17.08.2024г.

     На 17–ти юли 1945–та година по време на Потсдамската конференция маршал Йосиф Висарионович Сталин посещава президента на Съединените щати Хари Труман във вилата му на "Кайзерщрасе" 2 в Бабелсберг, който описва в дневника си срещата така : "Няколко минути преди дванайсет вдигнах поглед от бюрото и видях, че на прага стои Сталин. Изправих се на крака и пристъпих към него. Той протегна ръка и се усмихна. И аз направих същото . . . След обичайните учтиви забележки се заехме с работата. Казах на Сталин, че не съм дипломат, но обикновено отговарях с "да или не" на въпроси, след като изслушах всички аргументи. Беше му приятно. Попитах го дали има дневния ред за срещата. Той каза, че има и че има още няколко въпроса, които да зададе. Казах му да стреля. Той го направи и това е динамит, но аз също имам малко динамит, който няма да експлодирам сега (Вечерта преди срещата президентът Труман научава за успешното изпробване на атомната бомба в пустинята на Ню Мексико близо до Аламогордо, което обяснява загадъчната препратка към "динамит" в дневника) . . . Мога да се справя със Сталин (Ха–ха–ха!). Той е честен – но адски умен"

Стенограмата на разговора разказва : Сталин пита дали Труман се е срещал с Чърчил … Труман отговаря, че е видял Чърчил вчера сутринта. Чърчил е уверен в победата си на изборите (Хе–хе–хе!) … Сталин казва, че британският народ не може да забрави победителя. Вярно е, че англичаните вярват, че войната е приключила за тях. Англичаните, подобно на Сталин, изглежда смятат войната срещу Япония за далечна война и не проявяват голям интерес към нея. Британците смятат, че САЩ и Съветският съюз ще изпълнят своя дълг във войната срещу Япония … Труман казва, че делата на съюзниците във войната срещу Япония не са такива, че да е необходима активна британска помощ. Но САЩ очакват помощ от Съветския съюз … Сталин отговаря, че Съветският съюз ще бъде готов да предприеме действия до средата на август и че той ще удържи на думата си … Труман изразява задоволството си от това и моли Сталин да му разкаже за преговорите със Сун.
Поради факта, че почти 80 години след трагедиите в Хирошима и Нагасаки, светът все още има смесени мнения относно използването на атомните бомби от Съединените щати срещу населението на японските градове, изглежда важно да се преразгледат най–важните аспекти на историята на това зверство, попадащо в понятието военно престъпление … В света все още няма консенсус дали атомното изпепеляване на жителите на Хирошима и Нагасаки е акт на геноцид срещу японците като отмъщение за позора на Пърл Харбър или необходима военна операция за спасяването на стотици хиляди войници или дори милиони, от двете страни в битката за островите на същинска Япония … В Съединените щати малко хора осъзнават, че целта на Вашингтон и лично на президента Хари Труман тогава е била да демонстрират [us]американското военно превъзходство и способността чрез изнудване с използването на атомни бомби да диктуват волята си на целия свят, преди всичко на Съветски съюз. Не се взема предвид също, че с атомната бомбардировка [us]американската администрация се стреми да предотврати влизането на Съветския съюз във войната срещу Япония, договорена в Ялта и Потсдам, за да го лиши от правото на глас при определяне на следвоенния световен ред в обширния Азиатско–тихоокеански регион и предимно в Китай … Вашингтон има точна информация, че Москва ще обяви война на Япония точно в този момент, както е договорено в Ялтенското споразумение от Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин и се стремят да сложат край на войната преди Съветския съюз да влезе в нея.
В своя политически роман "Победа" Александър Чаковски разказва : "Труман говори дълго.
Щеше да говори още по–дълго, ако не бяха комарите. Те се рееха на ята над езерото и влизайки през отворения прозорец, безпокояха по–малко Сталин и Чърчил, които постоянно бяха обвити в тютюнев дим, но жилеха непушачите, включително [us]американския президент. По време на речта си Труман прогонваше комарите с лист хартия, но един ден не издържа и се удари силно по бузата. Не можеше да затвори прозореца заради жегата и гъстия тютюнев дим. Но Труман смяташе за неприлично да размахва лист хартия или да прогонва комарите като си удря плесници. Трябваше да изтърпи агресията на насекомите, и опитвайки се да отвлече вниманието си от комарите, той продължи да говори …
Стрелките на месинговия циферблат на големия старинен часовник показваха осем и двадесет и седем минути, когато Труман се изправи, но не излезе иззад масата. Той чакаше с напрежение момента, когато Сталин ще се надигне и ще може да бъде "отрязан" от останалите членове на съветската делегация, засечен "в движение".
Чърчил тръгна към изхода, но спря на прага с твърдото намерение да не пропусне нищо, което предстои да се случи. Той все още жадуваше за отмъщение, реванш …
В същото време Труман внезапно се почувства като алпинист, който дълго време е изкачвал планина; преодолял е множество препятствия и накрая е достигнал на желания връх. Всичко, всичко остана назад, там някъде долу … Той, Труман, беше над всички. Там, в подножието на планината са тези Стимсън, Гроувс, Хариман, учени италианци, унгарци, евреи, чиито имена той никога не помнеше, сега се рояха наоколо …
Чърчил остана долу. В бъдеще ще трябва да му се подаде ръка, за да помогнем на красноречивия дебелак да преживее загубата на предишното си величие …
Долу ще се окаже и Сталин. За него върхът също е недостъпен.
Господи, а неотдавна той, Труман, стоеше в Белия дом, пред галерия от портрети на бивши президенти, самотен, объркан … "Моля се Бог да благослови тази къща и всички, които ще живеят в нея. Нека само честни и мъдри хора управляват под този свод" … Тези думи на първия стопанин на Белия дом, президента Адамс, изписани със злато над камината, стояха сега пред очите на Труман, както и тогава, в четвъртък, дванадесети април. Но тогава той ги прочете с тръпка, с тревога. А сега Труман си ги повтаряше в триумф, с възторг … "Мъдри хора" … Оказа се мъдър. Най–мъдрият от всички [us]американски президенти.
Без да сваля очи от Сталин, Труман си повтори старателно репетираната фраза, която сега трябваше да произнесе на глас.
А Сталин, за щастие, не бързаше. По някаква причина реши да запали лулата си, макар че можеше да го направи по–късно, там в стаята си. Той извади извитото парче дърво, блестящо с тъмночервен лак, и започна да натрошава в него странните си цигари с дълъг бял картонен мундщук – никой в ​​света, според наблюденията на Труман, не пушеше такива цигари.
И цялата сталинска свита, като видя, че вождът е зает с лулата си, замръзна на половината път от масата до вратата. Тази тиха сцена продължи минута–две : Труман застина в неестествено напрегната поза, а Сталин спокойно пълнеше лулата си. Накрая той запуши, съсредоточено движейки запалена кибритена клечка по повърхността на тютюна, дръпна, издуха дима през ноздрите си и очевидно едва сега обърна внимание на Труман, застинал в напрегната поза до масата … Сталин го погледна учудено, сякаш питаше : "Какво всъщност чакате?". След това дали кимна на президента или погледна, накланяйки напред глава, дали горният слой тютюн в лулата гори равномерно, напусна мястото си на масата с обичайната си мека тигрова походка.
В този момент президентът едва не изтича да го пресрещне.
– Само минутка, генералисимус … Извинете … Сталин извади лулата от устата си и не без изненада отговори :
– На ваше разположение съм, господин президент. Едва сега Труман успя най–накрая да се вземе в ръце.
– Исках да ви съобщя, генералисимус, каза той с умишлено небрежен тон, че ние в Щатите създадохме ново оръжие …
Труман направи пауза, неволно изправи рамене и дори сякаш се изправи на пръсти, внимателно наблюдавайки как Сталин реагира на съобщението му.
Но той мълчеше, гледайки покрай Труман.
– Това оръжие, заговори отново Труман, решавайки, че Сталин не е оценил значението на казаното, е с изключителна … невероятна сила …
Президентът отново замълча, втренчвайки късогледите си очи в лицето на Сталин. Но не забеляза никакви видими промени в изражението на това лице; нито една черта не потрепна. Сталин като че ли поклати глава със задоволство и безразлично отрони една безсмислена учтива фраза :
– Наистина ли? …
Обърна се и тръгна към вратата. Миг по–късно той вече не беше в залата. Труман стоеше обезсърчен и смутен.
– Ами … добре, какво?! – чу нетърпелив шепот зад себе си.
Обръщайки се, Труман видя Чърчил, Бърнс и Идън застанали до него. Или са наблюдавали случващото се отдалече, или са се върнали в залата за да разберат резултатите.
– Вие, казахте ли му? – попита Чърчил.
– Казах му, все още не осъзнавайки поведението на Сталин, потвърди Труман.
– Ах боже мой, сър, не ни бавете! – изтърси Чърчил без да снишава глас – Какво му казахте?!
– Това, за което се разбрахме, отвърна президентът отнесено.
– И какво впечатление му направи това?
– Съдейки по изражението на лицето му – никакво!
– Никакво? – повтори учудено Бърнс.
– Според мен той просто не разбра какво му казвам!
– Това не може да бъде, сър! – възрази Чърчил – Разбира се, че е разбрал всичко! Това ни трябва! Поздравявам ви! Погледнах часовника там, зад вратата. Беше точно седем и половина! Това време ще остане в историята като началото на нова ера, ново съотношение на силите в света!
– Нали ви казвам, че нищо не разбра! – повтори Труман, прехвърляйки раздразнението си върху Чърчил.
– Ще разберем за това утре по поведението му, каза Бърнс успокояващо.
– Отново ще чакаме?! – почти изпъшка Труман – Омръзна ми от всичко това! Готов съм да пратя всичко на дяволите и да си тръгна!
– В навечерието сме на несъмнен триумф! – каза Чърчил с добродушен укор.
Труман махна вяло : – Повтарям ви, той нищо не разбра! …
Междувременно под арката на същия Цецилиенхоф, в частта където се намираха работните кабинети на съветската делегация, събитията се развиха не съвсем както обикновено е било.
Веднага след като офицерът от охраната затвори плътно вратата зад Сталин, в лицето на съветския вожд настъпи забележителна промяна. Веждите се сбръчкаха и ъгълчетата на устата леко се повдигнаха. Минавайки покрай Молотов, който го гледаше въпросително, той каза, без да спира :
– Ела с мен.
Самият Сталин се насочи към изхода. Офицерът от личната му охрана Хрусталев преди всички пристигна пръв при черната лимузина. По негов знак майорът, който седеше зад волана, моментално запали двигателя.
Сталин, както обикновено, седеше в лимузината на подвижната седалка. Хрусталев, като затръшна вратата след себе си, седна до шофьора. Колата, набирайки скорост от място, се втурна към моста, който разделяше района Цецилиенхоф от жилищните квартали на Бабелсберг. Последваха я други две от същата марка и в същия цвят. В тях бяха разположени Молотов, Вишински, Громико, Гусев и охраната.
Няколко минути по–късно цялата тази кавалкада спря до решетестата ограда. Хрусталев изскочи от първата кола, отвори задната врата и Сталин безмълвно съсредоточен, без да поглежда никого, се изкачи по ниските стълби на определената му резиденция. В приемната  той се разпореди :
– Москва. Курчатов. Незабавно!
Скоро телефонът на бюрото на секретаря иззвъня. Той вдигна телефона, каза "Сега", и  влизайки в кабинета на ръководителя на съветската делегация, доложи :
– Курчатов е на телефона, другарю Сталин. Сталин се приближи до бюрото, взе телефонната слушалка от ръцете на помощника си и каза в нея, без да сяда :
– Здравейте! Сталин. Необходимо е да ускорим хода на нашата работа по всякакъв възможен начин. Обстоятелствата го налагат. Разбирате ли ме? Всичко на всичко! Установете вашите нужди и ми кажете каква помощ е необходима от Правителството и Централния комитет на партията … Имате ли въпроси? … Добре. Довиждане.
Самият той остави слушалката на вилката на един от трите телефона, огледа се и сякаш изненадан, че е сам в стаята, каза в отворената врата :
– Къде са другите? Нека влязат …
След като получи доклада на Гроувс, президентът страстно мечтаеше да се отърве от Съветския съюз, като каже на Сталин, че Съединените щати вече не се нуждаят от руската помощ и им връщат обещанието, което Сталин е дал на Рузвелт в Ялта : два или три месеца след капитулацията на Германия да влязат във войната срещу Япония".
Взривените на 6–ти над Хирошима и на 9–ти август над Нагасаки от Съединените щати атомни бомби никак не разколебават, както се е надявал президентът Хари Труман, Йосиф Висарионович да изпълни поетото на конференцията в Ялта обещание да се заеме с японците –




Споразумение за влизане на СССР във войната срещу Япония от 11–ти февруари 1945–та година




Директива на Щаба на Върховното командване № 11122 от 7–ми август 1945–та година до главнокомандващия на съветските войски в Далечния изток за започване на военни действия срещу Япония на 9–ти август

Изявление на съветското правителство до правителството на Япония от 8–ми август 1945–та година

Основните бойни действия на континента продължават 12 дни – до 20–ти август и включват :
– Манджурската стратегическа настъпателна операция на РККА и войските на Народната революционна армия на Монголия извършена на 9 август – 2 септември, в която е разгромена елитната японска Квантунска армия с численост по това време от 713000 войници;

Колона от танкове Т–34–85 на 7–ми механизиран корпус на 6–та гвардейска танкова армия с войски от РККА по улиците на китайския град Далиан (Дальний), август 1945–та година

– Южно–Сахалинската операция на РККА през 11 – 25 август;
– Курилската десантна операция на РККА през 18 август – 1 септември.


Преговори между съветското командване и представители на щаба на Квантунската армия относно условията за предаване на японските войски

На 15–ти август 1945–та година в 12 часа на обяд японците за първи път чуват по радиото гласа на своя божествен император. Хирохито прочита рескрипт, приемащ условията на Потсдамската декларация на съюзниците относно условията за капитулация на Япония и "свещеното решение" за прекратяване на войната. Императорът споменава и използването на ново оръжие от Съединените щати срещу Япония : "Освен това врагът използва нова бомба с безпрецедентна разрушителна сила, която уби много невинни хора. Ако продължим да водим война, това не само ще означава ужасна смърт и унищожение на японския народ, но и ще доведе до смъртта на цялата човешка цивилизация", посочил силата на новото [us]оръжие той.
Но след като размислил един ден и направил прецизна оценка на риска, на 17–ти август в Рескрипт [До офицерите и войниците от имперските сили] за капитулация на император Хирохито към японските войски от 17–ти август 1945–та година, императорът без да споменава "новата бомба" посочва, че основната причина за капитулацията е влизането на Съветския съюз във войната : "Сега, след като Съветският съюз влезе във войната срещу нас, продължаването на войната при настоящите вътрешни и външни условия би означавало само ненужно да се увеличат опустошенията от войната накрая до степен да застраши самата основа на съществуването на империята.
Имайки това предвид и въпреки че бойният дух на Имперската армия и флота е толкова висок, колкото винаги, с оглед на поддържането и защитата на нашата благородна национална политика, ние сме на път да сключим мир със Съединените щати, Британия, Съветския съюз и Чункин", се казва в рескрипта за капитулация на Япония



"Имайки това предвид", казва император Хирохито. И какво има предвид? Има предвид, че "Съветският съюз влезе във войната срещу нас". Толкова. Повече от ясно – десетина дни след атомните бомбардировки на янките "бойният дух на Имперската армия и флота е толкова висок, колкото винаги" – няма страх от [us]американците, защото японското разузнаване е донесло, че това са единствените им атомни бомби … Фактите показват, че без СССР да влезе във войната, [us]американците не биха успели бързо да завладеят Япония, като "хвърлят атомни бомби върху нея", както [us]американската военна пропаганда и самият президент Труман убеждават японското население в листовки и по радиото. Според изчисленията на [us]американския щаб са били необходими най–малко 9 атомни бомби, за да се осигури десантът на войските на Японските острови. След атаките над Хирошима и Нагасаки САЩ вече нямаха готови бомби, а производството на нови изисква много време … "Тези бомби, които пуснахме", свидетелства министърът на войната на Съединените щати Хенри Стимсън, "бяха единствените, които имахме, и темповете на производството им бяха много ниски".
Но страхът от Съветския съюз е голям и реален : решението за капитулация почти в деня на влизане на СССР във войната има пряка връзка със страховете от десант на Червената армия на японска територия и последваща промяна в политическата ѝ система в резултат на революция и това има предвид императорът.
"Бомбата не победи Япония. Сталин го направи … Дали 70 години ядрената политика се е основавала на лъжа?" е статията на Уорд Уилсън във Foreign Policy, в която се казва : "Какво разтревожи японците, ако те не се притесняваха от бомбардировките на градове като цяло или атомната бомбардировка на Хирошима конкретно? Отговорът е прост – това беше СССР"


Авторът посочва, че през лятото на 1945–та година [us]американската авиация е бомбардирала с конвенционални бомби 66 японски града – като изцяло или частично разрушенията са били колосални, в някои случаи сравними с разрушенията, причинени от атомните бомбардировки. На 9–10 март килимни бомбардировки на Токио изгарят 16 квадратни мили и убиват около 120000 души. Хирошима е едва на 17–то място по унищожаване на градски територии (в процентно изражение).
За това че янките с атомните си бомби не са стреснали и уплашили кой знае колко японците, се потвърждава и от японските войници, които изскачат от филипинските джунгли 25–30 години след края на войната. Въпреки "новата бомба" те продължават съпротивата срещу тях.

https://www.archives.gov/exhibits/eyewitness/html.php?section=15
https://www.hist.msu.ru/ER/Etext/War_Conf/berlin01.htm
https://history.state.gov/historicaldocuments/frus1945Berlinv02/ch3subch2
https://fondsk.ru/news/2024/08/05/v-godovschinu-tragedii-khirosimy-v-yaponii-obvinili-moskvu-v-ugroze-primeneniya
https://www.fondsk.ru/news/2024/08/07/yaponiyu-pobedili-ne-bomby-eto-sdelal-stalin.html
https://librebook.me/pobeda_chakovskii_aleksandr_borisovich/vol1/11
https://librebook.me/pobeda_chakovskii_aleksandr_borisovich/vol3/7
https://librebook.me/pobeda_chakovskii_aleksandr_borisovich/vol2/10
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0
https://docs.historyrussia.org/ru/nodes/282663?query=%D0%A1%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%D0%BE+%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B8+%D0%A1%D0%A1%D0%A1%D0%A0+%D0%B2+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%83+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2+%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B8#mode/inspect/page/1/zoom/3
https://docs.historyrussia.org/ru/nodes/199804-direktiva-stavki-vgk-locale-nil-11122-glavnokomanduyuschemu-sovetskimi-voyskami-na-dalnem-vostoke-na-nachalo-boevyh-deystviy-protiv-yaponii-7-avgusta-1945-g
https://docs.historyrussia.org/ru/nodes/209778?query=%D0%97%D0%90%D0%AF%D0%92%D0%9B%D0%95%D0%9D%D0%98%D0%95+%D0%A1%D0%9E%D0%92%D0%95%D0%A2%D0%A1%D0%9A%D0%9E%D0%93%D0%9E+%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0%92%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%AC%D0%A1%D0%A2%D0%92%D0%90+%D0%9F%D0%A0%D0%90%D0%92%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%AC%D0%A1%D0%A2%D0%92%D0%A3+%D0%AF%D0%9F%D0%9E%D0%9D%D0%98%D0%98#mode/inspect/page/1/zoom/4
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D1%87%D0%B6%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1945)
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%BE-%D0%A1%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%A5%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%BE
http://www.taiwandocuments.org/surrender07.htm
https://waralbum.ru/photo/war/pacific/soviet_japan_war/
https://foreignpolicy.com/2013/05/30/the-bomb-didnt-beat-japan-stalin-did/

© Красимир Говедаров, Главен експерт

сухопътна японска армия, Квантунската, с окило 1,5 мил. войници е разбита в Маджурия от червеноармейците за по–малко от 2 седмици, което е своеобразен рекорд за унищожението на толкова голямо военно сформирование.
Това е основната причина за капитулацията на Япония.

В края на Втората СВ СССР разполага с над 40 000 танка и Запада в лицето на своя и до ден днешен покровител САЩ се страхуват Сталин да не вземе и да стигне до Атлантическия океан и да завладее цяла Европа. Тогава САЩ се включват във войната.
Атомните бомби над Хирошима и Нагасаки са хвърлени с цел да се покаже на СССР с какво оръжие разполагат САЩ и да внимават какво правят и къде го правят. По него време СССР нямат такова. Те ще го имат след още 3 години !!!!
От тези години до ден днешен се разработват десетки планове за нападение над СССР, сега над Русия с атомни ракети и разпарчетосването на Русия и завладяване на нейните богатства. Само в Русия има наличие на над 64 химични елемента, освен други като нефт, газ, злато, плодородна земя, много вода, вкл. питейна !!! и т.н
Днес Русия е свръхдържава с атомно оръжие и само с него може да сдържа мераците на САЩ. И ако все пак се стигне до конфликт с атомно оръжие САЩ ще го отнесат много здраво. Днешната цел на САЩ е изтощаване на Русия по цялата и граница с различни конфликти, като се говори за вкл. на Източна Европа. До колко Русия вижда това не знам, но показва мекушавост в Украйна! Там трябваше доста отдавна да има погром и ... другите да си помислят какво следва.

Да!

Точно – "показва мекушавост в Украйна".

Да, Сталин го е направил.
Но защо никой не пита защо са толкова невинни жертви и от това станал ли е живота на Земята по - добър.

Те самите японци не питат достатъчно настоятелно, та що остана за другите.

Много окъсня бе, чунчо.
Сега ли те пуснаха.
:-)))

И двете страни – САЩ и СССР – принуждават Япония да капитулира. Явно тежестта на САЩ е по-голяма, защото Япония остава в сферата на американското влияние...

Пренебрегвайки Потсдамската декларация, Японската империя се предаде и сложи край на Втората световна война след атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки и обявяването на война от Съветския съюз. В обръщение по националното радио на 15 август император Хирохито обяви капитулация пред японския народ. Съюзническата окупация , с икономическа и политическа помощ, продължи до 1950 г. и включваше конституционна ревизия и демилитаризация на страната. Съюзническите сили наредиха на Япония да отмени конституцията Мейджи и да напише нова конституция на Япония . На 3 май 1947 г. Японската империя е преименувана на Японска държава [ 12 ] . Политическата система в страната става конституционна монархия , парламентът започва да играе главна роля , а статутът на императора става символичен.

Генерал от американската армия Дъглас Макартър по-късно похвали новото японско правителство, което той помогна за създаването:

"След войната японският народ преживя най-голямата реформация, записана в съвременната история. Притежавайки похвална воля, желание за учене и подчертана способност за разбиране, те, от пепелта, оставена след войната, издигнаха в Япония сграда, посветена на върховенството на личната свобода и личното достойнство; и процесът доведе до създаването на наистина представително правителство, ангажирано с насърчаването на политическия морал, свободното икономическо предприемачество и социалната справедливост. Политически, икономически и социално, Япония сега е в крак с много от свободните нации на земята и повече няма да губи доверието на всички."
/.../
Много японски политици и военни командири бяха осъдени за военни престъпления от Токийския трибунал и други съюзнически трибунали. Въпреки това, всички членове на императорското семейство, участващи във войната, като император Шова , бяха изключени от наказателно преследване от Дъглас Макартър . Японската армия е извършила множество жестокости срещу военни цивилни преди и по време на Втората световна война. Имаше масови убийства, изнасилвания и грабежи на цивилни, най-известните от които са клането в Сук Чинг и Нанкин , както и използването на приблизително 200 000 „жени за утеха“, за които се твърди, че са били принудени да служат като проститутки за японската армия [ 23 ] .

Японската императорска армия също екзекутира и малтретира съюзнически военен персонал и военнопленници. Отделение 731 извършва варварски биологични експерименти върху военнопленници, както и върху цивилни; това включва използването на биологични и химически оръжия, санкционирани от самия император Шова [ 24 ] . Според Международния симпозиум за престъпленията на бактериологичната война от 2002 г. броят на хората, убити в Западна Азия в резултат на японската бактериологична война и експериментите с хора, се оценява на приблизително 580 000 [ 25 ] . Членове на звено 731, включително генерал-лейтенант Широ Иши , получиха имунитет от генерал Макартър в замяна на разузнаване за биооръжия, базирано на експерименти с хора. Сделката е сключена през 1948 г. [ 26 ] [ 27 ] . Японската императорска армия често използва химически оръжия . Въпреки това, поради страх от отмъщение, тези оръжия никога не са използвани срещу западни войски, а само срещу други азиатци, които имперската пропаганда смята за „по-нисши“ [ 28 ] . Например, императорът разрешава използването на токсичен газ 375 пъти по време на битката при Ухан от август до октомври 1938 г.

"Япония остава в сферата на американското влияние" – А в чия сфера на влияние да остане една капиталистическа страна при това със съсед като СССР?!

Уикипедията е полезна само като източник на факти и то след проверка. Всичко останало в голямата си част е идеологическа плява. А постингът е за това кой победи Япония на бойното поле и защо императорът е решил да прекрати войната, която не може да води, след като армията му е разбита от РККА, което янките приписват на себе си като резултат от две бомби.

Здравей, Краси!
Нямам справка пред себе си, но в едно съм сигурен! Японците изпитват ужас от руската армия
По тази причина не отварят втори фронт срещу тях!
Американците са наясно, че руснаците влезат ли в Япония, японците ще се предадат на тях!
Затова изпреварващо хвърлят бомбите!

Сталин не е имал никакво намерение да дебаркира в Япония, така че в това отношение атомните бомбардировка на янките са ялови.

Хитлер беше агресор в СССР, но Сталин не беше в Япония и Царство България, с едните имаше ЦЯЛ ДОГОВОР ЗА НЕНАПАДЕНИЕ, като онзи, който нарушил Хитлер спрямо СССР, а с другите-регулярни дипломатични и мирни отношения и размен на дипломатически мисии през цялата война с Райха...
Япония стриктно спазваше този договор със СССР, с което също като нас, практически ПРЕДАДЕ своя съюзник, защото нейна и наша намеса, особено по времето на Сталинград, според редица даже съветски - тайни и явни военни анализи, можеха да са решаващи и фатални за Сталин и СССР...
Дори Язов, вече покойник го призна в предаването на Гордон в едно обширно интервю, макар и малко косвено за нашата армия.

Сталин обаче си изпълни стриктно ангажиментите да хвърли докрай руското пушечно месо, както видяхме в името на пълната англо-еврейска и с това капиталистическа победа и световна хегемония.
А СССР ако следваше здравия си интерес, имаше такъв войната да не приключва скоро в Азия в полза на САЩ за да си извоюва повече преференции...
Не ги изпълни за "Кримска Калифорния", само частично и затова частично "неговите" все пак не му простиха и не го героизираха въпреки заслугите му дълго...Включая в създаването на "Израел"...

Май с японците имаха и ДОГОВОР ЗА "ДРУЖБА"? Като Рибентроп-Моллотов...
А какво беше във Финландия, Румъния?... Аспирациите отначало към Дарданелите и Босфора, после забравени в името на Англия, поднесла му "военния трофей" в наше лице, но както видяхме... НЕ ЗАВИНАГИ?!...
Беше и върнат "с лихвите"... Така правят те със "съюзниците" си, обикновено превръщани в слуги и минимум васали...
Отдавна колонизират с чужди ръце и оръжия...Особено в Европа.

Кои тия вагабонти, бе?

Защо японците не участваха в кампанията на Хитлер срещу СССР в случай, че имаха териториални сметки за уреждане и нерешени въпроси още с Царска Русия? С която да признаем се биха успешно в случая...
Или са участвали във войната на Хитлер? Я да проверим знанията ти по история на ВСВ?
Хайде за нас е ясно... Царя се съобрази с народната воля и отстъпи от съюзническите ни ангажименти... Не искаше да дели народа... До едно време, това поведение беше правилно, докато не го отровиха и не подкопаха държавността ни отвътре, злоупотребявайки с външното му миролюбие, малко вповече в контраст все с баща му.

Я да видим знанията ти по темата?