За да стана „път“ за вас…

Тъй знайте: за да стана "път" за вас,
във вас ще трябва да раздвижа из основи
и тъй до Вечното най-сетне да издигна аз
тук всяко ваше преживяване духовно.

И за да стана "път" за вас,
ще трябва с моя помощ да научите
как себе си самите
тук да "намирате" и как да се "раздавате",
без ни за миг обаче
от себе си да се отдалечавате.

И за да стана "път" за вас,
сами ще трябва да "вървите",
тъй както аз ви уча да пристъпвате,
щом искам в Светлината да се възвисите.

И за да стана "път" за вас,
ще трябва от сърце да ви помоля
да не забравяте дори за час,
че би било ужасно глупаво,
а също и безкрайно дръзко,
да искате да преживеете тук още, на земята,
това, което само
на Светещия дадено е в Светлината,
та тъй да извиси до себе си
към Вечността отново
онези, до които стига
сияйното му Слово!

По задължение

Не да ви заблуждавам
или да ви държа в незнание,
че Битието се постига
и чрез словесното познание, –
и не стремейки се скрижали нови да разкрия,
не в отговор на плоско любопитство аз самият
призван съм тук да ви посоча:
на Бога образа извечен в духовна Светлина, –
такъв, какъвто постижим е
единствено за онзи,
душата на когото запътва се към него
благоговейно и в дълбока тишина.

Стреми се мойто слово
в посока вярна чувството ви да насочи
и като адекватен образ на божествено развитие
да ви предпази от тълкуване на Бога погрешно и порочно.
А моят собствен опит, който
във Вечното за Бога насъбрах,
призван е да ви защити
от идолопоклонство и от грях. –

Бог

Във всяка форма
той образ и ваятел вдъхновен е,
във всяко съществуване –
зачатие и съхранение,
и всичките числа
в единство като крие,
Бог сам е и обвивка,
и съдържание
на себе си самия.

Извечният Един
поставя сам на себе си
в "пространството" всемирно
"време" безконечно,
оставайки во веки
самата Вечност.

Вечен брак

Прабитието
е както женско,
така и мъжко Битие.
И женско,
и мъжко Битие
е всяко нещо, надарено
с живот от Прабитието, –
живот във хиляди 
съотношения различни.

Да се приема Бог
единствено като носител
на мъжко Битие,
е глупава заблуда!
Защото Бог е женско,
но същевременно
и мъжко Битие!
Небесният "Отец"
Отец е 
и като женско, 
и като мъжко
извечно самосътворение:
на двата полюса Единство вечно.

Един в друг споени

"Отец"
вграден е цял в "Прабитието",
изливащо се цялото като "Прасветлина"
в "Праслово", от което
Отецът, самосътворен, се изживява,
като издига в себе си,
във вековечната си слава,
родените от него светли Братя
и ги въвежда тъй
в Прасветлината.

По този начин,
все така един във друг споени,
живеят всички от Отца в Отца родени,
получили Живот от него, –
Отец им е дарил в пресветлата си същност наготово
и Битие, и Светлина, и Слово.

Безкрайнократно единство

Един извечно
е в себе си Отец!
Но схваща себе си двукратно той:
защото е по същество "Жена" и "Мъж"
и едновременно с това
той сам на себе си принадлежи
в трикратен образ: –
и "Битие" е той, и "Светлина", и "Слово".

Отец е също тъй
и Четиримата велики:
пребъдващите в равностойния четирикратен образ
"Кормчии" на духовните импулси
и на духовните процеси, –
и същевременно е в себе си десетократен,
живеещ в образа на всички действащи, изхождайки от него, –
"Могъщите" предвечни, прадуховни,
които са ваятели на всяка форма, –
а също и дванайсеткратен чрез "Отците",
които са в основата на всяко Откровение,
оставащи завинаги в Единство
пресветлият Отец, –
но всеки като индивидуално самосътворение
на вечния Един, духовно в него въплътен
като духовна форма.

От неговото самосътворение
пък произлизат всички "Светещи",
които тук, във времето,
по указание на висшия "Кормчия"
в часа уречен ще открият
подготвения вече жител на земята,
за да възстановят тъй връзката със Светлината
на призваните да стигнат пак до нея, –
в началото на времената.

Тъй множеството се завръща
при вечния Един тогава, –
при Оня, който в себе си
числата всички обуславя
и вечно в обновление, –
безкрайнократно, –
туй множество безчислено и необятно
гори сред най-възвишените пламъци на Любовта, като тогава
само със себе си се то съединява.

Всемогъщество

На себе си е сам закон
и задължен единствено към себе си остава, –
като "Пра-Битие": потънала в тъма дълбока нощ,
която като "Пра-Светлина" се просветлява, –
като "Пра-Битие: безмълвието упорито,
което себе си като "Пра-Слово" възвестява, –
така извечният Един държи,
заключил в себе си
той цялото могъщество като във храм,
и пази в себе си това,
което вътрешно е отредил на него сам.

Ала където вътрешното
навън реши да се извърне вцепенено,
там Божието всемогъщество лишава се от власт само
сред царството на преходните земни форми,
на земните събития и време, –
и неизбежно преминава тази мощ
във власт на времето и земното.

Във всяко ставане или отмиране
отдаденото на Вселената могъщество от Вечността
насочва поривите на физическите форми
и то единствено владее над живота и смъртта.

Сетивност

Хората, които дръзко
някога за "мъдреци" са се представяли,
неведнъж са заявявали
пред всички,
че илюзия на заблудените били
формите променливи
на всичко земно:
най-обикновен мираж на сетивата.
Казвали, че който не успее да отхвърли
земното робуване на сетивата,
тъй и нямало да се освободи
от заблудата, която произтича,
самопричинена, на земята.

Ала тъкмо проповядващите по подобен начин
всъщност роби са на сетивата свои!
Та нали човек, когато се страхува
от мощта на сетивата чудни,
значи още не е станал 
техен безусловен повелител
и във всеки случай не е 
в свръх-сетивното пробуден.



– – – – – – –
Източник: "Живот в Светлината"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "ИРИС-95", 1997 г.
Преводач: Борис Стоянов