29.04.2026г.

     • Желанието на САЩ да контролират всички световни финансови [и всякакви други икономически] потоци има обратен ефект. Групата БРИКС все повече се насочва към създаване на платежна система, независима от долара. Как би могла да бъде устроена подобна структура […] и защо вече не се говори за създаване на обща валута на БРИКС, разказва Дмитрий Скворцов в Деловая газета «Взгляд» …



В средата на февруари в Ню Делхи се проведе първата среща на шерпите / су–шерпите (представители) на страните от БРИКС под председателството на домакинът Индия. Ръководителят на руската делегация, заместник–министърът на външните работи Сергей Рябков, подчерта необходимостта от създаване на трансгранична инфраструктура за плащания, сетълмент, депозитар и презастраховане за асоциацията БРИКС …
По–рано през януари, Резервната банка на Индия (RBI) предложи да се включи идеята за свързване на официалните цифрови валути на централните банки на страните–основателки на БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – в дневния ред на срещата на върха на БРИКС през 2026–та година, на която домакин е Индия. Идеята и целта звучат прагматично : да се направят трансграничните плащания по–евтини и по–бързи и да се намали зависимостта от скъпи, многостепенни разплащания чрез посреднически банки. Беше въведен терминът "свързване на CBDC" (central bank digital currency, цифрови валути на централните банки) … Това предложение веднага беше интерпретирано като нов опит за създаване на обща валута за страните от БРИКС, но самото изявление не съдържаше нещо подобно. Reuters която съобщи за инициативата на RBI изрично отбеляза, че Индия се опитва да подчертае, че не "насърчава дедоларизацията" (Има си хас да бият тъпана) …
Историята се повтаря. През 2023–та година вече бяха в ход дискусии за обща валута за взаимна търговия (не непременно единна "кеш", а валута на клирингова къща). По това време бразилският президент Лула публично подкрепи идеята за валута за търговия между страните от БРИКС. Само година по–късно обаче той заяви, че иска да обсъждат не обща валута на БРИКС, а само единна система за разплащане …Колкото по–близо е идеята за тясно финансово сътрудничество до практическото ѝ прилагане, толкова повече официалните формулировки започват да съдържат изрази като "оперативна съвместимост", "платежни платформи" и "национални валути", вместо "единна валута". Още през 2025–та година Reuters съобщи, че Бразилия по време на своето председателство, не насърчава обща валута на БРИКС, въпреки че иска да намали зависимостта си от долара чрез подобряване на платежната инфраструктура (Умно решение – така без да дразнят рижавия бизон, ще му метнат ласото на рогата. Гъвкаво решение : Бавно и постепенно жабата САЩ се сварява до състояние годно за консумация) …
То е и разбираемо, казва и Скворцов : дискусиите в БРИКС за плащанията и "единната валута" дразнят Вашингтон. Тръмп многократно заплаши да наложи по–високи тарифи за опити за подкопаване на ролята на "нашия красив долар". Страните от БРИКС са уловили тези сигнали и са действали съобразно тях : Вашингтон ще отговори на всякакви стъпки които биха могли да бъдат тълкувани като "подкопаване на долара", с търговски санкции … И настоящата индийска инициатива не е изключение. Въпреки липсата на официални изявления за "единна цифрова валута", спекулациите отново се появиха в медиите : уж "свързването на CBDC" е стъпка към обща валута. Тези наративи набраха скорост именно защото думата "свързване", използвана в английската версия на съобщението на RBI, лесно се тълкува като ход към "общност" (Е, сега на наглоговорящите янки ще им се наложи да вникнат в тънкостите и на други езици : руски, мандарин, хинди, португалски и на още 11 езика, които официално се говорят в Република Южна Африка. Разногледи ще станат) …
Като изнесем пред скоби и оставим настрана политическата реторика, идеята за обща валута на БРИКС е изправена пред няколко желязо–бетонни препятствия :
– Първо, за да се осигури единен валутен курс и единна "цена на парите", държавите трябва или да синхронизират лихвените %–ти, инфлационните цели и регулаторните правила, или да създадат наднационален център, който ще взема решения за всички. За БРИКС това означава, че някой ще бъде принуден да жертва независимостта си в името на общо решение – а това е политически и икономически почти несъвместимо [с принципите на Асоциацията и я натоварва финансово и административно–бюрократично];
– Второ, възниква въпросът за емитиращия център : коя ще е "централната банка на БРИКС"? Всяка обща валута изисква институция на нивото на ЕЦБ в еврозоната : единен емитент и единен "съдия" по ликвидността и кризите. В САЩ в този смисъл, единственият център на паричната политика е Федералният резерв (въпреки че самата доларова инфраструктура е по–широка и включва и Министерството на финансите). В БРИКС липсва такъв "общ Фед" – а създаването на такъв означава постигане на съгласие кой ще отговаря. Тук възникват конфликти на интереси (Ето защо влизането ни в Еврозоната е недалновидно решение, което ограничава нашата самостоятелност, за разлика от влизане в БРИКС. Освен това се замисляме за нивото на мислене в Евроколхоза и БРИКС);
– И накрая страните от БРИКС имат различни икономически и външнотърговски структури. Някои се нуждаят от "по–слаба" валута за износ, други от "по–силна" за внос на технологии. Някои имат хронични излишъци, други – хронични дефицити. Предвид тези различия, общата валута се превръща в постоянен спор за това кой печели най–много от нея (Ето ви пример за диалектическо разрешаване на неантагонистични противоречия) …
Ето защо не е изненадващо, че официалната позиция в повечето столици по отношение на валутата на БРИКС е предпазлива. Кремъл например многократно е заявявал, че БРИКС не планира своя собствена обща валута. А министърът на финансите на Южна Африка подчерта още през 2023–та година, че предложението не е за замяна на SWIFT или "единна валута", а по–скоро за механизми които ще улеснят търговията с национални валути …
В същото време е разбираемо желанието на Руската федерация и страните от Глобалния Юг да изградят финансова архитектура, която не се контролира или наблюдава от Съединените щати [а нас Урсула ни набута в Еврозоната за да може да ни наблюдава и контролира по изкъсо. И ние селските идиоти на Евроколхоза с радост приехме] …
Дори ако плащането е деноминирано в рупии или реали, то често преминава през верига от банки, където присъствуват глобални участници и задължителни проверки за съответствие и точки за правен достъп. Това означава, че всички тези транзакции са видими за САЩ …
След 11–ти септември (2001) Съединените щати стартираха Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (TFTP) – програма включваща заявки за данни за финансови съобщения. Ако една банка има кореспондентска сметка в Съединените щати или разчита на клиринг в долари, рисковете и задълженията ѝ за съответствие се увеличават драстично. В практиката на правоприлагането кореспондентските сметки могат да се превърнат във входна точка за запитвания и разследвания. Оттук и ключово заключение : разплащанията в национални валути не гарантират "невидимост", ако инфраструктурата и участващите банки останат интегрирани в глобалната система за съобщения и кореспондентски отношения (Terrorist Finance Tracking Program, TFTP – ето още едно доказателство, че атентатите са замислени и режисирани от "дълбоката държава" в САЩ с цел засилване на контрола над планетата. И след като не се получи съвсем, се принудиха и отвориха войната в Украйна и сега в Близкия Изток) …
Следователно последното предложение на Резервната банка на Индия (RBI) е именно "свързването" на съществуващите и нововъзникващи национални централни банки в CBDC, е което позволява плащанията между държавите да се обработват по–бързо, по–евтино и невидимо за Вашингтон. Тази невидимост е от голямо значение и за Руската федерация. Както заяви наскоро руският министър на външните работи Сергей Лавров, инициативите на платежните системи на БРИКС са продиктувани от необходимостта да се освободят от строгия контрол на САЩ в области като плащания, инвестиции и търговия …
Но защо това предложение дойде от Индия? За Ню Делхи темата за трансграничните разплащания не е абстракция. През 2025–2026–та година търговската програма на САЩ стана по–строга, а руският петрол се превърна в един от лостовете за натиск на Вашингтон. В тази среда желанието на Индия за допълнителен канал за разплащания, по–малко уязвим за външен контрол, изглежда логично. А "свързването на CBDC" е една от малкото опции, които могат да бъдат промотирани като технологичен проект, без да бъдат етикетирани като "антидоларов". Това би избегнало дразнене на САЩ, като същевременно би се постигнала де факто независимост от Федералния резерв, долара и Вашингтон …
Ако проектът за "взаимосвързване на цифровите валути" на БРИКС действително се осъществи, потенциалните ползи са ясни : повишава се скоростта на разплащанията, а цената ще бъде по–ниска, надеждността ще се увеличи в случай на санкционни ограничения – и разбира се ще има частичен отказ от щатския долар …
Но дори и да се появи такава система, това не означава, че цялата външна търговия на БРИКС ще "мигрира" в CBDC. Първо, остава по–лесно да се търгува със западните страни и части от Глобалния Юг в долари и евро – те предлагат ликвидност, застраховка срещу риск и познати правни режими. Второ, и най–важното, Индия и Южна Африка са имали хронични търговски / платежни дисбаланси, които са били компенсирани в различни моменти от приток на капитал и инвестиции, а значителен дял от тези потоци исторически е бил свързан с финансовата зона деноминирана в долари … Оттук и стратегията на "двата стола". Индия ще се стреми едновременно да запази ролята си на "удобен партньор" за Запада като алтернатива на прекомерната зависимост от Китай, като същевременно изгражда канали за сътрудничество в рамките на БРИКС. Това изисква нова структура за взаимни разплащания, която ще бъде невидима, [по точно недостъпна] за Министерството на финансите на САЩ, завършва статията си "БРИКС се насочва към система за разплащане, невидима за САЩ" Дмитрий Скворцов в Деловая газета «Взгляд» …
Не без полза Индия е член на Движението на необвързаните държави (Движењето на неврзаните земи) създадено от маршал друже Тито, който умееше да седи на два стола.

https://vz.ru/economy/2026/2/16/1394683.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Струва ми се, че Дончо е орисан, където барне, да тегли късата клечка.
:-)))

Той е играч, финтьор!
Печеливш е! И в прекия и в косвения смисъл Не е от тези, които плащат сметките Други плащат неговата!
Най- хубавите жени, може и да са курви, но и други се облизват за тях, са негови!
Два мандата президент, само като факт е достатъчен, да не се счита за неудачник!
Е, краят идва винаги!
Както казваше при преврата един възрастен човек за Живков- Толкова много е видял от живота, че и да го обесят сега, щастлив ще си отиде!

А–а–а, той Дончо реди клечките. Която си иска, нея тегли.

Да дръпнеш късата клечка също е удача.

Чак такова единство не им е нужно. Важното е да се разбират, да си помагат, да си сътрудничат...

Когато са видими за САЩ са уязвими.