Постинг
17.08.2015 16:01 -
Коментари(и) : За естрадната ни музика при тоталитаризма
Автор: kvg55
Категория: Политика
Прочетен: 5469 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2015 13:18
Прочетен: 5469 Коментари: 9 Гласове:
17
Последна промяна: 09.09.2015 13:18
17.08.2015г.
След преврата от 10-ти ноември 89-та година не малка част от българските рок и поп изпълнители, както и текстописци и композитори незабавно застанаха на страната на новата политическа сила – Съюза на демократичните сили – и впрегнаха музите си в услуга на политиката, създадоха песни, заклеймяващи "мрачното" комунистическо минало, осмиващи живота при социализма и приветстващи светлото демократично бъдеще на родината ни и предстоящият прекрасен живот – Времето е наше, Развод, Утре започва от днес, Вдигни очи, Последен валс, Комунизмът си отива, Сега, Молитва, Не е ли време, Аз съм просто човек, Промяна, Великден по никое време, Романът свърши, Отново е Коледа, Молитва за България, всички те събрани в един диск Спомени от бъдещето (Последен валс). По-късно, след провалите на СДС-правителство, политици и политиката им, с разкриване на алчната и крадлива същност на "демократичните" политици и избуяването на попфолка, който отне препитанието на тези изискани творци, настъпи отрезвяване сред музикалните дейци по отношение на светлото бъдеще, което очакваха да донесат икономическите и особено политическите промени. Защо тези талантливи хора така ненавиждаха реалния социализъм или реакцията им беше резултат на конюнктурно поведение? Някои от тях имаха класови причини – синове, дъщери и внуци на изявени буржоазни фамилии, на които социалистическата революция е отнела удобния начин на живот. Други са били възпрепятствани в творческата си дейност от цензурата или простеещи чиновници от дирекция "Музика"; имаше прекъснати концерти на рок групи, причината за което е повече публиката, отколкото изпълнителите; търпяли са вероятно и разни унижения от партийната номенклатура. Но все пак тяхните песни звучаха от българското радио и телевизия, издаваха се на грамофонни плочи и магнетофонни касети и се радваха на вниманието на българската и съветската публика. Споменавам съветската публика, защото тя беше най-многобройната публика в социалистическия лагер, а нашите поп певци бяха много добре приети в Съветския съюз.
Израстнал съм с песните на Емил Димитров, Паша Христова и Лили Иванова, Йорданка Христова и Васил Найденов, Сребърните гривни, Щурците, Диана Експрес, LZ, ФСБ, Тангра и Сигнал и всички останали повече или по-малко известни наши естрадни изпълнители и рок групи от времето на моето детство и младост и мисля, че съм слушал много качествени песни, дължащо се на създадените строги социалистически критерии към творците и творчеството в областта на културата и цензурата в тази област. Израстнал съм и в прекия и в преносния смисъл на думата, защото откакто се помня слушам песните на изброените изпълнители и съм убеден, че с тези песни съм израсъл и духовно, и тяхното слушане е създало у мен здрави и човешки естетически критерии. И затова сега не понасям филмовите бълвочи, които се леят от телевизора и грозната музикална чалга, тормозеща слухът ми от аудиоуредбата на съседите, през отворените прозорци на жилищата и колите по улицата, та до кварталната кръчма. И смятам, че най-доброто, което съм дал досега във възпитанието на детето си е това, че го приучих да слуша здрав, мощен и жизнеутвърждаващ рок.
Освен българска, слушал съм и западна музика. Слушал съм Бийтълс, Ролинг Стоунс, Лед Зеппелин (Лед Цепелин), Дийп Пърпъл, Юрая Хийп, Кис и други британски и us-американски групи, поп и рок изпълнители, както и италианска музика и френските шансони, които се излъчваха по българското радио. А съветската музика беше задължителна в нашия радиоефир, като Владимир Висоцки и Булат Окуджава бяха върхът, както и песните от филми.
Накратко ще спомена и за качественото кино, което съм гледал – най-добрите френски, италиански, испански, по-малко английски и us-американски филми; почти всички български и съветски филми, както и филми на другите социалистически страни, сред които особено място заемаха югославските и чехословашките филми. И всичко това, ще повторя, в резултат пак на отречената сега социалистическа художествена цензура.
Освен строгите художествени изисквания към произведенията на нашите музикални творци, двадесетина години, шестдесетте и седемдесетте, имаше и ограничения за слушането на набиращата сила и влияние сред младите хора в западния свят рок музика – хард рок, хеви метъл. Издаваха се грамофонни плочи, а по-късно през осемдесетте години и магнетофонни касети с отделни песни на западноевропейски поп и рок изпълнители, но най-новото в тази музика можеше да се слуша в изобилие само по чуждестранните радиостанции на запад от България – Радио Белград, Радио Скопие, Радио Люксембург, Радио "Свободна Европа", Би Би Си, "Гласът на Америка". У нас трудно се намираха издадени от западни звукозаписни компании цели албуми на тези изпълнители, както и качествени магнетофонни записи с такава музика, но все пак се намираха. И именно за въздействието на това ограничение и забрана на западната рок музика върху развитието на българската поп и рок музика искам да поразсъждавам.
Ясно е, че тези възпирателни спрямо западноевропейската музика мерки, принудително налагаха на българите да слушат повече родна музика, която беше и административно защитена – имаше определено съотношение в излъчваната по радиото българска и чуждестранна музика в полза на българската, което следваше да се спазва, и което несъмнено е било малко или много стимулиращо за развитието й. Интересът и признанието на публиката е основното за успеха на едно художествено произведение. А нашите естрадни творци, изпълнители, композитори и текстописци имаха уважението не само на българската, но и на публиката в другите социалистически страни, особено в Съветския съюз, както вече споменах. И понеже бяха незаменими, това ги правеше велики в очите на българската публика. В същото време ограничението правеше западната музика, срещу която се водеше идеологическа борба от страна на комсомола и партията, интересна и желана от младежта. Глупава постъпка на социалистическата власт, защото всяко забранено нещо става по-привлекателно.
А съвсем различно щеше да бъде, ако я нямаше затворената социалистическа система и достъпът на западната култура до българската публика беше безпрепятствен. Тогава, несъмнено българските творци щяха да изпитват острата конкуренция на западните. Каква щеше да е нашата популярна (естрадна, както я наричаха у нас) музика в такъв случай? Определено нямаше да е същата. Щеше ли да има същият самобитен и оргинален харакатер, какъвто има или щеше да е силно повлияна от завладяващите света западни музикални вкусове, копираща ги бездарно, ако въобще издържеше на конкуренцията. Големи страни като Франция, Италия и Испания съумяваха да запазят оригиналното звучене на своята поп музика, но за малка чуждопоклонническа България това беше ли възможно.
Несъмнено, предвид чуждопоклонническите наклонности на българите, свободното излъчване по българските радио и телевизия на западна поп и рок музика доста щеше да свие времето на излъчване на родната музикална продукция. Както е днешното състояние в музикалния ефир без административни ограничения – въпреки че има радиостанция само за българска музика (БГ Радио), в общото количество излъчвана от всички радиопредаватели и телевизии музика, това на българските изпълнители е унизително малко. Преобладаващо изпълнения на западна музика се наблюдава и в така наречените телевизионни музикални формати, търсещи млади певчески таланти.
Това означава, че подрастващите поколения растат под влиянието на чуждоземска, преобладаващо us-американска музика, което смятаме за нещо нормално и естествено, но от гледна точка запазването на народностния дух, това не е съвсем така, още повече, че качеството на съвременната западна музика значително падна в сравнение с 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. Някой ще кажат, че това сравнение на различна музика от различни периоди е невярно, но смятам, че социалните явления, които предизвикваше музиката от миналото, не се наблюдават днес. Имам предвид хипи движението, борбата срещу войната във Виетнам и въобще борбата за мир, борбата за социална справедливост и свобода, защото и самите The Beatles първоначално не са били добре приети не другаде, а в Съединените американски щати, страната на свободата и демокрацията.
Същото е положението, чуждоземското влияние, и с филмовото производство, с модата в облеклото и прическите, както и в други области на живота, макар че преди абитуриентския бал съм измислял какви ли не хитрини за да запазя косата си от учителите и милиционерите, които по улиците и около автогарата хващаха младежите с дълги коси и ги водеха в бръснарницата за привеждане в приличен социалистически вид. На брадатите също не се гледаше с добро око от социалистическата власт.
Сега свободно могат да се следват всякакви моди и вкусове, но от това ние българите имаме проблеми със самобитността си, но да не се отклонявам от темата.
Сега, когато няма художествена цензура в музикалния ефир могат да се чуят всякакви глупости и простотии в текстовете и лоша музика, защото музиката бива два вида – добра, която те вълнува и недобра, лоша, която ти досажда и тормози слуха. Мисля, че в днешно време слушаме повече лоша музика, което е следствие от всеобщия упадък на човешката цивилизация. Когато упадъкът превземе културата, това означава, че в икономиката и политиката той е много по-голям и всеобхватен.
Така че въпросът за ролята на социалистическата цензура не е еднозначен. На отделни творци тя е пречела, но общо за развитието на музиката у нас има положителна роля. За естетическото възпитание на населението също, защото пропусканата от нея западна музика също беше качествена. За добрата музика значение има и автоцензурата на творците, които се стремяха да дадат най-доброто от себе си. Не малко песни са написани по стихотворения на наши поети, а добрият текст предразполага към написването и на добра музика.
И колкото повече се отдалечаваме във времето, толкова повече ще разбираме и ще се убеждаваме, какво огромно, велико и безценно музикално богатство е създадено в популярната ни музика по времето на социализма.
След преврата от 10-ти ноември 89-та година не малка част от българските рок и поп изпълнители, както и текстописци и композитори незабавно застанаха на страната на новата политическа сила – Съюза на демократичните сили – и впрегнаха музите си в услуга на политиката, създадоха песни, заклеймяващи "мрачното" комунистическо минало, осмиващи живота при социализма и приветстващи светлото демократично бъдеще на родината ни и предстоящият прекрасен живот – Времето е наше, Развод, Утре започва от днес, Вдигни очи, Последен валс, Комунизмът си отива, Сега, Молитва, Не е ли време, Аз съм просто човек, Промяна, Великден по никое време, Романът свърши, Отново е Коледа, Молитва за България, всички те събрани в един диск Спомени от бъдещето (Последен валс). По-късно, след провалите на СДС-правителство, политици и политиката им, с разкриване на алчната и крадлива същност на "демократичните" политици и избуяването на попфолка, който отне препитанието на тези изискани творци, настъпи отрезвяване сред музикалните дейци по отношение на светлото бъдеще, което очакваха да донесат икономическите и особено политическите промени. Защо тези талантливи хора така ненавиждаха реалния социализъм или реакцията им беше резултат на конюнктурно поведение? Някои от тях имаха класови причини – синове, дъщери и внуци на изявени буржоазни фамилии, на които социалистическата революция е отнела удобния начин на живот. Други са били възпрепятствани в творческата си дейност от цензурата или простеещи чиновници от дирекция "Музика"; имаше прекъснати концерти на рок групи, причината за което е повече публиката, отколкото изпълнителите; търпяли са вероятно и разни унижения от партийната номенклатура. Но все пак тяхните песни звучаха от българското радио и телевизия, издаваха се на грамофонни плочи и магнетофонни касети и се радваха на вниманието на българската и съветската публика. Споменавам съветската публика, защото тя беше най-многобройната публика в социалистическия лагер, а нашите поп певци бяха много добре приети в Съветския съюз.
Израстнал съм с песните на Емил Димитров, Паша Христова и Лили Иванова, Йорданка Христова и Васил Найденов, Сребърните гривни, Щурците, Диана Експрес, LZ, ФСБ, Тангра и Сигнал и всички останали повече или по-малко известни наши естрадни изпълнители и рок групи от времето на моето детство и младост и мисля, че съм слушал много качествени песни, дължащо се на създадените строги социалистически критерии към творците и творчеството в областта на културата и цензурата в тази област. Израстнал съм и в прекия и в преносния смисъл на думата, защото откакто се помня слушам песните на изброените изпълнители и съм убеден, че с тези песни съм израсъл и духовно, и тяхното слушане е създало у мен здрави и човешки естетически критерии. И затова сега не понасям филмовите бълвочи, които се леят от телевизора и грозната музикална чалга, тормозеща слухът ми от аудиоуредбата на съседите, през отворените прозорци на жилищата и колите по улицата, та до кварталната кръчма. И смятам, че най-доброто, което съм дал досега във възпитанието на детето си е това, че го приучих да слуша здрав, мощен и жизнеутвърждаващ рок.
Освен българска, слушал съм и западна музика. Слушал съм Бийтълс, Ролинг Стоунс, Лед Зеппелин (Лед Цепелин), Дийп Пърпъл, Юрая Хийп, Кис и други британски и us-американски групи, поп и рок изпълнители, както и италианска музика и френските шансони, които се излъчваха по българското радио. А съветската музика беше задължителна в нашия радиоефир, като Владимир Висоцки и Булат Окуджава бяха върхът, както и песните от филми.
Накратко ще спомена и за качественото кино, което съм гледал – най-добрите френски, италиански, испански, по-малко английски и us-американски филми; почти всички български и съветски филми, както и филми на другите социалистически страни, сред които особено място заемаха югославските и чехословашките филми. И всичко това, ще повторя, в резултат пак на отречената сега социалистическа художествена цензура.
Освен строгите художествени изисквания към произведенията на нашите музикални творци, двадесетина години, шестдесетте и седемдесетте, имаше и ограничения за слушането на набиращата сила и влияние сред младите хора в западния свят рок музика – хард рок, хеви метъл. Издаваха се грамофонни плочи, а по-късно през осемдесетте години и магнетофонни касети с отделни песни на западноевропейски поп и рок изпълнители, но най-новото в тази музика можеше да се слуша в изобилие само по чуждестранните радиостанции на запад от България – Радио Белград, Радио Скопие, Радио Люксембург, Радио "Свободна Европа", Би Би Си, "Гласът на Америка". У нас трудно се намираха издадени от западни звукозаписни компании цели албуми на тези изпълнители, както и качествени магнетофонни записи с такава музика, но все пак се намираха. И именно за въздействието на това ограничение и забрана на западната рок музика върху развитието на българската поп и рок музика искам да поразсъждавам.
Ясно е, че тези възпирателни спрямо западноевропейската музика мерки, принудително налагаха на българите да слушат повече родна музика, която беше и административно защитена – имаше определено съотношение в излъчваната по радиото българска и чуждестранна музика в полза на българската, което следваше да се спазва, и което несъмнено е било малко или много стимулиращо за развитието й. Интересът и признанието на публиката е основното за успеха на едно художествено произведение. А нашите естрадни творци, изпълнители, композитори и текстописци имаха уважението не само на българската, но и на публиката в другите социалистически страни, особено в Съветския съюз, както вече споменах. И понеже бяха незаменими, това ги правеше велики в очите на българската публика. В същото време ограничението правеше западната музика, срещу която се водеше идеологическа борба от страна на комсомола и партията, интересна и желана от младежта. Глупава постъпка на социалистическата власт, защото всяко забранено нещо става по-привлекателно.
А съвсем различно щеше да бъде, ако я нямаше затворената социалистическа система и достъпът на западната култура до българската публика беше безпрепятствен. Тогава, несъмнено българските творци щяха да изпитват острата конкуренция на западните. Каква щеше да е нашата популярна (естрадна, както я наричаха у нас) музика в такъв случай? Определено нямаше да е същата. Щеше ли да има същият самобитен и оргинален харакатер, какъвто има или щеше да е силно повлияна от завладяващите света западни музикални вкусове, копираща ги бездарно, ако въобще издържеше на конкуренцията. Големи страни като Франция, Италия и Испания съумяваха да запазят оригиналното звучене на своята поп музика, но за малка чуждопоклонническа България това беше ли възможно.
Несъмнено, предвид чуждопоклонническите наклонности на българите, свободното излъчване по българските радио и телевизия на западна поп и рок музика доста щеше да свие времето на излъчване на родната музикална продукция. Както е днешното състояние в музикалния ефир без административни ограничения – въпреки че има радиостанция само за българска музика (БГ Радио), в общото количество излъчвана от всички радиопредаватели и телевизии музика, това на българските изпълнители е унизително малко. Преобладаващо изпълнения на западна музика се наблюдава и в така наречените телевизионни музикални формати, търсещи млади певчески таланти.
Това означава, че подрастващите поколения растат под влиянието на чуждоземска, преобладаващо us-американска музика, което смятаме за нещо нормално и естествено, но от гледна точка запазването на народностния дух, това не е съвсем така, още повече, че качеството на съвременната западна музика значително падна в сравнение с 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. Някой ще кажат, че това сравнение на различна музика от различни периоди е невярно, но смятам, че социалните явления, които предизвикваше музиката от миналото, не се наблюдават днес. Имам предвид хипи движението, борбата срещу войната във Виетнам и въобще борбата за мир, борбата за социална справедливост и свобода, защото и самите The Beatles първоначално не са били добре приети не другаде, а в Съединените американски щати, страната на свободата и демокрацията.
Същото е положението, чуждоземското влияние, и с филмовото производство, с модата в облеклото и прическите, както и в други области на живота, макар че преди абитуриентския бал съм измислял какви ли не хитрини за да запазя косата си от учителите и милиционерите, които по улиците и около автогарата хващаха младежите с дълги коси и ги водеха в бръснарницата за привеждане в приличен социалистически вид. На брадатите също не се гледаше с добро око от социалистическата власт.
Сега свободно могат да се следват всякакви моди и вкусове, но от това ние българите имаме проблеми със самобитността си, но да не се отклонявам от темата.
Сега, когато няма художествена цензура в музикалния ефир могат да се чуят всякакви глупости и простотии в текстовете и лоша музика, защото музиката бива два вида – добра, която те вълнува и недобра, лоша, която ти досажда и тормози слуха. Мисля, че в днешно време слушаме повече лоша музика, което е следствие от всеобщия упадък на човешката цивилизация. Когато упадъкът превземе културата, това означава, че в икономиката и политиката той е много по-голям и всеобхватен.
Така че въпросът за ролята на социалистическата цензура не е еднозначен. На отделни творци тя е пречела, но общо за развитието на музиката у нас има положителна роля. За естетическото възпитание на населението също, защото пропусканата от нея западна музика също беше качествена. За добрата музика значение има и автоцензурата на творците, които се стремяха да дадат най-доброто от себе си. Не малко песни са написани по стихотворения на наши поети, а добрият текст предразполага към написването и на добра музика.
И колкото повече се отдалечаваме във времето, толкова повече ще разбираме и ще се убеждаваме, какво огромно, велико и безценно музикално богатство е създадено в популярната ни музика по времето на социализма.
Следващ постинг
Предишен постинг
Сещам се и за песента "Дано", изпълнена от Б. Карадочева...
В началото нашата поп и рок музика е повлияна от западната. Като примери ще посоча Е. Димитров, М. Щерев, "Щурците", "Сигнал"...
цитирайВ началото нашата поп и рок музика е повлияна от западната. Като примери ще посоча Е. Димитров, М. Щерев, "Щурците", "Сигнал"...
2.
yoan2015 -
2
17.08.2015 23:13
17.08.2015 23:13
Би ли било неточно ако кажа, че забранения плод е най - желан. По - повод западната музика.
цитирайМного интересен постинг!
Музиката е един от основните фактори
за оформяне на съзнанието.
Поздрави!
цитирайМузиката е един от основните фактори
за оформяне на съзнанието.
Поздрави!
не само защото обичам музиката и... спомена за Радио Белград, Радио Скопие, Радио Люксембург, Радио "Свободна Европа", Би Би Си, "Гласът на Америка"... и песните на
Бийтълс...
поздравления...
цитирайБийтълс...
поздравления...
Ще погледна друг аспект- авторското право: за всяко излъчване от медия се дължи заплащане. Ако се излъчва българска музика, нашите творци ще получават в края на всяка година своя дял- но излъчвайки чужди макар и хитове- нашите творци са ощетени за сметка на лошата политика на медиите.
Вместо да се борят срещу излъчването на турски- политически сили да баха изискали от медиите да излъчват предимно българска музика.
Българските творци са смачкани от медиите, защото и трябва да ги чуваме, да разбира всеки , че слуша българска медия, да получават творците полагащо се заплащане- ако България не ги излъчва, защо другите държави да го правят
цитирайВместо да се борят срещу излъчването на турски- политически сили да баха изискали от медиите да излъчват предимно българска музика.
Българските творци са смачкани от медиите, защото и трябва да ги чуваме, да разбира всеки , че слуша българска медия, да получават творците полагащо се заплащане- ако България не ги излъчва, защо другите държави да го правят
когато ги излъчват в обществения транспорт- да се плаща с данъка една глобална сума- примерно до 10 лева, които държавата да предоставя на съответните органи
Често чуваме претенции например на САЩ- че ще осъдят България за десетки милиони- тяхната държава си защитава творците, които и там имат голяма реализация, а нашите са изоставени сирачета.
цитирайЧесто чуваме претенции например на САЩ- че ще осъдят България за десетки милиони- тяхната държава си защитава творците, които и там имат голяма реализация, а нашите са изоставени сирачета.
Защитата на авторските права на българските творци
е голям и актуален проблем, който никой не се наема
да разнищи и реши.
цитирайе голям и актуален проблем, който никой не се наема
да разнищи и реши.
8.
flymore -
Не знаех блога ви...
08.10.2015 13:47
08.10.2015 13:47
Огромно благодаря за близките мисли и разсъждения!
Поздравявам ви за изказаното!
цитирайПоздравявам ви за изказаното!
Добре де, stefbelchev!
Във всеки жанр има приятни за слушане парчета,
които слушам с удоволствие. Музикалните ми
предпочитания са всеобхватни и включват всички музикални жанрове, но има добра и
лоша музика. А в попфолка от двадесет години
няма добро произведение.
цитирайВъв всеки жанр има приятни за слушане парчета,
които слушам с удоволствие. Музикалните ми
предпочитания са всеобхватни и включват всички музикални жанрове, но има добра и
лоша музика. А в попфолка от двадесет години
няма добро произведение.
Търсене
За този блог
Гласове: 34433