата добавена стойност ще отиде за неафриканци. Ние ще улесним тези процеси. Пак повтарям – не е изключено някъде някой да дойде на власт с намерения, които изобщо не са съобразени с историческите тенденции.

Руската дипломатическа школа е класическа.

Да.