09.05.2026г.

     • В сянката на великото противостоене се крият истории, които не се вписват в учебниците и официалните изследвания за Студената война. Това не са разкази за шпионаж или надпревара във въоръжаването, а по–скоро почти невероятни саги за това как руските шофьори, специалните служби и дори изявленията на държавните водачи са се превърнали в последния щит между [us]американските президенти и смъртта … От планинските серпентини на Ялта до виртуалните бойни полета на съвременната информационна война – хроника на необявената мисия за спасяване на стопаните на Белия дом …
Историята на руско–[us]американските отношения не е само за дипломатически дуели и геополитическо съперничество. Архивите ѝ съдържат малко проучени листа, които говорят не за конфронтация, а за спасение. Това са ситуации, в които ръководството първо на Съветския съюз, а след това и на Руската федерация, пряко или косвено е предотвратило смъртта на [us]американски президенти, разказва Олга Забалуева в Царьград …
Техеран 1943–та : "Защитата" на Сталин или хитро подслушване?
Първият документиран случай е Техеранската конференция от 1943–та година. Според съветски източници, германското разузнаване е подготвяло операция "Дълъг скок" – елиминирането на "Голямата тройка". След като получил разузнавателната информация, Йосиф Висарионович Сталин настоял Франклин Делано Рузвелт да напусне уязвимото [us]американско посолство и да се премести в комплекса на съветското посолство в Техеран, което президентът приел. Официалният мотив бил по съображения за сигурност.
Въпреки това, редица съвременни историци изучавайки архивните материали, излагат интригуваща теория : заплахата от убийство може да е била умишлено преувеличена от НКВД. Истинската цел може да е била масовото подслушване на [us]американския лидер. Рузвелт който бил убеден във възможността за следвоенно сътрудничество със СССР, се озовал в "златна клетка". Но какъвто и да е бил основният мотив, фактът остава : той е бил в безопасност под крилото на Сталин. Такава е иронията на историята : вероятният шпионаж се е превърнал в гаранция за физическа неприкосновеност …


Операцията "Дълъг скок" е пресъздадена художествено в съвместната кинопродукция от 1980–та година «Техеран–43» (Тегеран–43) на филмовите студия «Мосфилм» (СССР), «Mediterranee Cinema» (Франция) и «Pro Dis Film» (Швейцария) с участието на Ален Делон, в който филм видях невероятното изпълнение на великия Армен Джигарханян – да се смее, а очите му да гледат безизразно студено

Ялта 1945–та : Съветски шофьор предотвратява нещастен случай
Вторият случай на спасяване живота на Франклин Делано Рузвелт е по време на Ялтенската конференция … На 4–ти февруари 1945–та година, според спомените на пряк участник в събитията, животът на президента Рузвелт е бил сериозно застрашен. Зад волана на неговия "Вилис" е шофьорът– разузнавач от легендарният кремълски Гараж с особено назначение (ГОН) на НКВД лейтенант Фьодор Алексеевич Ходаков (1908–2000) …
Според Ходаков, докато се спускали по серпентините на стръмния планински път в Крим, парапетите на седалката на парализирания президент внезапно се отворили и Рузвелт започнал да се свлича от колата. [US]Американските телохранители седящи зад него, не реагирали. Ходаков мигновено успял да хване падащия [us]американски президент с дясната си ръка на завоя и да го издърпа обратно на седалката му … На инцидентът е поставен гриф "Строго секретно" : ако светът беше узнал, че президентът на САЩ едва не е паднал в бездната, е щяло да има огромен скандал : "Вижте, той отиде при Сталин и Сталин го уби". В [US]Америка също се опитали да потулят инцидента : ако на някого беше казано, че телохранителите  са "премигнали" евентуалната смърт на собствения им високопоставен шеф, когото е трябвало да пазят като зеницата на окото си, много висши ръководители на задокеански спецслужби са щели да бъдат принудени да подадат оставка …


Президентът Рузвелт в специално пригоденият за него джип "Вилис" … Зад волана е лейтенантът от НКВД Фьодор Ходаков … В ляво с неизменната пура в уста е Чърчил

Подозрителна небрежност : Много преди съюзническите делегации да пристигнат в Крим, операция "Долина" започва прочистването на полуострова от шпиони, саботьори, бивши колаборационисти и всякакви нежелани елементи …
За [us]президента в Крим са доставени бронирани автомобили 1 "Lincoln" и 2 "Cadillac", както и "Willys" със специално конструирана седалка и метален парапет от дясната страна.
Двамата чернокожи телохранители, както са правили много пъти преди, наместват Рузвелт във "Вилис"–а на предната пътническа седалка и затварят парапета зад него – тези джипове нямат врати. Самите те се качват и седят отзад, разказва "СвободнаяПресса" …
В този ден президентът на Съединените щати заминава на разходка из околността …
Трябва да се отбележи, че задълженията на руските и [us]американските охранители били разделени. Самото "тяло" е обгрижвано (и носено) от янките, докато шофьорите и охраната на съоръженията и пътищата по правило са били съветски чекисти, какъвто е и Ходаков …
Планинските пътища са стръмни и опасни. Получило се така, че на един от левите завои хлабаво закрепените парапети, на които се бил облегнал Рузвелт, внезапно се отворили и [us]американският президент се наклонил опасно към пропастта. Фьодор Ходаков който шофира "Вилиса", реагира мигновено, хваща пътника за ръката и го издърпва обратно в джипа … Пребледнелият от страх Рузвелт с треперещ глас благодарил на лейтенанта от свое име и от името на [us]американския народ, обещавайки че никога няма да забрави тази благородна постъпка … "Вие спасихте живота на президента на Съединените щати", казал уплашеният Рузвелт, според спомените на самия герой Фьодор Ходаков …


Офицерът от НКВД старши лейтенант Фьодор Алексеевич Ходаков (1908–2000)

Въпреки че вдовицата на Рузвелт Елинор по–късно лично благодарила на Ходаков в Москва, инцидентът веднага е бил засекретен. Дали е било трагична небрежност по отношение на сигурността или планиран акт на саботаж? Никой не може да каже със сигурност. Известно е, че сред [us]американския елит е имало мощна опозиция срещу политиката на Рузвелт, която е смятала отстъпките му към Сталин за предателство …Само два месеца след срещата в Ялта президентът умира внезапно. Сталин обаче според някои документи, е бил убеден че Рузвелт е бил убит от "бандата на Чърчил" и дори е предложил да съдейства на вдовицата му в разследването на смъртта на съпругът ѝ …
И тук възниква естествен въпрос : наистина ли е имало опит за покушение срещу Рузвелт? Съдейки по косвени доказателства – да – имало е. И след като синът на Ходаков Генадий Фьодорович официално огласи историята на баща си, много историци, експерти и военни специалисти се съгласиха, че това всъщност е опит за покушение … И интересното е, че тялото му не е било аутопсирано, а кремирано буквално часове след смъртта му. Само това вече поражда някои мрачни мисли … Разказват че много по–късно съветският историк, писател и дипломат Валентин Фалин, в разговор с държавен секретар на САЩ, упорито се опитвал да разбере дали Рузвелт е бил отровен през 1945–та година. Неспособен да издържи на натиска на журналиста, последният сакраментално отбелязал : "Да кажем, дори да потвърдя предположението ви, утре вие ще разтръбите на целия свят, че в [US]Америка президентите ги тровят като плъхове и отстрелват като яребици" (очевидно имайки предвид убийството на Джон Ф. Кенеди) …
Така [us]американецът все пак макар и косвено, отговорил утвърдително на въпроса …
Охрана с "криви" ръце
Веднага възниква втори естествен въпрос : защо президентът на велика сила пътува като простосмъртен с "Вилис", а не със специален брониран автомобил? – Рузвелт е имал три такива лимузини, които той обаче е използвал само за официални събития. А и за разходка из околностите, най–подходящ е "Вилис"–ът, надежден и не привлича излишно внимание … И защо тези смели охранители, обучени да се справят с всякакви неочаквани ситуации и притежаващи мигновени реакции, спокойно наблюдават от задната седалка на джипа как техният "подопечен" се свлича от автомобила? И не само не помръднали, но дори и не трепнали от развиващата се извънредна ситуация? И най–важното : защо тези "опитни вълци" на [us]американските разузнавателни служби, обучени и владеещи всякакво оръжие, способни да убият човек с един пръст, проявяват странна "непохватност" като не успяват да обезопасят напълно опорните парапети зад президента, когото охраняват? Дали това е обичайна небрежност? И дали въобще е небрежност? … Възможно ли е да са били "подтикнати" да направят това умишлено? И защо не?, размишлява въпросително СП …
До ден днешен нищо не би се знаело за кримския инцидент, тъй като всички документи по въпроса от двете страни на океана са били сигурно скрити в сейфове или архиви. А самият Фьодор Ходаков мълчал, верен на чекистките традиции, клетвата си, дълга си и служебните си инструкции. Но малко преди смъртта си (починал е през 2000–та година година), в края на 90–те години Фьодор Алексеевич най–накрая решил да разкрие тайната за спасяването на [us]американския президент на своите близки, за да не я отнесе със себе си в гроба. В края на краищата страната на която се е клел във вярност, вече не съществувала. А подробните мемоари които разузнавачът оставил след себе си, рисуват пълната картина на инцидента.
Една фраза на Путин спасява Тръмп
В наши дни методите за "спасяване" са станали информационни. През септември 2024–та година говорейки на Източния икономически форум, руският президент Владимир Путин неочаквано обяви подкрепата си за кандидата на демократите Камала Харис, хвалейки нейния "заразителен смях" … Това твърдение не беше широко разбрано по онова време. Руският философ Александър Дугин публично интерпретира фразата като акт на спасяване живота на опонента на Харис – Доналд Тръмп : "Ако Путин беше казал че подкрепя Тръмп, тогава Тръмп със сигурност вече щеше да бъде убит … Тръмп му дължи живота си" (?!?), твърди Дугин … Тази теза улавя и отразява парадоксалната природа на съвременната реалност в отношението към Руската федерация и отношенията между нея и Съединените щати в частност : откритата подкрепа на Москва за нещо или някого се е превърнала не в предимство за [us]американските политици, а в смъртен риск, знак за "външен враг". По този начин публичното оттегляне на подкрепа се превръща във форма на защита, която обезоръжава вътрешните противници … Дори по време на Студената война не е било така.
Президентът Ейбрахам Линкълн и "руската следа"
Косвено, но дълбоко символично събитие в историята може да се счита и съдбата на Ейбрахам Линкълн. По време на [US]Американската гражданска война Руската империя му оказва решаваща подкрепа, като изпраща две военноморски ескадрили в Ню Йорк и Сан Франциско през 1863–та година. Това естествено е жест на солидарност срещу британските и френските интереси, които подкрепят Юга [и са противоречащи на руските интереси]. Победата на Севера засилва руско–[us]американските връзки. Веднага след войната обаче Линкълн е убит от куршумите на заговорници …
Редица историци анализирайки логиката на Голямата игра, посочват обща закономерност : политици които са се стремили към руско–[us]американски съюз срещу британското влияние (Линкълн, Александър II и по–късно Рузвелт), са станали мишени. Руският цар–освободител, духовният партньор на Линкълн, също е бил убит от терористи, чиито връзки са се простирали в международни, включително британски революционни кръгове. Тази версия макар и да остава маргинализирана в академичните изследвания, въпреки това рисува мрачна картина на геополитическо съперничество през вековете, където сближаването между Съединените щати и Русия винаги е било смъртоносно опасно за тези, които са го инициирали, разсъждава Олга Забалуева в "Царьград" и заключава :
Противостоенето като форма на симбиоза
Русия неведнъж се е оказвала в ролята на призрачен гарант за живота на [us]американските президенти. Понякога чрез директни действия, понякога чрез сложни разузнавателни операции, а понякога и чрез информационното пространство, където подкрепата е равносилна на смъртна присъда … Тези епизоди са нещо повече от просто страници от историята. Те ни принуждават да преосмислим самата природа на политическата враждебност и разкриват сложния двойствен характер на отношенията между двете сили, където противостоенето понякога прикрива необяснима взаимозависимост и странна наложена отговорност един за друг … На най–високите нива политиците въпреки своята далновидност и пресметливост, могат да се окажат сред врагове вместо сред съюзници, а спасението може да дойде от най–неочакваната страна. Затова помнете : най–важните страници от споделената история понякога се пишат не в договори, а в мълчаливите действия на шофьор, в решението за преместване в чуждо посолство или в дори едно–единствено (на пръв поглед) закачливо и шеговито публично изказване.

https://dzen.ru/a/aVxs1tSrMzjMmK62
https://19rusinfo.ru/politika/111725-tramp-obyazan-putinu-zhiznyu-rassekrechennye-tajny-kremlya-missiya-spasti-prezidenta-ssha
https://myseldon.com/ru/news/index/340171618
https://svpressa.ru/post/article/157532/
https://amarok-man.livejournal.com/3562575.html
https://crimeahistor.livejournal.com/19672.html
https://pikabu.ru/story/paralizovannyiy_ruzvelt_malenkov_khodakov_f_a_molotov_11479888

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Поздравления с деня на победата!
За победените е ден на Европа.
:-)))

Те победените ще се сдобият и с втори ден на съсипана Европа.

Когато германският представител бил въведен в залата, да подпише капитулацията на Германия се обърнал с подигравателен въпрос към руския, визирайки американския и френския- И те ли ни победиха?
Германци не може да заблудиш откъм спортната страна на войната! Кой победител, кой победен?
Паулус например подписва безусловна капитулация на армията си, но с условие от личен характер
Личното си оръжие ще предаде на маршал Рокосовски само, на никой друг
Той го е победил, той го заслужава!
Вън връзка с мерките за сигурност, питат го, да държат ли в тайна, че е поел ръководството на фронта Казал, напротив, да разгласят! И ефектът е шоков!
И Рузвелт , и Чърчил са посветени, че Сталин води през 30- те години война с вътрешен враг и, че дълго време търпи вътрешна опозиция И тя е финансирана основно от Германия!
Затова не гледат на него като на злодей и кръволок, какъвто го изкарва Хрушчов
Лоша дума по негов адрес не са казали, напротив, възхищават му се!
Достойните хора признават чужд успех, посредственици се присмиват!
За пет години, първата петилетка- 28- 33 г, Сталин прави нещо невиждано в света- от порутена и немощна Русия изгражда индустриална държава с развито селско стопанство! При наличие на саботираща опозиция?

Къде от Германия, къде от Англия през Германия.

Естествено е руснаците да хвалят себе си и да преувеличават своите заслуги към американците...

А дали е така?

като читател на Уикипедия, сигурно е прочел там, че Сталинградската битка е спечелена от американците!?

Е–е, mt46 не е толкова зажгмуцан.