Съдът небесен протича в строго планиран ред на разглеждане делата на всички употребления във великата свещена борба, начнала от небесните селения и разпростряна като огнена клада над цялата планета Земя.

Пред Съда се поставят за разглеждане първо делата на двамата Вождове и на техните Войнства, воювали сред планета Земя. Църквата Христова беше обвинена от Сатана поради нейното духовно падение, след повеждането й още сред Едема, в непокорство и непослушание спрямо Закона Божий. Началото на църковното битие започва от Ева, която в чин Жена – Църква – Земя” биде въведена в съгрешение. И в развоя на Плана на изкупление тя ”ражда” своите употребяеми чада блюда, съсъди за почетно употребление в свещено служение пред Небеса.

За да се обясни употреблението на блюдата на почит или поточно, да се изясни въпросът за сто четиридесет и четири хиляди, трябва ясно да се знае, че те се строяват единствено чрез Съда велики, а Вождът техен, сам Спасителят Господа Исуса Христа, е поканен от Съда да ги представи като Свое Лично войнство, Негови лични трудове в страшната духовна борба с врага на всяка Правда. Обяснението е било тайна във вековете и времената, защото и самото им употребление е било една сложна духовна тайна, скрита в плановото реализиране чрез Три ерни времена: Сянка, Новоерна същина и време на Съда велик. Пред Съда велик се явяват първо Вочовете двама, воювали: в Правда – сам Христа, и в неправда Сатана; и в своето воювание сред планета Земя те са и употребявали свои лични съсъди – войнства в борбата духовна.

Устроен е един голям Съдебен процес, който е изявен и подкрепен в своето реално действие чрез ясно доказани събития от битието на един стар сянков народ и нов духовен, отбелязани в Словото Божие! До деня на явяването на Съда Процесът земен не е бил решен, а събития и дела на включваните в употребление в борбата са били строго отбелязвани в Книгите на делата добри и зли! Съдебният процес засяга планета Земя с нейните три пояса създания, засяга и Църквата като свещен боен наряд сред планета Земя, включен активно в духовната борба. Затова ясно трябва да се разберат и поотделно изяснят като земен и църковен процес, за да се открие таз голяма и велика истина, съществувала като тайна досега, скрита не само от планетните жители, но и от самата църква. Разкриването на тайната на Съда велик и строяването на Войнствата е едно велико дяло съдебно, което се развива в чин ”Даниилово малко частично духовно възкресение”, и употребление на блюдата златни в почетно употребление. И за да се разбере ясно кои са те, какви са и как в последното, Съдебно време се явяват чрез Църквата последна, носителка на светилника църковен в Седмия, Лаодикийски период, която е и народ съдебен, тез употребени в скончаещия период съсъди са Войнства живи, водени от своя Вожд – Господа Исуса Христа – нашия верен Изкупител.

Трябва да се знае, че това дяло на строеж духовен на Войнството Христово не е обикновено явление. То е едно велико съдебно дяло, призвано чрез Глас съдебен, за да бъде употребено при разглеждане на църковното духовно състояние, или да бъде изявен авторитетът на Църквата Христова пред Съда велик, пред Вселена, Всемир.

За да се даде яснота върху въпроса за строеното съдебно дяло на сто четиридесет и четири хиляди в чин ”Олтар свещен“, трябва да се разгледат цели глави от Откровение Йоаново. Църквата приема предупреждения за печатите и запечатването. Трябва да се изясни защо след Откровение 14-та гл. беше необходимо да се яви в реализация духовна Откровение 18-та гл., 1-4 стих.

Откровение 7-ма гл. и Откровение 14-та гл. вземат обяснително действено участие в Откровение 20-21-ва гл. О, това Слово е огромна Светлина и включва изпълнение на притчите новозаветни. Тук влизат в покритие духовно древните сянкови служения, събития, изпълнения, показали на Новозаветните и Съдебни същини. В обяснение от Духа на истината Сенките разкриват всичките духовни събития, как ще бъде разкрита тайната за великото изкупление и как се решават планетните съдби. Не можеше обаче разкритието на таз тайна да изпревари времето, защото тя е именно едно велико съдебно дяло, на което са сочели древните сенки и са подсказвали на църквата как и откъде ще се яви лъч на озарение, който да открие великите тайни на Съда небесен.

Словото Божие ясно ни осветлява, че Земята само съдебно ще се озари чрез Глас от Небето. А кой е и какъв е тоз Глас и кой ще Го чуе и приеме? Затова чрез Дух Святи като приемник на Гласа ще навлезем в това сериозно обяснение.

Гласът е съдебен и предава изявленията и решенията на Съда велик. Но за да се чуе сред Земя, то тоз съдебен Глас има свой съсъд приемник, призван свише от Небе, в чин “златно блюдо“ в употребление почетно според Словото в Малахия 4:5. Той се явява в чин ”Съдебен пророк“ според Откровение 18:1 и чрез него Съдът велик изявява таз велика тайна за сто четиридесет и четири хиляди – кои са те и откога датира тяхното изпълнение. В какво служение са били употребени, че се назовават още ”Лична гвардия“ на Господа Исуса Христа. Гласът обяснява кога и как ги е водил в изпълнение на служение и кога са строени пред Небесния съд.

Тук именно се крие и тайната, ядката, но кому и кога е била нужна тя да се узнае и каква е целта на тази Светлина и не може ли без нейното изявяване? Точно тук става ясно, не може без яснота върху този важен предмет. Всички ръководящи църквите през Седемте периода църковно време са правили опити да си изяснят въпроса за войнствената Христова Лична гвардия от сто четиридесет и четири хиляди. Но Дух Святи е съхранявал тайната и замъглявал в познание църквите, защото невъзможно бе преди явяването на Съда небесен да се разкрие величината на служението на употребяемите съсъди в чин ”Златни блюда“, Войнство Христово, първи Христови начатки. Мнозина са се биели в гърди и гордо са заявявали: ”Аз зная – на мен ми е ясно”, но Църквата Христова остава в тъмнина по този тъй важен предмет!

А днес Църквата Христова трябва да бъде в абсолютно знание по този въпрос – тя е носителка на светилника църковен. Нейното всемирно предназначение е да озари със Светлина не само своите съдби, но и съдбите на целокупност земна и Земя. Затова пред Църквата Христова предстои време, което я очаква да навлезе в неравния духовен бой с духовната блудница Вавилон. И това ще бъде времето на духовно воюващия Армагедон! Но тези съдби се развиват независимо от земния човек. Те са резултат от един велик Съдебен процес, в който Съдът небесен пред Закона на правда призовава двамата воюващи Войни Господа Исуса Христа в единство с Неговата Лична Гвардия, и падналия небесен ангел със завладяното от духа му зъл лукав негово войнство. А ние добре сме известени от Божието слово за техния брой – те са една трета от Небесното войнство.

Строеното Христово войнство е от сто четиридесет и четири хиляди и то е изявено в Откровение 7-ма, 14-та, 18-та глави, чрез което Слово ние откриваме тяхното строяване и запечатване като велики Христови изкупени съдби. Войнството Христово се включва в едно велико съдебно дяло и приема съдебните решения в чин ”Озарение” или ”Късни Роси”. Късните Роси в чин ”Съдебни решения” са въоръжението на Църквата Христова, силата и мощта в последния двубой с блудницата Вавилон, възседнала червения звяр в-чина на Сатана. Откровение 18:1-4 ни открива тяхната мисия да разобличат сетно духовната блудница Вавилон. Дялото на Съда велик е да реши съдебно съдбите на планета Земя чрез Църквата новозаветна с нейното велико въоръжение, което е употребявала в своето седем периода църковно воювание.

В скончание на Седмия период се решават съдбите на седемте църковни периода и то съдебно. Но за да се явят съдебните решения, трябва да се яви строение на дяло велико пред Съда велик. Затова в Скончание Всемогъщият Бог призовава в строение туй дяло чрез живи съсъди – лични представители на великите съдби в чин ”Съсъди златни” в почетно употребление. Първо се явява Съдът велик и призовава двамата Войни пред Съда, за да им реши съдбите. Навлиза в приложение Откровение 18:1. Навлиза в изпълнение Откровение З-та глава – църквата се явява пред Съда велик, след Христа, за да й бъдат решени съдбите. Как се реализира това служение долу на Земя? Църквата е поканена да се яви и яви своите духовни ”красоти”. Затова се създава дяло велико, подемат се съдби на служение в озарение и предупреждение чрез Гласа съдебен на Съдебната небесна власт на Дух Святи, действал чрез съсъда – приемник на Гласа съдебен. Оформя се дяло съдебно сред планета Земя в чин ”Сърце църковно” – ядро земно. В него са включени блюда на почетно употребление, докато напълно се изяви Съдът небесен. Съдът велик призовава Христа и Сатана за решение на дялото им, а те от своя страна представят своите лични живи представители, които се призовават, за да приемат решенията съдебни в чин ”Късни Роси”.

Христа се явява като първа начатка от Земята, възкръснал и възнесен на Небе. Той е натоварен с греха на целия свят и на Него се приписва от Сатана дялото на смъртта, която е знамето на Сатана. Застава Христа като обвиняем от Сатана пред Съда велик. А Сатана е небесно Творцуво творение, незачел Закона на правда и поругал своя Творец. Но независимо от обвиненията на Сатана, Христа застава пред Съда велик в чин ”Ходатай на Църквата новозаветна”, на цялото човечество и Земя с трите й пояса земни съдби. Първи застава пред Съда велик и Закона на правда Христа като обвиняем, за да Му се решат съдбите и да бъде освободен. И грехът и смъртта, които Христа победи още на Земята, и всички обвинения, насочени към Христа, се натовариха на непокорния Сатана.

Христа се оправдава от Съда небесен и решенията съдебни се снемат чрез Гласа съдебен над планета Земя, приети от личния представител на Христа. Всички обвинения, отправени към Христа от Сатана, грехът, смъртта, беззаконието, което извърши още в Небето от злоба и завист зла в пожелание на планета Земя и на чина Христов, се върнаха върху неговата глава. Над него Съдът небесен стовари отговорността за всички нарушения горе в Небето и долу на планета Земя. След нарушението на Закона горе и страшното падение на Сатана, той се яви сред Едемския рай – дома Божий сред Земя. Сред Едема беше поставен Закона чрез флора – Дърво за познание добро и зло, посадено лично от Твореца, за да държи в респект първата човешка двойка. Нарушението на Закона, което човекът извърши, се натовари на плещите на Сатана. Безверието – атеизмът е въведено чрез измама и всадено във войнствата, завладяни от него, а по-късно съдбата му биде предадена чрез неговия личен съсъд сред планета Земя.

Съдът велик отсъди правда и натовари всичкото зло и неправда на Сатана. Освободи се Князът първи на Мира Михаил, а във Втория Си Лик – Месия сред планета Земя, Господа Исуса Христа. А Сатана прие съдебно решение в осъждение за посегателствата му вси сред планета Земя, за Земята с трите й пояса от Създание до Скончание, за всички спящи, настoящи и бъдещи съдби и за плевела, посят сред Земя, който непрекъснато Сатана косеше.

Освободен от греха, който е приемал на Своите плещи в ходатайствената Си служба в Своя първи чин – ”Княз Михаил, Княз на Мира“ сред цялата планета Земя, сред Вселена, Всемир, като личен периметър на действие и ръководство за бъдещите съдби, за вечното Юдино царство, и във втория Си чин ”Месия“ над планета Земя, явил се като победител над греха и смъртта, Господа Исуса Христа навлиза в Своите награди на Съда велик.

След освобождаването на Христа от греха, в чина Му Втори Образ“ – Творец с вишегласие, се осъди падналият небесен ангел Сатана, като в произнасяне на присъдата му не участваше Генералният Законодателен Лик – Съдия.

На Сатана се натовари от Съда велик греха и смъртта и лъжливото обвинение – клевета за атеизма. Той поема да Отговаря за всички земни събития за бунтове и войни с жестоки кръвопролития. Особено тежко е осъждението му за посегателствата, които той е извършил чрез съсъдите си, обладани от нечистата му сила и употребени от духа му лукав. След Архангелска тръба той е съвършено обезсилен, останал в изгнание над цялото му завладение!

А Христа се оправдава чрез Правдата на Закона съдебен и Му се позволява да представи чрез чина Си ”Първосвещен” и ”Свещен” Личното Свое войнство, което е употребил в земното воювание с греха и неправдата, като сам Той го е въоръжавал и предвождал духом в употребление, за да го представи пред Съда велик. И наистина Войнството Христово биде представено пред Съда велик на второ място след Вожда си Христа като начатки от личните Му трудове, сноп първи, пожънат от планета Земя и явен пред Съда велики. Войнството е подвижено в употребление лично от Христа Исуса чрез действието на Гласа съдебен сред планета Земя.

За тази цел биде призван съсъдът – приемник на Гласа на Съдебната небесна власт в чин ”Блюдо златно на почетно употребление“. Съсъдът е въоръжен със сила на Дух Святи в чин ”Илия” (Малахия 4:5). След въоръжението на съсъда той се яви в употребление като чу и прие Тръбния глас на Небето. И чрез Гласа бидоха призвани съдбите църковни в чин ”Лаодикия“, която се покани сетно да се яви пред Съда велики и да извърши волята на Всевишния Бог. Църквата Лаодикия трябваше да се яви и покаже своята ”духовна красота“ и удостоението си като носителка на църковния светилник в последния, Седми църковен, Лаодикийски период. Църквата в чин ”Божий велик Дан”, изкупление Божие целокупно земно – ”Богдана“, трябваше да се съедини с последния пророчески Глас в чин ”Илия“. Това съединение бе силата и Мощта, която подвижва първите Исусови начатки като Негови лични трудове и победи, сноп житен, ожънат от планета Земя – нивата Божия и подвижен в свещени чинове.

Но Лаодикия не прие поканата чрез Гласа, не позна времето на своето посещение и отказа да изпълни таз голяма задача, която й предстоеше да извърши. Тя не бе готова да послужи на своя Цар и Господар пред Съда велик. Бидейки в чин ”Астин”, Лаодикия бе представена от две крила, две съдебни свидетелства, разделена в две пещери, две духовни деноминации. Като не прие поканата – удостоение да се яви пред Съда в пълнота, тя, Лаодикия, биде отхвърлена, а Гласът в чин ”Глашатай” се изпрати от Съда велик сред пътища и кръстопътища, за да събере вторите поканени на явената сватбена вечеря.

И тъй навлезе в реално изпълнение притчата за Десетте девици. Събраните, изведени от Лаодикия съсъди в чин ”Десет девици” оформиха първото духовно събрание на остатъка Лаодикийски в чин “Олтар на Орна”, който навлезе в служение с жертви и приноси, прошения и моления за греха на Лаодикия. Събрани в едно духовно единство, Десетте девици се подготвяха за служение чрез Гласа съдебен и се въоръжаваха духовно за изпълнение на това велико съдебно дяло. А Гласът на Съдебната небесна власт тръбеше: Десет са призовани, но пет само ще се употребят пред Съда небесен и то тия, които са готови за великото духовно изпълнение. Предстоеше реално служение според притчата “Ето, Младоженекът иде!“. Предупреждението беше строго и изискваше саможертва и бдение, будност в очакване на зова: ”Ето, Младоженекът иде!” Защото идваше Христа, за да въведе в сватба – Съда велики готовите пет блюда. Образуваното вече дяло очакваше туй велико събитие – да дойде Христа и въведе пет, в чин ”Разумни”, в сватба – Съда, за да ги употреби за великото Си дяло на съдебни решения в чин ”Късни оросения“. Призоваваше се първо църквата в чин ”Лаодикия” (Откровение З-та гл.), на която Съдът решаваше съдбите. Но като не се отзова на поканата на Верния Свидетел, Съдът велики я отхвърли от служение, а Верният Свидетел я избълва от устата Си (или отстрани я в чин сянков ”Астин” Естир 1:2). Дялото се въведе в свещенослужение, което бе изведено от двете Лаодикийски крила в чин ”Израил” законник и ”Юда” – духовен народ. Съдебният остатък навлезе в съдебно изпълнение на служение като група свещена на златните блюда в чин ”Пет разумни църковни сетива” .

Разделената църковна Вест, отнета от Лаодикия, се съедини и в един оформен ”Неръкотворен олтар” се внедриха двете заветни свидетелства (десет заповеди и Дух Святи – Откровение 12: 17). Откри се пътят на вярата в Исуса в действие на кръщение водно и огнено в Духа Святи с белега на говорими ангелски езици (Деяния апостолски 2:10). И като основа на олтарното свещено служение се изиска от Съда Здравната реформа, за да се очистят блюдата, които предстоеше да влязат по съдби в светилището.

След предупреждението към Лаодикия в лицето на двете деноминации чрез техните ръководства в чинове ”Пастири на стадата Божии“, дялото Божие навлезе в строго съдебно служение. (Във времето на Съда велик Лаодикия беше представена от двете духовни племена: Израил духовен, пазещ десет заповеди, и Юда – духовен народ, приемащ в изпълнение духовното обрезание според Словото в Откровение 12:17 които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса). Свидетелството за Исуса е новозаветното духовно кръщение в Дух Святи, което се изяви в деня на Първата апостолска петдесятница, което е обещанието Христово: и и ще ви изпратя Духа, Учител, Утешител и Наставник“ (дялото на адвентния народ бе представено от председателя на деноминацията Бонев, а на петдесятния народ – Ангел Динев). Представител пред съдебното предупреждение на малкия адвентен израстък ”Фалшива реформация“ беше Евстати Величков.

Дялото на ”Пет разумни” беше дялото ”Малко духовно частично възкресение Данаилово“. След предупреждението към Лаодикия, която не прие поканата за покаяние, за да навлезе в приготовление, Гласът в чин ”Глашатай” излезе по кръстопътищата и събра Десетте девици. И дялото навлезе в употребление, защото Гласът вече тръбеше: ”Ето, Младоженекът иде!” Така Бог ни изведе от избълвана Лаодикия, за да изпълни реално чрез зова на Гласа съдебен притчата за поканените на сватбената вечеря в чин ”Десет девици”. Но пет от тях – една част от изведените се подведоха по глас и явна сила на лъжепророчески дух, който се изявяваше чрез една жена – Мара Пенчева, придружена и подкрепена в дялото на измама от още четири съсъда на измамата. Те бяха поведени от своя ”вожд” – Сатана чрез съсъд – мъж, изведен от фалшивата реформация на Евстати Величков, който по професия беше козар. И тъй се отдели от дялото на Гласа съдебен, сега останало в чин ”Пет разумни”, групата на Пет неразумни. (За самия начин на повеждане на Пет неразумни ще бъде изяснено допълнително.)

Пет разумни, ръководени от Гласа съдебен, се скриха под духовната закрила на Дух Святи и изпълняваха реално стъпка по стъпка волята на живия Бог. Разделени едни от други, двете групи продължиха без всякакви контакти духовни помежду си. Сред дялото на Пет разумни прииждаха люде от всички деноминации, за да чуят Гласа на тръбата и крадяха Светлината поради това, че приемникът на Гласа на дух Святи не разбираше още, че Словото и свидетелствата, които се изливаха, бяха тайна само на групата на Пет разумни. Независимо от това, групата на Пет разумни продължи своето духовно развитие, ръководена пряко от тръбния съдебен Глас на Съда велик и така продължи до 1958 г.

Дялото бе навлязло в много сериозен момент на духовно изпълнение. Гласът съдебен затръбя и изведе от ”огнената пещ” (Лаодикия) разпокъсаните три вести чрез употреблението на трима момци, наречени от Гласа на дух Святи с чиновете ”Седрах“, ”Мисах” и ”Авденаго”. И със свидетелствено служение в потвърждение изпълни духовния изход на Вестта църковна, и я въведе сред дялото на Пет разумни, образувано под ръководството на Гласа съдебен. Откъсната напълно от Лаодикия, натоварена с Вестта тройна на плеща, групата бе представена пред Съда велики, за да се решат съдбите на Личното Христово войнство от сто четиридесет и четири хиляди.

Съсъдът на Гласа съдебен – страж съдебен не знаеше нищо в предишни обяснения лаодикийски, за нейното извеждане и строяване в употребление. Но Всевишният Бог чрез Гласа на Небесната съдебна власт – Дух Святи заяви сред нас, че преди още да се разделят Десетте девици, Той ни Е предупреждавал. И когато наближи времето да бъде представена от Христа групата на Пет разумни пред Съда велик, Бог ни е въвел в реално изпълнение на служение. Сред групата бе въведена една сестра с недъг – само с едно око, която беше в тесни дружески отношения с друга от групата ”Веска”. Те и двете бяха останали сред групата на Пет разумни, макар и явно да роптаеха и хулеха Гласа. Със своя дух на хула и клевета тез две души тегнеха на дялото на Пет разумни – групата стенеше от тяхната гордост и себелюбие на многознаещи. А всъщност те бяха в пълна неизвестност, неосведомени за духовното движение на групата.

Това беше и времето, в което Съдът небесен се занимаваше с дялото на Лаодикия, включвайки в Съдебния процес двете Лаодикийски крила – Адвентни и Петдесятни, когато и биде изведена Вестта от Лаодикия и натоварена като църковно служение на групата на Пет разумни църковни сетива. Еднооката душа бе представена по дела и съдби пред Съда велик – Лаодикия едноока с една светлина, едно око! А Вестта влезе в употребление като избълвана Вест Лаодикийска, сиреч носеше хула против Святия Дух, петното и беззаконието – бръчката Лаодикийски. Двете деноминации носеха свидетелствено двете Истини, разделени в две общества, две племена, които враждуваха помежду си. Но на изведения от Лаодикия остатък бе връчена пълнотата на Вестта двете заветни свидетелства, внедрени в изпълнение в един неръкотворен олтар на служение.

Групата на Пет разумни приемаше безрезервно Вестта за десетте заповеди Божии и целокупно преминаваше в кръщение ”воден завет в текуща вода – Йорданско, Йоаново кръщение”. И се изпълваше с Духа Святи, Който минаваше със сила на огъня Илиев над неръкотворния оформен вече олтар в чин ”Илия”. Така Вестта, съединена в един неръкотворен олтар храм на Дух Святи, обединяваше скинията неръкотворна човека в свещено свято служение и продължаваше да предстои пред Съда велик. Този бе именно изходът втори от огнената пещ – света, от който Дух Святи изтегляше главните горящи и ги въвеждаше в олтарно служение като пречистени през горнилото на изпитнята съсъди за употребление свято.

Четвъртият, който беше самият Божий Син, е Ангелът на Завета нов, нашият Спасител и Изкупител – Господ Исус Христос в чин ”Ангел четвърти” (Откровение 18:1). Групата на Пет разумни сетива водеше служение в чин ”Илиев олтар” за двете явени пред Съда небесен неправди. Явена пред Съда велик, Бог обвиняваше Лаодикия според сянката древна ”Астин” (в книга ”Естир“). Това бяха двете деноминации, които я представяха – Адвентни и Петдесятни. Дялото Божие продължи в служения съдебни и се назова ”Олтар Илиев на Кармил”.

Открита бе дискусия между олтара Илиев, ”Илия пророка“ и Вааловите пророци, тъй като Лаодикийските водачи приеха чина им Поради въведеното страшно съгрешение, а Лаодикия се яви като Ваалов олтар. И двете жени – еднооката и Веса настояваха в своето възгордяване да ръководят дялото на Бога, но бяха съдебно отхвърлени чрез Гласа съдебен на Святия Дух. И двете напуснаха групата с Вестта разпокъсана, като се присъединиха към фалшивата реформация. Те не проявиха интерес към развоя на дялото, а само обвиняваха и хулеха в лицето съсъд а приемник на Гласа, като го наричаха ”врачка”, която иска да печели слава. Това обвинение причини много страдания и сълзи на съсъда, а и носеше големи изпитания за цялата група на Пет разумни сетива.

Големите притеснения и тревоги доведоха съсъда на милостта Божия до тежко заболяване на щитовидната жлеза и цели три години рабинята Божия носеше голяма гуша (буца) за свидетелство на врата си. Но след много скърби, причинени от обиди, Бог. реално се намеси и изцели Своята рабиня – съсъд на Гласа съдебен.

По това време Съдът небесен решаваше вече съдбите на Войнствата и съсъдът на Съдебната небесна власт преминаваше от чин в чин на служение. Тя бе употребена първо в чин ”Глашатай“, за да събере и сгради пред Съда небесен олтар на служение от живи съсъди. След това преминаваше в пророческите съдби на Самуил при избълването на Лаодикийското свещенство в чин ”Илия” – свещеник със своите синове, след което навлезе в чин ”Руно Гедеоново“ в изпълнение на Съдии 6-та гл. Последно навлезе в чина ”Илия” при осъждането на Лаодикия, нейното избълване в чин ”Ваалов олтар със служители Ваалови жреци”, които в чин ”Астин царица“ не се покориха на Гласа Съдебен, не приеха Вестта в пълнота, за да бъдат употребени пред Съда велик. Адвентистите в чин ”законници“ хулеха своите братя Петдесятните и отричаха духовното обрезание в Духа Святи с белега на говоримия небесен език. А Петдесятното събрание, потъпкали Закона в беззаконие, отричаха Адвентистите. И двете деноминации хулеха всичките прояви на Духа Божий във водене и изпълнение на служение сред групата на остатъка и за да запазят своите интереси, ги приписваха на фалшиво дяло.

А Съдът небесен функционираше реално и извършваше реални служения в съдебни решения, които на Земя се приемаха чрез свидетелствени свещени служения и строения на Войнствата. Съдът небесен решаваше вече съдбите на Личната гвардия на Христа, след като беше вече освободил Христа от отговорността, с която бе натоварен и осъди Сатана, причинителят на злото, греха и смъртта, докато Христа бе възкресението и живота. А в строежа съдебен на войнствата Негови Той беше техен Ходатай и Вожд. Според сянковото изпълнение Гедеоново служение Съдът велик срина олтара Лаодикийски, издигна нов в чин ”Илиев” и строяваше Войнството Христово по строго определен начин – Гедеоново изпълнение с проверка. Олтарът беше строен от живи и камъни дванадесет по обещание чрез вяра Авраамова, в чин нов духовен трети Израил“ наречен от Съда велик.

Чрез Гласа съдебен бяха излъчени четирима мъже – раби Божии, които представиха Ангела четвърти, който бе неразривно свързан с Гласа съдебен, ръководещ развоя на дялото (Откровение 18:1)! И се освобождаваше дялото Господне от неправдите чрез Съда велик, които злини бяха въведени в служението на Църквата в Лаодикийския период. Всички в групата на Пет разумни приемаха Вестта в пълнота. И разгърна се велико служение в изпълнение на Небесния съдебен процес, в който се решаваха църковните съдби, като същевременно при всяко свидетелствено служение на църквата ни се разкриваха тайните, скрити в древните сенки на Израилевото старозаветно изпълнение на Спасителния план. При строежа на олтара Илиев, Ахав е гонил Божиите пророци. Двете пещери, където са се крили по петдесет пророка, чрез Гласа съдебен Бог ги нарече ”сенки” на двете деноминации – Адвентни и Петдесятни в Лаодикийския период. Тъй се разглеждаха делата на Лаодикия.

Строиха се Войнствата чрез дванадесет живи представители на племената дванадесет израилеви духовни. Разви се дяло велико, съдебно и се назова от Гласа на Духа Святи ”Малко частично духовно възкресение” в чин Даниилов“ (Даниил 12-та гл.). Ясно ставаше, че се решават велики съдби след извеждането на Вестта от Лаодикия като свято свещено служение и се водят големи съдебни дела.

Групата предстояваше денонощно в пост и моление в бдение, във вериги три, пред Небе изискани в строгост от Святия Дух чрез Гласа Му съдебен! Явяваха се знамения в изцеления плътски и духовни. Бог Всемогъщ чрез Гласа съдебен на духа Святи нарече съсъда – приемник “Руно Гедеоново“, според Словото в Малахия 4:5. И при решение на Съдебния процес съсъдът приемаше решенията съдебни в чин ”Късни Роси“. И тъй до приключване на Съда велики Гласът съдебен свидетелстваше за преминаването на съсъда в чинове на служение последователно, според нуждата в служението. Но в чина ”Руно Гедеоново” съсъдът остана до края на своя живот. Съдебният процес продължи в строежа на Личната Христова гвардия. Гласът съдебен поименно избра личния представител на Христа, когото и въведе в чин ”първoсвещен“. И тъй продължи дялото в свещени служения. Явиха се велики изпълнения по сила на знамения. Изискани бяха приноси на ухания за греха на Лаодикия, за падението на планета Земя, на които се решаваха съдбите съдебни. Чрез Гласа съдебен бяха изискани приноси в служение за България, която е била избрана като Духовна същина на плътската Сянка на Църквата новозаветна в Седемте новоерни църковни периода.

Изискани бяха благоухания от ”българска роза“ като съвършенство над всички приноси на ухаещи прошения и молби. Пред Съда небесен и Бога всемогъщ се представяше България със своите розови полета. Бог явно говореше с голяма любов към България и я наричаше “ Едемска градина – рай земен”! Земята като цяло се представяше пред Съда небесен от нейните пет населени континента. А петте континента земни бяха представени от България, която се употребяваше със земя, народ и власт

Петте континента земни се представиха пред Съда велик от върховете на България – на Рила и Пирин, Руен, Гълъбец и Богдан. А Църквата новозаветна на Господа Исуса Христа представи целокупна планета Земя в чин “Земя – жена, църква”. Планината Рила, освен един от континентите земни, представяше и невяста Христова. Пирин явяваше Христа с Кончето – силата Христова. Стражите на Пирина представиха Личната гвардия Христова. Руен представи руйността величието на кръвната цена на изкуплението. Белият мрамор на Пирина представи Правдата Христова. Гълъбец яви Дух Святи и Неговото дяло чрез Гласа съдебен. Богдан прие чина ”Божията Дан“ като дяло могъщо на изкупление от Създание до Скончание. Свещеният олтар Сионов беше представен от един връх, хълм, възвисен над Копривщица, който по чoвешки предания носеше името “Поп“. А в Съдебното време чрез Гласа съдебен наречен бе Сион“. Това беше неговото духовно реализиране – олтар Сионов от недялан камък, над който се изливаха приносите свещени от ухаещи хвали в благодарствени духовни служения.

Над земята българска, уморена от многовековни скърби и беди, полетяха свещени ухаещи благодарствени хвали за великото удостоение, с което бе удостоена и наградена България. И в ответ се приемаха от дялото в олтарно служение великите съдебни решения на съдбите земни и църковни. Съдът небесен, след решенията на съдбите на Христа, навлезе във велики изявления на решенията съдебни на Войнството лично на Христа, според сянковите Гедеонови изпълнения (Съдии 6:7), навлезе в реално покритие и това стана след избълването на Лаодикия. Явиха се въоръжения Гедеонови, проверени бяха войнствените съдби, дали са всички духовно обрязани юдеи с белега на огненото духовно кръщение в Духа Святи – езика ангелски (незнаен). (А в сянковото изпълнение бе – дали ще полочат с езика си вода.)

Гласът съдебен, облечен в сила и Мощ на Вожд, чрез Дух Святи в чин ”Гедеон” поведе Войнствата Христови във велики изпълнения на служения, за да бъде съдебно освободен целият спасяем народ Духовен трети Израил. Той трябваше да бъде изведен от всички духовни общества, религиозни формации и от духовен Вавилон по съдби решени от Съда велик небесен. Тъй се представи лозето земно – нивата Земя. Лозето земно е Земята, а сред него растат три дървета, изпълнявщи небесни съдби в съдебни изявления. Сред ”лозето” расте нарът, събрал в ризница една като едно ядро земно църковно Войнството лично на Христа, обвито в кръвната Му цена – рубиновия сок на наровия плод. Сред лозето земно расте смокинята, приела в плода свой пясъка Авраамов по Божие обещание – народа Божий, под рубиновия сок цената на изкупление, дадена по обещание на Авраама като пясъка на морето. Нарът е символично даден в сянковото изпълнение на първосвещената Христова пола – наровидните звънци. А смокинята е събрала пясъка от брега морски – народът Божий по обещание изкупен и събран.

Но сред лозето земно – Земя, расте и мушмула, плодът на която гние още на корена, на дървото и символично сочи на врага на всяка правда Сатана. Чрез семената, скрити в плода й тя е представила Пет неразумни сетива – девици, гниещи още в раждането си (на корена) и осъдени. В чина на Лаодикия се вменят всички религиозни общества неупотребени, отхвърлени незаконни като наложници, независимо че са християнски религии и общества. Сред тях е Божият народ и съдбите им са решени съдебно пред Закона на правда от Съда велики, по Книгите на делата им добри и зли.

А блудницата и звярът, и съсъдът на антихрист, който роди атеизма, произлизат от един и същ народ чрез съсъдите им. (Германия). Блудницата Вавилон произлиза от Рим – Италия. Това са съдебни изявления и няма човешка намеса в тях. Дялото съдебно продължи в развой на служения свещени чрез чинове небесни, изпълващи със силата на Духа Святи блюдата на почетно употребление и Дух Святи ги подвижваше и употребяваше пред Съда велики. И всички съдебни решения своевременно съдебно се оповестяваха. Призвани бяха в служение дванадесет чина, които се дадоха на невръстни деца, още сучещи на майчина гърда и изпълваха се с Дух Святи и силата Негова, и говореха на ангелски езици. Децата идеха в употребление след своите бащи, които представиха пред Съда велик дванадесетте духовни племена израилеви. А те, децата, бяха лични представители на Гвардията Христова – реални гвардейци.

Тъй се приемаха чрез свидетелствени служения съдебните решения и дялото съдебно се въоръжаваше със Светлина в чин ”Озаряваща, съдебна, небесна“ – всемирно решение на съдебните земни, църковни, войнствени и народни съдби. Светлината се даде като награда на Църквата всемирна с всемирно решени съдебно съдби, която представи пред Съда велик седемте свои Новозаветни и Сянкови периода. Над църквата Христова се изля голяма Светлина, дадена за народи и племена от езици и колена. Тя се яви в пълнота като Църква новозаветна, въоръжена със седмоцевен светилник. И Гласът съдебен обясни, че планета Земя е една от слънчевите планетни звезди. Но тя е създадена в най-голяма красота, над която Сатана извърши дялото си нечестиво. А църквата Христова я представи в чин ”Естир”, заобиколена със седем девици, седем периода, седем планети. (С раждането на детето Естир се потвърди това велико изпълнение на сяковото явление на Естир. Майката ражда две момиченца – близначета, но едното умира при раждането и по Божие изявление то бе наименовано Астин, а второто живо родено бе употребено в чин ”Естир”, носещо и името на Естир. Животът на детето Естир бе също застрашен, но Бог реално се намеси и спаси, като го подари на дялото Свое!)

При решение на Земния процес, Земята бе представена от църквата чрез нейното ядро – сърце църковно. А ядрото – църковно сърце е именно Гвардията лична на Христа в чин Сноп свещен” – първи начатки в свещени съдби, подвижени пред Съда велик. Излъчиха се седем девици, които чрез ядрото църкoвно в чин ”Естир” представиха Седемте периода църковни, а осмата – Естир, т.е. седемте планети от Слънчевата система, а осмата – Земя. Слънцето чрез животворящата си сила, даряваща живот, представи Христа, Царя на вечния живот, от Чиято Мощ и сила, и подвиг велик зависи и животът на планета Земя. А Луната посочи пророка последен – съсъда приемник на съдебния Глас съдебен представител на всички пророчески изпълнения.

И тъй, ден след ден Съдът велик изявяваше в изпълнението свещено действията на човека, църквата и на планета Земя и ни разясни съдбите на Христа чрез Слънчевата система и Земята като Негова избрана планета, над която щеше да се увенчае като Княз на Мира, по-късно да приеме царството Юдино, а Той – негов Цар, и над дванадесетте духовни израилеви племена. Даде се пълна Светлина върху Битие, Неемия, Ездра при строежа на стените, олтара и храмовото възстановяване. Разкри ни се тайната на книгата ”Естир”: за Ерихон и Вавилон, за царския град Ерусалим, за Сиона и Сионовите стени.

Почти всички сенки старозаветни са свързани с новозаветните същини, със Съдебния процес: за Кармил, за Саула, Авесалома и Адона, за Давида и Соломона. Всички тия съдби се решиха съдебно, след като са били най-щателно разгледани. Вавилонското седемдесетгодишно владичество се сравни с духовните същини на пленничеството Лаодикийско. Свещените съдби на Ездра и възстановяването на Ерусалимските стени посочиха на духовните Лаодикийски съдби. Разясни се Откровение 7-та, 14-та, 18-та, Даниил 12-та глава. Битие – потопът с ковчега Ноев се покри с дялото на Даниил. А строяването на Личната гвардия на Христа се извърши по съдби Гедеонови (Съдии 6-та гл.) и сриване на Вааловия олтар се с избълване Лаодикийско – Откр.3 гл. Защо се яви Откровение 18-та глава? Кой е ангелът на Завета? Кой е извел от Лаодикия трите ангелски вести (тримата момци в огнената пещ – Даниил)?

Най-важно: изясни се колко са печатите, които носи запечатващата вест. Вестта запечатваща една и съща ли е с Вестта ”Излезте, люде Мои”? Кога се явява Вестта запечатваща и необходима ли е тя, щом като налице е друга Вест ”Излезте, люде Мои”? Какво бяха всъщност ”Късните Роси“ и какво означава Гласът от Откровение 18-та изкупление. Кой носи въоръжението църковно, за да излезе църквата и воюва с духовния Вавилон? Кога Земята очаква ”Илия” пророка и каква е неговата мисия, щом Лаодикия е в своя разцвет духовен – заблудена в хула и беззаконие?

Гласът от Откровение 18-та глава е съдебен и той трябва да има свой приемник. И тоз приемник е съсъд, блюдо на почетно употребление, за да оповести съдебните решения. Този съсъд се явява в чин ”Руно Гедеоново”, приел късното оросение на съдебното от Процеса земен, църковен. Тук се явяват знамения две. При първото се оросява руното, а при второто руното остава сухо, а се оросява около него земята. Какво означава това? Два Съда ли ще заседават? Има ли две ”Късни Роси”? Да! Съдът е един, в Скончание и Росата е една, но се предава в два етапа. Първо руното – приемникът, приема съдебните решения в чин ”Късни Роси”, които се събират, изцеждат в леген – съсъд, който ги е приел – стража Божий. Но второто оросяване като земно озарение църковно ще се яви тогава, когато приемникът на Гласа, приел съдебните решения, е свободен от служение. А Росите в чин ”Вест съдебна запечатваща” озаряват Църквата новозаветна над планета Земя сред народи и племена от езици и колена и тъй озаряват цялата планета Земя. И Земята оросена, озарена ще бъде запечатана с последната победна съдба – сноп, ожънат от планета Земя за небесната житница. А колкото за Вестта ”Излезте, люде Мои”, тя остава валидна. Тя е покана до мига на прозвучаване Вестта, всемирно запечатваща земните съдби.

Вестта ”Излезте, люде Мои!“ е покана. Тя се явява като предтеча Йоан – преди да се даде Съдебната запечатваща вест.

А Вестта запечатваща, тя е Вест всемирна, запечатваща с тройния Творчески, Законодателен и Съдебен печат. Тя носи въоръжението на Войнството Христово, съдебните решения в чин ”Късни Роси”! Тя е сетна, озаряваща цялата планета Земя със слава и величие на Ангела четвърти (Откровение 18-та гл.). Защо Вестта съдебна е запечатваща? Тя е приела въоръжението съдебно за Земя, за църквата. Човечеството няма вече Ходатай в Небето. Той е приключил Своята мисия и Съдът е решил всички земни, църковни съдби на спящите и настоящите, а Вестта остава за бъдещите, скончаещи съдби. Тази Вест е реално запечатваща в мига на борбата с блудницата Вавилон, с която Личното войнство Христово е въоръжено. Тя е знамето бойно църковно. Тя е въоръжението църковно, предадено в ръцете на личната гвардия Христова, която ще воюва духовно, за да запечата победите Христови. Вестта съдебна запечатваща е силата и мощта на ядрото сърце църковно, живо, туптящо в ритмите Христови.

Печатите са три, както и Творецът се явява в Троен Лик на действие. Всеки Лик на Троицата си има Свой печат. Църквата се запечатва преди грабването й в небеса. Тя е готова запечатана с печатите тройни, в противен случай тя не може да мине пред Орионовите врата, които са входът съдебен – небесен. И запечатана, църквата ще навлезе под Архангелска тръба, за да се преобрази за вечността. Вестта съдебна е всемирна запечатваща, водеща в изкупление. Тя представя църквата в чин „Естир“, в увенчанието й окръжена със седемте девойки – седемте периода църковно време. Тя представи Слънчевата система в служение Естирино: планета Земя – царица Естир, която се увенчава сетно със своя Жених – Господа Исуса Христа в чин „Юдин Цар и Господар“, неин Спасител и Изкупител. След изявяване на тез велики съдби ще се озари планета Земя с Вестта озаряваща, запечатваща земните съдби, която ще оповести на човечеството, че Земя, църквата и човечеството земно са със съдебно решени съдби.

Носители на Великата съдебна  запечатваща вест ще бъдат Личното войнство, Гвардията Христова, които като факли на озарение ще я разнесат сред цялата планета Земя с небесните три пояса земни от флора, фауна и човек. Вестта съдебна ще запечата народа Божий за изкупление, изведен от всички народи и племена, езици и колена и ще ги събере под покрова на Отца. Защото тя, Вестта, е тоз покров Отцув – Творцув. Всъщност въоръжението на църквата е покрова Отцув, защото той носи и печатите Негови. И това е последното запечатване, което не е едно и също с Вестта „Излезте, люде Мои“. Последната, „Излезте, люде Мои“, се приложи при явяването на Гласа. Тя е покана за изход от всички деноминации, религии и от Вавилон. Тя ще има сила на извеждане до деня на прозвучаването на Съдебната вест.

В Небето в Светая Светих е съдебната Тронна зала със Закона на правда, пред който се явяват всички съдби: Земята, Църквата и човекът. Но първо се явяват пред съда небесен двамата воюващи Воини – Христа и Сатана, след които следват техните употребяеми Войнства. А на Земята се призовава  и подготвя страж съдебен – приемник на Гласа на съдебната небесна власт (според Малахия 4:5). И чрез Него, в употребление съдебно се чува Гласът и определя още седем съсъда, които също Дух Святи приготвя за употребление.

Дялото на Гласа съдебен навлиза в своя развой с едно голямо знамение – изцеление възкресение на умиращо дете (болно от перитонит и възпаление на малкия мозък с тежки припадъци във всеки час). То бе в агония, кръвта му изтичаше, бидейки дете едва на седем месеца. Детето носи името Красимира и реално посочи с възрастта си на седмия, лаодикийски период, в който мирът Божий бе в агонизиращо състояние сред планета Земя. Но под милостта и силата Божия, то бе моментално изцелено. С това велико знамение Бог доведе в дялото на Гласа бащата на детето, който бе в Петдесятното дяло. След покаяние и очистение, Бог чрез Гласа съдебен му даде чин ”Свещеник”, поставен от Небето и така поведе дялото на Пет разумни в свещени съдби.

Приведени в дялото бяха и трима младежи – братя, които бяха помазани в чинове ”Седрах”, ”Мисах” и ”Авденаго“. Един от тях претърпя тежко нараняване – набоден беше на кол в коремната област при пързаляне на ски в местността ”Поп“, а сега в чин ”Сион“. И второ знамение се яви. Бог и него ни подари и го употреби свише в чинове небесни – първосвещени. Тоз младеж беше удостоен да приеме чина ”Личен земен представител на Христа“ пред небесния Съд велик, за да приеме Христовите награди – лични в чин ”Съдебни решения”. И така, ако проследим привеждането на всички съсъди в групата на Пет разумни, виждаме че почти всички са приведени със знамение и призовани чрез Глас в служение. Затова и дялото се назова от Съда небесен ”Малко частично духовно възкресение”. Всички съсъди в дялото бяха натоварени с чинове на служение в съдебните изпълнения. А в скончаещите съдби след приключване на дялото съдебно и употреблението на България и българския народ, Бог призова дечица и чрез знамение четвърто ги провъзгласи в чинове да представят Ангела четвърти и Пети Борец като малки девствени съдби.

Чрез дванадесет малки, невръстни още деца, Христа изяви Своята Лична гвардия живи представители нейни в девствени съдби. Представен бе Борецът пети, а Той е Третият Лик на Троицата – съдебен – Дух Святи. Изяви ни се Словото за двете маслинени  цеви, от които тече елеят на помазание. Това са умъртвените (потъпкани) от Лаодикия две заветни свидетелства: десет заповеди Божии, незачетени и неизпълнени от Юда – духовно Лаодикийско крило, бръчката на църквата в Седмия, Лаодикийски период; и петното на хулата против действията на Дух Святи с белега на обрезанието духовно – езика незнаен, ангелски, отречени и похулени от Адвентния духовен Израил законник. Така пое пътя на своето духовно явление последната Трета духовна реформация Трета петдесятница реална. (Първата петдесятница беше сянкова, Втората – духовна новозаветна апостолска и Третата – съдебна реална, скончаеща, в кото възкръсват реално чрез Съд велик духовните убити (погазени) съдби на двата Завета, същината, силата и мощта на Църквата Христова.)

След приключване на земните съдби, разгледани и решени в един целокупен Земен процес, включващ трите пояса земни творби от флора, фауна и човек по видове, багри и раси чрез Църквата Христова тя, Църквата, приема новия си чин в царско увенчание на Христа с планета Земя чрез Църквата Негова новозаветна, чиста от бръчката на беззаконието и петното на хулата против Святия Дух в чин ”Естир”, представена от нейното ядро, сърце живо – Личната гвардия на Христа. А сърцето църковно представи ядрото земно, представило пък планета Земя, която се увенча с Победителя Христа, победил в борбата врага Сатана и смъртта. И увенчан със Земята, Христа я освободи чрез Съд велик пред Закона на правда на Съдебния трон.

А България, събрала децата на планета Земя в една детска асамблея ”Знаме на мира“, се употреби (според притчата) за красните деви, дошли от четирите краИща земни, за да приемат благословенията велики на съдебните решения. Построената централна кула в комплекса ”Знаме на мира“ представи ядрото земно и сърцето църковно, събрано в едно велико единство със сърцата по нея А фигурата представи Христа в чин ”Вожд” на Гвардията Своя, окръжен от оградата с камбаните, събрани от всички народи на планетата, които влизат в Личната гвардия на Христа! Христа е Новият Ерусалим, а те Сионовите стени, нововъзстановени. Звънът камбанен на българската камбана представи Гласа съдебен, който се прие и чу в България. Той даде тон на Детската асамблея и изпълни словото в Откровение 18:1 (21 : 17).

Националното знаме на България с емблема лъв и звезда, окръжени с житни класове, имаше огромно значение за изпълнението съдебно и изявената Запечатваща вест и представи духовното знаме на Църквата Христова. Лъвът посочи на силата и мощта на ”Лъва от Юдино коляно“ – Господа Исуса Христа. Звездата посочи на Нова планета Земя под Вестта на Бореца пети като печат, положен на челата на Личната гвардия на Христа. Житните класове сочеха на народи и племена, изведени чрез Вестта, запечатани за изкупление. А багрите три: бяло отриваше тайната на оправдание чрез Личната Христова правда, зелената багра чрез вяра в кръвната изкупителна цена на Христа червения цвят.

Целият комплекс асамблея ”Знаме на мира“ с камбанария и огради представи духовното Христово дяло – Твърдела Сионов сред Сионовите стени, Войнството със знамето – Вестта оправдаваща и запечатваща. С излизането на Христа от Светая Светих, Земята остава без Ходатай в Небето, човечеството няма посредник между него и Отца. Единствено Вестта съдебна остава като покров Божий сред планета Земя. И който я приеме, навлиза в нейните изкупителни съдби за спасение, а който я отхвърли, ще бъде отхвърлен завсегда от спасение. В скончание на дните врагът много пъти е подбуждал враговете на България е я е смущавал, но Всемогъщият, разперил като птица крила над нея, я е пазел. Макар че България е наранена по границите свои, то Бог я смята по територия и употребява до Охрида син! Бог свише употреби и държавния глава с целия правителствен апарат – Т.Ж. и неговата дъщеря Л. като Негови Божии употребяеми съсъди в един велик духовен разцвет на България.

В скончание на Съда велик Сатана изиска България, за да я разкъса по народност и територия поради дялото на Бога и духовния прогрес, като заяви пред Съда велик, че тя е негова поради завладелия я материализъм и безверие. Бог защити България пред Съда велик и изяви, че дялото на комунизъм сред България не е равно с атеизъм, а в основите свои то има Апостолски истини. Тогаз Сатана изиска дялото съдебно, за да го сложи на огнена клада като твърдеше пред Съда велик, че съсъдите на почетно употребление са негови, че не са златни, а са осъдени. И разрешено му бе от Бог Всемогъщи да повтори Йововата изпитня пред Съда велик, като посегна на плътта на стража съдебен и го уязви. На 23 април 1980 г. с нанесени два тежки удари в лявата гърда Сатана изпълни жестокото си намерение, както твърдеше пред Небеса, че левицата сред дялото е негово притежание. Заредиха се дни на огнена изпитня. Стражът Божий гореше на клада в тежки боли и страдания, като целеше врагът да я доведе до отчаяние, дано похули или отрече дялото съдебно. Но Бог крепеше Своя съсъд и макар че изгаряше в огъня на изпитнята, стражът Божий устоя. Дотам стигна врагът, че постави стража на операционната маса, дано би съкратил великите съдебни изпълнения. Врагът на всяка Правда наистина прие своята левица чрез оперираната лява гърда на стража, която му бе дадена като Пет неразумни негови съсъди. След тези духовни събития на скърби и борби, победи и поражения сред дялото на остатъка се яви най-голямото свидетелство в свещено служение, когато Сатана искаше на всяка цена да го предотврати, защото се боеше от неговото реално съдебно изпълнение горе в Съда небесен. Явено бе ”Увенчание Естирино”, което реално се приложи в огнената изпитня на народа Божий. Църквата Христова в чин ”Естир“, след върховната победа на своя Жених и Вожд, получи златния печат (пръстена царски). А Сатана в чина ”Аман” се осъди. Печатът царски, връчен в ръцете на царица Естир, е Вестта, която прие силата и удостоението съдебно да се изяви като Вест съдебна запечатваща църквата Христова, новозаветна, с всемирно, съдебно решени съдби. Това велико свидетелство на увенчание и запечатване се изпълни с порасналата вече Естир на осемнадесет години. (А близначето й, което умря още при раждането, носеше името ”Астин”!)

Книгата ”Естир” в цялост се приложи и изпълни. И за свидетелство, че Вестта прие печата на запечатващите се царски Юдини съдби, на девойката Естир се връчи златен пръстен като печат царски. И наистина, истинно е това велико свидетелство, изпълнено след огнената изпитня на църквата и стража Божий и в чина ”Първосвещен царски Мелхиседеков” навлезе сам Христа като негов личен дял, който прие горе в Небето реално в изпълнение на решения и награди съдебни. А долу сред планета Земя неговият Христов личен представител навлезе в победа на чина ”Първосвещен”. Но след изпълнение на това свидетелство, Сатана, разгневен, грабна съсъда на чина ”Елисей” и го хвърли в огнена изпитня – тринадесет дни прекара в тежко страдание, но сам Бог се намеси и му подари живота.

Въпреки всичките борби и изпитни, Бог пазеше дялото Свое помагаше и спасяваше реално изпитваните. Наградите на чиновете небесни навлязоха в сила. И стражът Божий в чин ”Руно Гедеоново“ навлезе в сила на употребление, и се изпълниха великите свидетелствени съдби на Естир. В ожесточението си към дялото велико Божие врагът грабна още пет от съсъдите на употребление и ги хвърли в огнени изпитни. Но Бог воюваше и побеждаваше злото, което ни преследваше. Две от тези пет бяха млади бременни жени и Сатана си бе поставил за цел да унищожи и майките, и плода на утробата им. Но слава на Всемогъщия Бог за голямата Му милост и любов над дялото Му. Наистина, истина е, че Светлината съдебна е лъчезарен лъч на озарение и над Земята трябва да се яви лъчезарно сияние, за да я озари целокупно, с пет континента земни чрез Църквата новозаветна.

Амин! Боже, пази България и народа й, пази и дялото на Лъчезарната светлина сред България. Амин! В победа и награда родиха се две рожби на свидетелство велико в лъчезарно сияние на Светлината съдебна Лъчезар и Лъчезара. Амин!

Допълнително добавени от стража са тез следващи редове:

Борбата със Сатана не стихна дотук. Врагът бе решил да погуби цялото дяло. И грабна пак едно детенце – момичето Благовеста, над което се изля небесното съдебно благословение на Вестта съдебна. То бе едва на шест години, когато бе подложено на тежка операция. В един ден започна борбата и до края на деня Сатана чрез операция му отне лявото яйчниче, с което целеше да обезплоди Вестта запечатваща съдебна. Но Бог Всевишни пак живота на детето спаси. Врагът бе решил, че ще победи стража небесен – приемник на Гласа съдебен на Святия Дух. На шестия месец след операцията, започнаха адски боли в лявата ръка. Яви се тежко страдание от струпеи Йовови и продължи цели седем месеца безсънни нощи в боли и страдания. Но стражът Божий издържаше на всички страдания, защото ясно съзнаваше, че Сатана целеше да я доведе до състояние подобно на Йов да похули Бога свой. И в цялата борба между живота и смъртта, славеше Господа и се смяташе за недостойна да приеме това удостоение, да понесе йововото страдание в името Господне. Сатана не се задоволи с това и нанесе тежко поражение на лявата ръка на Светланчо – дете на шест години, като му строши лявата ръка от раменната кост Но Всемогъщият Бог се прославяше и изцеляваше и помагаше със сила в издържание в цялото това страдание. (Тез няколко реда писах след осем месечно страдание, което още продължава в Йовово изпитание. Но тихо уповавам на Бога. Нека бъде Неговата велика воля над мене. Борбата е между животът и смъртта. Бог най-добре знае как ще приключи моят земен живот и служение. Нека бъде великата воля Негова. Амин!)

1981 г.