Прочетен: 1079 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2022 11:13
На 1-ви февруари миналата година излезе новината за извършен военен преврат в Република Съюз Мианмар
Телевизията на военните в Мианмар обяви, че въоръжените сили поемат контрол над страната за една година, основавайки се на параграф от съставената от военните конституция, който позволява на армията да поема контрол по време на национално извънредно положение. Говорителят каза, че причина военните да предприемат тези действия отчасти е това, че правителството не е реагирало на твърденията им за масови изборни измами на вота през ноември по-миналата година и че не е отложило изборите заради кризата с коронавируса.
Десет дни преди преврата министърът на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу беше на посещение в Мианмар и разговаря с местните военни. Именно същите военни по-късно извършиха преврата и взеха властта в свои ръце, който беше подкрепен от Русия
Мианмар влезе в полезрението на руската политика и дипломация. Именно тази страна е една от 10-те най-споменавани азиатски страни в руските новини
Факт – Русия се доближава до Мианмар, а що се отнася до сегашното местно управление (военно), то е напълно проруско.
Има всички основания да се смята, че в този бързо разделящ се свят Мианмар ще се окаже в "Тима на Русия", тоест в руската сфера на влияние.
Това може лесно да се разбере, като се разгледа списъка на страните, които осъдиха военния преврат. Това бяха : САЩ, Япония, Германия, Франция, Британия, Канада и Австралия. Е, и още няколко по-малки държави, които също принадлежат към условния "Отбор на Запада" или "Отбор на НАТО". За отношението на България към преврата няма информация.
Лесно е да се разбере възмущението им – през 2015 година те доведоха на власт в Мианмар прозападен опозиционер, който преди това беше удостоен с Нобелова награда за мир (Колко познато, нали?). Именно тази жена –Аун Сан Су Чжи – оглави тогава правителството, което извърши етнически геноцид срещу араканските мюсюлмани рохинга
, осъден дори в ООН. Както виждате, Нобеловата награда за мир е толкова разностранна и разтеглива, така да се каже. Особено като се вземе предвид и награждаването на Барак Обама за неговите "изключителни усилия за укрепването на международната дипломация и сътрудничеството между народите" още преди да си покаже рогата като президент на Съединените щати.
Военните свалиха прозападното правителство и се обърнаха към Руската федерация.
Отново се оказва, че Руската федерация е приятел с всякакви Никарагуа, Северна Корея и Венецуела, вместо да се присъедини към "свободния и демократичен свят". Защо ли?
7 страни, в които може да се появят руски военни бази, ако САЩ не приемат "ултиматума" на Путин
Историята обаче сочи, че Западът очаква Руската федерация в "свободния и демократичен" свят не като равностоен партньор, а просто като доставчик на евтини ресурси, без наука, без армия, без право на собствено мнение (както беше през 90-те, когато Елцин целуваше на американците всичко, до което можеше да достигне). Паметливите си спомнят как през 90-те години чуждестранните компании навлязоха в Русия и буквално "седнаха" в най-печелившите сектори на икономиката (на първо място петролната индустрия). Някои все още седят там.
Разглеждането на картата дава отговор за сближаването на Руската федерация с Мианмар
Мианмар се намира на толкова уникално място, че от негова територия е възможно да се контролират (със съвременните руски оръжия) : Южен Китай, Източна Индия, основния морски търговски път от Китай до Европа
Освен военно значение, приятелството на Русия с Мианмар носи и икономически ползи : Недрата на страната са буквално претъпкани с минерали : нефт, газ, злато, калай, цинк, мед, волфрам, олово, въглища, мрамор, скъпоценни камъни – почти всичко има. На лице е огромен потенциал на хидроенергетиката. Има ценна дървесина и огромен потенциал в селското стопанство. Има огромна работна сила (52 милиона души живеят в Мианмар).
https://www.youtube.com/watch?v=lAXjjSyobgQ
Тагове:
... Дори целият свят да се обедени срещу Москва, пак руснаците ще са най - силните и най- великите на планетата. Стратегически партньори (тоест слуги), имат само американците и ние българите сме такива за тях. :)
Но тя не може да не общува с никого.