Антъни Чарлс Линтън Блеър, известен като Тони Блеър и наричан от мен Тони Блейката, е министър-председател на Британия в периода 2 май 1997 – 27 юни 2007 година, десет години, участник във войните на НАТО срещу остатъчна Югославия (1999 – операция "Съюзна сила", известна в американския щаб като операция "Благородна наковалня") и Ирак (2003 – Операция "Шок и ужас"). Войните са известни още като "хуманитарни интервенции".
Това е лицемерието на империализма.
Войната в Ирак започва на 20 март 2003 година, когато САЩ и Британия, под претекст че режимът създава оръжия за масово поразяване (прословутата епруветка с прах за пране на Колин Пауъл), атакуват Ирак по въздух, суша и море, подкрепени от Австралия, Дания, Полша и Испания.
"Хуманитарната интервенция" в Югославия
Патосът, с който Тони Блеър, през втората си година като министър-председател, застъпваше военната намеса на НАТО в междуетническия конфликт в сръбската провинция Косово и Метохия, може да се приравни само с цинизма, с който Британия сее раздори в други континенти и държави от векове.
Скривайки се зад лукавия евфемизъм относно необходимостта от "хуманитарна намеса", уж за спасяването на косоварите, Тони Блеър убеди американския президент Бил Клинтън да изпрати сили на НАТО срещу Сърбия. В същото време президентът-саксофонист беше затънал в скандала с Моника Люински и спешно се нуждаеше от отклоняващо общественото внимание в друга посока спасително събитие. Блейката му го предложи и удавникът се хвана.
През пролетта на 1999 година Тони Блеър в речта си в Чикаго формулира принципа, който според него морално оправдава атаката на един военен съюз от държави срещу суверенна държава – принципа на "либералната намеса" (либерален интервенционизъм). По същото време започва и първата "хуманитарна война", която създава изгоден прецедент за двете наглосаксонски сили.
Британски отпечатък в иракската бъркотия
Твърдението на Блеър, че режимът на Саддам Хюсеин е в състояние да достави (на Британските острови?) оръжия за масово унищожение (ОМУ) за 45 минути, беше достатъчно  убедително основание за имперски рефлексираните парламентаристи в Уестминстърския дворец, както на торите, така и на лейбъристите, да посегнат на иракския петрол.
Саддам и "страданията" на иракският народ от режимът му не ги интересуваха.
Речта на Блеър, наречен пуделът на Буш, беше подобна на епруветката с прах за пране, която беше издигната в сградата на ООН от Колин Пауъл, тогавашен държавен секретар на САЩ, твърдейки, че съдържа спори на "антракс", с които "Багдадският бик" може да отрови Запада.
В Сърбия загинаха 1700 цивилни, включително около 400 деца и беше разсят радиоактивен прах. В Ирак числото е 151 хиляди цивилни жертви, съсипване и хвърляне на страната в хаос.
Може ли виновникът за онкологичните заболявания при сръбските деца и съучастник в унищожаването на цивилни да бъде наречен « рицар »? В какъвто го произведе кралицата на първи януари след като го направи рицар на най-стария и най-почитан сред другите, Орден на жартиерите, основан през 14 век от крал Едуард III, и по този начин въведе бившия премиер Тони Блеър в рицарско звание, срещу което в UK се поде петиция, подписана от над милион.

https://www.fondsk.ru/news/2022/02/05/toni-bler-gumanitarnye-intervencii-v-ugoslavii-irake-i-den-segodnjashnij-55489.html