Прочетен: 323 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 31.08 14:19
Луиз Мишел (1830–1905) – с псевдоним «Анжолрас», е френска учителка, писателка, анархистка активистка, френска масонка с феминистки идеи и една от основните фигури на Парижката комуна, по време на която тя участва както политически, така и военно, като се присъединява към редиците на Националната гвардия … Заета много рано с образованието, тя преподава няколко години преди да замине за Париж през 1856–та година. На двадесет и шест годишна възраст Луиз развива важна литературна, образователна и политическа дейност в столицата и се сприятелява с няколко революционни фигури на бланкистите в Париж през 1860–та година … Родена в революционната 1830–та година, през също така революционната 1871–ва година, тя активно участва в организирането и въоръжената защита на Парижката комуна. След като се предава на правителствените власти през май след разгрома на Комуната, за да освободи от ареста задържаната си от полицията майка, тя е осъдена и заточена в Нова Каледония, където се увлича от анархистките идеи. Завръща се от заточението в континентална Франция през 1880–та година с изключително голяма популярност сред работническата класа, която използва за активизиране и увеличаване броя на демонстрациите и събранията в полза на пролетариите. Тя остава под наблюдение от полицията и е хвърляна няколко пъти в затвора, но продължава политическата си активност в цяла Франция до смъртта си на 74–годишна възраст в Марсилия … Остава като водеща революционна фигура на анархисткото движение в общественото съзнание, но не по–малко като учител, писател, феминистка, ангажирана с образованието за всички, особено за момичетата и жените, като отваря класове и училища в работническите квартали на Париж … В своите Мемоари (1886) Мишел пише, че "ролята на учителите […] е да дадат на хората интелектуалните средства за бунт" … Тя правеше точно това, работейки без заплащане само в безплатни училища, които отказаха да се врекат във вярност на император Наполеон III и защитаваха правото да пеят "Марсилезата", забранена при неговото управление …
(1)(1).png)
Снимка на Луиз Мишел от 1898–ма година
Затворническа песен (май 1871)
Когато тълпата днес мълчи,
Докато океанът бучи,
Че ще е готова да умре,
Комуната ще се въздигне отново.
Ще се върнем в безброй тълпи,
Ще дойдем непременно,
Отмъстителни призраци, излизащи от сянката,
Ще дойдем и ще си стиснем ръцете.
Някои бледи – в савани,
Другите все още са кървави
Дупките от куршуми в гърдите им,
Смъртта ще носи знамената.
Черното знаме, креп от кръв;
И лилаво ще цъфти земята,
Свободни под пламтящото небе.
Свободни под пламтящото небе.
Когато Франция капитулира пред пруската армия в края на 1870–та година, тя незабавно се присъедини към пекари, шивачи, шивачки и други наемни работници, които се надигнаха в опозиция на промонархическото правителство. На 18–ти март 1871–ва година бунтовниците превзеха правителствени сгради и установиха властта си в столицата. Площад в Монмартър, където започна бунтът, носи нейното име … Парижката комуна съществува в продължение на 72 дни и Мишел изигра важна роля, от смелото управляване на линейки, до използвайки умело ораторското си майсторство, за да обединява и мотивира масите да вдигнат оръжие срещу продажното правителство … Въоръжена с пушка "Remington", тя се бие като част от 61–ви батальон на Монмартър и се готви да застреля министър–председателя Адолф Тиер, но другарите ѝ я разубеждават … Парижката комуна е разгромена през "Кървавата седмица" (от 21–ви до 28–ми май), когато най–малко 20000 комунари загиват на барикадите или бяха разстреляни от взводове прусаци … Мишел оцелява, но се предаде на властите на 24–ти май в замяна на освобождаването на майка си … Военният трибунал я намери за виновна в опит да свали правителството, обвинение, което тя с гордост признава …
"Ако не сте страхливци, убийте ме!", казва тя на съдиите по време на процеса.
(2).png)
Луиз Мишел с униформа в славните дни на Комуната
Осъждат я на заточение в наказателна колония в Нова Каледония. По време на седемте си години на острова тя продължава активната си политическа дейност, подкрепяйки бунта на Канаките от 1878–ма година и преподавайки в местните училища … Разочарована от неуспеха на Комуната, убедена, че революцията от 1871–ва година се е провалила, Мишел се обръща към анархизма … Напуска етапния център Auberive в края на август 1873–та година, за да се качи в Рошфор на фрегатата "Виржиния" с около двадесет свои другари от дните на Комуната, също заточеници, включително книговезката Натали Льо Мел и нейните другари в битката : Анри Рошфор и полякът Александър Воловски. В транспорта, който ги отвежда от Ла Рошел до Рошфор, Луиз казва това на прощаване :
Вдигаме котва, Франция, сбогом.
Поздрави за мъртвите ти, о Комуно …
(3).png)
Фрегатата "Виржиния" – рисунка на Луиз Мишел
Луиз казва, че по време на дългото пътуване до Нумеа са разменени много писма и стихове; тя успява да запомни само две свои стихотворения : "В полярните морета" :
Снегът вали, наводнението се търкаля,
Въздухът е замръзнал, небето е черно,
Корабът скърца под вълните
И сутринта се смесва с вечерта.
и "На борда на "Виржиния" :
Напълнете платната, о, бури!
По–високо, о вълни! По–силно, о вятър!
Нека мълнията блести в главите ни,
Кораб, напред! Напред!
Защо тези монотонни ветрове?
Разтворете крилата си, о, циклони!
Нека прекосим зейналата бездна.
Когато през юли 1880–та година комунарите са реабилитирани с обща амнистия, тя се завръща във Франция и започва да защитава анархистката идеология в цяла Европа … На 9–ти март 1883–та година тя участва в протест в подкрепа на безработните, развявайки знаме сглобено от черна пола и метла. Смята се, че това е най–ранното известно използване на черно знаме в историята на анархизма …
(4).png)
Париж, демонстрацията на 9–ти март 1883–та година, Луиз Мишел с черното знаме
Тя защитава каузата на анархизма до смъртта си през 1905–та година, когато повече от 100000 души присъстват на нейното погребение.
Луиз Мишел заема специално място в историята на Париж. Тя е единствената жена, на която е именувана станция на парижкото метро.
"Вашето забравяне на себе си в помощ на другите,
Твоето слово като пламъците на апостолите,
Вашата доброта, вашата гордост като популярна жена,
Горчивата нежност, която спи под гнева ти",
казва Виктор Юго в посветената на Луиз Мишел поема «Viro Major».
Раймонда Диен (1929–2022) – активен член на Френската комунистическа партия, хвърлена в затвора за десет месеца през 1950–та година след протестна акция срещу войната на Франция в Индокитай. На 23–ти февруари 1950–та година участва със стотици други членове и симпатизанти на ФКП в импровизирана демонстрация на гара Saint–Pierre–des–Corps, за да предотвратят тръгването на военен влак, чиито товар от бронирани машини е предназначен за Индокитай. Демонстрантите окупират железопътните релси, като някои от тях лягат на релсите. След като Демонстрацията е разпръсната, за една жена в панталони беше докладвано от войниците от конвоя на военния ешелон на полицията, която отиде следобед в местната централа на партията, намери Раймонда Диен там сама, разпозна я по описанието от доклада и я арестува. Раймонда беше разпозната и от същите свидетели от военния конвой, след което я обвиниха, че е легнала на релсите и възпрепятствала тръгването на влака, което "престъпление" било квалифицирано като "съучастие в повреждането на оборудване, което вероятно ще бъде използвано за национална отбрана"
(5).png)
На втория ден от процеса е осъдена от военен съд на една година затвор и петнадесет години лишаване от граждански права. Изявата ѝ я превръща в символ на съпротивата срещу империалистическата война на Франция в Индокитай.
За Раймонда Диен и Анри Мартин, друг изявен активист на Френската комунистическа партия в Съпротивата срещу Индокитайската война, се пее песента :
Анри Мартин и Раймонда Диен
не искат да убиваме виетнамците.
Те толкова много обичат мира,
че за съдиите са подозрителни.
Под натиска на обществеността Раймонда Диен е освободена в края на същата 1950–та година, след което е избрана за председател на Съюза на младите момичета на Франция, дамския клон на младежките организации на Френската комунистическа партия
(6).png)
През 2004–та година от правителството на Социалистическа република Виетнам тя е наградена с Орден за приятелство с Виетнам и улица в град Хо Ши Мин е именувана на нея.
(7).png)
Президентът Хо Ши Мин (вляво) се срещна с Раймонда Диен (втора вляво) в Ханой през 1956–та година
На 23–ти февруари 1950–та година работническият боец Раймонда Диен се противопостави по призив на Френската комунистическа партия на железопътен конвой натоварен с военни бронирани превозни средства на гара Сен Пиер де Кор с направление за Индокитай, където френската армия водеше безмилостна колониална война срещу Виет Мин.
Много антиимпериалистически бойци, включително Раймонда, легнаха на релсите, за да попречат на заминаването на влака. Единствената жена, която носи панталони е Раймонда и по облеклото си тя е идентифицирана, задържана и арестувана от полицията същата вечер. Процесът ѝ започна в Бордо на 31–ви май пред военен съд, където тя беше обвинена в "унищожаване на имуществото на армията", престъпление, наказуемо със смъртно наказание. Започва национална и международна кампания, оглавявана от ФКП и Общата конфедерация на труда, с цел освобождаването на Раймонда Диен, която се превърна в символ на борбите на работническата класа и младежта срещу войната в Индокитай; кампания, в която членовете на Световната федерация на профсъюзите (WFTU) ще вземат пълно участие (предложения, писма, митинги, демонстрации). В крайна сметка Раймонда ще бъде осъдена на 1 година затвор и 15 години лишаване от граждански права (забрана да гласува, да бъде част от жури и да кандидатства за работа като държавен служител). Освободена в края на 1950–та година, Раймонда Диен, сега световно известна, ще продължи борбата си за мир и срещу потисничеството. По–специално, тя ще стане за 2 години член на ръководството на Световната федерация на синдикатите на учителите (FISE) на Световната федерация на профсъюзите (WFTU). През 1953–та година в Парка на Победата в Ленинград е издигната статуя, изобразяваща Раймонда Диен, лежаща на железопътна релса
(8).png)
През 2004–та година Раймонда е наградена с Орден за приятелство с Виетнам и улица в град Хо Ши Мин носи нейното име. Световната федерация на профсъюзите почита своите герои и поддържа жива паметта на борците–интернационалисти като Раймонда Диен, така че по–младите поколения от световната работническа класа да продължават своята борба.
Световната федерация на профсъюзите изказва своите съболезнования на семейството и приятелите на Раймонда Диен, на ФКП и на Световната федерация на синдикатите на учителите, на които тя беше член, се казва в съобщението на WFTU за кончината на световноизвестната французойка на 19–ти август 2022–ра година.
(9).png)
Генералният секретар на Виетнамската комунистическа партия Нгуен Фу Тронг се срещна с Раймонда Диен в кметството на Чоази льо Роа по време на официалното му посещение във Франция на 26–ти март 2018–та година
Дори в последните си дни тя продължаваше да взема отношение към различни събития във Виетнам, особено тези в подкрепа на виетнамските жертви на "Оранжевия агент", се казва в Съболезнованията на Комисията за външни отношения към Централния комитет на Виетнамската комунистическа партия до Френската комунистическа партия.
На възпоменанието на постъпката на Раймонда Диен на гарата в град Сен Пиер де Кор, свързано с честването тази година на 70–та годишнина от разгрома на французите в Диен Биен Фу на 7–ми май 1954–та година от Народната армия на Виетнам и откриването на конференцията в Женева за прекратяване на войната на 26–ти април 1954–та година, виетнамският посланик във Франция Дин Тоан Тханг подчерта, че актът на Раймонда Диен се е превърнал в "исторически символ, вдъхновяващ глобално движение срещу войната и в подкрепа на мира и независимостта, за които воюва виетнамският народ"
.png)
Посланик Дин Тоан Тханг потвърди : "Ние сме напълно наясно, че международната солидарност, особено непрекъснатата подкрепа на френския народ за виетнамския народ в неговата борба за независимост и мир, е солидна основа за отношенията на приятелство и сътрудничество, които свързват Франция и Виетнам днес" и изрази желанието си "и двете страни да запазят тази традиция през следващите години, за да запечатат в съзнанието на бъдещите поколения ценностите на приятелството и сътрудничеството, които свързват двата народа на Виетнам и Франция".
(11).png)
Голям брой служители на посолството и виетнамските представителни агенции във Франция, студенти и виетнамци отвъд океана в град Тур, представители на местната организация на ФКП в град Сен Пиер де Кор и околните райони, заедно с много френски приятели, които обичат и подкрепят Виетнам, присъстваха на възпоменателната церемония за другарката Раймонда Диен
https://fr.wikipedia.org/wiki/Louise_Michel
https://www.rfi.fr/en/france/20210318-louise-michel-a-leading-light-and-feminist-figure-in-the-paris-commune
https://www.commune1871.org/la-commune-de-paris/histoire-de-la-commune/a-l-heure-du-bilan/1334-poemes-et-chansons-de-communards-deportes
https://epigramme.fr/michel-louise/
https://fr.wikipedia.org/wiki/Raymonde_Dien
https://fr.wikipedia.org/wiki/Henri_Martin_(homme_politique,_1927-2015)
https://www.wftucentral.org/raymonde-dien-a-great-internationalist-militant-from-france-has-left-us/
https://en.vietnamplus.vn/condolences-extended-to-french-communist-party-over-death-of-raymonde-dien-post236143.vnp
https://kpl.gov.la/En/detail.aspx?id=82247
https://baobinhphuoc.com.vn/news/1/157022/nhieu-hoat-dong-ky-niem-chien-thang-dien-bien-phu-tai-nuoc-phap
© Красимир Говедаров, Главен експерт
Тагове:
© За доброто на световната олигархия
© Младите във Франция
:-)))
За уклона, ей ся като цъфне недоволноТо, ще каже.
:-)))
:-)))
Безработният аврамчо Георгиев ти пак ли си тук?напусни виртуалната реалност и обърни лице към действителността.не се страхувай толкова ,никой няма да те изяде.хайде мързеливият ,отвори желязната врата дето си я залостил от страх и покажи носа си навън.после направи крачка напред....мамин недоклатен.
Готин, предоставил съм ти възможност да сереш в моята къща. Из другите, не е етично.
:-)))
Готин, предоставил съм ти възможност да сереш в моята къща. Из другите, не е етично.
:-)))
Безработният аврамчо Георгиев ти пак ли си тук?марш навън да те види слънцето,че от ежедневното двадесет и четири часово облъчване на компа, си заприличал на универсален рептил.....погледни се в огледалото,плашиш хората с външния си вид .
За Реймонд Диан- на френски, ни втълпяваха в училище, че е героиня от световна величина И наистина беше такава за света! Крехко момиче, принудило влака с оръжие да спре! За много хора от това време, тя беше истинската Мариана- жената- символ на Франция!... Такава по- късно стана Мирей Матийо!
Бяха героични времена, първата жена министър- председател в света беше Сиримаво Бандаренайке от Цейлон! Днешната Шри Ланка засрами в това отнощение носителите на Евроатлантическите ценности
Дори актуалната Мелон в Италия има подозрителна фамилия- Пъпеш!
В този период движението за равни политически и всякакви права на жените с мъжете набираше скорост А Реймонд олицетвори същността на жената! Тя, даряващата живот е против войната, която го отнема!
Ми то и Александър Цанков е бил масон... И Кимон Георгиев... И Дамян Велчев...
И Филов е бил. Но очевидно им обръща гръб и не му прощават... Щото участва във въвеждането на първия закон срещу тях у нас, който уви... Не се прилага както трябва и срещу когото трябва, а пак срещу патриотите, биещи камбаната за истинската заплаха.
Особено нас и особено българската.
Първа стъпка на днешната "джендър-идеология", както и мъжете да приличат на кьосета, а жените да ходят в панталони и с къси коси...
Ако искаш, питай "Гошо Анархията"?...
Първа извади утайката на повърхността...
А френското влияние баш на тия тенденции, разложи и Русия и оттам и Централна Европа влезе в "менгемето", та чак към Азия се разпълзе разпада...
