На 6-ти декември 1941-ва година започва контранастъплението на Червената армия под столицата Москва. Операцията се предхожда от едно важно събитие, което може би донякъде прави Москва непревзимаема и определено повишава бойният дух на защитниците ѝ :

Преди осемдесет години, в средата на октомври 1941 година, положението в Москва е мрачно. Столицата се защитава с невероятни усилия :  Германецът продължава да напредва.
Разбира се, не със същото темпо като преди. Контраатаките на Червената армия, макар и локални, забавяха настъплението на нацистите на изток. Освен това универсалното правило беше, че комуникациите на защитаващата се страна стават все по-къси, а на атакуващата – все по-дълги. Независимо от това дори не се говори за преминаване към контранастъпление, а дори за стабилизиране на фронта. Германецът продължи да натиска.
На 16 октомври 1941 година обаче в сблъсъците не се случи нищо фатално. Нямаше такъв вражески пробив, който да смаже фронта, превръщайки защитниците в безпорядъчна тълпа. Нямаше решителна германска офанзива, но имаше панически бяг на цивилното население.
Разбира се, паниката във войната е ужасно нещо. Когато силите на страните са пренапрегнати, а трудностите и лишенията – и още повече страховете – са много големи, всеки момент може да възникне паника, подобна на степния огън. "Ние сме отсечени, предадени сме, спасявайте себе си, който както може!". Така е било в главите на много московчани.
Що се отнася до спусъка, той беше подготвен за натискане от секретно постановление, прието на 15 октомври (отдавна е забелязано, че всичко в Русия е секретно и нищо не е тайна),  относно частичната евакуация на партийните и правителствените институции и подготовката за взривяване (в случай на отстъпване на града) на редица важни обекти и сгради.
Евакуацията на чиновниците беше изразена в паниката им. "Водачите" на хората (не всички, но много) разбраха инструкциите за евакуация по такъв начин, че можете да вземете каквото успеете и какво ще се побере в коли и вагони и набързо да се придвижите на изток. Сградите на Стария площад бяха изоставени, шкафове и маси със секретни документи бяха претърсени. По улиците горяха множество марксистко-ленински произведения, в които гражданите  престанаха да виждат източник на мъдрост и започнаха да виждат нежелани доказателства в очите на евентуални нови хазяи.
Трагикомичният символ на паниката е съдбата на В. И. Лебедев-Кумач, автор на текста на песента "Свещена война". Той прекарва цялото това време на товарната гара, където се опитва да натовари във вагона многобройните си домакински вещи, докарани с два камиона. В резултат на тази епична борба за спасяване на вещите той полудява.
И все пак, за щастие на страната, паниката не е станала необратима. Вече на 16-ти вечерта метрото започна да работи (по това време само два входа на гара Динамо биват демонтирани). Трамваите тръгват отново. Московското партийно и градско ръководство произнася успокояващи речи, уверявайки, че Москва няма да бъде отстъпена. И два дни по-късно се въвежда обсадно положение, което предвижда екзекуцията на паникьори и подбудители на място. Жестоко, но има ефект :

Що се отнася до самия другар Сталин, въпросът за плановете му остава неясен дори 80 години по-късно. Първоначалната паника се дължи само на факта, че евакуацията на ръководството се тълкува по такъв начин, че Сталин също ще напуска столицата. И това вече е най-доброто извинение за "спасете себе си кой може и как можете". Ако Върховният не е ясно къде е, тогава какво е исканото от нас?
Има легенда, че другарят Сталин е пристигнал на гарата, където е композиран влакът за евакуация на висшето ръководство, разходил се по перона и след това се прибрал обратно в Кремъл, като по този начин е затворил въпроса с евакуацията. Няма потвърждение или опровержение на това. Знаем само, че Сталин не напуска Москва :
Той предпочита да остане в столицата си, приемайки да става, каквото ще става. Държавническо решение, което спасява столицата и страната.

https://ria.ru/20211016/stalin-1754785883.html