22.06.2025г.

     · Висоцки има една загадъчна и невъзможна за разбиране от едно– две– и три слушания песен, без да се познава творчеството, талантите на барда, психологията на редовия руснак и без да се знаят и премислят още маса други неща за живота и отношенията в Съветския съюз. За либералите, които за Великата октомврийска социалистическа революция пишат така :
– руският Виктор Ерофеев – "Превратът, наречен Октомврийска революция, е най–чудовищната трагедия в историята ни. Ние руснаците и до днес не можем да се измъкнем от помийната яма, в която ни навря тази революция";
– българският Тони Николов – "Три дни Зимният дворец е оставен на разграбване. Следва втори щурм – атакуват императорските винени изби. Пияни войници стрелят едни в други … По спомените на Троцки виното се стича в Нева и оттам войниците го пият с канчета",
персонажът от песента на Висоцки Серьожка Фомин безспорно се е скатал от фронта, че си е издействал и звезда на Герой на Съветския съюз … Нали, това е естествено за Комунизма …
Бях замислил да анализирам песента, но след като попаднах на анализа на Денис Родман в LiveJournal се отказах – не мога да анализирам Висоцки по–добре от един руснак и затова препечатвам разсъжденията на Денис Родман и коментарите на някои коментатори …
Наскоро прочетох спомени за Висоцки от неговия съученик и колега Генадий Ялович. В тях той казва, че Висоцки е отразявал всичко което е виждал около себе си, в песните си. Сякаш веднъж срещнал двама фронтоваци, от които чул разговор от рода на : "Можете ли да си представите, а на него, на този тилов плъх, му е дадено звание Герой на Съветския съюз!" … И уж скоро след това се е появила песента "За Серьожка Фомин", разказва Родман …
От прочетеното изпитах когнитивен дисонанс : въпросната песен е за нещо съвсем различно! Но както се оказва, някои хора разбират тази песен по един начин, а други – по друг! За да стане по–ясно, ще ви дам текста на песента, продължава разсъжденията си Денис Родман :
Владимир Висоцки
Про Серёжку Фомина (1963–та или 1964–та година)

Я рос как вся дворовая шпана –
Мы пили водку, пели песни ночью –
И не любили мы Серёжку Фомина
За то что он, всегда сосредоточен.

Сидим раз у Серёжки Фомина –
Мы у него справляли наши встречи –
И вот о том, что началась война,
Сказал нам Молотов в своей известной речи.

В военкомате мне сказали : "Старина,
Тебе броню даёт родной завод "Компрессор"!
Я отказался – а Серёжку Фомина
Спасал от армии отец его – профессор.

Кровь лью я за тебя, моя страна,
И всё же моё сердце негодует :
Кровь лью я за Серёжку Фомина –
А он сидит и в ус себе не дует!

Теперь небось он ходит по кинам –
Там хроника про нас перед сеансом –
Сюда б сейчас Серёжку Фомина –
Чтоб побыл он на фронте на германском!

… Но наконец, закончилась война –
С плеч сбросили мы словно тонны груза –
Встречаю раз Серёжку Фомина –
А он Герой Совейского Союза …
Встречаю раз Серёжку Фомина –
А он Герой Советского Союза …

За Серьожка Фомин

Израснах като всеки квартален хулиган –
Пиехме водка, пеехме песни нощем –
И не харесвахме Серьожка Фомин
Защото той винаги беше съсредоточен.

Един ден седяхме у Серьожка Фомин –
У него си правехме срещите –
И ето че започна войната,
Както ни каза Молотов в известната си реч.

Във военкомата ми казаха : "Старче,
Резервиран си от родния ти завод "Компресор"!
Отказах се, а Серьожка Фомин
от армията го спаси баща му – професор.

Проливам кръв за теб, моя страна,
И все пак сърцето ми негодува :
Проливам кръв за Серьожка Фомин –
А той седи на завет и не го е грижа!

Сега навярно отива на кино –
Има кинопреглед за нас преди филма –
Иска ми се Серьожка Фомин да е тук точно сега –
Да прекара известно време на фронта, на германския!

… Но най–накрая войната свърши –
Сякаш снехме от плещите ни тонове тежест –
И срещам веднъж Серьожка Фомин –
А той е Герой на Съвейския съюз …
И срещам веднъж Серьожка Фомин –
А той е Герой на Съветския съюз …

И така, анализираме : Ако в песните "Аз не обичам" или "Чужда следа", Висоцки пее от първо лице, тогава е съвсем ясно, че той пее от свое име. Тук обаче ясно виждаме история, разказана от името на друго лице : много простодушно, но с повишено чувство за справедливост. Освен това този герой очевидно не е против да се хвали със заслугите си : "Проливам кръв за теб, моя страна!" Той очевидно не страда от скромност! …
Сега – антагонистът Серьожка Фомин. Обърнете внимание, че в песента не се споменава нито дума за отрицателни качества на Серьожка. Фактът че "той винаги беше съсредоточен", не е недостатък, а недоволство от факта, че Серьожка е "най–умният". Ето защо съседските момчета недолюбват Серьожка – защото той никога не се хвали, защото е бил скромен и мълчалив [и целеустремен, с мисъл и цел в главата] …
Какво могат да означават думите "от армията го спаси баща му – професор"? Те не означават, че нещастният баща се е втурвал наоколо, опитвайки се да "отпише" сина си от военна служба! Това е просто пренебрежително отношение на разказвача : "ами, разбира се, този умен човек има баща професор, няма да го вземат в армията, я!" … И тъй като разказвачът е донякъде ограничен човек, той може да не знае, че бащата професор не е гаранция за освобождаване от армията, това е напълно безсмислен факт. Затова превеждам посланието : "Той беше  освободен от мобилизация поради обстоятелството, че баща му е професор" …
Вече казах за "проливах кръв", това е още един детайл, показващ че разказвачът далеч не е идеален. В същия дух са и почти злобните предположения за това колко добре е Серьожка там в тила и как се развлича. Разбирате ли, че ако Серьожка наистина се оказва да е плъх, тези предположения щяха да са просто излишни в песента? Висоцки просто би констатирал факта : "Аз отидох на фронта, а той се ската". Но това в песента го няма? …
И така войната свършва и героят среща същия този Серьожка, който има звезда на герой на гърдите си. Защо Висоцки първо пее "Совейского", като си осакатява езика? Наистина ли е толкова неразбираемо? Героят е изумен, когато вижда Серьожка със звезда, срамува се от предишните си мисли и плах, смутено изстисква : о! "Совейского"! Нещо като, леле, кой би си помислил! И последните редове вече не се пеят от героя, а от Висоцки, и той ги пее сериозно, сякаш забива пирони : "А той е Герой на Съветския съюз" …

Фомин Сергей Семёнович – летец, старши лейтенант, Герой на Съветския съюз – 23.02.1945 година

Ако някой все още не е съгласен с моята гледна точка, добре : намерете ми доказателство в песента, че Серьожка е негодник. Тя съдържа само предположения за това къде е бил Серьожка и какво е правил [по време на войната], а също така е споменат фактът, че сега носи Звездата на герой. И дори ако този герой е сигурен, че Серьожка се е скатал от фронта и си е купил (или уредил) Звездата (а това го няма в песента), тогава дори в този случай знаем колко струва неговото мнение – мнението на един самохвалко и ограничен и тесногръд човек … Както и да го погледнеш, Серьожка Фомин си е Герой …
И ако въпреки всички изказани аргументи, авторът на тези стихове е вложил в произведението си смисъла "Серьожа е страхливец и негодник", тогава мога да кажа за този автор, че го е направил много неумело и че е човек с ниска интелигентност. Но ние с вас знаем кой е авторът на тези стихове, така че тук не може да има две мнения … Не може!
Това е анализът на Денис Родман в LiveJournal. В този смисъл щеше да е и моят, но по слаб естествено … А ето какво мислят читателите на статията му :
– Не, думата "съсредоточен" веднага слага точки на всички "i" – и нито единият, нито другият са негодници. Просто единият е "обикновено" момче, а другият е от професорско семейство. Така че си представям стара къща, където единият апартамент е комуналка, а другият изцяло принадлежи на професора. Но душите на тези деца от един и същи двор, заедно израснали при съветската власт, са еднакво прекрасни. Освен това, какво следва да разбираме под "не са обичали"? Да обичаш първо означава да разбираш, да обичаш не е проста нееднозначна дума.
И дори бащата да се е опитал да спаси сина си, не е факт, че синът се е възползвал от това! "Съсредоточен"! … Висоцки е велик и точен във всяка дума! Иначе, защо по дяволите са се събирали при "необичания"?, пише zavjazhu … (Защото при него жилищната площ е по–голяма, а вероятно професоршата им е правила и закуски, както се вижда във 2–ия клип);
– а klint цитира част от интервю с танкиста Иван Маслов, което дава поглед към процедурата по награждаване откъм неофициалната ѝ страна, което ви представям от оригинала :
Въпрос : Защо за Барут не ви дадоха званието Герой на Съветския съюз?
Отговор на танкиста Иван Маслов : Защо изобщо ми задавате този въпрос? Как мога да знам със сигурност защо не са ми го дали? Първо казаха, че поне петима души от моята рота, включително и аз, непременно ще получат звезди на Герой – специално за битката на гара Барут и за по–нататъшни градски боеве в Берлин. Казаха, че наградните листове вече са съставени и изпратени на Рибалко за одобрение. И след това никой не каза нищо повече по тази тема. Никога не ни казаха кой е номиниран за каква награда, нито каква ще бъде съдбата на наградните протоколи. За Берлин бях награден с орден "Александър Невски" – както се казва, благодаря за това … Но можеха и съвсем да забравят за това, както често се случваше.
Тридесет години след войната, в Гродно се проведе среща на ветерани от 3–та танкова армия. Цветя, пионери, среща в актовата зала – всичко както беше обичайно и редно в онези години. Изведнъж един от ветераните, от друг танков корпус, стана от мястото си и попита нашия командир на бригадата, Лудвиг Курист : "А вас защо ви удостоиха със званието Герой?" … Командирът на бригадата се поколеба, горкият не знаеше какво да промърмори в отговор, защото залата беше пълна с танкисти от неговата бригада, не можеше да лъже. Настъпи пауза. Станах и казах : "Курист не знае защо е получил званието Герой, както и танкистите от моята рота не знаят защо не получиха това звание". Не мисля, че постъпих жестоко. Началниците привикват да правят кариерата си с кръвта на редовите танкисти и да окачват медали на гърдите си … Надявам се, че поне в този момент на Курист му е станало съвестно …
Въпрос : А как се представяше Курист като командир на бригадата?
Отговор : Не е толкова лесно и просто да се отговори на този въпрос, защото имам с кого да го сравнявам (?) … Подполковник Курист, естонец от Ленинград, но израснал в Урал, беше добър щабен офицер и организатор, но като танков командир беше средностатистически (може би посредствен). Цялата война е прекарал като командир на бригада. Има действия, които могат да му бъдат приписани като заслуги, но общото впечатление е, че не е бил за звезда, но е успял да си осигури звездата на Герой на гърдите …
Е, личният състав вижда едно, а началниците виждат по–различно. Знам го от личен опит …
При писането на постинга попаднах на клип с изпълнението на песента от Григорий Лепс – отвратително изпълнение – крещене, подигравателен тон, всички мимики и жестове на Лепс по време на "пеенето" внушават "Така беше в Съветския съюз" … Накратко – либерастия!

https://www.dw.com/bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/a-41293510
https://kultura.bg/web/%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BC-2/
https://dennis-rodman.livejournal.com/167684.html?
https://www.culture.ru/poems/19794/pro-serezhku-fomina
https://poems.net.ua/poet/%D0%92%D1%8B%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%A1%D0%B5%D0%BC%D1%91%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87/%D0%9F%D1%80%D0%BE_%D0%A1%D0%B5%D1%80%D1%91%D0%B6%D0%BA%D1%83_%D0%A4%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0
https://v-vysotsky.com/arhiv_redakt/vv436.htm
https://victorymuseum.ru/encyclopedia/heroes/fomin-sergey-semyenovich/
https://iremember.ru/memoirs/tankisti/maslov-ivan-vladimirovich/

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Затова постингите й надвишават седем пъти като ниво над Вашите. Учете се от нея, ходете с нея всяка неделя на похот по прекрасните ни планини, за да повдигнете нивото си.
Гласувам за блога Ви с надежда да заведете госпожата на разходка по тракийските светилища около с. Бенковски, Кърджалийско.

Бае Коста, разбирам : ГТБП те е отбраздила и ти сега страдаш.

Показателно е, като как се ставаше у нас герой на социалистическия труд.
Понеже имам некои наблюдения.
:-)))

Висоцки, безспорен талант, трябвало е да обясни, кога е творил чист? Защото много от нещата не е творил чист И загадъчната му смърт, на 40 години ,се дължи на това
Така грозното пате е омагьосало красивия лебед Влади!з
Там има и друга причина Руската жилка е заговорила в нея, тази, на необятната руска душа!

А за френската революция, как стоят нещата там?
Тълпите трезви ли са били или надъхани като пияни и дрогирани?

Твоите наблюдения не могат да се нарекат правило.

Значи в нито една песен на Володката Висоцки не съм забелязал дори оттенък на мътна и неясно изразена мисъл; има една фактологическа грешка : "аборигены [не] съели Кука".
А смъртта му не е загадъчна, а логична от начина му на живот. Това казва и Булат Окуджава в песента "О Володе Высоцком" и други.
От литографиите за Великата френска революция съм с впечатлението, че "санклютите" са били пияни от радост.

А, мисълта на д.огираните е много бистра!
Чел съм разни описания на смъртта му
Може и да греша, но изводът ми е такъв
И на Влади интервю, в което намекваше, че е искала, да го освободи от зависимостта?
А, безгащниците, те винаги са пияни от радост!

Направо ги пиши дипломирани стопенобушонни анхиаловци. Има и много други..

Специално за "Про Серёжку Фомина", тогава Висоцки е бил на 25 години и не мисля, че в началото на 60–те години е имал достъп до морфин. В последните години или година е имал имплантирана в ръката ампула с нещо си, като противодействие на зависимостта. Гледал съм и игралния филм за него, в който това е показано, но съм забравил подробности.

Е–е–е, стига, де! Днеска си в особено мрачно настроение.

Ще с' поправя!

Ще се въздържа!
Защото гадюгата е прозрачна!
Криеща ниската си интелигентност зад високо самочувствие

Да бе, как ли ш' с' поправиш?! Дървото се превива докато е младо.

Въздръж се! Жегата навън е достатъчна, че да подгряваме и блога.

фиданките на 86. Извинявам се за което!

Ако фиданките са сливови, се одрусват.

Текстът не е достатъчно ясен, поражда двусмислие, ако не знаем нищо за главния герой С. Фомин...

Знаем това, което ни е казал авторът : "всегда сосредоточен" и "он Герой Советского Союза". "Спасяването" от армията от бащата професор е доста съмнително.

Само който разбира песните на Володя знае руски език.

ха, ха , ха, " в ус не дул"....

Да, буквалният превод нямаше да се разбере от всеки.