Преди един месец в началото на октомври в Ирак започнаха масови протести и размирици с искане за оставка на министър-председателя Адел Махди и цялото правителство. Протестиращите искат подобряване на образованието, условията за труд, заплатите и правораздаването. Друга част от исканията са свързани с нелегалната търговия с оръжия, която застрашава сигурността на цивилните, колапсът на образователната система, честите отвличания в част от градовете, където има активност на "Ислямска държава" и местни мафиотски структури, и използването на религията като инструмент от властите. В процеса на засилване на демонстрациите се появиха и анти-ирански лозунги, свързани с намесата на Иран във вътрешната политика на Ирак.
Ирак е пета по залежи на петрол държава в света, но въпреки това има търговски дефицит от близо 24 милиарда долара, а безработицата набъбна на 25%.
На 2 октомври политически анализатори и интелектуалци от всички движения и партийни цветове в страната призоваха правителството да спре с използването на сила, след като предишната нощ бяха убити двама души, а десетки бяха ранени. За месец убитите са повече от сто и петдесет, а ранените над 6000. Междувременно държавата потъна в информационна тъмнина, след като властите спряха достъпа до интернет, а последните кадри дошли от Ирак показваха запалени гуми и скандиращи протестиращи, както и изстрели, идващи от полицията и членовете на милициите Хашд ал Шааби.
Ако в първите дни на демонстрациите на 1-3 октомври това беше спонтанен израз на исканията на населението, то положението след това все по-често се наричаше въстание. Сега известният духовник Муктада ас Садр нарича събитията от началото на месеца "Великата октомврийска революция". Той заяви, че иракчаните не възнамеряват да търпят по-нататък, и назначи в петък, 25 октомври (деня на победата на въоръженото въстание от 1917 година в Петроград), "ден на освобождение". Това предполага експулсиране на корумпираните служители от всички държавни органи и провеждане на предсрочни избори.
Като епицентър на протестите през последните години се счита Южен Ирак, който традиционно е бастион на всички правителства след падането на режима на Саддам Хюсеин през 2003 година. Един от най-засегнатите от некадърното и корумпирано управление градове е Басра, където въпреки мащабната петролна индустрия, местните хора често остават без достъп до електричество и чиста питейна вода. Главна причина за това е провалът на администрацията при прилагане на нужни реформи и завършването на инфраструктурни проекти. Сунитските градове като Мосул или Тикрит като цяло не участват в демонстрациите, а за основна причина за това анализаторите посочват страха на местните да не бъдат определени за симпатизанти на Саддам или на джихадистката групитовка "Ислямска държава" , въпреки че и жителите на тези градове споделят същите несгоди като техните съграждани в Южен и Централен Ирак. Обаче демонстрациите този път ескалираха в Багдад, а не в Басра, което допълнително придаде тежест на ситуацията.
В Ирак има две теории за това как са организирани протестите. Според част от анализаторите, демонстрациите са спонтанни и нямат лидерство, тъй като младежите, съставляващи голяма част от недоволните, се страхуват исканията им да не бъдат яхнати от политически лидери. Според другата теория, протестиращите са организирани през Координационни комитети, съставени от академици, студенти, членове на младежки движения и кланови лидери. В случая, става дума за Координационните комитети, които задвижиха масовите протести в Ирак през февруари 2011 година. За външна намеса не се говори, макар да има сходство с майдана в Киев – неизвестни снайперисти стрелят по протестиращите.
Младите хора имат основна роля в протестната вълна. Те съставляват 20% от населението на Ирак, но безработицата е голяма : има над 1 милион безработни иракски младежи, а 80% от завършилите наскоро висшисти, са безработни. Междувременно, заради абсурдните политики на правителството, общо 10 000 фабрики и заводи, които предоставяха близо половин милион работни места, бяха затворени. "Освободен" Ирак върви по пътя на "демократична" България.


Протести в Багдат