Днес отбелязваме за пореден път годишнината от смъртта на Апостола на свободата. Скромното, но искрено преклонение на гражданите пред величието му, ще бъде затлачено от високопарните празнословия на политиците, които тържествено ще бъдат споменати, как от тяхно име, дори не лично, както всички останали, се поднасят венци пред паметника. Просто тяхното излишно присъствие трябва да се отмине с мълчание. Вечерта трябва да проличи презрението на редовите хора към управниците ни, ако искаме да бъдем достойни наследници на заветите на революционера Левски. Дори освирквания няма да бъде грозно, но няма да го направим, защото сме сковани от криворазбрана буржоазна толерантност.
Медиите отново ще пишат и говорят глупостта за "честване", като че ли иде реч за радостно събитие. На тях трябва да отговорим с Ботевото : "… а вий ... вий сте идиоти!".
Друг въпрос е, че късно се осъзнахме и започнахме да честваме рождения ден на Левски.
И отново трябва да помислим за драсканиците по стените "Само Левски" и "Долу Левски".
Необходимо е да се напише друг сценарии за отбелязване обесването на Васил Левски, различен от тези за другите паметни дати в нашата история, защото и датата е по-различна.