19.05.2022г.

     От 10 април – 19 май 1922 година, преди сто години в Генуа се провежда Генуезката международна конференция по икономически и финансови въпроси.

Конференцията в залата на "Палацо ди Сан Джорджо" в Генуа. Италия, 1922 година 

Основната ѝ задача е да регулира глобалните финансово–икономически отношения след Първата световна война в новите политически реалности.
Съгласие между основните бенефициенти от Първата световна война : Британската империя, Франция, както и Съединените щати, които се присламчиха към тях през април 1917 година, след и в резултат на разпадането на Руската империя, и "малките" съюзници, представени от Италия, Япония, Кралство на сърби, хървати и словенци (Югославия), Гърция, Румъния, да не говорим за "новите" европейски държави като Полша, Чехословакия, Финландия или балтийските републики, което е логично за капиталистическото общество.
В края на 1913 година (датата на създаване на Фед) външният дълг на САЩ е около $3 милиарда. В края на 1918 година само Франция дължи на САЩ близо $6,85 милиарда, Британия $6,5 милиарда, а Италия $2,4 милиарда долара, а общият американски кредитен портфейл надхвърли 17,5 милиарда долара. И тези дългове бяха задължителни за плащане. За чия сметка? За решаването на този проблем в Генуа е свикана Международната икономическа и финансова конференция по инициатива на британския премиер Дейвид Лойд Джордж 

Най-важният резултат е установяването на щатския долар като основна валута за международни плащания, заедно с британската лира стерлинги, тъй като военните дългове трябваше да се изплащат във валутата, в която се отпускат заемите, тоест в долари. Общият размер на американските вземания по "военни" дългове бива намален до $10,5 милиарда, включително към Обединеното кралство – до $4,6 милиарда. Но тези отстъпки все пак бяха от полза за Съединените щати, тъй като европейските им конкуренти загубиха много повече и финансово, и икономически и политически. Достатъчно е да се изброят поне основните събития, "спусъкът" за които беше британско–френският провал на конференцията в Генуа :
– началото на хиперинфлацията в Германия (юли 1922 – ноември 1923 година);
– поражението на Гърция в Гръцко–турската война и "Малоазийската катастрофа" (август – септември 1922 година);
– "Похода към Рим" с установяването властта на фашистите в Италия (октомври 1922 година);
– края на Гражданската война в Русия, паричната реформа и създаването на СССР (октомври – декември 1922 година).
Това твърдение, разбира се, може да бъде поставено под съмнение в съответствие с добре познатия принцип на логиката "Post hoc not ergo propter hoc“ ("След това не означава заради това"), но всички тези събития някак си влошиха международните позиции на Лондон и Париж и засилиха позициите на Вашингтон. Дори ако това беше проявление на "логиката на обстоятелствата" (според Й. В. Сталин) или "силата на нещата" (според А. С. Пушкин), тогава наличието на субективния момент "Qui prodest? " ("Кой има полза? ") във всеки случай, нито да отричате, нито да намалявате ще работи.
Конференцията взема решения в съответствие с добре познатия капиталистически принцип : "Първо ще изядем вашето, а след това всеки ще изяде своето" – "Преди обаче да отпуснат чужд капитал в помощ на която и да е държава, чужденците, които доставят средства за тази цел, трябва да бъдат сигурни, че тяхната собственост и права ще бъдат неприкосновени и ще бъдат сигурни в печалбата от своите предприятия". Нещо като при "US–Мариците" 1 и 3.
Така под прикритието на възстановяване на икономиката и търговията в Европа се планира нов многогодишен и милиарден обир на победените страни, включително и на Русия.
Приети са и чисто политически "мирни" точки :
"5. Всички нации трябва да се ангажират да се въздържат от всякаква пропаганда, насочена към събаряне на реда и политическата система, установени в други страни;
6. Всички държави трябва съвместно да се задължат да се въздържат от всякакви враждебни действия срещу своите съседи".
През 1922 година, по време на свикването на конференцията в Генуа, американският "център на силата", установен по време и след Първата световна война, все още е далеч от безусловното господство, но е "във възход" поради напредналото развитие на нов технологичен ред – "конвейер и двигатели" – наслагва се върху притока на евтина работна ръка – милиони мигранти (предимно от Европа). След провала в Генуа на претенциите на Лондон и Париж за еднолично ръководство на процесите на следвоенното възстановяване на Европа "от Лисабон до Владивосток", Съединените щати вземат нещата в свои ръце.
"Планът Даус" (Дос, Доус), предложен от американска страна през 1924 година предвижда значително облекчение за Германия при изплащането на репарации и инвестициите в нейното промишлено производство, продуктите от което трябваше да отиват основно на пазара на СССР в замяна на доставки на суровини и храна от там, а германските репарации трябваше да бъдат изплащани от печалбите от такава търговия.
Разбира се, в такава схема на стокова размяна бяха положени чудовищни ​​"ножици за цените" в резултат на което Съветския съюз да бъде главният губещ в Първата световна война, който вече беше започнал да се движи по този път, водещ до същата пропаст на консолидиране на технологичната изостаналост на Русия–СССР с последващото ѝ военно и политическо поражение. Желанието да се избегне подобна развръзка е причината за най-ожесточения конфликт на Сталин с Троцки и други представители на опозицията "ляво–дясна" през 20-те и 30-те години на миналия век.
Но "Планът Даус" беше погребан не само и не толкова от сталинисткия СССР – основните му гробари бяха същите Британия и Франция, чиито действия до голяма степен допринесоха за засилването на Голямата депресия в Съединените щати и световната икономическа криза от началото на 30–те години на миналия век. В резултат на това Съединените щати започнаха да насърчават милитаризацията на Германия и индустриализацията на съветската икономика, което беше основен фактор във второто издание на световната война през 20-ти век – ВСВ.
Във връзка със съвременността трябва да се спомене за "обратните искове на съветското правителство срещу страните от Антантата за 34 милиарда долара за щети от интервенция и участие в гражданската война".
Знаем че историята се повтаря –  Неотдавна, в края на април, председателят на Държавната дума Вячеслав Володин обяви, че Руската федерация възнамерява да изчисли щетите, нанесени от санкциите на страните от Европейския съюз и да им издаде фактури за съответните суми.
Но сегашната военно-политическа ситуация е коренно различна от подобна преди сто години. Тогава става дума за формирането на следвоенния свят и основните противоречия на този процес са в отношенията между страните – победители в Първата световна война. Сега говорим за унищожаването на предвоенния свят – еднополюсния свят на Pax Americana, а основните противоречия на този процес се крият в отношенията между колективния Запад и останалия свят, чиито интереси се представляват от Руско–китайски стратегически съюз. Но в тази почти абсолютна антифаза все пак неизбежно съществуват подобни моменти, за които опитът отпреди сто години – включително опитът от Генуезката конференция от 1922 година – отново ще бъде актуален и търсен. Сред тях, разбира се, е и въпросът за постконфликтното предисконтиране на дългови задължения и други активи от предходния период.
Да му мислят грабителите на руски активи с чуждестранно местонахождение, сред които е и България – този на снимката

прочете декларация от трибуната на Народното събрание, в която сред приоритетите в сектор "Енергетика" е посочено :
"○ Подготовка за възможно поемане на контрола върху различни активи на "Лукойл" България" на българска територия от страна на държавата, ако националните интереси изискват това".
Аз самият съм писал за национализация на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, во в друг смисъл.

https://zavtra.ru/blogs/evropa_nachalo_kontca
https://demokrati.bg/deklaratsiya-na-parlamentarnata-grupa-na-demokratichna-balgariya/

ДОЙДЕ МУ КРАЯТ САМ СИ ГО УРЕДИ: ПРЕМАХВАНЕТО НА
щатския долар като основна валута за международни плащания
ВСЯКО НЕЩО ИМА НАЧАЛО И КРАЙ
БЪЛГАРСИТЕ УПРАВНИЦИ- ВИНАГИ ОТ ДРЕБЕН КАЛИБЪР ХИТРЕЗИ
ОСТАВЕТЕ ГИ ДА СЕ НАРАДВАТ!

САМО СОПАТА ИМА ДВА КРАЯ И ТЯ ВЕЧЕ ОСЕЗАТЕЛНО ИГРАЕ... ПО ГЪРБА НА ХИТРЕЦИ, МЕЖДУНАРОДНИ КРАДЦИ

Да!

Европа е силна и многообразна. България е част от нея... Едва ли се очертава край на Европа...

Очертава се крах на Евроколхоза.