8

8

8

"Ние срещаме своята съдба по пътя,по който тръгваме,за да я избегнем."


                                                                                                                                     Лафонтен


И един въпрос към всички,които ще прочетат тук:
Вие лично вярвате ли в съдбата,че всичко е предопределено,
или смятате,че всеки човек кове своята съдба със своите действия
или бездействия,със своите постъпки?!?
А израза,че всеки носи своя кръст?!


Моля,който желае то да се включи с няколко изречения по темата.
Благодаря Ви предварително!

Аз съм православен християнин и вярвам , че всичко е по Божият промисъл. Но Бог ни е дал правото на избор и от нас зависи по кой път да тръгнем- към Рая или към ада.

Има независещи от нас ситуации, но ние избираме какво да направим и носим последствия от този избор.

Свише нищо не е предопределено.
Никъде нищо не е писано.
Но нещата са обективно свързани и навързани – в миналото се зараждат чертите на настоящето, в настоящето – на бъдещето.
Но в крайна сметка нещата стават тук и сега.

и че по-скоро ние я "раждаме",създаваме тази съдба първо в главите си със своите мисли,чувства и емоции,и че по този начин дори сами я изграждаме.
Така мисля аз,изхождайки от реални неща,които са се случили с мен,които съм си ги мислилаи те чисто и просто се...материализираха,приеха истинско,реално изражение...

Така че аз лично вярвам,че има някаква предопределеност,някаква си предначертаност,но че винаги,винаги имаме съответния избор между две възможности.
Моля да ме убедите,че това със съдбата не е вярно.

Двете ключови събития на нашия живот – раждането и смъртта, се случват независимо от волята на човека. Очевидно е също, че докато живеем, можем свободно да правим своя избор. Може би най-привлекателната хипотеза за човешката съдба ни поднася старата индуистка философия. Едно съществуване определя и момента на раждането и смъртта, физическите и психологическите качества на индивида, неговите социално, културни, семейни характеристики и т.н. Тази съвкупност от обстоятелства, която обикновено определяме като съдба, на санскритски се нарича прарабха карма и е неизменна. Тя представлява онази част от нашата биография, която е предварително написана и която за вярващите е продукт на божията воля. Нещата, които могат да се случат на някого в предстоящото, се оказват в собствените му ръце. Нищо не може да избяга от неумолимия закон на кармата, или от закона за причината и следствието, който за мнозина е върховен вселенски закон. Човекът, докато има да си оправя сметките с кармата, ще трябва да се връща и да изстрадва или да се наслаждава на онова, което му се полага. И преди всичко да се учи да израства.

https://elizabethborislavova.blog/poezia/2022/10/18/obiasnenie-po-vyprosa-shto-znachi-sydba.1838986

Обяснение по въпроса що значи съдба
стражо Мой, верен досега, теб по милост Моя днес озарявам какво означава тази тъй много споменавана от Съда небесен дума ”съдба”.

Наистина думата ”съдба” означава строго определение! Но то не значи, че тя се предава от родителите към децата или от работодателя спрямо подчинения, или път от Главнокомандващия народа в чин Власт земна“ в даден период от време. Не! Съвсем не!

Думата ”съдба” е строго определение от преди създание на индивида в неговият строго определен земен живот, приемаща своето съдържание в пътя му земен. Тоз живот е начертан на Божията длан и записан в Книгата на нетлението (както и осъдените са записани в Книгата на тлението – осъждение чрез смърт).

Думата ”съдба” и смисълът й е от Твореца над Своето създание като строго определение в предназначение на неговата съдба в живота земен. Ако името ти не е записано от Създание в Книгата на живота, ако и тялото си на клада да поставиш, не те ползува. Защото съдбата ти е строго определена, или по-точно, всичко в твоя живот е строго определено, дали е то добро или зло. Но независимо от всичко това, нам ни е вложено или внедрена ни е вяра в сърцата, чрез която със страх и трепет ние вървим в живота земен и се борим – воюваме за живота небесен.

Стремежът е един и същ към Създателя на човека, Който му е определил съдбата като Негово творение.

Но думата съдба не е само определение на човека, но и на флората, фауната и на самата църква Негова. И тя си има строго определена съдба по план на осъществяване в нейното строго определение на живота, на функцията църковна, която се явява като победа Негова над Земята. Това се отнася и за всички земни царства, за племена и народи и за самата планета Земя.

Затова тайната на съдбата е скрита в Бога и е независима от земно тленно създание. Ето защо в пророческия Съдебен атрибут, пророците, движени от Духа Божий в мъдрост, се употребява едно и също над целия свят, или в една и съща мисия, строго определение на съдбата. Дори и да го вложи в самия съсъд, да го внедри в дълбината му, силата на съдбата му е строго определена от Небето. Затуй всеки човек със страх и трепет трябва да бди над своята съдба в определение, и нейното приложение в изпълнение.

А пътят на Църквата и на човека е определена съдба от самия Създател и таз съдба се прилага в живота на индивида и за самата църква. Тъй чрез пророк йоан е строго определен пътят на Новоерната църква, минала седем периода Новоерни. Той знае нейното състояние и я насърчава, подкрепя в пътя й духовен и житейски. А Верният Свидетел предупреждава църквата, за да не съгреши.

Още в Битие е дадена съдбата на планета земя с нейните три пояса земни творби и на църквата и тяхната съдба, по строго определен план.

От Макета (Словото Божие до Потопа) ние откриваме строго определения й път, преминаващите го по план съдби и тяхното скончание като изпълнен план, приемащи своите награди или порицания.

Именно затова е издигнат новоерният пророк, който видя пътя на църквата или нейната съдба по строго определен план.

Под думата ”съдба” не се включва само духовният живот като определена съдба. Тя включва самото съществувание на планета Земя, на Църквата и човека и техния житейски път. тя, съдбата, определението, е неизбежна, независима от материя или духа.

Но съдбата е доловима! Тя се налага и човек я приема такава, каквато е определена! И да иска човек да я избегне, не може, тя се налага и те обвързва в твоето определение, в твоето съществувание. Съдбата ти е строго определена от Небето, от Създателя при създаването на личността или рода в поколения.

А каква е съдбата, никой и никога не може да я отгатне. тя е скрита в определението и само ти се налага добра или зла. А човекът без роптание

Съдбата е предопределена , но човек със своята воля може да я промени !