Буржоазното общество е разочаровано от мултикултурализма!

Като в кутия : обществени жилища за търсещи убежище в Берлин, януари 2015 година

В статията "Крахът на мултикултурализма" публикувана във Foreign Affairs британският публицист Кенан Малик пише за това. "Преди тридесет години много европейци видяха в мултикултурализма прегръдката на приобщаващо, разнообразно общество – като отговор на социалните проблеми на Европа. Днес все повече хора смятат, че той е причина за нови проблеми", изтъква авторът. "Това подхранва успеха на крайнодесни партии и популистки политици в цяла Европа, от Партията за свободата в Холандия до Националния фронт във Франция. И в най-екстремните случаи това е вдъхновило изстъплението на Андерс Берин Брайвик на норвежкия остров Юьтоя през юли 2011 година", продължава той. "Как се е получила тази трансформация? Според критиците на мултикултурализма, Европа е позволила прекомерна имиграция, без да изисква достатъчно интеграция – несъответствие, което е подкопало социалното сближаване, подкопало националната идентичност и е деградирало обществото". Имиграцията им я произведоха Съединените щати заедно със Сорос. Това беше инициатива на либерастията за тържеството на глобализма :

Бунт на мигранти в Париж

Бунт на мигранти в Рим

Расови битки в САЩ

Тези процеси дават основание на Малик да обобщи : "През последните десетилетия значението на понятието "класа" като политическа категория и маркер на социалната идентичност рязко спадна в Европа. Социалните различия стават все по-свързани с културните … Политическите категории, доминиращи през последните 200 години, изчезнаха, а предишните различия между десницата и левицата започнаха да губят значението си. Икономическото и политическо отслабване на работническата класа предизвика упадъка на трудовите организации и колективистките идеологии. На свой ред пазарът проникна във всички пукнатини на обществото, а институциите, които традиционно обединяваха хората – от синдикатите до църквата – почти изчезнаха от обществения живот … Европейците, пише Малик, все повече определят социалната солидарност не от политическа гледна точка, а от гледна точка на националност, култура или религия. Сега хората се интересуват не толкова от това какво общество искат да създадат, а от това към каква общност принадлежат ... Освен това мултикултурализмът е убил равенството на хората от различни раси пред закона. Сега всяка общност изисква специални права за себе си".
Не че не е вярно, но не е основното противоречие в буржоазното общество.
Концепцията за "расов капитализъм" е изложена от Седрик Дж. Робинсън през 1983 година. Неговата основна теза е, че капиталът "може да се натрупва само чрез производство и движение при отношения на силно неравенство между човешките групи". За да оцелее, капитализмът трябва да използва "неравномерна диференциация на човешките ценности". Робинсън предполага, че целият капитализъм по своята същност е расов и че расизмът присъства на всички нива на социално-икономическата стратификация, създадена от капитализма. Развитието на капитализма в САЩ и Западна Европа като цяло потвърждава този възглед. Нарастването на богатството на Запад не доведе до появата на "общество с общ просперитет и свобода", а напротив : борбата между различни групи от населението, състояща се от коренно население и мигранти, става все по-непримирима. Некоренните етнически групи яростно се борят за правата си. Това се доказва от движението BLM в САЩ и расовите вълнения в предградията на европейските градове, населени с мигранти.
Възходът на капитализма беше придружен от жестока расова експлоатация. В търговията с роби са замесени цели държави. Организаторите на търговията с роби не бяха САЩ, а европейските монархии. Първата европейска кралска къща, която изпраща хората си да плават в търсене на роби, е португалската. Последваха я Великобритания, Испания, Дания, Холандия, Франция, Прусия, Швеция. Целият 17-ти век се отличава с преобладаващото участие на Великобритания в отвратителната търговия с роби, която донесе богатство и проправи пътя за расистката рационализация на процъфтяващия капитализъм.
Британците се възползваха максимално от експлоатацията на не-белите. Англия притежаваше 33% от търговията с роби през 1673 година и 74% през 1683 година. 90% от този дял принадлежал на Кралската африканска компания, която била собственост на семейството английски монарси.
Британският мисионер Уилям Петигрю твърди, че африканската търговия с роби е в основата на ценностите на капиталистическото общество, което е общество, разделено на раси и класи.
Днес много социолози виждат в погромите и бунтовете на мигранти и етнически малцинства в Европа и в САЩ репетиция : те казват, че расовата борба заменя класовата. Според британския социолог Франк Фуреди, ролята на "предпазния клапан" във Франция отдавна се играе от комунистическата партия, обединяваща наети работници от всички раси и националности, но сега борбата на мигрантите и етническите малцинства е в центъра на протестите.
Карл Маркс в писмо до П. В. Аненков (28 декември 1846 година) пише : "Прякото робство е същата основа на съвременната ни индустрия като машините, кредитите и така нататък. Без робство няма памук, без памук няма модерна индустрия. Робството даде стойност на колониите, колониите създадоха световна търговия, а световната търговия е необходимо условие за мащабната машинна индустрия".
Търговията с роби и робският труд, използвани от колониалистите в Европа и Северна Америка, бяха основните фактори, които определиха високия модерен жизнен стандарт на страните от така наречения златен милиард. Френският етнограф и социолог К. Леви-Строс казва, че "Западът се е създал от материалите на колониите". Западната цивилизация възниква върху костите на безброй роби. Общият брой на жертвите, причинени от трансатлантическата търговия с роби, се равнява на 112 милиона. Към това трябва да се добавят и 90-120 милиона, загинали по време на безмилостната колонизация на Южна, Централна и Северна Америка.
В разсъжденията на западните социолози, че класовата борба се заменя с расова борба, има фундаментална грешка : експлоатацията на човек от друга раса не изключва експлоатацията му като представител на противоположната класа от същата раса. Расовите различия маскират, но не премахват класовия антагонизъм :

Съвременно робовладелство – Украинци – робски труд в Германия

Концепциите на европейския "мултикултурализъм", американският "топилен съд", само крият расовата експлоатация, присъща на капитализма с неговата експлоатация на труда. Немощна и мързелива Европа отвори врати за мигранти от Близкия изток и Черна Африка, а сега и от Украйна, като доставчик на евтини бели роби. В търсене на робски труд вече не е необходимо да се екипират експедиции до Африка, новите роби отиват доброволно в Западна Европа :

Украинците са новите роби на Европа

Капитализмът се основава на тяхната експлоатация.

https://www.foreignaffairs.com/articles/western-europe/2015-02-18/failure-multiculturalism
https://www.fondsk.ru/news/2021/03/23/rasovaja-borba-ne-mozhet-otmenit-borbu-klassovuju-53208.html