Тази сива, незабележителна сграда на Стария площад в Москва рядко привлича вниманието на минаващите. Истинска гледка ги очаква, след като завият надясно и покарат три минути – Храмът Василий Блажени, Червения площад и разбира се, величественият и легендарен Кремъл. Всички знаеха, че една шеста от земната суша, наречена СССР, се контролира оттук.
Но всички грешаха малко.
Защото, разбира се имаше високи офиси в Кремъл, но Съветската "империя" тогава наистина се управляваше от онези, които се намираха в онази много сива сграда на Стария площад – на два завоя и на три минути с кола от Кремъл. Именно тук се намираше най–важният кабинет в страната, кабинетът на генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев, който в този исторически момент, а именно в началото на пролетта на 1966 година, ръководеше държавата.

Бившата сграда на Централния комитет на КПСС, Москва, Старая площадь, дом № 4

На този ден в коридорите на тази сива сграда имаше необичайна суетня. Дори може да се каже – суматоха. Подтиквани от нетърпеливите викове на генералния секретар, партийно–бюрократичната армия се опитваше да изпълни една единствена, но неотложна задача – да се открие гражданинът на СССР Армад Мишел.
Всичко започна сутринта. Генералният секретар получи обаждане от развълнувания министър на външните работи Андрей Громико, че в навечерието на посещението в СССР (от 20–ти  юни до 1–ви юли 1966–та година) на президента на Френската република генерал Шарл дьо Гол, всички служби са готови за срещата. Дефинирани са всички дейности. Преди час е пристигнал и последния документ от протоколната служба на френския президент, и това също е част от ритуала, съвсем рутинен момент. Но една трета точка от протокола създава проблем. Факт е, че високият гост изразил желанието си сред посрещащите го в Москва и директно до стълбата от самолета да бъде неговият другар и съратник (точно така) Армад Мишел, който живее в Съветския съюз.
– И какво? – попита спокойно генералният секретар – Какъв е проблема?
– Няма такъв гражданин у нас, отговори министърът с унил глас – Не го намерихме, Леонид Илич.
– Значи лошо сте търсили, произнася присъдата си Брежнев.
След което остави слушалката, натисна някакъв бутон и поиска да потърсят по–добре.

Леонид Илич Брежнев издирва Армад Мишел 

През първия половин час единици служители търсеха Армад Мишел, през втория – десетки.
След още три часа вече го търсеха хиляди. В много подобни сгради. В републиките, краищата и областите.
И скоро стана ясно : Армад Мишел е фантом.
Е, нямаше, нямаше човек с това име и фамилия в СССР. Ако цялото КГБ е нащрек и не намери човека, значи той просто не съществува. Тези, които са успели да живеят в СССР, разбират какво имам предвид.
Решават се да направят нещо безпрецедентно – обаждат се в Париж и искат да им повторят точка 3–та от протокола.
Безстрастната лента на дипломатическата връзка любезно повторила – Армад Мишел.
Гледайки напред, ще отбележа, че разбира се, френският президент не можеше да не знае под какво име и фамилия живее неговият приятел и съратник в СССР. Той съзнателно провокира тези трудности. Това беше малкото отмъщение на генерала. Не заради себе си, разбира се. А за своя приятел и съратник.
Междувременно на Стария площад назрява скандал. И на много други адреси на безкрайния Съветски съюз – също.
И тогава блясва надежда. Една от машинописките в сивата сграда на Старая площадь, дом № 4 не без колебание съобщи, че преди около три години веднъж е трябвало да напише тези две думи и че този документ бил предназначен лично за Никита Хрушчов – а именно той управлява Съветския съюз през посочената от французите 1963–та година.
Днес щяхме да натиснем няколко компютърни бутона и да получим резултата.
А през 1966–та година десетки чифтове ръце започнаха да "разресват" архивите, но не постигнаха резултат.

Президентът на Петата република стои и иронично гледа сеира на съветските чиновници

Паралелно с машинописката работеха двама тясно профилирани специалисти. И тя си спомни нещо много важно – кой от помощниците на тогавашния генерален секретар  Хрушчов я е инструктирал да напише този документ (Това беше много висока длъжност, така че помощник генералните секретари се пишеха с главна буква).
За щастие точно този ден същият този Помощник отработваше последния си работен ден на тази позиция. Брежнев, който дойде на власт преди година и половина, постепенно извади от системата кадрите на Хрушчов и точно тогава беше дошъл редът на този помощник.
Те се втурнаха към Помощника, който се разхождаше из кабинета и събираше нещата си. Помощникът мрачно обясни, че той не е работил по този документ, а само е изпълнявал  инструкциите на Хрушчов и само той може да внесе известна яснота по този въпрос. Помощникът беше помолен спешно да отиде при Хрушчов, който живееше под домашен арест постоянно в дачата, която му беше предоставена. Помощникът категорично отказа, но самият генерален секретар му се обади и намекна, че кариерата му може да претърпи още един много интересен обрат и два часа по–късно Помощникът стоеше в много неудобна поза, клекнал, пред бившия генерален секретар на комунистическата партия, който садеше нещо в градинската леха. Наоколо се разхождаха широкоплещести млади мъже, които не толкова охраняваха Хрушчов, колкото него – Помощника.
72–годишният Хрушчов се сети веднага : «Имаше такъв чудак от Азербайджан. По време на войната служил при французите, при партизаните. А френските ветерани взели, че му изпратили сто хиляди долара. И този ексцентричен човек решава да ги откаже. Разпоредих да ми го доведат лично при мен. И така открито, по партийному, казвам : Харесва ми, значи, това, че не приемате задгранични подаяния. Но, от друга страна, срамота е да се върнат парите на тези капиталисти. Не би ли искал да внесеш тази сума в нашият "Фонд за мир", братко? Това ще е по нашему, по съветскому!».
– И той ги внесе? – попита Помощникът.
«Дори не се поколеба», каза триумфално Хрушчов. «Все още знаех как да убеждавам. Не като сегашните. Накратко, съставихме му заявление, нагостих го с изискана вечеря, през това време донесоха необходимите документи от "Фонда за мир", той ги подписа и това е всичко. Разцелувахме се. Макар и ексцентричен, човекът бе съзнателен».

Никита Сергеевич си почива след разговора с Помощника 

Помощникът погледна часовника си и пристъпи към изпълнение на основната задача.
«Значи това беше неговият партизански прякор», укорително обясни Хрушчов – «Но си имаше истинско име и фамилия – без половин литър няма да го запомниш, дори няма да можеш да го произнесеш».
Помощникът изрази съжаление.
А Хрушчов почервеня и изсумтя от раздразнение.
– Защо ви говоря за "Фонда за мир"? Не са оформили финансовите документи по прякора му! Погледна бившия си Помощник и не издържа.
– А ти, виждам, че си беше задник и все още си.
Четвърт час по–късно във "Фондът за мир" подхванаха финансовите си отчети.
След това от Централният комитет се обадиха в столицата на съветски Азербайджан Баку.
В Баку спешно организираха кортеж от няколко черни автомобила марка «Волга» и го изпратиха в северната част на републиката – до град Шеки. Там към него се присъединиха колите на местните власти. Скоро колите напуснаха магистралата и се отправиха по неравен тесен път към крайната си дестинация – малко селце наречено Охуд.
Селяните се отнесоха различно към тази автомобилна експанзия. По–възрастните бяха необяснимо уплашени, а по–младите и особено децата тичаха отстрани с лъскави боси пети.
Вече беше надвечер, когато кортежът се приближи до малка скромна къща в покрайнините на селото – в края на краищата, сега тези, който пристигнаха, знаеха точно кого да търсят.
Търсеният излезе на верандата. Селски агроном (обикновена длъжност в земеделските структури) на четиридесет и седем години, дребен на ръст и, което е доста необичайно за тези места, светлокос и синеок.
Той излезе и не беше изненадан от абсолютно нищо и никой. Когато го опознаем по–добре, ще разберем, че той никога не се учудваше на нищо – такава черта на характера имаше.
Служители от различни рангове го заобиколиха и тържествено обявиха, че агрономът трябва спешно да замине за Баку, а оттам да отлети за Москва, за да се види с другаря Брежнев. Нито един мускул не помръдна по лицето на агронома и той отговори, че не вижда връзка между себе си и другаря Брежнев, че работа има много за вършене и той не може да я пренебрегне. Всички бяха смаяни, окуражени селяните започнаха да се събират наоколо, а агрономът възнамеряваше да се върне в къщата. Той вече беше на прага, когато един от посетителите, по–умен или по–информиран от останалите, спомена името на дьо Гол и последователно изложи същността на въпроса заради който са дошли.
Агрономът се обърна и го помоли да се закълне.
Служителят се закле в децата си.
Същата нощ селският агроном Ахмедия Джабраилов (така го наричаха в селото), той също един от най–забележителните герои на френската Съпротива под името Армад Мишел, отлетя за столицата Москва.

Гражданинът на СССР и Франция Ахмедия Джабраилов, той същият и Армад Мишел

От трапа на самолета направо го заведоха в хотел "Москва", където го настаниха в двустаен апартамент, оставиха да поспи няколко часа, а на сутринта го заведоха в ГУМ, в "секция 200", която обслужваше висшето ръководство на страната и там му избраха няколко костюма, ризи, вратовръзки и обувки, чорапи, копчета за ръкавели, бельо, дъждобран, демисезонно палто и дори чадър за дъжд. И тогава най–накрая го заведоха при Брежнев.
Рамиз Фаталиев, със съкращения

https://express.adobe.com/page/dXBpe/

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Продължава в следващия постинг …