"Сега сме на етап от развитието на международните отношения, когато настъпва моментът на истината : или всички ще се примирим с факта, че някой сам с група свои сателити решава как ще живее човечеството, или човечеството ще живее на основа на Устава на ООН. Лесен избор. Никой не иска войни, но е абсолютно необходимо да се излагат аргументи и да се изискват отговори от тези, които нарушават Устава на ООН. Уверявам ви, че все повече страни, особено тези със собствена история, култура и цивилизационно наследство, искат да заемат точно такава позиция. Този разговор трябва да е неизбежен. Надявам се, че ООН с корените си в Хартата (най-великият документ на всички времена и народи) ще играе каталитична роля в развитието на такъв честен диалог без ултиматуми, заплахи и опити за решаване на проблеми със сила, в това число финансова и икономическа сила, злоупотребяваща с позицията си в световната система. Смятам го за безгранично".
Това каза Сергей Лавров

на пресконференцията с Антонио Гутериш 

Изразът "момент на истината" научих и запомних от книгата на Владимир Богомолов "Август четиридесет и четвърта"

за работата на фронтовото контраразузнаване СМЕРШ.
Този военен роман, а и филмът "През август 44–та" вероятно, който не съм гледал, не са като холивудската боза*, макар и на Стивън Спилбърг, "Спасяването на Редник Райън".
Искам да кажа, че руснаците знаят и разбират, кога настъпва "моментът на истината" в едни отношения. В случая между Руската федерация и Съединените щати и НАТО–то в частност.
"Разбира се, говорихме за съдбата на ООН като цяло. За опитите на нашите западни колеги да изведат обсъждането на ключови въпроси извън рамките на универсалните формати под егидата на ООН и нейната система, да "произвеждат" различни партньорства, призиви, които се представят като "клуб на напредналите работници", "клуб на елита". В същия дух има и инициатива, предложена от Франция и Германия – "Алиансът на многостранните". Какво е това, ако не конкуренция с ООН? Или инициативата на Съединените щати, които през 2021 година проведоха "среща на върха за демокрация", за която отправиха покани сами, без да се консултират с никого. Това привлече вниманието и на днешните ни събеседници. Това като цяло е опасен "звънец" за ООН, опит за зачеркване на основните правила и принципи на Устава на ООН. А именно, че Организацията е създадена на основата на суверенното равенство на държавите. Това е записано в Устава на ООН. Това трябва да се напомни. Ще правим това по-често, за да не забрави никой в ​​Ню Йорк или в столиците на страните членки".
Лавров обясни и как САЩ са овладели ООН–то и как го управляват : "Генералният секретар на ООН се оправда с резолюцията на Общото събрание, която осъди Русия и обяви, че случващото се в Украйна е инвазия, нарушаване на суверенитета, териториалната цялост. Да напомня, че резолюцията беше гласувана. Тя не беше по взаимно съгласие. Много държави по-късно ни се оплакаха, че са били принудени : хванаха посланици в кулоарите на ООН (нашите американски приятели знаят как да правят това) и ги заплашваха. Някой има сметки в САЩ в някаква тамошна банка, някой има деца, които учат в университета.
Не преувеличавам. Беше и ние го знаем".
И в момента на истината ще го отнесе Украйна, като шпионин на Съединените щати и НАТО. И всичко ще си каже и признае. И ще се разкае. Ще продължи съкратена да живее с петното на срамното нацистко минало. И глупавото си поведение. Което е още по–тъпо.
* Боза – в смисъл на много слаба алкохолна напитка

https://www.mid.ru/ru/foreign_policy/news/1810897/

Моментът на истината в документалния военен роман на Владимир Богомолов "Август четиридесет и четвърта" – Из разказа на Таманцев : "… Последните двама естествено се обърнаха и ме загледаха, при което в лявата ръка на амбала (грамаден и силен човек, обикновено с нисък интелект – б. а.) както и очаквах, видях нож, а в дясната на "лейтенанта" – "ТТ", който след миг той насочи срещу мене. Лесно, с два–три куршума само, можех да го обезвредя – целият беше открит, но вече си го бях избрал за екстрени показания и затова трябваше да го хвана жив и здрав – без нито една драскотина …
Малко объркан, той се позабави и през тези секунди аз успях да се преместя към него с гръб към слънцето и по такъв начин да използвам слънчевите лъчи. За да го стресна, за да подействам на нервите му, без да се бавя "погъделичках ушите му" : стрелях едновременно с двата нагана, така че куршумите почти се плъзнаха по главата му – това прави впечатление.
За да го затрудня в прицела му, непрекъснато "люлеех махало" – давах лявото си рамо напред, със скок премествах тялото от една страна на друга и все се придвижвах – нещо подобно, но по–просто, прави боксьорът на ринга. За по–нататъшно психологическо въздействие го държах на мушка и го фиксирах с поглед, целият ми вид показваше, че аха–аха ще стрелям. Местеше се леко и ловко и реакцията му беше добра, но при това защитно движение главата му за секунда се мярна вдясно от фуражката на помощник–коменданта и в същия миг с изстрел от десния наган аз свалих пилотката му. Такива неща правят силно впечатление, а от мен сега се искаше през цялото време да действам на психиката му.
Изстреля в мен два куршума, не ме улучи, изчака секунда, още един – но и той мина покрай мен. Ако не друго, то поне как трябва да се "люлее махало" можех да понауча и него, и онези, които са го подготвяли в Германия. Аз изпреварих следващия му изстрел, забих два куршума в лявото му рамо и веднага хукнах напред, за да му попреча – да блокирам евентуален опит да вдигне с дясната си ръка изтървания в тревата броунинг. Падна напред и малко вляво, по инерция измина известно разстояние по тревата с лице надолу. Замря, главата му не се повдигаше и аз разбрах, че за няколко минути е мортус.
В тоя миг Таманцев с бесен вик "Той уби Васката!!!", с внезапно дръпване отхвърли настрани старшината и Андрей, който беше увиснал на гърба му, и нарочно бе изпуснал ръката му с нагана, скочи към лейтенанта и три пъти стреля в него, по-точно над самата му глава. В следващата секунда той пъхна дулото на нагана под носа на "лейтенанта" и с пресметнато движение разкървави горната му устна.
– Ако искаш да живееш – позивните на вашия предавател … Позивните на твоя предавател?! Бързо!
– Аз … Аз ще кажа!!! Всичко ще кажа! – с ридаещ глас бързо повтаряше "лейтенантът" – Ес–Те–И … Ес–Те–И …
– А "Матилда"? Къде е "Матилда". Какъв е той?
– Капитан … Шифровчик в щаба на фронта.
– А "Нотариус"?! Кой е той и къде е?
– В Гродно … Железничар …
– Какво пък – одобри Таманцев … – Щом не си убил ти Васката и ни предадеш "Матилда". Живей си! Веднага ще заминем при "Матилда". Със самолет … Още днес ще го прегърнем …
[Таманцев] се обърна към Альохин и високо, ясно произнасяйки всяка дума, съобщи :
– Другарю капитан, "баба пристигна"!
Това бе условният сигнал за предаване на открит текст по радиото, означаващ : "заловихме ги".
И безсилен повече да се сдържа от напиращите в него чувства, той с пресекващ глас, лудешки завика :
– Ба–а–ба … Бабчето пристигна!!!".

https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=164664