06.12.2021г.

     На 16 ноември германската група армии "Център" започва втора, и която се оказва последна, генерална офанзива срещу Москва. Две седмици се водят ожесточени битки в пълния смисъл пред портите на столицата. В посока Клин-Солнечногорск противникът бива задържан от 16-та армия на генерал-лейтенант К. К. Рокосовски. Тя буквално кървеше до смърт, а командващият Западния фронт армейски генерал Г. К. Жуков го подсили с всичко, което можеше. Той даде заповед, според която всяка дивизия, защитаваща централния участък на фронта, отделя един взвод (!) от войници за 16-та армия, които незабавно биваха хвърляни в битка :

Боеве се водят на завоя на сегашното летище Шереметиево, гарите Крюково и Дедовск. Врагът не отива по-далеч. И те не му позволиха да напредне, включително войниците от 316-та стрелкова дивизия, които стояха на смърт близо до Волоколамск, командвана от генерал-майор И. В. Панфилов, от 16-та армия. "В непрекъснати едномесечни битки в покрайнините на Москва, дивизионните части не само задържаха позициите си, но с бързи контраатаки разбиха 2-ра танкова, 29-та моторизирана, 11-та и 110-та пехотни дивизии, унищожавайки 9000 вражески войници и офицери, повече от 80 танка , много оръдия, минохвъргачки и други оръжия" – такава оценка на бойните дела на дивизията дава маршал Г. К. Жуков.
Дълги години в публицистиката, като символ на устойчивостта на защитниците на Москва, се показва битката на 28 войници от 2-ри батальон на 1075-ти стрелкови полк, които влизат на 16 ноември на разклона Дубосеково (7 километра югоизточно от Волоколамск ) и село Петелино в сблъсък с петдесет германски танка :

Основният удар на танковата армада на противника пада върху 4-та и 6-та стрелкови роти. И двете роти се оказаха непоколебими, като отблъснаха няколко танкови атаки с гранати и бутилки със запалителна течност. Политическият ръководител на 6-та рота П. Б. Вихрев :

, в разгара на битката при село Петелино, заедно с 14 войници унищожава взвод картечари и пет немски танка. Останал сам, Вихрев стреля обратно до последния куршум и когато германците го обкръжават, за да не бъде заловен, се самоубива. Той е първият в дивизията, удостоен със званието Герой на Съветския съюз.
В тази битка загинаха много войници от батальона. Но те не умряха за нищо. 24 вражески танка бяха ударени и изгорени, вражеската танкова група беше задържана за повече от четири часа, което не ѝ позволи да пробие до магистралата Волоколамск, водеща към Москва, този ден. Възползвайки се от закъснението на противника, частите на дивизията успяха да се оттеглят към предварително подготвена линия, да изведат резерви и да се прегрупират.
С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 21 юли 1942 година 28 войници от батальона са удостоени със званието Герой на Съветския съюз.
По-късно беше установено, че картината на битката в нейното горещо преследване е изкривена от журналистите на "Красная звезда" : не всички войници, посочени от вестника, са участвали в нея, не всички са убити и няма 28 бойци, а повече от 100.
На тази основа някои от днешните журналисти и писатели обявяват битката с немските танкове при Дубосеково и Петелино за "митична". А думите на младши политрук В. Г. Клочков-Диев : "Русия е голяма, но няма къде да отстъпим, зад нас е Москва!", скоро превърнали се в девиз на всички защитници на столицата, те предлагат да се считат за пропагандна измислица.
Лесно е да се съди за миналото с днешните мерки, както правят историци и писатели.
Бойци и командири се бият до смърт. Подвигът беше огромен : героичните действия на отделните бойци формираха подвига на подразделения, части и формирования. Нищо чудно, че 316-та стрелкова дивизия по молба на генерал Жуков пред Върховния главнокомандващ на 17 ноември 1941 година е наградена с орден "Червено знаме" : , а на следващия ден е преобразувана в 8-ма гвардейска дивизия.

Бойните подвизи на бойците от дивизия "Панфилов" не могат да дискредитират нито журналистическата припряност в горещите дни на отбраната на Москва, нито съвременните опити за дегероизиране на съветската история.
Самият командир на дивизията генерал-майор Панфилов загива на 18 ноември в битка в района на село Гусенево (област Волоколамск). Името му е присвоено с указ на Държавния комитет по отбрана на СССР от 23 ноември 1941 година на командваната от него дивизия, с която отива в безсмъртието.
През 1975 година в село Нелидово, което е на 1,5 км от разклона на Дубосеково, където са погребани повечето от загиналите в тези ноемврийски битки, е издигнат мемориал в чест на подвига на панфиловците :

Юрий Рубцов

https://www.fondsk.ru/news/2021/11/18/i-v-vekah-budut-zhit-dvadcat-vosem-samyh-hrabryh-tvoih-synov...-54929.html

им се искаше на тевтонците, но русите ги пречупиха.

Красная Армия всех сильней!

И блоговият "тевтонец" много се пъне.

Руският дух побеждава...

тефтонец освен всичко е нещо май и леко психо...

Иначе е победила най-вече волята, смелостта и себеотрицанието на русите.
С тези качетсва предците им са разгромявали и шведите, и поляците, и турците, и французите.