18.07.2022г.

     На 19-ти февруари по bTV в документалната поредица "Неразказано в историята" гледах документалния филм в две части "Гробът на Левски"

Във филма това естествено не се казва, но за политически грамотния човек при гледането на филма става ясно : Българската буржоазия след освобождението погуби гроба и костите на Васил Левски. Не българския народ, на който е абсурдно да се вменява вина, а българската буржоазия. Която след Освобождението е имала административната и финансова възможност да съхрани гроба и костите, както и да построи паметник.
Филмът започва с писмо от министерството на войната, отделение за военни музеи, паметници и гробове, писано през 1939 година до някакъв професор, чак 66 години след екзекуцията на Апостола. Писмото е относно "чувалчетата с костите, прибрани от булевард "Бъкстон" преди павирането му, около вероятното място "гроб на апостола Васил Левски", които предстоят да бъдат научно изследвани. Тия кости в чувалчета, около трийсет на брой, са в тъмно и влажно помещение, и понеже не се знае кога ще бъдат изследвани, а пък издават неприятен дъх, ще е необходимо за бъдат почистени" 

Щом в 1939 година се говори за вероятно място на гроба, какво остана за следващите години?
Поп Тодор Митов изповяда Левски пред бесилото. Попът не оставя писмени спомени, но е разказвал за събитието на Захари Стоянов (около 1885 година), Иван Кършовски, Иван Вазов,  
През 1898 година за пръв път във вестник "Юнак" е публикуван разговорът на
революционния деятел Иван Кършовски с поп Тодор Митов, се казва във филмчето.
"Закопан в гробището на престъпниците, на североизточната страна от град София, гдето са сега казармите за конвоя, в един хендек". Това е записал Захари Стоянов от поп Тодор.
През лятото на 1878 година България вече е свободна държава, а София – свободен град.
Едно от първите решения на току що съставения Софийски градски съвет от 6-ти август 1878 година е за изграждане на паметник на Левски.
"Но за памят на потомството и слава нему тук в България, се предприе да се въздигне памятник на край градът, до Орханийското шосе. Тъкмо на това място, гдето он славно биде на въже повесен. Там на това и също място ще се пренесе от гробищата и главата на известний юнак и войвода Георгий Бенковски".
Високопарни слова. Характерни за лъжепатриотизма на българската буржоазна класа.
"В това решение изрично е отбелязано, че ще бъдат пренесени тленните останки на Левски и главата на Бенковски в основите на паметника, показва, че тогавашните софиянци са знаели много добре, къде е гроба на Апостола", разказва професор доктор Пламен Митев, историк.
Няма документално обяснение, защо турците са решили да погребат Левски в Позорното гробище. Разпоредбите на имперския наказателен закон, който те спазват стриктно, са съвсем ясни и не предполагат това.
Имперски наказателен закон от 27–ми юли 1858 година, член 17–ти : "Тялото на наказания със смърт, когато не би имал той свои наследници, предава се за погребение на народа, на който той принадлежи".
Е, къде са били тогава парализираните от страх членове на Софийския революционен комитет и софийското гражданство? Дали са имали предложение от турската власт да погребат Левски съгласно закона и от страх са отказали? Самият поп Тодор е бил добре познат с Левски.
"Поп Тодор бил много уплашен, понеже били близки приятели с Левски, и се боял да не би да е направено някакво опасно за него признание. Но, работата била друга …", пише Иван Вазов.
"Да, главата на Бенковски и тялото на Левски са заровени в старите софийски гробища [в западната част на града]", твърди пишман революционерът Стоян Заимов.
По това време, едва няколко години след смъртта на Левски, когато София е същия провинциален град с тесни кални улици, какъвто е бил по времето на обесването, мнозина помнят и знаят къде се намира гробът на Левски. Документите не оставят никакво съмнение. Проблемът тогава не е бил в намирането на костите, а в намирането на средства за изграждане на паметника, се казва във филма.
Е, у кого са били парите тогава? У българските чорбаджии, включително софийските.
Доброволно събраните пари свършват много бързо и столичната община изпраща ново писмо, този път до 45 български общини, с покорна молба за събиране на пари за това народно дело. Отзовават се едва дванайсет селища.
Да видим кои български общини е включвало тогава Княжество България 

Парите стигат само за темелите на паметника. Строежът е забравен за години.
И така до 1895 година, когато се завършва паметникът.
Бурните събития които следват, Съединението и Сръбско–българската война, вероятно попречили пренасянето на костите да се извърши с тържествена церемония. Допуска се, че това би могло да е станало без церемония. Липсва обаче официален писмен документ, че такова нещо се е случило.
Паметникът на Левски е завършен едва през 1895 година. Строи се цели шестнайсет години и струва седемдесет хиляди златни лева. Прекалено скъпо според едни. Прекомерна кражба – според други.
Позорно за българската буржоазия звучат цитираните във филма думи на Левски, казани пред Николчо Цвятков и Христо Латинеца : "Ако ме обесят, поне ще ми остане гроба в България. И всекой ще го знае. А ако ме пратят на заточение, ще ми изгният костите на далеко".
Чак през 1936 година, във връзка с предстоящата стогодишнина от рождението на Васил Левски, българската буржоазия се разтърсила за костите му.
И споменатият професор не смее да посочи вината на българската буржоазия : "Днес можем да хвърлим вината върху който и да било. Но то няма да отмени вината на нас самите, като наследници на Апостола, наследници на същите хора", шикалкави той.
Не е така, професоре! Има си конкретен виновник – българската буржоазия, управляващата тогава класа. В нея са били властта, възможностите и финансовите средства. Но тя явно не си го е вменила за задължение. И защо с изграждането на паметника се занимава само софийската община, защо не участва българската държава. Левски не е местен герой.
Наскоро млад журналист по повод издирванията на гроба на Апостола, ми каза, че доходил тука чужденец, пътешественик. Развеждали го из София навсякъде да види забележителностите ѝ. Завели го и пред паметника на Левски. Гледал човекът, радвал се на архитектурата му, слушал за подвигът и значението на Апостола, останал доволен от виденото и чутото. Прекръстил се и казал : "Бог да го прости!". А на края запитал : "А где са костите му погребани? Тука под паметника или другаде?" 

Развеждачът останал изненадан от въпроса и без усуквания направо си казал, че костите ги нема, че гроба му е незнаен.
Тогава гостът с негодувание казал : "И вас бог да ви прости!", се разказва във филма.
Дали случаят е истински или измислен, няма никакво значение, достатъчно показателен е.

https://www.btv.bg/shows/nerazkazano-v-istoriata/video/nerazkazano-v-istorijata-grobat-na-levski-1-chast.html
https://www.btv.bg/shows/nerazkazano-v-istoriata/video/nerazkazano-v-istorijata-grobat-na-levski-2-chast.html

Парица е царица?
Левски? Пари носи ли, има ли печалба? Изгода?
Не?
Да си гледа работата! Да се занимават с него хайваните!
Да, Хаджи Иванчо Пенчович, на въпроса ,защо е гласувал за смъртно наказание ,казал ,че не го познавал добре, мислел го за нехранимайко? А с неговият глас е обесен Левски!
Излъгал, много добре е знаел ,кой е Левски!

Разсмя ме. Вярно, бе. Левски не носи пари.

А дори и посмъртно ги ценим само чисто протоколно.

Сурова, но вярна оценка.