И вероятно ще настъпи краят на света. 

Много хора биха убили събеседниците си, само да им се отдаде такъв шанс, да го направят без последствия за тях.

Хората биха се изтребвали и за различно мнение. Много хора "палят фитила" толкова бързо, че разговорът за нещо групаво може да прерасне в открита вражда, да се стигне до бой, че и до смърт.

Така е устроен човек. Тъпият човек, дивакът.


Ние уж сме цивилизовани хора, но дивашкото в нас си стои. Чака, приспано от обществени контрол. ПРОСТО ЗАЩОТО НЕ Е ПОЗВОЛЕНО ДА УБИВАМЕ БЕЗ ПОСЛЕДТВИЯ.


ОСВЕН КОГАТО ИМА ВОЙНА. ТОГАВА ДАЖЕ ТИ ПЛАЩАТ, ЗА ДА ИДЕШ НА ФРОНТА И ДА УБИВАШ ДРУГОВЕРЦИТЕ ИЛИ ИНАКОМИСЛЕЩИТЕ ИЛИ ПРОСТО  РАЗЛИЧНИТЕ ОТ ТЕБ.

Какви ли чувства вълнуват тези, които сега подготвят, за да ги хвърлят на фронта като пушечно месо? Нещо различно се случва в живота им. Ако са изпълзели от някаква дупка в Якутия, Ингушетия или Тива, чувството за промяна на живота, с надеждата това да е за добро е интригуваща. Пари ще дадат, пък може и някаква дрънкулка, под формата на медал да дадат. Пък може и да не ме убият. Може и да ми се размине. Е, ще пречукам там няколко противника, ама те затова са противници, за да бъдат убивани.

В края на краищата, дано имам късмет, аз да убивам, пък мен да не ме убият. Поживем, увидим, както казват блядовете. Какво е необходимо това да се случи? Необходимо е мозъкът да е с големината на аспиринче. Да е достатъчно добре обработен на тема СТРАХ, РОДИНА, ЧЕСТ, и т.н. разни там глупотевини за геройство, слава и т.н. и да е налице голяма степен на ОВЧЕДУШИЕ. Други го приемат, все едно, че са на лов. Излизаш, отстрелваш дивеча и се връщаш в къщи с месо за ядене. Само че тук ДИВЕЧЪТ РАЗПОЛАГА СЪЩО С ПУШКА И Е СЪЩО ТАКА ПОДГОТВЕН И МОТИВИРАН, АКО НЕ И ПОВЕЧЕ ОТ ТЕБ, ДА СЕ ПРИБЕРЕ СЪС СКАЛПА ТИ У ДОМА.

Ама нали казах, ако мозъкът е колкото едно аспиринче, откъде да дойдат тези мисли...

Защо не. Като се рудуцира ресторантската порция желеподобна маса и останат само качествено преплетените му неврони...Доказват го случаите на хора без мозък, само малко топче плътни неврони - факт - има ги - случайно открити при инцидент или някакаво заболяване, провокирало напъхване в скенера. При това хора вече възрастни, със семейства и деца, висше образование, интелигентни професии, дори гениалност...Та мисля си, ако има обема на порцията, а няма уникалността на специфичното аспиринче? Губим точно тази уникалност, превръщайки се в хапки за едно насищане. А после, после пак глад. Пуста ненаситност за всичко. Имам си мисличка: На човек му трябва малко, но му трябва много да го разбере - трябва му особеното аспиринче и онова, което го раздвижва.

..."за" или "против" образователен ценз при гласуване?

"ЗА!"
В желе се превръща,, което не се упражнява.