13.03.2026г.

     • СВО поправя грешките на Горбачов, твърди журналистът Сергей Миркин от Донецк в Деловая газета «Взгляд» …
На 11–ти март 1985–та година Михаил Горбачов стана Генерален секретар на КПСС – Комунистическата партия на Съветския съюз (Помня, помня. Аз лично някъде до към края на годината му възлагах надежди да дръпне реалния социализъм напред, след което го отписах, изоставих и изпаднах в униние. А доста по–късно у мен се роди мисълта • Аз го мислех за провокатор, хитър мръсник, враг на социализма. А то излезе по–лошо – той бил глупак … тоест либерал. Ама тогава тази дума нямаше този смисъл, който има сега) … Изминаха 41 (Четиридесет и една) години, но резултатите от неговото управление все още влияят на живота както в бившия СССР, така и в много части на света : Перестройката на Горбачов положи основите за държавния преврат в Украйна през 2014–та година и наложи започването на Специалната военна операция (СВО) през февруари 2022–ра година …
След победата на Евромайдана за "дантелени бикини и Евроколхоз", Украйна реши да се откаже от неутралния си статут и закрепи стремежа си да се присъедини към НАТО в Конституцията си (В Конституцията? – Това за пръв път го чувам. Но пък авторът е от Донецк, така че е по наясно?!). Една от основните цели на Специалната военна операция е да предотврати навлизането на контингенти на НАТО в Украйна и разполагането на ракети с ядрени глави близо до Харков или Одеса. Този проблем обаче можеше да не възникне, ако Горбачов беше "перестройвал" по различен начин през 1990–та година (Логично е) …



Процесът на обединение на Германия започна през 1989–та година след събарянето на Берлинската стена, но не можеше да бъде завършен без съгласието на Съветския съюз. Западната група войски на Съветската армия беше разположена на източногерманска територия, което е "златната акция" на Кремъл; германците са били готови да се съгласят на почти всичко в името на националното обединение. Вероятно е било възможно да се осигури излизането на Западна Германия от НАТО и консолидирането на нейния неутрален статут в замяна на обединение с Германската демократична република, предполага авторът (Миркин не е историк, а журналист и затова няма да се заяждам с него, че употребата на думата "ако" за минали събития е неуместно и непрофесионално) …
Ако това се беше случило [е, не мога да се сдържа и ще вметна "ако баба ти беше мъжка …"], цялата архитектура на НАТО в Централна Европа щеше да се срине и разширяването на блока на Изток щеше да стане безсмислено. Но Горбачов одобри формулата на [us]американския президент Джордж Х. У. Буш : Съединените щати категорично подкрепят присъединяването на обединена Германия към НАТО, но ако тя избере друго, Вашингтон ще се съгласи. И по време на разговорите с германския канцлер Хелмут Кол в Архиз, Горбачов се съгласи, че обединена Германия сама ще реши дали да се присъедини към НАТО или не (Нямам спомен да са провеждали референдум по въпроса) … Друг вариант би бил да се размени разрешението за обединение на Западна и Източна Германия за мораториум, забраняващ разширяването на НАТО на Изток. В разни частни разговори западните политици уверяваха съветските ръководители, че НАТО няма да се укрепва с приемане на източноевропейските страни. Британският министър–председател Джон Мейджър специално говореше за това на Горбачов. Но устните обещания от устата на западен политик не струват много, даже никак. Отказът от разширяване на НАТО на Изток никога не беше официално документиран – било то със споразумения между СССР, Германия, Съединените щати и евентуално Обединеното кралство. И така без съответните документи западните политици бързо забравиха обещанията си и на 12–ти март 1999–та година Полша [най–отявлено русофобската и най близко до Москва и Ленинград страна], Чехия и Унгария станаха членове на Алианса …
Отстъпчивостта на Горбачов по въпроса за статута на Германия и бездействието му относно документалното оформяне на отказ от разширяване на НАТО на Изток, доведоха западните политици още през февруари 2014–та година да си въобразят корабите на НАТО акостирали в Севастополския залив и военните бази близо до Харков, Донецк и Чернигов за нещо от близкото бъдеще. Обединението на Автономната република Крим с Руската федерация и войната в Донбас провалиха тези планове. СВО е предназначена да сложи край на всякакви [илюзорни] перспективи за присъединяване на Украйна към НАТО …


Президентът на САЩ Джордж Буш и президентът на СССР Михаил Горбачов, Москва, 31–ви юли 1991–ва година

При Горбачов националистическите движения в републиките се размърдаха (Бях изненадан от възникналия през 1987–ма година етнически конфликт между АССР и АзССР). През септември 1989–та година е създадено Народното движение на Украйна за Перестройка (Народний рух України за перебудову) …
("Украйна може да се гордее, че е държавата която разруши Съветския съюз", бил казал първият президент на независима Украйна Леонид Кравчук, според радио "Свободна Европа" … Е, ако останат украинци и украинска държава, някои може и да се гордеят) …
Първоначално партията "Рух" се позиционира като защитница на правата на човека и поборник на демокрацията. Но през 1990–та година там започват да свалят маските си – например фразата "за перестройка" е премахната от името на партията. Леонид Кравчук, бивш главен агитпропчик на Комунистическата партия на Украйна, говори на конгреса на "Рух" през 1990–та година. Той призовава за уважение към две знамена : червено–синьото на Украинската ССР и синьо–жълтото. Само година по–късно, Кравчук в съюз с "Рух" ще води кампания за украинска независимост. На същия този конгрес се отправят призиви за забрана на Комунистическата партия и осъждане на комунистическата идеология. Тогава започва процесът на декомунизация, чийто бурен напредък наблюдаваме през последните години. Тогава в Кремъл предпочели да не забележат произтичащото …
Най–голямата акция на "Рух" е организирането на "жива верига" на 22–ри януари 1990–та година в чест на 71–та годишнина от "Акта Злука" – обединението на Украинската народна република (УНР) със Западноукраинската народна република (ЗУНР) през 1919–та година. Истинска "Злука" (съюз) обаче не е имало – западноукраинските политици са правили всичко възможно, за да се противопоставят на Киев. Действителното обединение на украинските земи става едва през 1939–та година при Йосиф Висарионович. А главното действащо лице в спектакъла на украинското обединение през 1919–та година е Симон Петлюра и "живата верига" всъщност е организирана, за да отбележи спектакъла който той е режисирал. А с какво е известен Симон Петлюра? Той е екзекутирал киевски работници, борил се е срещу всичко руско, имал намерение да преименува Екатеринослав на Сичеслав (е, сегашните негови последователи го направиха) и е организирал масови погроми срещу евреите. Личната вина на Петлюра за всичко това е призната от френски присяжен съд в Париж, който оправдава убиеца му Самуил Шварцбурд, чието цяло семейство и роднини са загинали от ръцете на бандитите на Петлюра … Кремъл предпочита да не забележи и това, разказва Сергей Миркин …


И какво ли биха могли да кажат от Москва тогава, когато в същото време беше започнала ревизия на историята на най–високо ниво? На Втория конгрес на народните депутати на СССР на 24–ти декември 1989–та година бяха осъдени методите на преговори на Йосиф Сталин и Вячеслав Молотов по време на сключването на пакта "Молотов–Рибентроп" … И доклад по този въпрос изнася Александър Яковлев, един от идеолозите на Перестройката и най–близък съратник на Горбачов [и агент за влияние на ЦРУ] …
Благодарение на политиката на Горбачов, семената на национализма отново покълнаха и здраво пуснаха корени в Украйна и през 2014–та година дадоха реколта. Благодарение на процеса на историческа ревизия иницииран от Яковлев и други политици, украинските националисти успяха да провъзгласят Мазепа за борец срещу тиранина Петър I; Петлюра за борец за щастието на народа, а Бандера и Шухевич за герои. И така поне две поколения украинци бяха отгледаха с тази идеология – същите тези, които по–късно започнаха да избиват жителите на Донбас [и изгориха живи хора на 2–май 1914–та година в Одеса] …
Веднъж прочетох че недостатъкът на Владимир Путин е младостта му. Ако Путин беше президент на СССР в края на 80–те и началото на 90–те години, историята може би щеше да поеме по съвсем различен път. И вероятно сега нямаше да има война. Просто защото нямаше да има нужда да се поправят грешките на Горбачов, завършва статията си журналистът Сергей Миркин от Донецк в Деловая газета «Взгляд» …



"Историческият материализъм смята, че главната [движеща] сила на историята е народът, прогресивните класи, трудещите се маси. Историческите личности могат да изиграят една или друга роля в историята само като се опрат на определени класи и слоеве на народа, изразявайки техните интереси и същевременно потребностите на историческото развитие на обществото" (Да видим на кого се опират историческите личности Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп?) … "Обективният ход на историята е по–силен от волята и желанията не само на отделните личности, но и на цели партии и класи, каквато и власт да имат те … В зависимост от това доколко разбира условията и задачите на общественото движение в което участвува, със своите действия личността може да ускори или забави движението, да улесни или затрудни постигането на целите на движението" (А пак да видим кой от тримата разбира и осъзнава това?)… "Следователно личността може да изиграе както прогресивна, положителна, така и реакционна, отрицателна роля"?! …
Е, кой каквото си е надробил, това ще сърба. Това е мъдростта на народа, с която не винаги се съобразяват, тоест да имат предвид и да се учат от нея, както масите, така и личностите.

https://vz.ru/opinions/2026/3/11/1396794.html
https://www.svobodnaevropa.bg/a/sssr-ukrayna-nezavisimost/32563196.html
https://www.marxists.org/bulgarsky/books/marx_filosofia.pdf

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Даже Бай Тошо го знаеше. Особено важи за калпаво начертани граници.

Струва ми се, че цитираните и други личности, щяха да постигнат много повече, ако не четяха книги на някои личности, а от народното творчество.
Как звучи в петък тринадесети.
:-)))

И цялата държава подире. А другите "личности" които дойдоха отпосле - някои са чели- други не. Виждаме последствията.

Като студент бях на стаж в Мерзебург, недалече от Лайпциг
В съседство имаше руски казарми Като излизаха на учение, половин час се точеше колоната Разбрах, че руската армия е 300 хиляди в ГДР
Веднъж немският патрул ме хвана в крачка на гарата Нямах и документи? Спаси ме руският С двата крака бях вътре Даже и не усетих, как дадоха кръгом?....
Горбачов беше като жена суетен и готов на всичко, за да се хареса на политици- мъжкари, като Рейгън?
Женчо, с една дума
Да и подвластен на онова злобно същество- Райса
Алчен за незаслужени слава и пари!
Неподготвен да ръководи такава страна, реално, без внушения!?
И постигна предателството й
Браво на Путин!
Има неотложна работа и не отиде на погребението му в Новодевическото гробище!
Пределно ясно, разграничава се от него!
Заради слава и пари предал и продал и държавата!?
Предател!
Това му е клеймото!

Кратки справки тук там казват, Горби не читал, он писал.
:-)))

Но не винаги калпавото се оправя или се оправя с много разход на хора, пари и материали.

Петък 13–ти е 2 пъти, а понякога и 3 пъти в годината. Група пенсионирани колеги от предприятието си правеха среща в петък 13–ти. А бе не може да не се четат и дебели книги. Да речем, книгите казват какво е било, а народът казва какво ще последва.

Много чели – малко разбрали.

Наистина беше суетен, а и Раиса много му е влияела и не случайно заболя от левкемия, осъзнавайки що са сторили.

Така е, така е – имам негова книжка.

В Кремъл тихо падна сянка,
шепот тръгна из света.
Империя огромна, тежка,
се пропука в нощ една.

С перо, не с меч разсече време,
с думи – стари зидове.
Едни го викат миротворец,
други – нож в гърдите две.

Над площадите ехтят въпроси:
кой разруши стария строй?
Дали бе смелост да отвориш
или предателство без бой?

Историята пише бавно,
с мастило от човешки глас.
За някои – надежда нова,
за други – рана и разпад.

И там, между две истини тежки,
в праха на рухналия свят,
стои човек със име спорно —
съдия ще бъде само времето… и мълчаливият му съд.

И от глупост можеш да предадеш – Горбачов като Ненко Балдьовеца.

Горбачов допусна груби грешки. Но те са следствие от предишни грешки на комунистическата диктатура, които Перестройката поправи...
Нима е лошо да има свобода на мисленето и на словото?...
Нима е грешно хората да не са затворници в Родината си и да могат да пътуват в чужбина?...

Да, да – видя се какво е поправил. Ако не е имало "свобода на мисленето и на словото", как обществото е създало такъв глупак? Ех!