Прочетен: 3286 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 11.02.2023 10:32
Невероятно е количеството неврони в мозъка ни. Представяте ли си 100 милиарда нишки в кутия с по-малка и от педя страна. Мъчно се побират дори в представа. На всичкото отгоре вързани и чрез стотици трилиони/чак до квадрилион/ за други с лепенки/ синапси/ да не вземат да се изгубят. Че къде ще идат в тая кутия, ако не се разпадне. Но нали трябва да си хортуват за съдбините на индивида. Ако трябва да броите по синапс за минута , отделете си три милиона земни години ,за да успеете. Както е немислимо това, също толкова е немислимо за осъзнаване количеството информация минаваща от там с паралелна, не последователна обработка. Всички процеси протичат едновременно. Какъв капацитет! За потенциала в него да замълчим. И за какво? За да се скатае информацията в някое мозъчно чекмедженце, бягайки от ленивите неврони да не я окипазят. Защото мнозинството лентяйстват ,други, нагъчкани на върха на нокътче работят. Работещите виждат голямата картина на света, от полезрението на своята си работа. За да се види цялата картина, трябва всички да се събудят. Ще кажете, че ще изгърмят. Амии! Знаете ли колко защити против изгърмяване има?! А всяка работа си е специфична. Дори на отделния неврон. Отделният неврон е като отделния човек.
Ковачът вижда света като наковалня и водещ небесен чук, подарен му в здравите ръце. Изкованото – вдъхновеното свише творение.
Земята под краката му е светът за земеделеца. В този свой свят посява небесните семена, за да бъде реколтата благодатта божия.
Научният работник си вярва, че разширеното му съзнание го води в дебрите на непознатото, за да бъде богоизбраният първопроходец на недостигнатото знание. Него пък пътят на едностранното разширение, изтегля съзнанието в една посока и то гравитирайки неизменно около индивида го свива от притеглянето му.
Творецът, човекът на изкуството улавя мига, за да го одухотвори в творението си с неизброими изразни средства и духне щедро към другите, да бъде споделено, почувствано и разтворено в душите като неопределима еманация на изстрадано щастие.
… … …
И обществото ни такова – мозък със спящи неврони. Точно то дава сънотворни и на същинските, без да му е дадено правото. Оказват се най- спящи главилите се за управляващи обществени неврони. Надминаха животните с летаргия от няколко месеца. Споменатите летаргуват с години вече. Събуждат се, пълнят в сомнамбулен транс стомаси и пак заспиват, пуснали записа на приспивателните си речитативи на другите. Едните слушат ли слушат, чудят се да вярват или да не вярват, а другите спят ли спят…
Замислиха ме зачестилите напоследък в медицински обзори уникални, все случайно открити случай на хора без мозък. Реагирах като вас – как така? Ей така, живее си човекът, расте, тича с другите деца, учи висше, работи, има семейство и деца. И той самият не знае, че е безмозъчен. Да си такъв е повече от обидно, но кой обиден е тръгнал да го доказва, както някой тръгнаха да доказват медицински невинност. Човекът можеше и тъй да си отиде без да разбере уникалният факт за собственото си тяло, ако не паднал и позагубил съзнание, та томографа не си казал тежката дума – няма мозък, само ликвор /гръбначно-мозъчна течност/. После се появили втори, трети… Вече имаме общност на безмозъчните – съвсем нормални иначе във всичките си човешки проявления. Навярно ще се сетите и направите паралел с мнимата бременност, при която матката се пълни с течност и на определения от жената термин, защото никой не може да я убеди в противното, че няма да роди, ражда само вода. Но това е друго – автосугестия, която притежава удивителни възможности, ако правилно бъде активирана – приоритет на малцина активатори. От споменатите безмозъчни, никой не си е помислял да си внушава стопяване на мозъка. Вярно е, има подобни мозъчни отклонения, но дефект в развитието и природата ги отстранява пренатално или недълго след раждане. Но с мозъка, по-точно с безмозъчността природата е създала съвършено нов механизъм за съществуване. Дали за да не накаже над 90% спящите неврони, хранещи се от трудолюбието на 30-40 трилиона телесни клетки. Голям разход на материя и енергия на халос. Дело на природата ли е ,която не познаваме или необходима астрална корекция от слънчева величина, можем само да гадаем. Това не пречи на изучаването на феномените, защото няма такова нещо като случайност. Случайността е термин без покритие, плод на мисловното ни безсилие. Ами ако и любимите ни бозайници станат безмозъчни? Отидоха ни ресторантските порции. И внимателно с влюбването - тогава мозъкът е толкова сърдит, че работи само с едно процентче от капацитета си. Предпочитам да съм влюбена. Подарявам и него. Някой да го иска?
Щом индивидът безпрепятствено се развива без мързеливите си управници, защо му са те на обществото? Идеята за това споделяне на мисли се роди от блога на Добри Колев и упорития му небезпочвен призив за перманентна пряка демокрация.
Колко много хора си остават спящи, като спящите неврони. Кой ,ако не будните ще ги погъделичка да се събудят. Да си поиграем на гъделичкане. Не се отнася за безвъзвратно заспалите – те едва ли ще усетят с тапирските си кожи.
А ние да се посмеем, гъделичкай се един друг и себе си. Смехът зарежда и понася духът надалече, повече от 10 порции силна цибетка или аяхуаска.
Ги Ферхофстад в „X“: „Америка се върна т...
В памет на Кубрат Томов
Опитай се да станеш професор, със сигурност ще успееш.
Искам да отбележа, че природата и обществото не са праволинейни.
За пример давам хората с овчи мозъци. Дори има сапиенси с кокоши мозъци.
Разрешавам да ми се посмееш.