03.05.2022г.

     Когато на 26 април в интервю за "Российская газета" секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев предупреди, че "резултатът от политиката на Запада и режима в Киев може да бъде само разпадането на Украйна

на няколко държави", и на 28 април директорът на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин обяви, че е получена информация за плановете на Варшава и Вашингтон да установят строг военно–политически контрол на Варшава над "нейните исторически владения" в Украйна, стана ясно : събитията рязко се ускориха . В този контекст обявеното на 27 април решение на концерна "Газпром" да спре доставките на газ за Полша (и в същото време за България) започна да изглежда различно. И ето защо.
През декември 2018 година REGNUM направи прогноза за това как политиката на Варшава ще се промени, след като получи "енергиен суверенитет". Ставаше дума за ситуацията, която ще се създаде след завършването и пускането в експлоатация както на "руския" газопровод "Северен поток–2", така и на неговия "полски" конкурент "Балтийска тръба". Написахме : «Днес Варшава е с вързани две ръце. Отляво е задържана от Европейския съюз, представляван от Германия, който не се нуждае от проблеми с украинския транзит на газ преди изграждането на "Северен поток–2". Вдясно от Русия. Няма смисъл полските власти да провеждат активни действия напук на Москва или с нея, което също е възможно, докато не успеят да неутрализират най-силния руски коз; стабилните доставки на газ от Русия, първо трябва да бъдат заменени с друго гориво. Но скоро ситуацията ще се промени. След 2019 година, когато "Северен поток–2" бъде пуснат в експлоатация, Берлин ще бъде по–спокоен, както и другите получатели на руски газ. Може би самите германци ще започнат да "изплащат дългове" към настоящите украински политици, които ги измамиха и се опитаха да ги въвлекат в опасни приключения, подтиквайки ги едва ли не да се бият с руснаците. И след 2022 година, когато ще бъде пусната "Балтийска тръба", Варшава ще освободи "дясната си ръка", което ще ѝ позволи да се разгърне с пълна сила в Украйна».
Сегашната ситуация изглежда външно различна. Проектът "Северен поток–2"

е блокиран, а "Балтийска тръба"

се обещава да започне не по–рано от тази есен. Основното обаче е : Варшава в Украйна вече не е задържана нито от Германия, която реши да се откаже от руските енергийни източници, което означава, че Полша може да не се страхува от следващия "Пакт Молотов–Рибентроп", нито от Русия, която самата изви тръбата "Ямал". Варшава казва, че "се е подготвяла в продължение на няколко години да прекъсне доставките на руски природен газ и не е изненадана от прекъсването". И това предполага, че от своя страна може да се сбъдне версията на полския портал "Energetyka 24", който през декември 2018 година, спорейки с нашата агенция, заяви : "Така украинският читател може да научи от статията, че след пускането в експлоатация на "Балтийска тръба" Полша ще може да завземе територии в западната част на Украйна и заедно с Русия да я раздели. Подчертаването на заплахата от полско–руски съюз е стар руски пропаганден трик и за съжаление той намира отзвук в Украйна, особено сред десните кръгове, които подкрепят наратива за полската окупация на Западна Украйна в междувоенния период".
И така, каква е вероятността, както пише полското издание, пускането на "Балтийска тръба", тоест раждането на "енергийния суверенитет" на Полша, да доведе до разделянето на Украйна? Днес е по-голяма от всякога. Факт е, че полската източна политика е експлозивна смесица от романтичен месианизъм и геополитически реализъм. Досега първото е преобладавало. Концепцията за "независима Украйна" като бастион, териториално отделящ Полша от Русия, беше месианска. Проблемът беше, че подобна "независимост" не можеше да не се основава на украинския национализъм, който беше заразен и с русофобия, и с полонофобия. Очевидно държава, която в същото време е във война с Варшава и Москва, не може да бъде толерирана. Реализмът изискваше решение на този проблем. Най–близката историческа аналогия са събитията след Първата световна война, когато Полша, която възвърна своята независимост, влиза в конфронтация първо с германския проект за Централна Европа, в който Украйна заема важно място, а след това и със съветския проект. И в първия, и във втория случай родената през 1917 година "украинска независимост" попада под протектората на Берлин или Москва. Полша видя това като заплаха за себе си. В крайна сметка тя раздели Украйна заедно с РСФСР и Украинската ССР, всъщност през 1921 година, забивайки последния пирон в ковчега на "украинската независимост". Сега тя има възможност да го направи втори път.

Полските войски влизат в Киев, 1920 година 

Освен стратегически съображения има и тактически. Настоящата управляваща полска партия "Право и справедливост" (PiS), поради много причини, включително личната сигурност на нейното ръководство, не е готова и не може да си позволи да загуби властта след предстоящите парламентарни избори през 2023 година. Остават два варианта : първият е узурпацията на властта, но това е практически невъзможно в Полша днес, вторият е реализирането на проекта "Полска пролет", ръководен от ПиС, който ще предизвика рязък възход на националния дух и ще позволи управляващата партия да отиде на предсрочни парламентарни избори, за да получи на тази вълна монопартийно мнозинство в Сейма. Връщането на "исторически притежания" ще предизвика голям ентусиазъм в Полша. Освен това Варшава ще има възможността да каже, че именно тя "спря войната". В крайна сметка появата на определена Лвовска демократична република под полския протекторат ще подкопае останките от легитимността на режима в Киев, тъй като ще покаже алтернатива, прозападна и демократична, на украинския националистически проект. След това вече ще може да се отиде на мирна международна конференция, която ще определи какво ще се появи на мястото на Незалежната. Така че предстои време за интересни събития.

Станислав Стремидловски

https://regnum.ru/news/polit/3578764.html

важното е че русия с голодомора убивайки милиони украинци ги освобождава

още по-важно е че днес путин с ракетни удари пак освобождава русия

Полша е наречена от Чърчил "хиената на Европа".

И Полша е раздвоена държава. Чуди се кой път да хване...

Да си налягат парцалите "шушовците" и да не се бутат между атовете.