27.03.2026г.

     • "От 1–ви март [в Руската федерация] е невъзможно да се кандидатствува за микрозаем до 1 милион рубли онлайн "за пет минути" само срещу номера на паспорта. Тази мярка се въвежда предимно за предотвратяване на измами – например получаване на пари в заем с откраднат паспорт. Но лекотата на получаване на микрозаеми не е единственият проблем. Освен това самата практика на отпускане на микрозаеми е опорочена – тя не трябва да бъде ограничавана, а напълно забранена", казва публицистът–теолог (богослов) Сергей Худиев в статията си "Почему микрозаймы – зло" в Деловая газета «Взгляд» …
1 милион рубли са равни на 10686 евро … И тази сума руснаците наричат микрозаем?!
"Разбира се заемите като такива са необходима част от личните, частните и обществените финанси, част от икономиката. Фирмите за бързи кредити обаче изобщо не се занимават с кредитиране. Те се занимават с лихварство. Кредитирането и лихварството не са едно и също нещо. Кредитът съществува като инструмент за развитие – например човек купува компютър на кредит, който му е необходим за работа или обучение. В резултат на използването на заема положението му се подобрява – той придобива инструмент с който може да придобие професионални умения, да извършва платена работа и да изплаща заема. Това е ситуация в която парите работят, растат и носят ползи", разсъждава Худиев …
"Процентът който банката взема за отпуснатия кредит, се основава на редица ясни фактори : цената на парите в икономиката (основният лихвен процент), инфлацията, оперативните разходи на банката и застраховката срещу не връщане на кредита. Банката е заинтересована клиентът да е платежоспособен, което гарантира че той може да изпълнява задълженията си по кредита и след като се издължи, да запази желанието и готовността си да продължи да прави бизнес със същата банка. Възможно е след като реализира печалба, този клиент да продължи да депозира в същата вече позната банка …
Тегленето на банков заем обикновено не е акт на отчаяние. Това е свободен избор направен от някой, който има основание да предполага, че заемът ще му помогне да подобри живота си. Разбира се няма 100 % гаранция, че всеки който кандидатствува за заем, ще прояви отговорност и благоразумие, но банката поне проверява неговата кредитоспособност, а клиент който редовно пропуска плащания, ще увреди кредитното си досие, което ще накара банките да престанат да работят с него …
Бедата е в това, че такъв недобросъвестен платец може да се обърне към организации за микрофинансиране, което е съвсем различен въпрос. Те предлагат заеми без обширни проверки на миналото, но начисляват много по–висок лихвен процент, а самият бизнес– модел е разчетен да зароби човека. Сравнимо е с бизнеса съответно на хлебар и на наркодилър. Хлебарят е заинтересован клиентите му да са живи и здрави – и колкото се може по–дълго година след година да купува продукцията му … Дилърите на наркотици са мотивирани от това, че клиентите им стават все по–отчаяни и дават и последната си стотинка – докато не умрат "до оградата" [или в затвора за кражба или обир]. А бизнесът на наркопласьора се поддържа от притока на нови клиенти–жертви. Клиентите или по–скоро жертвите на организациите за микрофинансиране са най–финансово (и дори просто в ежедневието си) безпомощни, често неспособни да оценят в какво се забъркват и склонни да се доверяват там, където доверието е недопустимо и е проява на глупост …
В началото те често вземат малки суми назаем – не за да купуват инструменти за работа или да плащат за професионално обучение, а да купят хранителни стоки и "да се справят" до заплата [и така също за да си угодят на разни прищевки – знам такива примери – една невяста си купуваше колекционерски монети от Монетния двор и яки набити момчета с дебели вратове от време–навреме ѝ звъняха на вратата. Освен това дамата не си плащаше редовно и наема за жилището] … Но след известно време се оказва, че дължат цялата си заплата на лихварите", заключава публицистът–богослов …
"Леснината при получаването на микрокредити ги прави изкушаващи за хора в отчаяни ситуации – безработни, хазартно зависими или употребяващи психоактивни вещества. Аргументът че хората трябва да могат да си набавят пари отнякъде, след като реномирани банки са им отказали, едва ли е състоятелен. Тези пари няма да решат проблемите довели до финансовото затруднение на човека – просто вместо един беден, болен, зависим и неспособен да се справя в живота човек, ще видим същия човек със същите проблеми – и плюс това обременен с невъзможни за изплащане парични дългове …
Днес видях един нещастен алкохолик, облечен сякаш е излязъл от сметище, да проси унизително пари за пиене. Ще се възползва ли от възможността да вземе микрозаем? Абсолютно. Вероятно вече го е направил. Ще му помогне ли това? Абсолютно не. Хората, които са дълбоко задлъжнели, понякога се самоубиват. Понякога стигат до престъпления – от трафик на наркотици [през кражби и обири] до държавна измяна – в отчаян опит да подобрят положението си (Десетина години отглеждахме един такъв пияница, познат ми от предишната месторабота : давал съм му пари, купувал съм му храна, а колко алкохол съм му дал, който като на "шеф" ми подаряваха, не му се знае сметката. Дадох му черно–белия телевизор и беше много доволен, че може да следи събитията. Най–напред просеше от заместник–директора. И след като той се спомина без време, се прехвърли при мен. И след като затвориха предприятието, проучил беше къде живея и ме посещаваше у дома. Но един път жена ми така го наругала, аз не съм си бил в къщи, че повече не стъпи у нас. Но обикаляше из квартала с надеждата да срещне я мен, я някой друг познат спонсор. А беше интелигентен човек, можеше за разговаряш с него за всичко. Беше учил право, но дали е завършил – не знам. Имал е и семейство, но жена му го изгонила и директорът му беше дал ключа от Учебния център, където спеше на пода. Последно обитаваше някаква изоставена сграда в района на комбината. Колежка му уреди работа – пазач. Стоял ден до пладне – докато се напил и не отишъл на работа. Друга му дала хубаво здраво яке, което продал за да си купи пиене. Нямаше и лична карта – караше си със  соцпаспорта) …
По нататък Худиев разказва за предприетите в Руската федерация мерки срещу това вредно социално явление, чиито аналог у нас са законът за фалит на физическите лица, нещо си за колекторските фирми и други неща, за които преди време бърбореше МаяМа …
"Лихварите обаче намират все повече начини да заобиколят тези ограничения. Когато от едната страна има безразсъдни (или отчаяни) хора, готови да задлъжнеят, а от другата – лихвари, щастливи да им наложат този дълг, за държавата е трудно да ги държи под око. Разбира се винаги може да се каже, че никой не е принуждавал тези бедни души да подписват договори с лихвари. Човек е длъжен да има собствена глава на раменете си. Но бизнесът трябва да предлага на хората полезни услуги – нещо което ще подобри живота им … Когато един бизнес експлоатира човешката глупост, безотговорност, неопитност, самота или отчаяние, той прилича повече на организирана престъпност, отколкото на бизнес, дори ако формално всичко произтича в рамките на закона. И точният въпрос тук не е как да се ограничи, а дали това явление изобщо трябва да съществува?! Вредата която причинява е очевидна, а единствената полза която носи, е единствено за самите лихвари", завършва разсъжденията си за бързите кредити и последствията от тази вредна за обществото търговска практика Сергей Худиев в Деловая газета «Взгляд» …


Получаваш монети – връщаш банкноти

Е, такава беше социалистическата държава – не допускаше съществуването на лихвари, на наркопласьори, на сутеньори, на комарджии, на изнудвачи и прочие обществени пройдохи … В буржоазната държава тази пасмина са герои на обществото и в услуга на крупния капитал да държи обществото в подчинение …
Особено през 90–те години, когато култивираното от социалистическия начин на живот доверие между хората все още го имаше, много хора около мен, а и въобще, пострадаха като поръчители на недобросъвестни кредитоискатели … Колега работник от предишната ми месторабота с когото живеехме в един вход, купил кафе и се натресъл в къщи при жена ми с молба да ми въздейства да му стана поръчител. Жена ми която много добре го знаеше що за стока е, отделно беше убедена че има качества и умения на ченге, а беше завършила и някакъв курс в АОНСУ, където учила и психология, го отпратила по живо–по здраво …
И един ден не след дълго, съкооператорът ми цъфна пред мен в кабинета с необходимите документи за отпускане на кредит. И аз като добродушен селски кмет му се подписах за поръчител, за което получих люта критика от семейната половинка … След време от банковия клон който обслужваше предприятието ни, получавам писмо в което на основание закон, член и прочие, от мен в качеството ми на главен счетоводител се изисква да удържам от заплатата си и превеждам по посочената в писмото сметка посочената пак там сума за сметка на кредитополучателя, чиито поръчител съм …
Е, на другия ден в банката ми се извиниха за допуснатото недоглеждане и повече не са ме закачали за това … А жена ми като срещнала недобросъвестния длъжник му рекла : Слушай, да си погасяваш заема, че мъжът ми ще те гръмне, да знаеш! Толкова, повече нищо не знам за случая. А не съм се и интересувал.
"Добре! Дори бих казал : Отлично!
Но защо [авторът на статията] се ограничава само до организациите за микрофинансиране? Може би да се забранят и банките? Няма такова желание?
Разбира се прочетох внимателно статията и "отбелязах" аргументите на автора "в полза" на банките. Но обърнете внимание, че авторът прави разлика между лихварство и банково дело. Изглежда че авторът или не разбира, или игнорира същността на банката. Същността на всяка дейност по отпускане на пари не е да "дава", а да "взима". И винаги с процент +. Разликата между лихвар и банкер според автора, е лихвеният %. Може да се съгласим с него донякъде по този въпрос. Ако си припомним обаче известното изречение на Томас Джоузеф Дънинг, че "при 300 % няма престъпление, на което той [Капиталът] да не се реши – дори с риск да увисне на бесилката", се оказва че разликата между банка и лихвар не е лихвеният %, а в това докъде са готови да стигнат лихварят и банката заради печалбата.
Авторът прави аналогии между лихвар и банкер, наркодилър и хлебар. Е, и за това е прав. Историята познава многобройни примери за незаконна и полулегална дейност, която се превръща в трамплин за успешна легална дейност. Най–добрият пример : потомъкът на контрабандисти Джон Фицджералд Кенеди. Това е същността на термина "първоначално натрупване на капитал". Може би в бъдеще собствениците на фирмите за микрокредити ще се установят и ще се заемат с нещо по–полезно. Може би. И затова ще си затворим очите за миналото им? Точно както си затворихме очите за приватизацията през 90–те години и хазартната зависимост през 2000–те. Собствениците на фирми за "бързи кредити" ще спечелят достатъчно пари, за да "влязат в политиката" и да поемат кормилото на страната. И така страната ще се управлява от довчерашните лихвари.
Авторът е представен във «Взгляд» като богослов. Ако споделя Христовото учение, ще се съгласи с апостол Павел в твърдението му че "… няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени" (Послание на Свети Апостол Павла до римляни – 13:1). Но чакайте! Дали властта на лихварите е от Бога? Подтикът за разпятието на Христос е конфликтът му с лихварите. Неговите проповеди никога преди това не са предизвиквали такава враждебност [както от страна на търговците от храма, които Исус както казват в Новия завет евангелистите, изгонил от храма : И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на меначите и пейките на гълъбопродавците; и казваше им : писано е : "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп (от Матея свето Евангелие 21 12:13].
Авторът предлага "ограничаване" на лихварите. И аз съм напълно съгласен с това. Но се разминаваме с автора относно степента на това "ограничение“, тъй като не виждам разлика между лихвар и банкер. Единствената разлика между тях е размерът на печалбата им. Печалбата с течение на времето се превръща в капитал, който става основа на [икономическата и съответно на политическата] власт", коментира bigfun bigfun …
У нас най–ниското ниво в икономиката което владее натрупания от борчетата през 90–те години капитал, е хазартът, "бързите кредити" и заложните къщи. Там са и най–слабите, елементарни и уязвими "бизнесмени". Които и най–лесно ще станат сговорчиви. И затова от там следва да започне "непоносимост(та) към корупционния, олигархичен модел, в който съучастват всички български партии от статуквото", както и "решителни(те) действия […] за демонтаж на олигархичния модел и укрепване на държавността", с което борбата за "освобождаване на бизнеса от олигархичния рекет", "с олигархията … [за] … намаляването на неравенството" и за "подобряване на ежедневието на всеки български гражданин : по–високи доходи, по–качествено и достъпно образование и здравеопазване, качествена инфраструктура и околна среда, повече сигурност" ще е успешна …
И тогава Площадът повече няма да ражда "обществен консенсус анти–мафия". Нали така?!

https://vz.ru/opinions/2026/3/23/1401814.html
https://vz.ru/news/2026/2/23/1396894.html
https://en.wikipedia.org/wiki/Thomas_Dunning
https://progresivnabulgaria.com/api/view/program-pdf#page=7

© Красимир Говедаров, Главен експерт

.. и му дадоха! Добре че тук още дават при съответната лихва. Откраднеш мерцедес-два, върнеш си заема честно и почтено. Христос е имал (само) малък сблъсък- колко по-сериозно е положението на Тангра, защото тия негодници разпродават Неговата Природа, а Той се чуди с какъв нов катаклизъм да ги прогони! Ако го пипнат обединени попове, ченгета, политици-атлантици: тежко му!

За мен въпроса с всякакви кредити е ясен. Вземеш ли от чужда кесия /да не изброявам/, разваляш братство, приятелство... дослука.
Оправяй каквото можеш сам, като вълка.
:-)))

„Вземи сега! За пет минути!“ – гласът на дявола шепти,
но в тези „бързи“ милиони една горчива кръв пламти.
Не е кредит това за утре, не е за хляб или мечти,
това е примка за врата ни, която бавно се затяга, уви.

Богословът право казва – в храма Исус не издържа,
изхвърли масите на тези, що трупат върху чуждата лъжа.
Че банкерът и лихварят – двама братя по венец,
единият е с бяла риза, а другият е чист крадец.

Даваш монети днес с усмивка, но връщаш утре своя мир,
лихвата не знае милост, тя е безкраен, зъл пир.
Заробват болния, сакатия, човека в тежък час,
и пият силите на слабия, без свян и без укор в глас.

Поклон за думите, Красимире, за този важен, смел анализ,
че без морал и без държава – животът е един фалиран оазис.
Не вярвайте на бързи леснини, на златни планини от прах,
че истинският капитал е... да си легнеш вечер ти без страх!

Великият комбинатор, този идеен борец за парични знаци, който чете, тачи и уважава наказателния кодекс, ряпа ще яде с неговите четиристотин честни начина за отнемане, измъкване или задигане на пари, в които грабежът не влиза. Днешните финансови, политически и прочие комбинатори са пригодили законите и системата към себе си.

Не всички са така решителни като теб да се простират според чергата си.

Поздравления за поетичното тълкуване на въпроса. "да си легнеш вечер ти без страх" – рецепта за щастлив живот.

Все пак при банките има правила, които са по-строги... Бързите заеми са въдици за комарджии...
Не обичам да живея назаем...

Засега без банки не може. А за "бързи" малки суми, навремето в предприятията имаше Взаимно–спомагателни каси (ВСК), които решаваха този проблем.

Аз не за мен, за хората мисля.
:-)))

Ехе, и ти като политиците – за хората.

Жена ми работеше известно време в Балкантурист и уреди за двамата екскурзия до Виена, в едната посока с кораб! 400 лева взех заем от ВСК Уредих ги веднага Но трябваше и съгласие от директора Беше в отпуск, а заместникът му- парашутист Категорично отказа да ми подпише Щял съм да избягам, нямало да си жертва кариерата за мен Нищо не помогна
Господ се намеси Както отивах към телефона, да кажа на жена ми, че отпадам по луди причини , насреща жената от личен състав!- Какво има- видът ми ме е издал! Като разбра, ядоса се, взе документите и го накара да подпише!
Та ВСК беше голяма работа!

Да, ВСК беше голяма работа! Като започнах работа, моята колежка завеждаше касата и веднага ме приобщи. Дадоха ми и 200 лева да си купя електрически маслен радиатор "Вега", който още ползвам. В нашето предприятие административното ръководство нямаше отношение към ВСК–та.