"Без анализ няма синтез" 
Това чета в Енгелс тази сутрин и трябва да приемем, че времената, през които преминаваме в момента са времена за анализ. Не се намираме в уюта на подредения свят отпреди 35 години, когато всичко бе ясно, спокойно, уредено, оформено така, че да сме спокойни и да се чувстваме защитени. Ние не сме вече хората и от времето на надежда за развитие, решителен повик за нов подем, които идеи ни подмамиха да приемем през изминалите 35 години. Ние сме едни нови хора, които трябва да възприемт факта, че каквото е било няма да се върне, а каквото е обещано няма да се случи. То просто няма да дойде.   Единственото, което се заканва да дойде е един свят регулиран до такава степен, че трудно можеш да дишаш в него. Прикрит зад няколко дръзки идеи, които дори не бих определила като правдиви или красиви. Това е новото обещание и то заплашва да отнесе в миналото и малкото човечност, която ни е останала. Но има хора, които ни казват, че не е необходимо да се вкопчваме в миналото и няма нищо страшно в бъдещето. Единственото, което трябва да направим е да се осланяме на вътрешното си чувство за морал и справедливост и да изчакаме бурята да се разнесе. Но да се отчайваме, а да се обърнем към онази изконна наша мъдрост, която ни е помагала през годините да осмислим различните нюанси на сивото. И в това има изключително много логика. Това не пречи, обаче докато чакаме, да си направим анализ. Да се разровим в спомените си някъде назад във времето и да си спомним не само нещата, които не са ни харесвали, но и нещата, които са били много добри за нас като човешки същества. Да погледнем тези 35 години на "преход" и да си дадем сметка не само за отворилите се възможности, но и за затворените врати, които са хлопнали под носа ни. Най-вече да се огледаме в това, което този "преход" донесе със себе си. На само на нас като народ, но на целия свят.   

На края на уравнението задавайки въпроси към битието излизаме от темата с допълнително въпроси. Това е нормално. Защото за да получим отговори, за да добием някакъв синтез какво е валидно и какво вече не е валидно е необходимо да се разровим малко повече. Има хора, които харесват да гледат към обещанията с надежда, има такива, които виждат основно грешките. Има хора, които не искат да виждат нищо и нищо не ги интересува. Достатъчно е едно обещание да им изжлежда ориентирано около личната им изгода и те са готови да махнат с ръка на страданието на цели групи и да приемат всяка пласирана идея за правдива. Защото е законна. Защото някой я е узаконил, но дали тя е справедлива това не ги интересува. Дали е съобразена това не ги интересува. Много са простички нещата. Много важно е да нахраниш онази група от хора, която крещи най-силно. Тогава дори мнозинството не може да я надвика. Ако трябва ще плащаш за нищоправене, но групата трябва да е задоволена. Обичат да ги наричат "умнокрасивитет". Не зная до колко тази дума ги описва. Не зная до колко ироничната подигравка върши работа. Това, което зная е, че да се пласират каузи е лесно. От съдбата на малоазийския червей до съдбата на тревичките под влиянието на вредните газове. Излезе информация, че само газа, който навлезе в атмосферата през взривената тръба на газовия поток се равнява на работата на един милион коли за 20 години. Но никой не спря вниманието си на това. Никой не го постави под анализ за да изведе някакъв синтез. Напротив, вниманието още повече се организира около вредата от двигателите с вътрешно горене. И така без анализ всичко, което прехвърча се лапа.  

Ние не можем да бъдем всезнайковци, ние нямаме достатъчно информация. Ние нямаме достъп като обикновени граждани до ключови фрагменти от това, което се разиграва на световната сцена. Няма как да изградим съшинско, истинно и прекрасно обосновано мнение. Ето защо трябва да бъдем по-умерени в прехласването си по абсолютно всички теми, които се въртят в публичното пространство. Да бъдем по-умерени към основните мотиви, да бъдем още по-скептични. От друга страна да се доверим на вътрешното чувство, на инстинктите си. Онези, които постоянно и всекидневно ни подсказват дали едно съждение е основано на фалш. Да имаме своето мнение, но то да е пластично, отворено за нови информации. Повече време да употребяваме за анализ. Не толкова външен, но вътрешен и все повече да се върнем към състоянието на духа и ума, в които бяхме свикнали когато правим синтеза си да не сме толкова доверчиви.  

Без анализ няма синтез. И не всичко, което хвърчи се яде. Това са неща, които ние добре знаем. Когато ума е отворен за нови информации той е много по-силен. Много по-динамично обработва постъпващите данни. Но когато аз говоря за нови информации нямам предвид новите техники за "атомно готвене", а имам предвид следенето на повече анализатори. Всеки от тях дава различни гледни точки. Би било неразумно винаги да стоим само на една мисловна площадка и да се осланяме само на един информационен поток. Бил той официален. Бил той "модерен". Новото истинско модерно е да си още по-широко скроен от преди. Колкото повече разсъждаваш и слушаш различни анализи толкова по-малко податлив си на твърди внушения. Колкото по-меки и плаващи са внушенията, които си възприел от общия поток толкова повече можеш да се вслушаш във вътрешният си инстинкт за оцеляване кои неща са справедливи, кои звучат правдиви и кое заслужава повече внимание и повече от личното ти време. Защото личното ти време е всичко, което притежаваш. И то се топи екстремно бързо. 

правдив анализ и синтез!Поздрави Хелиана!
Пожелах да добавя в тази връзка ,че важна цел,според мен е търсенето и разкриването на истината зад фактите,случващото се, в съчетание с изграждане на стойностна личност с морални ценности,разум и знания е най- значимия начин за прогрес на всеки ,който има стремеж да е полезен не само за себе си а и за обществото в което живее !Хубав ден !

Да, точно така е. И всеки един от нас трябва да направи каквото може. Много красив ден желая!

Да.
А на това отгоре някои имат деца и внуци...

"Без анализ няма синтез"
Това чета в Енгелс тази сутрин и трябва да приемем, че времената, през които преминаваме в момента са времена за анализ. Не се намираме в уюта на подредения свят отпреди 35 годин