23.02.2026г.

     • Когато казвам на хората, че изследвам колониалната история на скандинавските страни, първата им реакция често е : "Това изобщо има ли значение?" [и Имало ли е такова нещо?]. В Норвегия дори получавам отговори, че това е отговорност на Дания – защото все пак Норвегия е била управлявана от Копенхаген през въпросния период, споделя Лил–Ан Кьорбер, сътрудник на Института "Гьоте" (Германия) на страниците на списанието за култура на Гьоте–институт Zeitgeister … А норвежците са участвували в отвъдморската търговия и това което вероятно е била най–ужасяващата глава от историята на страната им – против волята си, било оправданието. Има се предвид трансатлантическата търговия с роби и въвеждането на робството в скандинавските територии в Карибите …
А умилителният образ на Дания и Швеция като по същността си мирни и демократични, не съответствува на историческата истина, пише Владислав Ключинский в Аналитический портал «Фонд стратегической культуры» …


Оглед на "стоката" на пазар за роби в Хавана, Куба, през XIX–ти век

Вдъхновени от усилията за [териториално] разширяване в останалата част на Европа и луксозните стоки идващи от цял ​​свят, Швеция (която по това време включва големи райони от Балтийско море, както и Финландия до 1809–та година) и Дания (която включва Норвегия до 1814–та година включително) също навлизат на източноазиатските, африканските и американско–карибските пазари до XVII–ти век. В началото обикновено частни търговски компании като Vestindisk–Guinesisk Kompagni оборудват корабите за търговия извън Европа и договарят създаването на търговски пунктове с местни управляващи сили; едва по–късно претенциите за собственост и управление на шведската и датската корона се разширяват. Териториите в Африка и Карибите улесняват участието на скандинавците в един изключително доходоносен "търговски триъгълник", както е известен, разказва Лил–Ан Кьорбер …
Умиране за кратко време
Норвежците са участвували в колонизацията на Карибските острови, трафика на хора и съществуващата търговия с роби в качеството си на финансисти, търговци, колониални държавни служители, моряци и на повече или по–малко доброволни начала – заселници. Първият кораб на Вестиндиск–Гвинейската компания (Vestindisk–Guinesisk Kompagni), който докарва поробени африканци в новосъздадената колония Сейнт Томас през 1674–та година, носи името "Корнелия" и принадлежи на търговец от Берген на име Йорген Тор Мьолен. На борда си "Корнелия" имала и голям брой затворници, включително някои от Берген, които е трябвало да бъдат първите колонисти. Почти всички те умирали за кратко време, било по време на пътуването, било в чуждата земя …


Скулптура "Робът" от датско–норвежкия скулптор Стефан Синдинг (1846–1922) в Ню Карлсберг Глиптотек, Копенхаген, Дания. Дания е една от първите европейски колониални сили. От 1380–та до 1814–та година кралствата Дания и Норвегия образуват съюз, в който Дания доминира, а Норвегия получава провинциален статут. Датската колониална империя се простира от Индийския океан до Карибите и Арктика. Датските колонии в Европа включват Фарьорските острови и Исландия, в Арктика – Гренландия, в Америка – Датските Западни Индии (В Карибите : Малките Антили, Вирджинските острови със Сейнт Томас, Сейнт Джон и Сейнт Кроа, както и Краб Айлънд), в Азия – Датските Източни Индии в историческа Индия (Нова Дания / Никобарски острови, Серампор или Фредерикснагор в Бенгал и Транкебар / Датска Индия на брега на Коромандел) и търговски пунктове в Китай

Един от норвежците служил на датската корона в Сен Кроа като държавен служител, е адвокатът Енгебрет Хеселберг (1728–1788). Хеселберг става "известен" в резултат на особено жестокото наказание на поробени мъже, заподозряни в планиране на бунт, за което доказателства никога не са открити. Копие от доклада на Хеселберг може да се намери в Nasjonalbiblioteket (Норвежката национална библиотека), който – наред с точен списък на заподозрените и методите на наказание, мъчение и екзекуция на всеки човек – предоставя информация за едно нещо по–специално : фактът че норвежците или скандинавците като цяло не са се държали с робите по никакъв начин "по–добре" или "по–хуманно" от другите колонизатори, когато са се озовавали на позиции в колониалната власт. Разбира се това противоречи на самооценката на много скандинавци в миналото и днес …
Всъщност връзката между Норвегия и Дания може да бъде преразказана и чрез тяхната споделена колониална история. През 2017–та година когато Дания отбеляза 100 години от предаването на Датските Западни Индии на САЩ с много изложби и дискусионни събития, имаше кратко споменаване на Норвегия – просто защото често се забравя, че "Danmark" или "Det danske rige" може да се отнася и за норвежци, и за германци или исландци, а не само и непременно за Дания, която имаме в днешните ѝ граници …
Едно конкретно събитие през последните няколко десетилетия беше значимо за Норвегия като напомняне за норвежкото участие в търговията с роби : откриването през 1974–та година на кораба "Фреденсборг", потънал през 1768–ма година край бреговете на Арендал. По време на последното си тристранно търговско пътуване корабът транспортира 256 африкански роби от "Златния бряг" през Атлантика до Сен Кроа …


Артефакти открити на робския кораб "Фреденсборг" от XVIII–ти век, са изложени във Форт Фредерик във Фредерикстед, Сейнт Кроа, на Американските Вирджински острови. Датските Западни Индии в Карибите са били датска колония от 1666–та до 1917–та година. Датски и Шлезвиг–Холщайнски фермери са държали там чернокожи роби и са отглеждали предимно захарна тръстика, която след това е била рафинирана във Фленсбург и Копенхаген. Архипелагът е продаден окончателно на САЩ през 1917–та година. Следи от колониалния период, особено сгради, са запазени; дори днес островите са все още популярна дестинация за датските туристи

Принудителни пасажи
През последните години интересът към тази неприятна глава от историята се е увеличил. Примери за това са петте романа на Фартейн Хоргар за датско–норвежката колониална история в Карибите, нехудожествената литература за деца и младежи на Андерс Тотланд "Den norske slavehandelen" (2018) и проектът за художествени изследвания в Академията за сценична култура Hogskolen i Ostfold "Спектрални сътрудничества : изпълнителско преплитане в архивите на скандинавското участие в трансатлантическото робство" …
Но защо изобщо е важна тази история? За мен не става въпрос за вина и срам, а за приемане, че сме част от споделена история и следователно от споделено настояще и споделено бъдеще, което надхвърля собствената ни страна, регион и континент. Може би е възможно да се развие разбиране и за идеята, че споменът за "seilskutetiden" (платноходите) е изпълнен с позитивизъм и гордост за повечето норвежци, но може да звучи ужасяващо за афро–карибяните : напомняне за насилствени плавания с фатален край. И причината за изложбата озаглавена "Вслушвайки се в ехото на Южния Атлантик" (Oslo Kunstforening, от 6–ти февруари до 2–ри април 2020–та година), е да се установи именно тази връзка, завършва разказа си в Zeitgeister за скандинавските търговци на роби Лил–Ан Кьорбер …



Дълго време скандинавските страни успяваха да се крият в сянката на големите колониални империи (Испания, Португалия, Британия, Холандия, Франция) и да се преструват, че не са участвали в търговията с роби и геноцидът над африканските народи. В действителност нещата са съвсем различни : Швеция и Дания се съревновават помежду си да предлагат своите транспортни и логистични услуги на европейските търговци на роби. Тъй като Швеция включва Финландия (до 1809–та година), а Дания включва Норвегия (до 1814–та година), може да се заключи че скандинавците въобще, носят своя дял от отговорността за колониалните престъпления на европейците … Лил–Ан Кьорбер посочва опитите на Норвегия да прехвърли вината изцяло върху датчаните, цитирайки факта че през тези векове външната политика и икономиката на Датско–норвежкия съюз са били управлявани от Копенхаген. Но фактите са упорито нещо : норвежците доброволно са участвували в търговията с роби, наемали са се като моряци на превозващите роби кораби и също като служители в отвъдморските колонии (като адвокатът Енгебрет Хеселберг например), установявали са търговия с местните колониални администрации и са отивали в Африка и Карибите като заселници. Финландци, шведи и датчани са правили същото …
Завиждайки на англичаните които са се обогатявали от плячкосването на далечни колонии, Копенхаген основава Датската Западноиндийска компания, по–късно преименувана на Датска Западноиндийска и Гвинейска компания. През 1674–та година първият кораб на компанията пълен с чернокожи роби, акостира в Европа. Датската империя се простира от Арктика и Карибите до Индия и Китай. Основният маршрут за датско–норвежките търговци на роби е триъгълникът Африка–Карибите–Европа. От Африка до Карибите те транспортират роби (до 20 % от които умират по пътя), от Карибите до Европа – колониални стоки (захар, дървен материал, джинджифил, тютюн, подправки), а от Европа към Африка – керамика, барут, оръжия и алкохол. Историците изчисляват, че Дания е осъществявала 2,3 % от търговията с роби в Западна Индия, което я прави седмата най–влиятелна колониална сила за всички времена …


Замъкът Кейп Коуст на брега на Гана е служил като важна база за търговията с роби. Днес бившата крепост е голям музей за историята на търговията с роби на бившия "Златен бряг", а от 1979–та година е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. На "Златния бряг" на Западна Африка Дания е поддържала множество бази и крепости през XVII–ти и XVIII–ти век, които са общо известни съответно като Датски Златен бряг и Датска Гвинея. Замъкът Кейп Коуст е един от около 35–те исторически форта на брега на Гана. Подобно на повечето други фортове по така наречения "Златен бряг", замъкът Кейп Коуст е служил като затвор за местни жители, които са били заловени за продажба и транспортирани като роби до европейските колонии в Северна и Южна Америка, според Уикипедията. В подземията на крепостта те често са трябвало да чакат с месеци следващия кораб за роби, преди най–накрая да бъдат преведени през тесен коридор до плажа и трюма за товарене

Скандинавците потушавали бунтовете на робите не по–малко брутално от британците, холандците, испанците и португалците. През 1759–та и 1848–ма година роби се разбунтували на остров Санта Круз, а през 1811–та, 1826–та, 1836–та и 1847–ма година – в Датска Гвинея (днешна Гана). Датчаните също така подкрепили британската колониална кампания през 1826–та година срещу кралство Ашанти [което окупирало територията на днешна Гана и части от Того и Кот д"Ивоар]. Дания се опитвала да разшири колониалните си владения в Камерун и дори основавала плантации там, но не успяла да се утвърди …



Копенхаген официално забранява търговията с роби през 1802–ра година, но трафикът на роби продължава в колониите въпреки забраната и с мълчаливото съгласие на датското правителство. Впоследствие датските колонии са продадени на Съединените щати и Британия, разказва Владислав Ключинский …
Моралният облик на шведско–финландските търговци на роби не се е различавал от този на датско–норвежките търговци на роби. Колонията Нова Швеция (сега щатите Ню Джърси, Пенсилвания, Делауеър и Мериленд в САЩ) е съществувала от 1638–ма до 1655–та година, а част от населението ѝ е било етнически финландци. В родината си финландците са имали конфликти с шведските власти относно методите си на земеделие, така че Стокхолм енергично е вербувал финландци за заселници в Северна Америка …
По примера на Дания и Холандия, шведите основават Шведската Западно–индийска компания, придобивайки остров Сен Бартелеми. Островът е лишен от ресурси, така че пристанищната му инфраструктура е използувана от Франция за доставка на роби до колониите си. Шведският крал Густав III имал право на 10 % от печалбата от продажбата на робите. Густав III премахва митата върху вноса на роби, но повишава митата върху износа им : "Правото на свободен внос на роби от Африка и продажбата им без заплащане при слизането им на сушата [в пристанището на Сен Бартелеми] се предоставя на всички народи", се казва в кралския указ … Първият транспорт на роби с шведски кораб е осъществен през 1646–та година. След като заловили 260 чернокожи в днешна Нигерия, шведите ги доставили на Барбадос. Сто и десет пленници починали по пътя. През 1650–та година шведските колонии в Африка били наречени Шведски Златен бряг (по аналогия със съседния Датски Златен бряг). По това време Швеция била водещ износител на желязо поради търсенето му в Англия. Англичаните изковавали робските окови от шведско желязо … За зверския нрав в шведските колонии свидетелствуват следните факти : една робиня била наказана от господаря си с 400 удара с камшик за това, че твърде бързо изразходвала сапуна на господаря си; робите били наказвани, дори когато се осмелявали да танцуват без разрешението на господаря си … Оправдавайки робството, пастор Карл Адолф Карлсон писал : "Негърът е само наполовина човек; останалото е маймуна и тигър". След като официално премахва търговията с роби през 1813–та година, Швеция неофициално продължава да търгува с роби чак до 1847–ма година … В днешния век Копенхаген и Стокхолм официално изразяват съжаление за участието си в трафика на роби, но нямат намерение да се извиняват. Да се ​​извиняват би означавало да дадат на африканските и карибските страни морално основание да изискват репарации за престъпленията на колониализма. Финландия и Норвегия като цяло се преструват, че това не ги засяга, позовавайки се на факта, че са били част от Швеция и Дания и не са били независими в решенията си. Сякаш ако бяха, щяха да откажат да участвуват в колонизацията! Съдейки по поведението на финландските и норвежките колонизатори, това е малко вероятно … Образът на скандинавските държави като по своята същност мирни и демократични не съответствува на историческата истина. Нито пък митът, че те дължат икономическия си просперитет единствено на собствения си упорит труд, отговаря на реалността. От XVII–ти до XIX–ти век те са забогатявали от престъпната търговия с роби и не са изпитвали никакви угризения на съвестта, завършва статията си в АП «ФСК» Владислав Ключинский.

https://www.goethe.de/prj/zei/en/art/21763413.html
https://universe-tss.su/main/history/154202-o-rabotorgovom-proshlom-skandinavskih-gosudarstv.html
https://rusdozor.ru/2026/01/10/o-rabotorgovom-proshlom-skandinavskix-gosudarstv_1631191/
https://eji.org/report/transatlantic-slave-trade/
https://www.alamy.com/buying-slaves-at-havana-in-cuba-1837-image504454208.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Описанието е като га целия свят се е занимавал с и търговия с роби. Щом са го търпяли. Тогава са ги карали от на други места.
Сега всички роби са си по местата, освен тези, които избират други места /все пак имат право на избор/. Много от тези по местата, се разхождат като крачещи мъртъвци.
Тъжно, но дали е правилно, не знам.
:-)))

Крепостта на роботърговците фигурира като зловещ декор във филми, които съм гледал

"Сега всички роби са си по местата" – Уместно "надграждане" на постинга и коментар "с добавена стойност", както е модерно да се казва, си направил. Ако не целия, то поне половината свят се е занимавал с търговия на роби.

Връща се. Накоро в Алжир приели закон за предявяване на иск за обезщетение за колониалния период.

едните робството им е донесло несметни богатства, но за другите е било лична трагедия.

Така е, винаги е така в класовото общество.

Скандинавците не са мили агънца Впрочем, там има наша следа там, но това е друга тема
Варангите, едни ат най- зловещите завоеватели са техни!
Участват в създаването на Англия , но чрез бой на местните племена Тероризирали са днешните Франция и Германия
Заместили са германците в императорския двор на византийския василевс, например
Твърди се, че личната му гвардия е създавала проблемите на Самуил, не кекавите ромеи
Дори има версия, че Василий е син на варанг- рус и синеок, за разлика от брат му- чернокос и с тъмни очи?
Шведите, яли са пердах от Русия, преди двеста години взимат решение да не воюват повече
Даже твърдят, че нямат участие в създаването на Русия( то е и очевадно) , имали са само търговски отношения!
Но със скандинавците човек трябва да е нащрек!

Почти цяла "цивилизована Европа", допреди около век е зверствала над цяла раса. Какви ли не случаи има, а някои документирани и фотографски. Черни деца като маймунки в зоопарк за забавление на бели. Подарък черно детенце на бяло дете. Леополд II e изтребил над 10 млн. жители на Конго. Била им е давана непосилна норма за събиране на каучук. За несправяне ампутация на крак, ръка и накрая - екзекуция. Документиран е разтърсващ случай, в който невръстно момиченце стои на бесилото, а белгийски войник чете от Библията за опрощение на душата му. Момичето е обесено, че баща му не се справил с нормата, която му е дадена. Психодесните дебили ми говорят за Русия по това време и за някаква "цивилизованост", когато истинското варварство е било проявявано от техните империалисти.

А бе сурови хора, при каквито и условия живеят. Ама и те се изколцатиха.

«Дълбокото лицемерие и присъщото на буржоазната цивилизация варварство се явяват пред очите ни в оголен вид, когато наблюдаваме тази цивилизация не у дома си, където тя приема благоприлични форми, а в колониите, където се проявява без всякакво було», пише съвременникът Карл Маркс.