23.09.2023г.

… Продължение от предходния постинг …

     Въпрос (превод от английски) : В съответствие с втората Йоханесбургска декларация от срещата на върха на БРИКС, Обединените арабски емирства (ОАЕ) бяха поканени да се присъединят към съюза от 1 януари 2024–та година. Какво въздействие ще има това решение на "петте" върху БРИКС като цяло и за двустранните отношения между Русия и ОАЕ?
Сергей Лавров (превод от английски) : Отговорът е прост. Това ще има положително въздействие както върху нашите двустранни отношения, така и върху сътрудничеството на ОАЕ с останалите членове на БРИКС. Обединените арабски емирства през 2022–ра година станаха търговски партньор номер едно на Русия в целия арабски свят и Арабската лига. Търговският оборот възлиза на около 9 милиарда долара през 2022 година и продължава да расте. Причината за това успешно сътрудничество е, че както Обединените арабски емирства, така и Русия се основават на национални интереси и няма да толерират никакъв натиск в ущърб на себе си и интересите на техните икономики и нашите народи. Бъдещето ни е светло.
Доколкото разбирам, днес ще участваме в друга церемония заедно с посланика на ОАЕ в Русия и вашия ректор – ще се състои откриването на аудиторията на ОАЕ в МГИМО. Това е доказателство за началото на нова глава от нашето сътрудничество.
Въпрос : От няколко години Русия е под санкциите на Запада. Как страната ни се справя с това? Кои чуждестранни партньори ни помагат за това?
Сергей Лавров : Днес вече отчасти засегнахме тази тема. Трябва да се справите с това, като разчитате само на себе си.
Изчисленията на онези, които оплакват краха на нашите отношения със западните колеги, че едва ли някога всичко ще се «върне към предишното», са изградени «върху пясък». Западната линия, прокламираният курс с цел нанасяне на стратегическо поражение на Русия, няма да изчезне никъде в обозримо бъдеще. Разбираме това много добре.
Във всеки случай, ако внезапно по някаква неразбираема команда отгоре Западът ни покани да се върнем към повече или по–малко нормални контакти, ние вече ще се замислим дали да го направим. Ако да, в кои области? Ние няма да си сътрудничим със Запада в тези области, от които зависи нашата сигурност във всеки смисъл : военнополитически, икономически, технологичен и така нататък. Това вече е доказано от опита от последните тридесет години. Западът, без да се колебае, във всеки един момент, когато иска да задържи собственото ви развитие, а това е именно целта – да задържи развитието на конкурентите, ще злоупотреби с всички постигнати договорености. Нито едно от основните споразумения, сключени със Запада след 1991 година, не беше изпълнено. Следователно не можете да вярвате на думата му. Не можете да вярвате на подписите, които Западът поставя върху много документи.
Ние преодоляваме трудностите. Разбира се, те са очевидни. Никой не може да спори с това. Те са значителни и ще продължат да се влошават, доколкото може да се съди по статистическите данни. Руското правителство под ръководството на президента В. В. Путин, който редовно провежда срещи по различни секторни въпроси, свързани с икономическото развитие на страната, прави всичко възможно. Тези усилия дават положителни резултати.
В Русия безработицата намаля, няма дефицит на стоки и се очаква доста приличен икономически растеж, предвид обстоятелствата, в които го постигаме. Виждаме, че се реализират нови проекти в областта на инвестициите и транспорта. Тези проекти ще ни свържат по–тясно със страни, в чиято почтеност и договореност не се съмняваме. Това са преди всичко нашите източни и южни съседи.
Вече сме се убеждавали неведнъж в «договороспособността» и «приличието» на Запада. Нашето заключение е ясно. Когато те «поискат», ние ще погледнем и ще преценим дали си струва и ако си струва – в кои области и доколко.
Плановете и точните числа за развитие на сътрудничеството с Китай, Индия, ОАЕ, Иран, Саудитска Арабия, много африкански страни, особено държавите от Северна Африка (страхувам се да не обидя някого, не мога да ги изброя всички) са конкретни, реалистични и вече дават впечатляващи резултати по отношение на нарастване на търговския оборот, обема на инвестициите и контактите в други области, включително културни, хуманитарни и спортни отношения.
Това, което Международният олимпийски комитет прави сега, е подигравка със здравия разум, с Олимпийската харта. По тази тема говори и руският президент В. В. Путин. Това ни принуждава да търсим други форми за развитие на независим, деполитизиран, състезателен (честен) спорт. Когато видите цел и я постигнете, винаги постигате успех. МГИМО учи точно на този подход към живота.
Въпрос : Не толкова отдавна, на 10 май тази година. Проведе се четиристранна среща на министрите на външните работи на Турция и Русия, Иран и Сирия за уреждане на турско–сирийските отношения. През юни тази година Русия предложи "пътна карта" за нормализиране на отношенията между двете страни. Какви са според вас перспективите за възстановяване на дипломатическите отношения между Турция и Сирия? Реалистично ли е в този момент в близко бъдеще да се постигне споразумение, консенсус за прекратяване на присъствието на турски войски на територията на Сирийската арабска република?
Сергей Лавров : Процесът на нормализиране на отношенията между Турция и Сирия започна миналата година. И двете страни изразиха желание за установяване на контакти. Беше решено те да започнат със срещи между министерствата на отбраната и специалните служби. Те се проведоха през декември 2022 година. Първоначално беше договорено това да е подготовка за среща между министерствата на външните работи с оглед на подготовката за срещата на върха. В тези процеси участваха Турция, Сирия и Русия. Като се има предвид, че иранската страна, заедно с нас и турците, участва активно като член на «тройката » на Астанския формат за сирийско уреждане, иранците също изразиха интерес да се присъединят към формата, който създава условия за нормализиране на отношенията между Дамаск и Техеран.
През април тази година се проведе среща на ниво заместник–министри на външните работи във формат «четворка», подготвяща срещата на министрите на външните работи на четирите страни, проведена в Москва. Тук приехме изявление, изразяващо нашия интерес към разработването на пътна карта за нормализиране между Сирия и Турция. През юни тази година предадохме проекта на документа на всички наши колеги. В момента той се разглежда и контактите продължават, за да се стигне до общоприемливо състояние, което да бъде одобрено.
Има трудности. Споменахте присъствието на турски войски в северната част на САР. Това е  факт. Но отбелязвам, че във всички документи на «тройката» от Астана, която приема съвместно изявление след всяка среща, се казва, че всички ние, включително Иран, Турция и Русия, уважаваме суверенитета и териториалната цялост на САР и се противопоставяме на всякакви опити за стимулиране на сепаратистки тенденции в страната. Турция подписва тези документи през цялото време.
Друго нещо е, че турците обясняват присъствието си с продължаването на терористичната заплаха в Северна Сирия и смятат, че присъствието на техния военен контингент там решава проблема с предотвратяването на «преливането» на терористичната заплаха от Сирия към южната част на Република Турция.
Отдавна се занимаваме с този въпрос. Още преди да започнат консултациите в посочения формат, в неформални контакти предложихме да се върнем към философията от 1998 година, когато беше подписано споразумението от Адана между Турция и Сирия. Предполагаше се, че има терористична заплаха. За да го спре, Турция ще има право, съгласувано с Дамаск, да изпрати свои антитерористични структури на определена дълбочина на сирийска територия. Това споразумение продължава да е в сила, никой не го е денонсирал. Необходимо е да се договори дълбочината на такива операции, каква е процедурата за тяхното започване, провеждане и завършване. Самата идеологическа база съществува. С това са съгласни всички участници в споменатия процес – Русия, Сирия, Турция и Иран.
Друга причина, която не може да бъде пренебрегната, когато говорим по тази тема, е незаконната дейност на Съединените щати в Североизточна Сирия. Именно САЩ подхранват решително сепаратизма на радикалните кюрдски организации, които турците всъщност определят като заплаха за сигурността си. Тези процеси са свързани.
Съединените щати окупираха значителна част от североизточната част на САР. Освен това, това са най–важните нефтени райони и места за производство на зърно. Енергийната и продоволствената сигурност на независима държава–членка на ООН е пряко подкопавана в продължение на много години от Съединените щати, които изнасят петрол оттам през Ирак. Приходите се харчат за развитието на тези територии, където се насърчава създаването на квази–държава на кюрдите. Освен това те завзеха не само традиционно историческите земи на кюрдите, но и част от територията, където винаги са живели арабските племена. Това е опасна ситуация, «бомба със закъснител». Особено като се има предвид, че кюрдският въпрос е актуален не само за Сирия и Турция, но и за Иран и други страни.
Постоянно призоваваме всички наши партньори, които поддържат канали за диалог със Съединените щати, да обърнат внимание на това.
За частта от Сирия, окупирана от САЩ, направиха изключение от режима на санкции, тоест вече разглеждат тази своя окупационна зона като независима държава. Сигурен съм, че нашите арабски приятели виждат това много добре и разбират рисковете и заплахите, свързани с това. Надявам се тази тема да не бъде забравена в контактите на Арабската лига и Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив със западни колеги.

https://mid.ru/en/foreign_policy/news/1902533/?lang=ru

© Красимир Говедаров, Главен експерт

… Продължава в следващия постинг …

Понеже в третата част има едно изречение за зърното, да добавя.
Украинското зърно е на хамериканските Монсанто и Дюпон. Целта е да ни тровят.
Защо Полша не кляка. Унгария пък хич.
Защото си нямат Кирчо и Асенчо.
:)))

ГМО е, няма съмнение.