05.11.2022г.

     Ще задам два въпроса, на които вярвам, че има само един отговор : защо има толкова малко съпротива в Колективния Запад на неговия самоубийствен и разрушителен курс и защо Обединените нации вече не изпълняват първоначалната си цел?
Отговорът има две части.
Въпросът е, че в света все още цари колониалният ред. Планетата е разделена на два големи блока, а богатството на Колективния Запад идва от икономическото ограбване на Глобалния Юг чрез монопола на Запада върху високотехнологични стоки, което превръща четири пети от света в доставчици на суровини и евтина работна сила.
Ситуацията се различава от колониалната епоха и разцвета на империализма само по това, че икономическото потисничество, върху което се основава това дълбоко несправедливо разделение на света, сега е доведено до такова съвършенство, че Западът в повечето случаи не трябва да прибягва до открито завоевание.

Алън Фрийман

Друг момент рядко се обсъжда, но мисля, че е време да поговорим за него. През 1943 година съветското ръководство разпуска Коминтерна. Защо е важно? Защо трябва да се интересуваме от едно далечно и малко известно историческо събитие?
Първо, защото тогава завършва най–големият освободителен проект на Маркс и Енгелс, създаването на международна организация на работническата класа. От осемдесет години няма вече такава организация.
Второ, до 1943 година е имало такава организация, колкото и да я критикуват. По целия свят имаше комунистически партии, които се сформираха, за да се борят за социализма и да се противопоставят на империализма, и бяха част от международна организация. Болшевиките инвестираха в създаването на Комунистическия интернационал не по–малко, отколкото в създаването на съветската държава. Всъщност тези два проекта бяха сиамски близнаци. Така че сега, когато Русия преоценява втория от двата страхотни проекта, е време да помислим критично и за първия.
Вярно е, че тази международна организация действаше всъщност като инструмент на съветската държава и това предстои да бъде обсъдено. Но няма съмнение, че Коминтернът беше важен политически фактор на световната сцена.
Партиите му наброяваха десетки милиони членове в Германия, Италия и Франция. Можем да съдим за тяхното значение по последиците от тяхното поражение : пътят към Втората световна война беше подготвен чрез тяхното унищожение. Именно това беше задачата на фашизма, която не трябва да забравяме, когато избираме съюзници.
Тогава защо беше разпуснат Коминтернът?
Защото на международните конференции в Ялта и Техеран с участието на Сталин, Чърчил и Рузвелт съветското ръководство смяташе, че СССР ще може да се развива мирно, ако съюзниците са убедени в ненамесата на Русия в техните работи.
С разпускането на Коминтерна СССР се задължаваше да престане да действа като организатор на комунистическите партии. Те трябваше да действат самостоятелно като чисто национални организации. Това доведе до странични щети, които малко хора забелязаха, тъй като съветското ръководство възприемаше Коминтерна преди всичко като държавен инструмент. Междувременно разпадането на тази структура лиши комунистическите партии от възможността да работят заедно за постигане на общи и взаимноизгодни цели.
В резултат на това работническата класа по света загуби възможността да се изправи срещу глобалния капитал на международната арена. Москва се надяваше, че в замяна Западът ще уважи идеалите за ненамеса, върху които е основана ООН.
Дълго време изглеждаше, че сделката носи плодове : Колективният Запад почти не се намесваше в делата на СССР и малкото, което направи, беше неефективно.
Но той не го правеше доброволно. Това се дължеше на военната мощ на СССР.
Западът никога не е следвал принципа за ненамеса в делата на страните от третия свят. Той се надяваше по всякакъв възможен начин да развали СССР и получи грандиозен резултат : СССР се самоуби. В същото време неговият крах не изглеждаше като резултат от действията на Запада, така че изглеждаше, че дори след разпадането на СССР западните страни ще спазват принципа на ненамеса.
Убеждението, че Западът ще се въздържи от намеса, ако СССР направи същото, беше катастрофична заблуда. Това беше сделка, която само едната страна спазваше.
Веднага след като СССР изчезна, принципът на ненамеса потъна в забрава. Западът започна агресивна програма за разширяване на НАТО. Той извърши военни интервенции в Югославия, Ирак, Афганистан, Либия, Хаити и Сирия, започна да използва икономическите санкции като оръжие и започна да превръща международните институции в инструменти на своята власт, превръщайки смяната на режима в изрична цел.

Световният капитал действа глобално; така трябва да постъпват и народите по света 

Като отговор предлагам следното : да намерим начини да се върнем към дневния ред на Маркс и Енгелс и да създадем, заедно с нашите партньори от Глобалния Юг и въз основа на техните борби, а също и заедно с нашите партньори от Запада, международни организации на гражданското общество, в които хората по света ще имат думата си, независимо от техните правителства.
Принципите, на които ще се основават, трябва да изключват възможността да бъдат използвани от което и да е правителство за постигане на собствените му цели в други държави. Това трябва да се предвиди в уставите на организациите и там да се въведат механизми за предотвратяване на подобно развитие на събитията.
Това означава, че подобно на Коминтерна те ще се ангажират преди всичко с това да сложат край на единствената истинска и реална заплаха за националния суверенитет : военния и икономически интервенционализъм на "колективния Запад".
С други думи, първо, тяхното задължение е да защитават правото на многополюсния глобален юг на независимо национално и общо развитие.
Ползите за Русия и нейните партньори са очевидни : ще се сложи край на "приятелството" със Запада – опитите да се намери слабо звено в неговите редици, както беше с Тръмп. Освен това ще спре една опасна тенденция, при която съюзи, сключени от една страна, заплашват друга : нека не забравяме, че Тръмп е най–агресивният враг на Латинска Америка.
Второ, тъй като системата ще бъде наистина независима от всички държави, тя ще сложи край на западната практика да се използват движенията на гражданското общество като държавни инструменти. Това няма да наруши принципа, че никоя страна не трябва да се намесва в делата на други страни; вместо това ще възстановят правата на народите на всички страни, които са лишени от тях поради националните граници.
Световният капитал оперира глобално. Народите по света трябва да направят същото.
Това отново ще осмисли най–стария лозунг за освобождението на света : "Пролетарии от всички страни, обединявайте се – нямате какво да губите освен оковите си!". Бих променил само две неща в този слоган. Първо, би било по–разумно, в съответствие с реалната структура на съвременния свят, да се говори за "лишените от целия свят", а не само за пролетариата. Второ, бих взел предвид ключовата идея на основателите на Коминтерна : трябва да се обедините, за да защитите правата си, като защитите правата на всички нации, потиснати от империализма.
Алън Фрийман, съдиректор на Института за изследване на геополитическата икономика към Университета "Манитоба" (Уинипег, Канада)
Статията е подготвена специално за XIX–та годишна среща на Международния дискусионен клуб «Валдай».

https://ru.valdaiclub.com/a/highlights/mirovoy-kapital-deystvuet-globalno/

Каквото и да се направи, не може да се променят коренно светът и човечеството... Конфликтите и борбите между противоположности са вечни...

За вечността на противоречията си прав.
Но има антагонистични и неантагонистични противоречия.

бурните събития в съвременния свят, наподобяващи на голям взрив в ръцете на Шива,
ми звучи крайно наивно. Това не може да се случи. САЩ винаги са се стремели към пълна хегемония в условията на един неоколониализъм. САЩ трябва да бъдат мажорирани от най-големите сили от азиатския регион - като Китай, Индия, Русия и др. САЩ нямат силата да се задържат на върха на пирамидата, дори когато към тях се присъединят европейските държави-хамсийки.

Факт е, че няма международна политическа организация на хората на наемния труд бореща се за освобождаването им. И не само в САЩ. Дори и в Руската федерация и Китай.