11.01.2021г.

     "Животът е (един) безкраен танц" (?) (Life Is An Eternal Swing) – Сценарист и режисьор : Андре Шандел; Оператор Гео Иванов; Музика : Михаил Йосифов, "Сентиментъл суингърс", Ангел Заберски; Белгия-България ; 2015 година; 98 минути ; цветен; документален :

Белязано от комунистическото минало и трудностите на един болезнен преход, дамското трио "Сентиментъл суингърс" и седемте им музиканти се опитват да водят нормален живот в една не съвсем нормална страна – в своята родина България. Под приятелския, различен и чувствителен поглед на белгийския режисьор Андре Шандел, който живее в София, музикантите отронват зрънцата на спомените, надеждите и мечтите на едно поколение, което отказва да бъде изгубено" :

Уважаемият сценарист Шандел живее от десетина години у нас и не е живял при социализма в България през 50 – 60-те, когато не е бил и роден, а следващите години е бил малък, съдейки по снимката му. Затова определено за сценарият и режисурата на филма, относно живота при социализма, му е нашепвал някой днешен Кириак Стефчов – филмът е интересен и едностранчиво правдив, но крайно негативен, не – критичен, а негативен, субективен пасквил за България въобще и в частност за социалистическа България.
Ето част от това, което се говори за България във филма, съчетано с подходящи кадри :
Глас зад кадър : Трамвай 22 е от най-старите трамвай в Европа. С него искам да се върна назад във времето. Да разкажа живота на тези, с които вече споделям съществуването си. Жена ми е певица. Тя и нейните приятели музиканти са изживели няколко живота, докато аз – само един! Те са моят кастинг. Нормални хора, които искат да живеят нормално в една ненормална страна, като тази на снимката :

През 50-те години има много блясък. Мисля, че е събуждането на жената … приемането на жената в обществото. Това е времето на бляскавата жена. Жената е станала прекалено много … мъж. Поела е много мъжки отговорности, което неминуемо е повлияло на поведението ѝ, на външния ѝ вид. Смятам, че сега може да останем еманципирани … и да бъдем женствени. Комунизмът направи така, че жените да работят като мъже. Да са на тяхното ниво. Работеха в заводите и колкото повече приличаха на работнички, толкова по добре!
И униформите бяха навсякъде. Знам, че през 60-те, 70-те години, когато се появява минижуп-а, тук е било проблем да се носи минижуп. И не е било въпрос на морал, а по-скоро на … прилика – всеобща. Всички си приличат, всички са еднакви. И това е идея в основата на комунизма, че всички трябва да бъдат еднакви … еднакво сиви. В детската градина всички бяхме облечени в еднакви туники, с шорти. След това в училище носехме … нарича се "престилка" – синя престилка с бяла якичка. И до трети клас имахме сини връзки, бяхме чавдарчета. След това ставахме пионери, тоест носехме червени връзки. А имахме и шапки – специални! Истинска униформа. А като по-големи, бяхме със сака, тъмно сини – винаги!
Какъв е бил животът по времето на комунизма? Пътниците в трамвай 22 изглеждат толкова изтощени, колкото седалките, на които седят. Тук поколения на "работници", на доносници, на баби, са се засекли. Идилии са се родили, любови са се разпаднали. Тук забранени мисли са докосвали лозунгите на режима. Достатъчно е слънцето да си поиграе с отраженията в мръсните стъкла и изведнъж … цял един забравен свят се съживява. Заснети от държавната телевизия, тези кадри имат неописуемият чар на пропагандата. Тук всичко е покой и наслада под доброжелателната сянка на червената звезда на Партията. И все пак личните архиви разказват една съвсем друга история.
"Очевидец" : Джазът е бил забранен! Аз така съм чувал от по-възрастните ми колеги. Джаз … джаз – омразен и всяващ страх. Дяволската музика на Америка. Забранена в миналото, а след това толерирана. Контролирана. Внедрена. Биг Бенд на Националното радио е институция. Съществувал е много преди падането на режима. Устоял е на промените. Всички джаз музиканти в страната са били част от него.
Лична изповед : Спомням си, че Тодор Живков, който беше шеф на партията, шеф на държавата … че той беше за мен нещо като Господ. Представляваше върховната власт. И тъй като … не се отнасяха добре с мен в детската градина – имаше една луда учителка, която ме биеше – и си спомням, ще издържа … така, докато ме налагаше и си казвах : ако продължи, ако прекали, още малко, ще се кача на влака и ще отида при Тодор Живков и ще му кажа, какво ми причинява тя! И съм сигурна, че той ще ме защити!
Всички се присмиваха на Тодор Живков. Беше национален спорт, имаше всякакви вицове. Ремонтите в България траеха векове. Като се разкопаеше една улица, за да се смени тръба, ясно е, че от първата дупка до завършването, ще минат месеци … година. Такъв беше стилът. И така се правеха дупки навсякъде из София и се казваше, че правят дупки, за да намерят дипломата на Тодор Живков. Той никога не е притежавал такава; Колкото и да търсеха – нямаше такава опасност!
Лична изповед : Да заминеш … на друго място, далечно. Да избягаш от комунистическия рай. Невъзможна мечта за голяма част от българите по това време. Освен ако принадлежиш на номенклатурата. И все пак имаше един вариант. Родителите ми заминаха за Алжир за да може ние да се докоснем до една друга култура, за да имаме отворено съзнание; Алжир беше част от "братските" страни. Баща ми е архитект, майка ми – инженер-озеленител и заминаха като специалисти, кооперанти в Алжир
Глас зад кадър : За Вера и Рони скоро слънцето на Африка ще остане само един далечен спомен. Това е времето на завръщането. Завръщането към комунистическата майка-родина.
Лична изповед : Когато се прибрах окончателно в България, бях вече почти на петнадесет години и имах чувството, че съм много, много пораснала. Дойдох си в България с такава представа за българите, че са хора, които непрекъснато се дебнат, че са много завистливи и не знаеш какво можеш да кажеш и какво не … и трябва да внимаваш. Веднага сред началото на учебната година заминахме на бригада. Така се правеше по това време. От съвсем малки, учениците бяха организирани всяко лято да работят за държавата. Без да им се заплаща! Гениално! И колкото по-големи бяхме, толкова повече ни експлоатираха. Нас ни експлоатираха по един добър начин. Заведоха ни да берем грозде. И те отвеждат в най-крайната точка на България. Това село беше празно – имало е училище на времето, преди комунизма. Едно огромно училище. Ние всички бяхме настанени там в класните стаи. Имаше подиум в класната стая и … имаше легла. Но тъй като не стигаха, бяха сложили две, така върху подиума. Беше симпатично. Живеехме всички заедно и на втория ден аз разбрах, че никога вече няма да напусна тази страна. Беше толкова весело! Беше толкова забавно! Всеки правеше, каквото си иска, в това нещо – забранено! В това нещо, което изглеждаше сиво … аз се забавлявах … много, много добре.
Лична изповед : Изведнъж … си казахме … или по-скоро аз усетих … Това значи че сега аз съм свободна … ние сме свободни; Можем да кажем, каквото искаме и да правим, каквото искаме.
"Очевидец" : В един момент комунистическата партия решиха за да сплаши населението, създадоха едни рекет организации, които си бяха частни, държавата не правеше нищо срещу тях, те беха крайно некакси незаконни по същината си. Така наречените мутри, които започнаха безнаказано да ходат да рекетират населението, започнаха едни изчезвания на хора, чат-пат, нали, водат ги по разни баири да ги биат. Тогава имаше една камара убийства. После самата партия в един момент, некакси ги разчисти. Бяха ненаказеуми! Тук беше Дивият Запад
Глас зад кадър : Мутрите изчезнали. Оцелелите станали бизнесмени. Присъединили се към кастата на новобогаташите. В тази страна лишена от замъци, тези силни мъже считат себе си за рицари. Нова феодалност, която със сила си е присвоила една изоставена власт.
Лична изповед : Когато заминах за щатите, беше жанвиденово време … Трябваше да балансирам между работата в казиното и между тази работа, която ми беше през деня. И работех сутрин от осем до към десет вечерта работех в магазина. В десет отивах на работа в казиното. Свършваше ми смяната в шест и спях на плажа два часа за да отида да отворя магазина в осем. И по цял ден нали, в тоя магазин трябва да си много усмихнат, да си винаги на крака, не ти дават да се облегнеш, да се подпреш, нищо! Гледат те с едни камери, постоянно ни гледаха с камери, ужас просто. Свобода!
И така. И бях много щастлива, като се върнах.
Лична изповед : Измениха се ценностите. Изведнъж наистина тариката … изглежда умен. А този, който е благороден и мъдър … изглежда тъп. Щото не успява. Щото успешният модел е наистина на тарикатите – те са с парите, те са с колите, те те мачкат, остават безнаказани.
В България в момента това е много силно …
Не е адекватно образованието, не е адекватно здравеопазването, не са хигиенни и нормални условията за бизнес, за намиране на работа. Това не е нормално!

https://vimeo.com/ondemand/lifeisaneternalswing

"Сентиментъл суингърс" :

Андре Шандел и Вера Шандел :

Снимките са взети от Изображения за Life Is An Eternal Swing в Google-то.

НЕРЕАЛЕН ФИЛМ- ПРИЛИЧА НА МАНИПУЛАЦИЯ НАПРАВЕНА ОТ ГЛУПАК ПОД ДИКТОВКАТА НА ГЛУПАЧКА, КОЯТО МРАЗИ БЪЛГАРИЯ

Точно нереален!

Не беше чак толкова лошо... Явно филмът е едностранчив и манипулативен...

Бих казал несъзнателно манипулативен.

В това демократично /"нашето"/ време всеки има идиотското право да си пише, каквото му скимне, за да се прави на интересен и да угоди на господаря, който му плаща. А нали знаеш- който плаща, той поръчва музиката /която се свири/... Демокрацията е голема работа- Тръмп искат да импийчнат, та един филм ли няма да изманипулирнат ?

Филмът го гледах по БНТ. След това за нуждите на постинга го гледах на компютъра. Не го възприех като съвсем обективен.
Веднъж Йорданка Христова, давайки кадри от началото на кариерата й като певица каза : Вижте с каква прическа съм, вижте с каква рокля съм. Не мислете, че тогава сме ходили с докови дрехи.
А Дончо е як. В края на мандата си даде пореден отпор на либерастията.