07.11.2022г.

     Октомврийската революция се провежда на фона на социалдемократическите движения в Европа, чиито участници далеч не са убедени в целесъобразността на социалистическата революция в Русия през 1917 година.
В началото на ХХ–ти век социалдемократите смятат, че царският политически режим и селското земеделско стопанство нямат под себе си капиталистическа икономическа база, върху която да се появи социализмът.
Ленин заема друга гледна точка. Той вижда Русия като слабо звено в империалистическата капиталистическа система. Империализмът "е капитализъм на този етап от развитието, когато се е оформило господството на монополите и финансовия капитал, износът на капитал е придобил изключително значение, е започнало разделянето на света от международни тръстове и разделянето на цялата територия на земята от най–големите капиталистически страни е приключило". В резултат на неравномерното развитие на капитализма в Русия имаше слаба буржоазия и експлоатирани класи от индустриални работници и безимотни селяни.
Влиянието на Първата световна война върху логиката на мисленето на Ленин
В разбирането на Ленин Първата световна война не само дестабилизира капитализма икономически и политически, но също така допринася за промяна в политическото съзнание на западноевропейската работническа класа. Властта в Русия може да се окаже в ръцете на Социалдемократическата партия, но Ленин настоява, че това ще послужи като искра за "… началото на световната революция на пролетариата … Ние сме за факта, че войната трябва да свърши и ще приключи с революцията в редица страни, тоест завоюването на държавната власт от нова класа, а именно : не от капиталисти, не от дребни собственици … а от пролетарии и полупролетарии". Руската революция трябваше да бъде прелюдия към социалистическата революция в европейски мащаб.
Фактът, че това не се случи, имаше важни последици за бъдещето на СССР и цялата световна политика. Липсата на такъв решаващ фактор като пролетарска революция в Европа осакати социалистическото движение, което се усеща и днес. Следоктомврийският болшевишки режим наследи системните недостатъци, причинени от прехода на обществото от феодализъм към капитализъм и икономическия колапс поради войната от 1914–та година. Освен това Съветска Русия беше изправена пред външна намеса и гражданска война.
Ограничения на революцията
Културното и политическо наследство на царска Русия, което вече се проявява в теорията на партията на Ленин, оказва голямо влияние върху политиката на болшевиките. Имаше критични природни условия, които попречиха на лидерите да следват подходящи политики, а именно огромна територия, суров климат и ограничени икономически ресурси. Социалната база на съветската власт се състои от малка интелигенция и градски пролетариат, който в по–голямата си част е слабо образован. Ниската грамотност създава комуникационни проблеми, изострени от лошата инфраструктура, по–специално липсата на пътища и телефонни линии. Русия не беше икономически, политически и културно готова за социалистическа революция, без да бъде съчетана с революция в Европа.
Да, ама ако го нямаше Съветския съюз, капитализмът щеше да е много по безскрупулен и жесток. И ако Ленин чакаше и разчиташе на Западна Европа, СССР нямаше да го има.
Освен това редица фактори, породени от самата революция, внасят разногласия. Революциите се случват там, където в условията на нестабилност постепенната промяна е невъзможна или нежелателна. Следреволюционните години бяха като тези след Френската революция, помрачени от вътрешни войни и репресии. Две основни политически сили се противопоставиха на болшевиките и упорито се съпротивляваха на установяването на социалистически режим. Първо, националистически групи оказаха въоръжена съпротива в Украйна, Грузия и Централна Азия, където беше обявено създаването на суверенни държави. Национализмът се превърна в политически инструмент на антикомунизма.
Второ, въоръжената намеса на Америка, Британската империя и Япония беше илюстрация за това как западните сили се стремяха да обърнат печалбите от октомври. Западните държавници предвидиха съветската заплаха и мобилизираха войски и общественото мнение срещу болшевишкия ред. Участниците в Парижката мирна конференция, свикана през 1919 година от победителите (болшевишкото правителство на Русия не беше представено), обмисляха начините за намеса на западноевропейските държави в делата на новата република.
"Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма", отбелязват Маркс и Енгелс по–рано. Призракът обаче се материализира в държавна власт само в онези части на бившата Руска империя, които са били под болшевишко управление. Всички останали значими пролетарски революционни въстания в Европа са успешно потушени.
"Призракът на комунизма" се "материализира" в Руската империя, защото революцията се ръководеше от гения на Владимир Илич Ленин.
Болшевишкото ръководство е изправено пред множество предизвикателства : царското наследство на империята срещу социалистическия интернационализъм; помирение на социализма с национализма; удържане на болшевишката власт в лицето на враждебни чужди сили; надеждата, че може да се изгради социалистически политически ред в общество, излизащо от феодализма. В хода на решаването на тези проблеми лидерите на страната заеха политически реалистична позиция, адаптирайки социалистическите предпоставки към геополитическата и икономическа реалност. На болшевишкото ръководство трябва да се отдаде дължимото за изключителната смелост и способност да удържа политическа власт.
Болшевишкото ръководство на революцията се справи успешно с всички предизвикателства.
И по–късно, смазвайки "кафявата чума", Съветският съюз за пореден път спаси Западна Европа от самата нея. И без СССР западният капитализъм щеше да е много по безчовечен.
Имперското наследство
След революцията от 1917–та година съветската политика се развива, като взема предвид наследството на царска Русия. Изправено пред изостаналостта, наследена от царския режим, както и срещу продължаващата конфронтация със западните сили, комунистическото ръководство се впуска в индустриализация и модернизация. Икономиката се основаваше на план, централизиран контрол и управление, а не на пазарни механизми. Целта беше да се създаде комунистическо общество под ръководството на Комунистическата партия. В Съветска Русия традиционно преобладават колективизмът и желанието на индивида да се интегрира в обществото, а не индивидуализмът, присъщ на саморегулиращото се гражданско общество. Болшевишкият режим разширява държавната собственост и контрол по линиите, определени от царската администрация.
Марксизмът, който се появява като критика на буржоазното общество, еволюира в марксизъм–ленинизъм, идеология на развитието, която осигурява интелектуалното оправдание за икономическите и политическите действия, предприети впоследствие от Сталин. Държавният социализъм, възникнал между двете световни войни, се превърна в последователна алтернатива на индустриализацията, основана на капиталистическия пазар и частната собственост.
Спорове за същността на социалистическите държави в следреволюционния период
Природата и значението на това, което последва възхода на болшевишката власт в Съветския съюз и по–късно в социалистическите държави, е спорен не само на Запад, но и в бившите социалистически страни. Октомврийската революция се възприема от три различни и противоречиви гледни точки, които не се изключват взаимно.
Първо, има експерти, които наблягат на икономическите, социалните и културните успехи. Някои настояват, че СССР е бил в началния етап на социализма, докато други наричат ​​създаденото общество индустриално с елементи на социализма.
Второ, има критици, които отхвърлят болшевишкия режим поради диктаторския и репресивен характер на правителството. Тази група подчертава липсата на представителна демокрация и контрол върху държавната власт. Те се отнасят до репресиите, започнали с потушаването на метежа в Кронщад, убийството на Николай II, унищожаването на селячеството по време на колективизацията и сталинския "терор". Тези ранни семена на антикомунизма по–късно покълнаха в насърчаваната от САЩ идеология на тоталитаризма.
Третият подход се определя от геополитиката. От страна на СССР това е идея за капиталистическо обкръжение и военна агресия, чиято първа проява е военната намеса по време на Гражданската война. Западът също не приема идеологията на международния комунизъм. Съществуващите страхове бяха подхранвани от изказванията на Ленин в неговата работа "Пролетарската революция и ренегатът Кауцки", който вярваше, че болшевишката Октомврийска революция ще стане модел за други страни и ще ускори победата на пролетариата в капиталистическите страни.
Е, Владимир Илич и днес още плаши капиталистите, което означава, че добре са го изучили.
Капиталистите и "Капиталът" добре са изучили. Затова се съпротивляват с нокти и зъби.
Критичните възгледи бяха поддържани не само от тези на върха, които осъдиха и заклеймиха социалистическите държави като тоталитарни, но и от западните социалисти, които вярваха, че комунистическото ръководство е изградило държавния капитализъм със съпътстващите го форми на експлоатация.
Критерии за оценка на Октомврийската революция
Как можем да оценим последиците от Октомврийската революция? Основният въпрос, на който трябва да се отговори, е следният : дали социалистическите републики, а след това и Съветският съюз, биха могли да преминат към икономически и политически етап на развитие, който да бъде качествено по–добър от капитализма или поне да бъде по–съвършен от него в определени случаи и области. Бих предложил шест основни насоки за оценка на Октомврийската революция.
Първо, твърди се, че йерархичната политико–икономическа координация е ефективна алтернатива на индивидуалистичната пазарна конкуренция. Тази цел се потвърждава от опита на съветския блок. Съвременните общества могат да функционират успешно на базата на рационално планиране без частна собственост и печалба. Системата за планиране обаче загуби ефективност, тъй като икономиката се разви и стана по–сложна. Въпреки това Съветският съюз затвори дистанцията със западните държави. Освен това важен недостатък е, че на Запад удовлетвореността на потребителите беше много по–висока, отколкото в социалистическите страни.
Второ, има мнение, че премахването на класите е необходимо условие за планова социалистическа икономика. Обществата от съветски стил бяха наистина безкласови и в марксисткия смисъл икономическата експлоатация беше премахната. Подобна безкласовост обаче не е достатъчно условие за премахване на неравенството при упражняването на икономическа и политическа власт. Патриархалните отношения и бюрократичният контрол, наследени от царското време, остават непроменени.
Трето, твърди се, че Октомврийската революция е укрепила демокрацията. Беше постигнат значителен напредък в увеличаването на участието на гражданите в обществото и политическото ръководство направи крачки към равенство в доходите и социалните условия. Политически обаче бюрократичният контрол приема формата на административна власт, държана не от икономически класи, а от елит [номенклатура], който контролира икономическите и политическите ресурси. Системата не успя да реализира потенциала на политическа култура, която осигуряваше по–голямо участие на масите.
Но без съмнение, съществуването на социалистическия блок принудително разширяваше демокрацията в буржоазното капиталистическо общество на Запад.
Четвърто, Октомври допринесе за установяването на социално равенство. В това отношение всички страни от държавния социализъм са допринесли за осигуряване на реално равенство на условията, за разлика от желанието за равенство на възможностите в условията на западната социалдемокрация. Разликата в нивата на доходите значително намаля. В преразпределението на дяловете в националния доход се забелязват изравнителни тенденции. Както е показано по–долу, най–богатият 1 процент е имал 18 процента от националния доход през 1905 година, но от 1927 година този дял е спаднал до 4–6 процента. През това време същото число в Съединените щати е средно около 22 процента.

Числата илюстрират разпределението на националния доход преди облагане с данъци

Въпреки това неравенствата продължават по отношение на достъпа до оскъдни стоки и услуги и все още съществуват важни структурни различия между различните социални слоеве. Числата илюстрират тенденция към сближаване на условията на живот на различните професионални групи. Една от последиците от сравнението на по–високите доходи на западните ръководители, собственици на компании, мениджъри и професионалисти беше, че гражданите на социалистическите страни започнаха да се чувстват ощетени.
Пето, в резултат на революцията религията беше отхвърлена. Секуларизмът засили връзката между обещанията и реалността; няма да има награда в другия свят. Така се създаде светско общество, без да пострада нито моралът, нито социалната отговорност. Социалистическите ритуали и церемонии, посветени на майските и октомврийските празници, бяха доста ефективни. Въпреки това, с икономическото развитие на социалистическите държави, идеологията на консуматорството триумфира над социалистическата етика и желанието за "братски мир".
И накрая, в резултат на Октомврийската революция е направен опит за създаване на център за разпространение на социализма като световно движение. В това отношение революцията успя да осигури алтернативен социалистически модел на политически контрол и икономическо планиране. Формите на държавно планиране и социалната държава са въведени след Втората световна война в много западноевропейски страни. Октомврийската революция даде голям тласък на социализма като световно движение на всички трудещи се, особено в страни, които се противопоставят на колониализма като Индия и Китай. Въпреки това съветските методи на координация както в политиката, така и в икономиката бяха все по–критикувани, че са твърде централизирани и им липсва реално демократично участие. В резултат на това икономическият и политически модел, въведен в Съветска Русия и СССР, беше най–успешен в развиващите се страни.
Радикална реформа и преход към капитализъм
Реформаторското движение на Горбачов се опита да се справи с някои от тези недостатъци. В процеса на реформи Горбачов и Елцин ликвидираха държавния социализъм. Те анулираха много от социалните постижения на Октомврийската революция. Реформаторите не само се отказаха от претенциите на СССР за разширяване на ролята си в геополитиката, но и въведоха СССР в системата на световния пазар според условията на Запада.
През декември 1991 година СССР се разделя на 15 суверенни държави. В резултат на разпадането на СССР социално–икономическите цели, поставени от Октомврийската революция, бяха загубени. Може би най–важна беше мечтата за изграждане на общество без капиталисти, пазар и печалба от частна собственост.
И тогава се въздигна Китайската народна република, ръководена от Китайската комунистическа партия. Вече имаме настъпление на Третия свят срещу неоколониализма.
Воден от Руската федерация, Китайската народна република, Индия, Южна Африка.

Дейвид Лейн, Британия 
Почетен сътрудник, "Еманюел" колеж на университета в Кеймбридж; член на Академията за обществени науки; Вицепрезидент на Европейската социологическа асоциация

https://ru.valdaiclub.com/a/highlights/znachenie-oktyabrskoy-revolyutsii-1917-goda/

промени света и даде на унизените мечта за справедлив живот

в името на социалистическата си родина хората се хвърляха без страх от смъртта и в най-страшните и неравностойни сражения.

Сега кой ще го направи и в името на какво, в името на една разложена страна от капитализма и свързаната с него корупция ли, друг път!?

ВОСР е най–великото и значимо социално събитие до сега в историята на човечеството.

Знаем как българската буржоазия се е скатавала от фронта през Първата световна война, в "Иван Кондарев" Емилиян Станев много точно го описва.
Отгоре на всичко е правила гешефти и спекула.

Интеректуалните Ви възмвожности не Ви рарешават да различине бок от фашкъ, а сте се заел да коментирате нещо, от което хабер от понятие си нямате...

Причината - примитивизъм в човешкия геном. Социализмът и комунизмът се изродиха в държавен капитализъм. Червените партийни бонзи всъщност станаха червената аристокрация, а пролетариата - плебс.

И един виц от мен. Комунизмът, социализмът и капитализмът си определили среща. Капитализмът и комунизмът дошли навреме, но социализмът здравата закъснял. Когато най-после се появил, се извинил с думите: Забавих се, защото бях на опашка за месо. Тогава комунизмът попитал: Какво е това месо? А капитализмът попитал: Какво е това опашка?

Бае Коста, не разнасяй смрадта от Центъра "GOMNOVOZ" из блога ми.
Липсва ти интелектуален потенциал и ерудиция за да ме коментираш.

Осъществяването на мечтите е процес. При това не праволинеен и постоянно възходящ.
Така че социализмът временно отстъпи, за да се върне по съвършен и силен.

"Руската революция трябваше да бъде прелюдия към социалистическата революция в европейски мащаб." – Това е една от заблудите в мисленето на Ленин...

Революции в Европа е имало – в Унгария, в Германия, Войнишкото въстание у нас.
Правиш грешен извод за мисленето на Ленин от непознаването на теорията и практиката на Ленин от автора Дейвид Лейн.
Ленин казва теоретически и доказва практически, че пролетарската революция може да победи в една отделно взета страна.
Маркс и Енгелс са смятали, че веднъж възникнала пролетарската революция ще протече перманетно. Така несъответстващо на историческите условия е мислел и Троцки и затова Сталин го е прогонил.
И затова Ленин казва : "Марксизмът не е догма, а ръководство за действие".