24.07.2022г.

     На вчерашната дата 23– юли 1942 година в гарнизонното стрелбище на София в името на негово величество Борис III цар на българите са разстреляни антифашистите поетът Никола Йонков Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов. Поет е и Антон Попов.

Присъдата 

При поклонението си на мемориала "Гарнизонно стрелбище" в София вчера президентът Радев казал силни думи, изненадващи за мен, които искам да популяризирам.

Президентът Румен Радев на поклонение в мемориала "Гарнизонно стрелбище" 

"Днес, когато демократичните ценности са обект на всекидневни посегателства, когато навсякъде по света се надигат старите демони, е важно да почетем онези, които не пожалиха сили в борбата срещу фашизма, които умираха за свободата и мечтаеха за справедливост.
"В битката на терора срещу идеала, на посредствеността срещу таланта неизменно побеждава духът, който надживява насилието и мракобесието", отбеляза в словото си държавният глава. Той подчерта, че Никола Вапцаров е най-яркият символ на българската трагедия талантът да бъде убиван и да се преследва дори и паметта за него. Президентът допълни, че поетът е надживял всички опити на посредствеността да хвърли сянка върху неговия талант. "Затова и стиховете му не остаряват, а думите му се гравират в паметта,  докато тези на неговите хулители обременяват само собствената им съвест".
Румен Радев отбеляза, че Вапцаров е "мъченик на праведна кауза, която в последните години новите ревизионисти се опитват да изтрият от нашата история". "Затова са и вандалските посегателства върху антифашистките паметници и насаждането на историческо невежество в обществото", допълни още президентът. По думите на държавния глава антифашизмът е важна част от миналото на България и всеки, който го отрича, отваря пътя към нови исторически разделения и трагедии. Президентът заяви и че е въпрос на граждански и човешки дълг да пазим паметта за саможертвата на хилядите хора с достойнство и идеали, паднали жертва в името на свята кауза", се казва в публикуваното на сайта на президента съобщение.
След реставрацията българската буржоазия разстреля отново поета чрез книгата на Марин Георгиев "Третият разстрел", роман–разследване (1993 година). Мнението на автора изказано в едно интервю е, че "по иде Вапцаров да е герой на СССР, а не на НРБ, още по–малко на Република България. Употребен за цели на СССР, вместо там да си го честват, теслимиха ни го, за да поемем масрафа", търси веднага сметката бакалинът–интелигент.
"Вапцаров е единственият български поет, за когото чуждата земя – Испания – е своя ("участ, съдба"), а своята – чужда – стихотворението "Земя". В "Земя" дори е очертал географските граници на македонските претенции. Цензурата по негово време е разбирала от поезия толкова, колкото днешният ни президент [Румен Радев] и стихотворението не само е минало през нея, но и е включено в "Моторни песни". Който познава максимите на големите ни възрожденци и политици по темата България – Русия, България – СССР и Вапцаровото "Съюз със СССР!" ще види, че неговото място не е в този пантеон. В представителното си стихотворение "История" той се заиграва с историята. Заиграването с нея обикновено свършва зле за заиграващите", вещае злокобно посредствеността.
Хе, Вапцаров се бил заигравал с историята. Вапцаров е правел история, като поет, като участник в антифашистката Съпротива. Застанал е на прогресивната страна на Историята в
разделното време и с това завинаги е останал в съзнанието на народа ни като негов син.
"Вапцаров обича груби, наричани народни, думи; употребява ги неведнъж; една от тях е "мутра" : "на историята кървавата мутра". В негов стил ще завърша : Историята понякога се изплюва на сурата ни : дори и националният предател става национален герой".
Вапцаров не е буржоазен националистически поет, Маринчо! Вапцаров е социален поет, Вапцаров е общочовешки поет. И затова се вълнува от събитията в Испания по време на Гражданската война. Чужда му е не България, а буржоазна България. Той надхвърляше буржоазният партиен национализъм. Затова българската буржоазия го и уби. Тя не обича да я превъзхождат духовно, тя мрази да ѝ се присмиват. Затова уби и Алеко.
А ти като дребнобуржоазен интелигент, Маринчо, не можеш разбра Вапцаров. И не се пъни.
В статията за Никола Вапцаров в Уикипедията пише следното позорно за нас нещо :
"Гробът на Никола Вапцаров на Софийските централни гробища е практически унищожен. Гранитната плоча върху гроба на Вапцаров е разбита на малки парчета. С киселина е заличено и името на поета от надписа на мраморната плоча. На мястото, според един от гробарите, са останали само костици от черепа и крайниците. Формалният повод е, че през ноември 2008 година в гроба на поета е погребана негова племенница, без за това да са уведомени останалите наследници. Няма яснота кой и защо е дал разрешение. Съществува теория, че костите на поета са били откраднати и продадени в Северна Македония".

https://m.president.bg/bg/news6738/prezidentat-radev-v-bitkata-na-terora-sreshtu-ideala-neizmenno-pobezhdava-duhat-koyto-nadzhivyava-nasilieto-i-mrakobesieto.html

пред таланта и подвига на поета антифашист, борец за по-доброто бъдеще на всички!
Написаното от него ще остане във вечността.
Смъртта му ще ни напомня, че и ние сме имали герои, които са залагали живота си в името на общочовешки идеали.

Вапцаров е познат в целия антифашистки свят.

От друга страна той се е занимавал с терористична дейност.
Царят е поискал от Багряна мнение за това дали Вапцаров е талантлив като поет, за да не го наказва със смърт. Но Багряна не казала ласкави думи за поезията на Вапцаров.

Дядо ми е арестуван на 08.12.1941 за антифашистка дейност в пощите, следва т.нар. голям пощенски процес. На 3.3.1942 го осъждат по кървавия фашистки Закон за защита на държавата както още много други на смърт чрез обесване (без да е убил или ранил никого), но оцелява 917 дни под сянката на бесилото. 917 вечери е умирал и 917 сутрини се е прераждал наново (палачите винаги са идвали през нощта).
Една от тези 917 нощи дори той е изведен за екзекуция, но директора на затвора тогава е мъртво пиян и не е в състояние да даде заповед за изпълнение. До заранта дядо ми е стоял на бесилото с въжето на врата. Хокал е войничетата, но те не са смеели да изпълнят присъдата без началството си. До края на живота си той празнуваше 8-ми септември като втори рожден ден (тогава освобождават оцелелите).
През Отделението на смъртните в Софийския централен затвор, където е бил той за няколко часа преминават и Вапцаров и ген. Заимов и много други. Той ги е виждал за малко през шпионката на вратата преди да ги отведат за разтрел. Всички смъртни са се държали много достойно в своите последни часове. Ранно вечерта военни са ги отвеждали. Осъдените на смърт чрез разстрел са бивали екзекутирани преобладаващо още същата нощ.
Често копоите са хвърляли сутрин окървавените ризи на убитите в двора, за да се гаврят с другите смъртни когато са ги извеждали за разходка.
Има една книга за тях - оцелелите: "917 дни смъртен".

Антифашистката съпротива е масова и не може да се причисли съм терористичната дейност.
А и на Багряна само любов й се е въртяла в главата.

Потресаващо!

Дали е щял да бъде обявен за предател е спекулация. Защото осъждането на смърт е едно, а помилването от царя е друго. Той е осъден на смърт, а не е помилван, защото не се е помолил на царя по установения ред. Не е пожелал.
То се говори и пише, че предателят е Антон Иванов, интрига на полицията.

Освен с бездарие, промито съзнание такъв може да се похвали и с истинско историческо невежество. По дело 585 (където сред подсъдимите е и Н. Вапцаров) сам Никола Гешев признава, че от подсъдимите нито един не е ТЕРОРИСТ. След като съветският полковник Цвятко Радойнов поема антифашисткото ръководствов България, се слага край на червения терор. Политическите убийства се подновяват едва след смъртта на Борис III поради репресиите на Дочо Христов, МВР министър.

Поклон пред прекършеното поетично бъдеще на поета-революционер и делото му!

И бойните групи са част от организираното антифашистко движение и не могат да се наричат терористимни.

Вапцаров безспорно е един от най-значимите ни поети... Чудовищно е оскверняването на гроба му!...

ПОКЛОН пред паметта и делото на великия поет и ревилюционер Никола Вапцатов!
Поколенията трябва да бъдат достойни за името му!

Христо Радевски /онзи дето пише за Партията.../. Радевски издал на полицията местонахождението на карабина скрита в дома на Вапцаров. Направен е обиск, карабината е открита и Вапцаров е арестуван.

На всякакви низости сме способни.

Поклон!

Не съм чул за това.

И аз така викам.

И аз по стечение на обстоятелствата съм лежал като войник арестант дузина дни в гарнизонния арест преди половин век. Гола стая, гол нар /вдигат го през деня/, точно от 08.03. По едно пардесю. Студ на кутийки. Научих се да се опаковам. Бях разчертал на стената дните и зачерквах всеки час. Цял ден правих гимнастика и бягане на място. И то бях, научих, в килията дето е била Цола Драгойчева.
Това е нищо, в сравнение с Вапцаров и другите.
Можем само да им дадем почит, която едва ли е дал пРезидента.
:)))

Трябва да се има предвид, че президентът гони политически дивиденти.

По това време той ръководеше кръжока на Кремиковските поети. Аз посещавах този кръжок заедно със зетя на Владимир Свинтила - Любомир Захариев. Член на кръжока беше Наталия Андреева - Бургаска поетеса /и наша обща приятелка/, работеща в Кремиковци заради софийско жителство.

8. morskipesni - Как веднага си проличава невежият, жабарят.
24.07 22:19
Освен с бездарие, промито съзнание такъв може да се похвали и с истинско историческо невежество

Говорещ си сам!

Ти си близък до литературните среди. А те мисля са доста интригантски. Или греша?

Мисля че грешиш в подозрението си.
В морето има ли жаби?

Остава тогава Вапцаров да е бездарният и жабарят!?
А той- талавтливият, възмущаващ се от бездарните?
Само, че талантлив е единствено в чупките в кръста ,при поклоните си!