06.03.2023г.

     В конфликтологията има цяло направление, което изучава външните условия, които влияят върху възникването, динамиката, развитието и края на конфликти, включително политически. И това влияние обикновено се приема доста сериозно. Ненормалното време може да провокира стачки, бунтове, стрелба по работници или погроми, които не биха се случили при по–умерено време. Направлението също така изучава дали има културни особености, които правят етнополитическия конфликт възможен в една страна и невъзможен в друга. Голям брой публикации по тази тема засягат икономическите условия за възникване на конфликт, както и икономическите условия, които потушават конфликта и го прехвърлят в латентна фаза.
Фактът, че бедността насърчава човек да решава проблемите си по конфликтен, дори насилствен начин, е очевидно нещо. А че проблемите с икономиката като цяло също пораждат много по–конфликтно общество, също е очевидно. Дори Мо–Дзъ, конкурент и съперник на Конфуций, казва, че бедността е коренът на всички други злини в страната. Но какво ще стане, ако цялата европейска икономика се срине? Високите доходи и стандарт на живот позволиха много конфликти да бъдат в дълга латентна фаза. И скоро те вече няма да възпират радикали, които са недоволни не само от държавната политика на своите страни, но и от факта, че техният роден регион е част от една или друга национална държава.
През последната година европейската икономика пострада в рекорден мащаб. Средната месечна цена на електроенергията в Европа многократно е ставала най–високата в историята на наблюденията поради рязкото покачване на цените на газа и е счупила собствените си рекорди. Високите цени на газа оказват негативно влияние върху компаниите, особено в дългосрочен план. Следователно намаляването на производствените обеми и преместването в САЩ е само въпрос на време. Инфлацията според някои данни е над 10%, което е изключително високо за Европа. Много правителства и управителни съвети на европейски банки декларираха необходимостта от жертване на икономическия растеж за борба с инфлацията. Поевтиняването на еврото доведе до повишаване на инфлацията поради поскъпването на вноса. В резултат на това се наблюдава намаляване на реалните доходи на населението и съответно нивото на потребление. Това недоволство рано или късно трябва да се прояви в някакви специфични форми, включително протести срещу евроинтеграцията.
Евроскептицизмът нараства през последните години. В парламентите на европейските страни започнаха да влизат партии, настроени негативно към европейската интеграция. Партия за независимост на Обединеното кралство, Национален фронт, Движение "Пет звезди", Алтернатива за Германия. Евроскептици има в парламентите на Дания, Швеция, Австрия, Белгия, Унгария и Гърция. През последното десетилетие това доведе до първия успешен "мек сепаратизъм" в Европа, като Обединеното кралство дори напусна Европейския съюз през 2016–та година. Въпреки това "мекият сепаратизъм", който европейците можеха да си позволят в най–добрите си години, може скоро да бъде заменен от "твърд" сепаратизъм.
Твърд, де, твърд. Всички твърд го искат, които го искат, и твърд ще го получат и усетят.
Обединеното кралство наскоро започна да обсъжда отмяната на резултатите от Brexit. Според съобщения в медиите премиерът Риши Сунак е поискал от министрите да разработят планове за възстановяване на отношенията с Европейския съюз. Може да изглежда странно – Евроколхозът има толкова много проблеми сега! Но ако си спомним Шотландското движение за независимост и неговите успехи, ще стане ясна и стратегията на Лондон към Евроколхоза.
Дебатите за независимостта на Шотландия започват през 70–те години, когато в Северно море е открит нефт. Те доведоха до референдум през 2014–та година, като 44,7% от населението се обяви за независимост. Вторият референдум трябваше да се проведе през 2017–та година, но беше заменен от гласуване за Брекзит. Под претекст за пандемия отказаха трети референдум. И дори тогава, според социологически проучвания, направени в разгара на пандемията, подкрепата за шотландската независимост постоянно надхвърля 50 процента. Днешните разговори за връщане в ЕС прикриват сепаратистките тенденции в Шотландия и референдум, който определено ще раздели страната наполовина.
След успеха на третия референдум в Шотландия трябва да се очаква успешен сепаратизъм в Северна Ирландия (с или по–вероятно без обединение с вече независимата Република Ирландия), както и в Уелс.
Германия, която ще пострада най–много от санкциите и подкрепата за Украйна, също може да бъде изправена пред сепаратизъм, който досега беше засенчен от индустриалните успехи на страната. Най–силни сепаратистки настроения могат да се очакват в Бавария, малко по–слаби, но добре организирани – в Източна Фризия. Фризийците имат и своя собствена организация Die Friesen – нейните активисти отдавна твърдят, че фризийците трябва да вземат съдбата в свои ръце. Може би ще видим недоволство в местата на компактно пребиваване на лужишките сърби, по отношение на които в продължение на два века се провежда постоянна политика на германизация.
Особено лошо е положението в Испания. Почти цялото ѝ крайбрежие има силни сепаратистки стремежи и претендира за независимост. Това са преди всичко Страната на баските и Каталуния, най–активните в сепаратистките си  стремежи. Каталунците често се застъпват за абсолютна независимост – пример за "твърд сепаратизъм", когато елитите и хората искат да напуснат не само страната, но и Евроколхоза. Но сепаратизмът е силен и във Валенсия, Балеарските острови, Галисия, Андалусия, Арагон, Астурия, Кантабрия и Кастилия. В някои региони десетки организации се застъпват за независимост по един или друг начин. Забавянето на растежа на испанския БВП от 2020 година до днес няма да добави съчувствие към Мадрид. Може би тепърва ще видим колапса на съвременна Испания, която ще се превърне в континентална държава без излаз на море.
Подобна е ситуацията и в Италия, въпреки че италианският сепаратизъм не трябва да се надценява поради географското положение на страната и способността на регионите да се изхранват. Сепаратизмът в Италия е явление, породено от желанието на редица етнически групи, компактно живеещи в Италия, както за по–голяма автономия, така и за образуване на независими национални държави. "Лигата на Севера" се застъпва за независимост, прокарвайки идеята за отделяне на индустриализирания Север от Италия, както и обединените движения на аграрния Юг – за отделяне от същия този Север.
Отделно си струва да споменем сицилианския сепаратизъм, понякога придобиващ расова конотация – известно време Сицилия е била под властта на арабите. Вече в рамките на макрорегионите на север и юг на Италия десетки активни сепаратистки движения са намерили своята политическа ниша, като се застъпват поотделно за независимостта на Венеция, Падуа, Флоренция и така нататък, или за определени форми на мека конфедерация в рамките на техните макрорегиони.

Такива едни националистически въгленчета тлеят по цялото Евроколхоз, че и извън него

Келтската лига, Ренесансовата партия, Революционната армия на Бретан и Освободителният фронт на Бретан се борят за независимостта на Бретан от Франция. Свободна Корсика и Фронтът за национално освобождение на Корсика отдавна искат да се отделят от Франция. Бунтовниците от Ница изискват независимост за Ница, Савойската лига за Савоя и Елзас, Националният форум на Елзас–Лотарингия и Нашата страна за Елзас. Освен това Нормандското движение ще направи Нормандия отново свободна, а Окситанската партия, Партията на народа на Франция и Окситанската инициатива трябва да направят същото с Окситания.
Силезийските сепаратисти са най–активни в Полша : Движението за силезийска автономия се стреми към независимост и се опитва да провъзгласи независима Горна Силезия. Пруските активисти са по–малко активни. Силезия и Прусия са последните териториални придобивки на Полша, населени с германци, и те все още не са напълно полонизирани. Агресивният империализъм на поляците изглежда за мнозина прекомерен и несправедлив, а икономическите усилия за развитие на регионите, които вече са недостатъчни след началото на СВО, също са активно ограничени.
Отделно си струва да споменем района на Залешья (Залесья) : чуват се гласове, че в културен и социален смисъл това е по–скоро западната граница на Беларус, отколкото източната граница на Полша. Все още не сме видели карта как Беларус на бъдещето се вижда от самите беларуси. Със сигурност новите граници включват както северната част на Украйна, така и полското Залешье.
Всички тези конфликти, които дълго време бяха държани под контрол и в изключително политическо и правно поле, на фона на променящите се външни условия – в случая усложняването на икономическата ситуация – отново ще излязат на повърхността.
Виталий Трофимов

https://vz.ru/opinions/2023/2/27/1199839.html

Старта на разпада на европийския колхоз е даден.
:)))

Каталуня иска независимост от Испания.

А Ломбардия и Венето от Италия.

Пожелавам им го да го постигнат.

Дело началось!

А ние се борим за независимост от Путин. Най–активните борци са в blog.

Краси, ние поне от Христовите 33 години/ точно така/ се борим, но за зависимост!
Ипо- точно, за подмяна на една зависимост с друга!?
И формалните причини са чисто аборигенски, не идеологически или хуманни- любов към човека! А сакън!
Стъкълца и дрънкулки са причините!
И изводът на един англичанин, че българинът за пари продава и майка си!?

Не сме зависими – покорени сме.