Жечьпосполита е полско-литовска държава съществувала между 1569 и 1795 година

Полско-литовската държава е продължение на Полско-литовския съюз – лична уния между Полша и Литва при Ягелоните, съществувала от 1386 година. Жечпосполита е сред най-големите държави в Европа и в продължение на 2 века успешно удържа нападенията на Тевтонския орден, Монголската империя, Руската империя, Османската империя и Швеция. Жечьпосполита е забележителна със своето уникално държавно устройство и относителната си религиозна търпимост, повече или по-малко изразена в един период или друг.
Православното християнство е имало влияние сред народа и аристокрацията.
Православната църква в Беларус почита света София Слуцка като личност с праведен живот, покровителка на семейството и помощник в раждането. Интересът в съвременна Беларус към възходите и паденията на София Олелкович (01.05.1586 – 09.09.1612) – богата наследница от княжеската фамилия на слуцките князе – се дължи до голяма степен на сериозни спорове около нейното име

Паметник на София в Слуцк

София остава сираче, наследявайки огромни притежания от рода си. Баща ѝ княз Юрий III от Слуцк, надживява дъщеря си само с пет дни, а майка ѝ Барбара Кишка се омъжва повторно и рано осиротялата София е отгледана при далечни роднини – Юрий Ходкевич, а след това от Йероним Ходкевич

Иероним Ходкевич

Съдбата на младата принцеса попада в ръцете на хора, които се ръководят повече от егоизъм, отколкото свързани с чувства. Ходкевичи търсят печеливша брачна партия за София и я намират при богатият владетел на съседните слуцки земи, литовският феодал Крищоф Радзивил, който има син Януш, за когото баща му също търси печеливша партия.
Юрий Ходкевич подписва споразумение с Криштоф Радзивил, според което София трябва да се омъжи за Януш при навършване на пълнолетие, ако това не противоречи на нейната воля. Съответно именията на слуцките князе, които временно биват под контрола на Ходкевичи, трябва да бъдат прехвърлени на Януш Радзивил. Вторият настойник на София, Йероним Ходкевич, обаче се скарва с Крищоф Радзивил и се опитва да развали договора. Това почти довежда до въоръжен конфликт между Радзивил и Ходкевич във Вилно

Вилно през 16 век

, столицата на Великото херцогство. Крал Сигизмунд III се обръща към враждуващите страни и е постигнато споразумение. Ходкевич отстъпва на упоритостта на Крищоф Радзивил.
В началото на 1600 година, когато конфликтът между Ходкевичи и Радзивлите е в разгара си, София заявява пред свидетели, че принадлежи към католическата вяра и няма да се омъжи за Януш поради разликата във вярата.
През лятото на 1600 година обаче обстоятелствата се променят и страните се съгласяват на споразумение. Сега нито степента на родство в четвъртото поколение, нито разликата в признанията, нито нежеланието на самата принцеса не се считат за пречка пред брака. Ходкевичи напълно контролират волята и думата на подопечната си. Крищоф Радзивил дава гаранции за сина си, че ще вземе предвид разликата във вярата с булката и няма да я смути в нейната религия или да я принуди да я напусне. По-специално, принцесата ще бъде свободна да има "свещеник според нейната римска вяра", няма да има пречки пред духовниците в римските и руските църкви. Очевидно Ходкевичи се опитват да попречат на подопечната си да промени вярата си, като се ожени за калвинист.
В крайна сметка бракът бил сключен от подкупен католически свещеник, който се съгласил да извърши церемонията не в църквата, а вероятно в резиденцията на войводата Крищоф Зенович. Бракът е сключен чрез заобикаляне на църковните закони, но дори такива брачни съюзи, според католическия каноничен закон, не се препоръчва да бъдат разваляни.
Сключила брак, младата принцеса накрая се отървала от опеката на католиците Ходкевичи. Естествено е да се очаква, че след като е придобила независимост, тя ще започне да взема решения не под влиянието на настойниците, а в съответствие с вътрешните си убеждения. Тогава се разкрива истинската ѝ конфесионална принадлежност.
На първо място София прехвърля правата върху Слуцкото княжество на съпруга си Януш Радзивил. Що се отнася до Радзивил, той бива не само калвинист, но и поддръжник на съюза на православни и протестанти срещу наложения тогава църковен съюз, продължавайки в това отношение линията на баща си. Ако самата София е била ревностна католичка, тя е щяла да защити унията в Слуцк, но принцесата се държала незаинтересовано. Бившият ѝ настойник Йероним Ходкевич през 1599 година предава манастира "Троица" в Слуцк под юрисдикцията на униатския митрополит Ипатий Потей. След брака обаче Потей вече се оплаква, че Януш е изгонил униатския игумен от манастира и го е предал на православните под влиянието на съпругата си София. Оттогава унията в Слуцк изчезва и градът се превръща в истинска крепост на православната вяра

Слуцк през 17 век

Важна стъпка към утвърждаването на православието в Слуцк е възстановяване на движението "Преображенско братство", основано от бащата на София Юрий III. През 1606 година Януш Радзивил потвърждава, че Преображенската църква принадлежи на братството. Въпреки че името на София не е споменато в документите в този случай, може да се предположи, че с нейно участие е била осигурена подкрепа за православните братя.
Честите отсъствия на съпругът ѝ, лошо здраве и две неуспешни бременности, както често се случва, допринасят за нарастването на религиозността на слуцката принцеса. Религиозната утеха ѝ помага да преодолее личната мъка. Не случайно на гроба ѝ по-късно ще бъде написано : "Блажени тези, които плачат, защото ще бъдат утешени"

Мощите на Света София Слуцка

И можем уверено да заключим, че докато е живяла в Слуцк, принцесата се е наклонила към православието (особено след като при раждането си е получила най-вероятно православно кръщение, както е било обичайно в семейство Олелкович).
На 9 март 1612 година София умира при третото си раждане. Дъщерята Катрин надживява майка си само с шестнадесет часа. Католическото духовенство се отказва от участие в погребението на София, което би било невъзможно, ако тя беше католичка. Според свидетелството на поета Радзивилс Соломна Рисински, принцесата завещала да се погребе в православен манастир, което било направено. Оттогава стабилна местна традиция започва да я почита като личност с праведен живот, което послужва като основа за последващото ѝ прославяне на София на светица на православната църква. Останките ѝ се считат за свети мощи и се пазят в православната катедрала "Свети Дух" в Минск.
В биографията на София Слуцкая интерес представляват не само житейските превратности на отделен човек. Друго нещо е по-важно. По житието на София Слуцкая може да се види изчезването на старото специфично руско дворянство в Общността – феномен, който набира сила през втората половина на 16 век. Едно след друго фамилните имена на князете Кобрин, Корятович, Голшански, Острожски, Лукомски се потискат. Смъртта, разбира се, е естествена причина, но има и нещо, което а предизвиква : бракове между близки роднини, които пораждат болести; различната вяра на съпрузите, която често разделя децата и родителите; наследствени дългове; договори, които не са взели предвид сключването на брак въз основа на взаимност на чувствата. Такива бракове имат ясно изразена тенденция : православното благородничество да премине в католицизъм, изражда се или изчезва и бива потиснато. Има етническа и културна асимилация на западноруското благородничество в Полско-литовската общност. За София Слуцкая този процес има тежки лични последици, а за белоруския народ, който се оказа в крепостничество в зависимост от господарите, които биват увлечени, последиците биват трагични.

https://www.fondsk.ru/news/2021/05/23/ugasanie-pravoslavnyh-knjazheskih-familij-v-rechi-pospolitoj-53632.html