За много години живи и здрави!
01.01.2023г.

     "Самите Ротшилд бяха всичко друго, но не и пацифисти; те направиха своето състояние чрез финансиране на войни, те бяха абсолютно имунизирани срещу морални аргументи и нямаха нищо против малки, кратки и локални войни. Но ако всеобщата война между великите сили разруши финансовите основи на системата, тогава търговските интереси на Ротшилд ще бъдат накърнени", казва Карл Полани във "Великата трансформация" 

Цитатът от книгата на мислителя разкрива причините и движещите сили на един от най–загадъчните периоди в историята на човечеството – стогодишният мир (1815–1914 година). Виенският конгрес установи този мир и той беше формализиран с поражението на Наполеон при Ватерло. Бъдещият демиург и опора на новия (Pax Britannica) свят Нейтън Майер Ротшилд направи своето състояние в тази война и поражението на Наполеон (колапсът на първия континентален проект за глобализацията на Европа – новия Рим).
Две опустошителни войни и Октомврийската революция, бяха необходими за да убият 100–годишния британски проект за глобализация на Европейския континент. Последната (ВОСР) погреба буржоазния преврат в Руската империя (уби британския проект). САЩ подкрепят технически икономическото развитие на СССР, а финансово – Германия, което направи втората война неизбежна (тя и окончателно довърши Pax Britannica).
Ротшилд е заменен от нов демиург и опора на новия (Pax Americana) свят, Джон Пиърпонт Морган, който също прави първите си пари във война, в Гражданската война в САЩ от 1861–1865 година. Доларът замени лирата стерлинга. За тази трансформация, нека ви напомня, светът премина през поредица от ужасяващи бедствия. Русия понесе най–тежките загуби.
Днес в Украйна умира us–американският проект за глобализация. Той умира от 2008 година. Умира мъчително. Световната икономика е изпаднала в дълбока рецесия и не може да излезе от кризата. Международната политика е затънала в кървави войни, сътресения и разцепления.
Ние плътно се доближаваме до 28 юли 1914 година. Строго погледнато, психически проектът вече е мъртъв. Той е мъртъв от 2000–те години (бенчмарк – експлозии на първите финансови балони и кулите на СТЦ). Следователно – от 2008 година. Но ще започна отдалеч, от 1995–та.
В нощта на 29–ти срещу 30–ти август 1995–та година от Авиобазата Лехфелд в Бавария ("Бундештрасе" 17, един километър източно от Лагерлехфелд и 20 километра южно от Аугсбург) се вдигнаха две ескадрили Panavia Tornado от 32–ро изтребително–бомбардировъчно крило (Jagdbombergeschwader 32) на 1–ва дивизия на Luftwaffe и  бомбардираха Югославия. Така започна операцията на НАТО "Преднамерена сила".
След това ще има "Съюзна сила", разпокъсването не на Югославия, а на Сърбия, обръщането на Примаков над Атлантика и убийството (това не е печатна грешка) на Слободан Милошевич. След това дойде "Иракска свобода", която екзекутира Саддам Хюсеин. По–късно "Обединен защитник" ще се "застъпи" за Либия и ще малтретира, изнасилва, разкъсва Муамар Кадафи. И тогава … .
Тогава "Непоколебима решимост" ще се сблъска с руското "НЕТ". Сирия, макар и в съкратен вариант, ще си съществува, Башар Асад ще остане жив и президент на страната. Машината закъса. "Натискът на Изток" се поохлаби. Защо тогава 1995–та година? 

Защото "Съюзническа сила" беше първата операция на НАТО, заобиколила Съвета за сигурност на ООН (пропадането на Ялтенския мир и Хелзинкското споразумение стана факт).
Умишлено не включих Майдана и Крим в този списък, защото украинската история беше само прелюдия (възрастните знаят защо е необходима прелюдия и какво следва) преди основното действие. Какво е трябвало да бъде основното действие, югославският сценарий не остави никакво съмнение за съдържанието и целите му.
В 1995 година «цивилизованият свят» погази всички цивилизационни норми. "Съюзна сила" отмени международното право. Остана да властва само волята и желанието на условно обединения Запад. Жаждата за печалба, обусловена от новоотварящите се пазари (нова работна сила, нови потребители, нови ресурси), се превърна в консолидираща сила, идентифицирана като деидеологизация.
Докато "разработването" на нови пазари беше печелившо, глобалният проект устройваше всички (или почти всички) национални администрации. През 2008–ма година печалбата приключи, загубите започнаха да надвишават ползите. Загубите не се разпределят по равно. Социалната стабилност беше атакувана не в световен мащаб, а в конкретни държави. Светът започна да се разпръсква в "национални апартаменти" (национално отмъщение).
Основният резултат от кризата от 2008 година беше създаването на политически мотивиран инвестиционен механизъм (преразпределение на разходите).
Пускайки печатарската преса, САЩ денационализираха световните спестявания

Спестяванията на развиващите се икономики се преместиха под американската юрисдикция.
След САЩ и централните банки на Англия, Япония и Евроколхоза на пълни обороти задвижиха своите печатници.
Глобалната (все още) финансова система се напълни до горе с "прясно отпечатани" пари. Фондовият пазар закипя от спекулативни печалби, симулиращи растеж на глобалната (засега) икономика. От 2008–ма година не световната икономика расте, а световният БВП (скорост на парите). Блатото бълбука, "новите" пари все още не са трансформирани в програми за растеж.
Има редица въпроси на дневен ред, на които либералната икономическа теория не може да отговори. По–точно, кризата не създаде нов политически мотивиран инвестиционен механизъм, а разкри първоначалната му същност. И това не е пазарният механизъм, както сме свикнали да го разбираме.

Пари Колективният Запад има. Но май все по–малко неща пазарува с тях. А няма и какво 

За да се разбере процеса (осмисляне), е необходимо да се възстанови връзката между политиката и икономиката (методи за организиране на "общото цяло"). Тяснопазарната логика не позволява това, тя по–скоро крие причините и същността на случващото се, отколкото ги обяснява. На фона на господството на неолибералния дискурс "добре забравеното старо" изглежда радикално (на ръба на екстремизма) "ново".
На 24–ти февруари 2022–ра година Руската федерация не започна само денацификацията и демилитаризацията на Украйна.
Русия призна и гръмко заяви, че Ялтенският мир и Хелзинкските споразумения са рухнали – установените от тях правила вече не съществуват. Русия най–накрая беше чута.
Значението на Украйна в световния ред не е такова, че да съхраняваме този ред заради нея. И двете страни са наясно, че въпросът е принципен. Истерията на Обединения Запад от действията на Русия не е породена от интересите на Украйна, а от разрушаването на наложилия се след 1995 година ред – монопола на Запада върху насилието в геополитиката.
Дойде времето за нова политическа икономия. Икономика без политика не поставя програма за развитие. Това е нещо, което съвременната буржоазна икономическа наука, свикнала да измерва всичко с графата "финансова печалба", по никакъв начин не може да разбере. Войната не е в и за Украйна. Войната е в и за умовете на хората. Войната е за бъдещето на човечеството. Изборът е екзистенциален.
За да разберем причините за случващото се, трябва да признаем, че междудържавната (социокултурна) конфронтация не е изчезнала никъде през всичките тези години. Опитът да бъде сведен до корпоративна конкуренция неминуемо доведе до остър политически конфликт. Освен това трябва да се разбере, че основата на корпоративната теория за световния ред е фетишизацията на парите 

Какво е причинило фаталната заблуда за самодостатъчността на парите ("реалността, дадена ни в усещания") : теорията за произхода на стоките или "магията" на покупателната способност няма значение. Основното тук е, че първоначално системата от мерки и теглилки (впоследствие системата за отчитане на взаимните задължения) е абсолютизирана и обективирана.
Паричната система не може да бъде нещо само по себе си. Тя възниква в резултат на обществено съгласие по много широк (включително пространство и време) кръг от въпроси, които формират културна матрица, която се почита от човек като специална ценност (начин на самоидентификация). Парите са производно на правния режим (културната тъкан на обществото), осигурен от властовия ресурс на държавата.
Парично–кредитната система не може методологически да изчисли всички социални ефекти (да вземе предвид всички очаквания). 50–годишната сделка е несправедлива по дефиниция, тя не отчита очакванията на хората, които още не са се родили, но са длъжни да я платят. Парите не са крайният критерий за целесъобразност (смисълът на живота), те имат спомагателен (производен) характер да осигурят по лесен и добър живот.
Именно обективирането на парите стана теоретична основа и инструмент (Бог и Църква) на модела (глобализацията), в който светът живее през последните 30 (и повече) години.
Моделът прикрива връзката на парите с държавата, позволявайки "националният дълг" да бъде изложен в уж корпоративно (политически неутрално) пространство. В действителност –  в захранващите верига на други държави. По метода на кукувиците за отглеждане на малките.
През 1989–та година перуанският икономист Ернандо де Сото публикува книгата "Другия път. Невидимата революция в Третия свят"

, която моментално се превърна в световен бестселър. Книгата предлага универсална рецепта за растеж на нововъзникващите икономики чрез износа на "напреднала" правна система, която "правилно" да фиксира правата на собственост. Резултатът от което ще бъде бърз растеж на капитализацията, приток на чуждестранни инвестиции и скок в развитието.
Според оценките на автора (финансово невидимите) активи на развиващите се страни и страните от бившия социалистически блок многократно (стотици пъти) надвишават тези, отчетени от местната "неразвита" правна система. Само недвижимите имоти на бедните в тези страни (фавели, програмата за 6 акра земя) той оценява на 9,3 трилиона долара. По това време сумата беше 46 пъти по–голяма от заемите на Световната банка за предходните 30 години.
Теорията за правната същност на капитала е в основата на "голямата приватизация", която въвлича в световния икономически оборот активите на бившите социалистически страни и страните от третия свят. Основата на финансовата глобализация беше играта с нулева сума ("плацебо ефект"), която в крайна сметка доведе до системна промяна в глобалната икономика, която предизвика и украинските събития.
За да разберем произхода на идеите на де Сото ("откъде дойде глобализацията"), ще очертая само два факта от неговата биография.
– Представител на страна от третия свят (Перу) де Сото е само по рождение, иначе е израснал и учил в Швейцария. След като завършва Женевския институт по международни отношения, той работи върху Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), създадено след Втората световна война, за да регулира световната търговия. Занимава се с нетарифно регулиране. По–късно функциите на ГАТТ бяха поети от Световната търговска организация (СТО).
– Книгата, която направи Де Сото известен, е подготвена в сътрудничество и с подкрепата на обществено–политическата организация с нестопанска цел "Международен център за икономическо развитие" (ICEG), която свързва повече от 100 институции в 55 страни по света в единен интелектуален център. Трудът на Де Сото беше лично отбелязан от американските президенти Джордж Буш–старши и Бил Клинтън, без дори да са го прочели.
Правният режим на регулиране на имуществените отношения е пряко свързан с паричната система, те са от един и същ източник (силовия ресурс на държавата). В пакет с "развита" правна система се изнасяше "развита" финансова система за страните от третия свят и бившия социалистически лагер. Същността на развитието на нови пазари беше да им се осигури единна ликвидност (Те пазарите си бяха развити. Само дето вносните стоки изместиха местните, защото местното производство беше унищожено от алчни компрадори).
Огромна маса активи бяха включени в световния оборот не като индустриални мощности, свързани с търговски отношения, а като продуктови етикети (обещания за бъдещи ползи). Състоянието на вътрешния пазар, в рамките на който оперират тези активи, беше пренебрегнато. Капитализацията се извършва извън националната финансова система, условията се диктуваха от външни играчи (Ричард Ран и Роналд Ът).
Договореностите в раздела "бъдещи ползи" (за чуждестранните капиталисти) бяха многократно свързани помежду си между голям брой пазарни агенти (борсова търговия).
Тръгна лавинообразен ръст на "общия дълг", скрит в корпоративни книжа (акции), който за улеснение на хегемона Съединените щати беше деноминиран в долари.
Огромна маса задължения, които се появиха наведнъж, блокираха емисията на местните централни банки, което принудително доведе до въвеждането на валутни бордове.
Виртуалната доходност буквално взриви националните икономики отвътре, набирайки техния елит в редиците на приватизацията. Националната валута на тези страни се превърна в доларов дериват, а правните системи в ерзац на правната система на страната, която издава "общи" задължения, гарантирани от силите на НАТО.
Виртуалното правене на пари продължава и днес, особено в САЩ и особено с биткойни.
"Голямата приватизация" беше механизъм за съсипване на националните икономики и въвеждане на режим на външен контрол. Същността на теорията на де Сото не беше правният статут на активите, участващи в глобалния оборот, а методът за преразпределение на ефектите от бъдещия растеж (по какъв план ще живеем) 

Имаше пропаст между реалния и финансовия сектор на световната икономика : реалните активи продължаваха да работят в националната верига, а задълженията по тях (правата за търсене на бъдещи печалби) бяха номинирани в международната система на отношения (в юрисдикцията на САЩ). Правната празнина между реалния и финансовия сектор на световната икономика надуха глобален борсов балон, който не можеше да съществува вечно. Новите активи трябваше да бъдат технологично интегрирани в световния пазар. Но когато дойде времето за индустриална интеграция (съчленяването на финанси и производство), възникна въпросът при чии условия (с какво право). Двата отговора на този въпрос крият причината за днешния конфликт.
Оказа се, че създаването на "общ" индустриален обект изисква преди всичко ефективни съгласувателни процедури на междудържавно ниво и едва след това – компетентно финансово регулиране. Отсъствието на легитимен (признат от водещите държави в света) ред доведе до сблъсък на интереси между тези, които де факто контролират активите, и тези, които оперират с правото да ги изискват.
Промишлеността (дейност, обусловена в пространството и времето), за разлика от борсата, не може да бъде виртуализирана. Производството изисква наличието на хора, оборудване, суровини, пътища, жилища, училища, медицина на място. От гледна точка на борсовите транзакции територията е абстрактна, така че парите винаги текат към индустриалните активи, а не обратното (а индустриалните активи са в развитите страни).
Ако финансите и промишлените активи са юридически разделени (различни цели, различни системи за оценка, различни проекти) (както е в САЩ), тогава въпросът за тяхното артикулиране променя колоната във финансовите отчети на политическа позиция. Тогава тук не става дума за маркетинг, а за източника на "общото" (световно) право. От решението на проблема зависи начинът на разпределение на "общата" (глобална) печалба.
Икономическият спор между различни политически системи винаги се разрешава от разликата във властовите потенциали. Превръщането на проблемите на "общото" финансово пространство в междудържавен конфликт се случи през 2000–те години (войните на НАТО).
Моделът остава балансиран, докато развиващите се страни работят стриктно за привличане на инвестиции, увеличаване на световния БВП и спестяване в долари. Към момента на кризата от 2008–ма година "двигателите на общия растеж" се бяха възстановили от шока от финансовата експанзия на Запада, консолидираха ресурси, рационализираха настоящия модел и изградиха противодействие (Китайската народна република).
Западът започна да отстъпва стратегическата инициатива. Лидерът и аутсайдерите започнаха да сменят местата си.
Съединените щати се изправиха пред дилемата : да контролират източниците на растеж на новите икономики или да приемат загубата на лидерство (източника на "общото" право).
От този момент нататък системната криза (подкопаваща глобалния модел – войната) зависеше единствено от наличието на политическа воля. Така че войната беше въпрос на време.
Опитът тактически (в оперативен режим) със замах да се преустроят националните правни системи под "общ" регулаторен режим се провали. Блицкригът (разделянето на Югославия, превземането на Ирак, "арабските пролети", унищожаването на Либия, строгите санкции срещу Иран, цветните революции в бившия СССР / ОНД) беше спрян в Сирия и Украйна.
За регулатора на глобалната финансова система проблемът беше от двойно естество : фундаментално "чужд" източник на пари (спестяванията бяха генерирани от развиващите се страни) и загуба на цялостна управляемост (проникване на акционери от Изток в ТНК).
Беше необходим нов (под контрола на Запада) източник на световни пари, чиито резерви надвишаваха спестяванията на индустриалните и доставящите суровини страни.
Количественото облекчаване (QE) отвори такъв източник – западните централни банки и на първо място Федералната резервна система на САЩ (ФРС). QE беше принудителна мярка. Включвайки печатарската преса, Съединените щати играха пред кривата. По време на програмата ФЕД е отпечатал 4 трилиона долара, според баланса. Задбалансовата емисия, според Сметната палата на САЩ, надхвърля 16 трилиона долара.
Сред получателите на "хеликоптерни пари", освен us–американски банки, бяха английските Barclays PLC и Royal Bank of Scotland, швейцарските Credit Suisse и UBS, германската Deutsche Bank и френската BNP Paribas. Федералният резерв на САЩ за първи път открито действаше като централна банка на света (Световна централна банка).
Вълна от евтини долари потопи световната икономика. Успоредно с това нараснаха цените на всички активи : недвижими имоти, злато, петрол. Моделът, на базата на който беше рестартирана световната икономика, противоречи на основните закони на пазара. В рамките на този модел доларовата инфлация се разпространява в националните кредитни системи и се проявява като увеличение на световния БВП.
Към 2015–та година капитализацията на американските компании достигна 16,5 трилиона долара, а коефициентът на оборот на активите падна под нивото отпреди кризата от 2005–та година. Възвръщаемостта на капитала (ROE) започна да намалява след 2011 година. Същата ситуация беше в Европа, където капитализацията на компаниите нарасна със 70 процента до 2015–та година, докато рентабилността падна с 20 процента.
САЩ симулираха растежа на икономиката с финансово напомпване с изключително негативни показатели за реално производство.
Ефектът от следкризисното стабилизиране беше постигнат чрез рязко увеличаване на дълговата тежест. През 2000–те нивото на глобалния дълг беше 246 процента от световния БВП, а през 2015 година беше 286 процента. За 6–те години след кризата номиналното увеличение на дълга възлиза на 57 трилиона долара с общ обем от 199 трилиона долара.
Държавният дълг на Запада действа като двигател на новия модел. От 2007 година до 2014 година средният годишен темп на растеж на публичния дълг в страните от ОИСР е 9,3 процента, с много скромен растеж във финансовия сектор и дълга на домакинствата. До 2007 година ситуацията беше обратна – дългът растеше по канона за сметка на финансовия сектор и домакинствата.
Нека ви напомня, че имаше две ключови предизвикателства : "чужд" източник на пари и загуба на контрол върху вземането на инвестиционни решения. В логиката на проекта те се разгръщат в две задачи : да спрат финансирането на конкурентни индустриални стратегии и да осигурят на ТНК пари за обратно изкупуване на активи. Количественото облекчаване реши тези проблеми. Световните спестявания бяха конфискувани, а самата спестовна институция беше обявена за контрапродуктивна (отрицателни лихви по депозити и OFZ).
Новият финансов ред позволи на Запада временно да премахне структурния дисбаланс, причинен от "правната празнина". Новоемитираният дълг надхвърли "стария" дълг, емитиран по–рано по програмите за индустриален растеж в развиващите се страни. Новите пари обаче не бяха използвани и останаха в балансите на западните банки. Конкурентите бяха забавени и  не можаха да създадат независим индустриален проект.
Правото да се разпорежда с "чужди" пари Вашингтон потвърди със санкции, валута, търговия и реални войни (ограничена ликвидност) 

В отговор САЩ получиха остра политическа реакция от Руската федерация и Китай, които разрушиха общото легитимиращо пространство на икономиката (еднополюсния свят).
Може да се спори кой пръв прояви амбиция и кой пръв отговори на възникналите заплахи. Но разрешаването на спора между остри и тъпи не е предмет на тази статия. Следкризисният (реанимационен) модел продължава да трупа средства, но не може да рестартира световната икономика без нови политически споразумения.
През 2008–ма година светът беше поставен на временна пауза. Войната остана отвъд прага, където невидимо стоеше напоследък. Прагът беше договаряемостта на регулатора на световната финансова система, който в случай на срив на модела би понесъл основните загуби. Загуби, които са несъвместими със съществуващата вътрешнополитическа система в САЩ (и на Запад като цяло), която ги ограничава и същевременно ги тласка напред.
По тази логика и мюнхенската реч на Путин, и Сирия, и Крим, и предложението на Русия за нови принципи на сигурност в Европа бяха покана да се седне на масата за преговори. Съединените щати пренебрегнаха предложението, с което отприщиха украинската операция.
През годините на господство на неолибералната догма социалните науки се затвориха в примитивната метафизика. Ролята на "Отче наш" започва да се играе от еволюционизма (животинската природа на човека). Фразата "индустриална политика" (активизъм) стана ругателна, протекционизмът беше приравнен с тоталитаризъм. Финансовата отчетност в рамките на глобалния пазар (БВП) беше издигната в ранг на национална стратегия за развитие (ефективността на социалната структура).

Последният идиот 

В общественото съзнание се набиваше тезата : задачата на държавата е една – да насърчава бизнеса, който е (а не обществото) източник на богатство. Подозренията срещу САЩ, че идеята за "общ световен" пазар (финансова глобализация) е внедрена в логиката на проекта (политическо целеполагане) бяха заметени като теории на конспирацията. Действията на Китай се обясняваха с комунистическото наследство, японските и корейските икономически модели – с азиатската дисциплинираност.
Кризата от 2008–ма година и програмите за количествено облекчаване поставиха всичко на мястото му. Оказа се, че уж пазарният модел за управление на риска (потоци от стойност) е административно подчинен на Вашингтон (политически мотивиран). С пускането на печатната преса Федералният резерв на САЩ нулира световния финансов брояч.
Едновременно с "нулирането на миналото" започнаха тайни преговори за TTIP и TTP (Trans-Pacific and Transatlantic Partnerships). Принципите на TTIP и TTP не само противоречат на Хартата на СТО (основната институция на предишния модел), но и я отричат. На основата на Г–20 беше създадена платформа с фалшив (формално признаване на принципите на СТО

Заседание на Икономическия и социален съвет на Организацията на обединените нации 

дневен ред за търсене на "обща" стратегия за преодоляване на кризата – икономическият "Съвет за сигурност".
Новите партньорства не бяха за свободна търговия, както Вашингтон ги позиционираше. И не за начина, по който Съединените щати да контролират търговските отношения на правилните страни, както твърди професорът от Колумбийския университет Джоузеф Стиглиц.
Същността беше комерсиализацията на социалните институции и механизми, чрез които обществото се разпознава, формира и възпроизвежда.
Партньорствата регулираха целия комплекс от отношения на големи социални системи : парична и правна политика, сигурност, образование, медицина, информационни услуги. САЩ им пришиха частен арбитраж като начин за разрешаване на спорове между държавата и инвеститора. Арбитражният съд трябваше да бъде одобрен от големи ТНК (предимно англосаксонски).
Промените бяха подчинени на основите на организацията на капиталистическото общество. Солидарните институции бяха заменени с корпоративни, националната стратегия (волята на обществото) беше заменена с бизнес план (лична изгода). Не ставаше дума за техническото подобрение (настройване) на държавата, а за евтаназията на Националната държава.  Източникът на властта и начинът, по който тя беше легитимирана, се променяха : финансовите задължения замениха националните избори. Избирателната демокрация беше ликвидирана в полза на първоначалния си вариант (правото на собствениците).
Освен социалния пейзаж, новият формат промени политическата география. Хартленд се премести в САЩ, Русия и Китай – в периферията. Междудържавните институции (ООН, СТО, МВФ и така нататък) бяха кастрирани откъм способности. От двете страни на Съединените щати се формират конвертируеми пространства, базирани на три "де–" : де–национализация на финансите, на правото и на информацията (информираността).
На фона на нарастващите рискове в световната икономика предложението на САЩ изглеждаше като подадена ръка. Въпреки това TTIP / TTP не беше набор от правила за търговия, където икономиката е извън политиката. Това беше нов голям свят във всичките му проявления, включително единен регламент, арбитраж, съдебни изпълнители, пенитенциарна система и идеология. Светът на един–единствен мениджър на "общи" блага. Свят на абсолютно господство на Съединените щати.
Технологичното предимство на Съединените щати трябва да консолидира цифровия формат.
Същността на цифровизацията (Индустрия 4.0) беше синтезът на "общ" финансов пазар, "общо" информационно пространство и "обща" юрисдикция.
"Общата" система трябваше да бъде подкрепена от "общ" силов ресурс (НАТО).
Индустрия 4.0 не е съвместима с националния интерес. Глобална кредитна пирамида не може да съществува в условията на политически разногласия и изисква глобална система за управление на риска. Тя изисква от националната държава безусловно да прехвърли активи на политически съперник, който в замяна обещава процент от дохода.
Предложението, въпреки своята самоубийственост, донесе ползи. Социално изостаналите територии с недостатъчно инвестирана икономика поради тази причина получиха "дълги заеми" срещу бъдещи доходи. На "Културното ядро" беше обещано "венчър кредитиране" – обучение в най–добрите университети, консерватории и балетни училища в света с изплащане на заема с придобити компетенции (Personal Startup).
Изглеждаше, че идеята за глобална експанзия вече не споява американския елит вътрешно. Но последвалото оклеветяване на Тръмп и масовата изборна измама за поставянето на Байдън в Белия дом показаха, че няма достатъчно вътрешни ресурси (включително контролирани от държавата), за да спасят модела, че разширяването е неизбежно.
През 2008–ма година САЩ предприеха стъпка, която не може да бъде отменена. Опитът за пренавиване на въпроса ще означава признаването на "най–надеждния дълг в света" за безнадежден. Отхвърлянето от САЩ на заявката за изграждане на бъдещето и оттеглянето на "проектната документация" ще взриви световния икономически ред. Но Вашингтон вече не може да управлява строителството в предишния формат (да прониква в икономиките на други хора и да ги контролира отвън).
Каква е особеността на епохата, в която светът плавно се търкаля от 2008 година насам? На първо място, това е нова регионализация. Не като географско обединение, а като създаване на нови социални системи единни по въпросите на сигурността, културата и икономиката. Регионът като действащ субект със собствена вътрешна идентификация (зона на доверие).
Националната държава, лишена от икономически суверенитет поради глобализацията, се опитва да се изгради до самодостатъчна производствена верига. Който го направи пръв, ще диктува условията на всички останали. Съединените щати не са изключение тук, но са най–уязвимата страна от тези позиции със състоящ се от 85 % услуги (предимно финансови) БВП.
Днес САЩ е компания за услуги без собствена производствена база (с изключение на военно–промишления комплекс). Това е основният риск и основната заплаха за света.
Предстои повторно сглобяване на финансовите институции, не сами за себе си, а в комбинация със социална и индустриална политика. Светът се връща към идеологията на органичния растеж в рамките на политически проектирани субекти на конкуренцията. Световната икономика преминава от управление на глобални вериги на ниво стоки и компании към създаване на икономически комплекси, способни самостоятелно да управляват потоците от стойност.
Конкурентоспособността на страните ще се определя не от растежа на БВП, а от социалната устойчивост на външни предизвикателства, което се дължи на добре осъзната (еднакво разбирана) обща цел. «Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си, няма да устои … И ако Сатана Сатаната изгони, тогава той е разделен сам против себе си : как може да устои царството му …?».
Простичко казано, ние вече сме влезли във войната. Отдавна сме влезли. Не знам доколко проблемът се осъзнава от ръководството на страната. Но това, което виждам всъщност досега, показва двойствено възприемане на случващото се : политика отделно – икономика отделно.
Руската федерация беше лишена от целия потенциал за растеж в рамките на предишния, все още съществуващ и признат (включително от Русия) модел. Примерите с валутните резерви на Либия и Афганистан (да, и нашият собствен пример от 1917–та година) не ни научиха на нищо. Трябва да осъзнаем, че никога няма да ни бъде позволено да се върнем от офшорката и да превърнем в злато парите, спечелени в тази институционална среда. Необходимо е да разберем, че е безсмислено (глупаво и престъпно е) да спазваме финансовите си задължения, когато всички процедури и правила са потъпкани от другата страна.
Изходът от войната (тук не става въпрос за Украйна) няма да се определя от производствените възможности, суровините и валутните приходи.
Определящият показател е политическата воля. Държава, претендираща за независима политическа роля, трябва да има вътрешен икономически и кадрови двигател на растежа.
Думата не е за "дебит–кредит", а за целта и смисъла.
Идея, целеполагане, разказ, образ на бъдещето, цел, мечта – това определя параметрите на движението. Имаме ли нещо подобно? "Автокрация, православие, народност" вече няма да работи, особено в съкратен поне с една трета формат. "Учението на Маркс е всесилно, защото е вярно" също не е жизнеспособно.
Ха, жизнеспособно е и още как! И то защото "Марксизмът не е догма, а ръководство за действие!". Която друга мисъл на Ленин авторът явно не знае.
Променя се не само икономическата, а и социално–политическата структура на света. Тези, които още не са осъзнали това, показват чудеса от наивност.
Съединените щати имат интегрален модел, той е изграден върху нови управленски подходи. Системният (работещ за прекъсване) риск на този модел е, че нови решения и технологии (дори и да са правилни) се въвеждат без да се вземат предвид мненията на значими световни играчи като пряко предизвикателство към съществуващия ред и хармония. Това изисква тотален контрол, води до конфликт с традиционните религии и начин на живот, увеличавайки риска от национални и конфесионални революции.
Доскоро изглеждаше, че компромисът е възможен. Че очакваните загуби от военния сценарий са по–високи, отколкото от новото споразумение. Че финансовият регулатор на "общия" пазар ще се съгласи да сподели част от правомощията (отговорността) и дял от "общата" печалба. Украйна зачеркна илюзиите с красива душа и добро сърце. Война … .

Но наш е новият свят! Ние сме новият свят! 
Леонид Крутаков, със съкращения

https://octagon.media/politika/nastalo_vremya_novoj_politekonomii.html
https://e-vid.ru/ekonomika/140322/nastalo-vremya-novoy-politekonomii
https://bibliata.zahristos.org/?q=%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B9%2012:25
http://bibliata.zahristos.org/?t=6&q=%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%B0%2011:18&bot_test=1

повече от необходим е в днешното време.

П.С.: Честита Нова Година!

и да тръгне по естествения си път!

За много години!

Статията е твърде обемиста и трудна за асимилация след празниците.
Номера е как да оцелееш между финансовите акули и да ги убедиш в акулен канибализъм /не лично/.
:)))

Историята и времето ще създадат необходимата личност.

На всички ни се иска, но не зависи от нас.

И съкратена статията е обемиста и "трудна за асимилация", особено за "мътна" глава.
Защото е написана твърде "усукано". Но тук–таме има фундаментални ясни и точни изречения.

Съзирам логически парадокс. Какво ще значи новият Ленин. Ленин е само един.
Ако е нов, няма как да е Ленин.

Логически парадокс има, ако се разсъждава формално–логически.
Ако се разсъждава диалектически, "новият" Ленин е човекът, който ще посочи пътя на човечеството в тази заплетена ситуация.

Интересна статия, макар че съм чел подобни...
Постингът не е подходящ за 1 януари...

Не всички са пияници като нас, я. Има и трезви хора, които са посрещнали Новата година в четене на книги и постинги.