09.08.2023г.

     Често безработни или изнемогващи на нискоквалифицирани длъжности, лекарите, избягали от руската инвазия, са принудени да се изправят пред трудна дилема : да видят, че уменията им остават неизползвани, или да се върнат при войната.
Възпрепятствани от езикови бариери и тежък процес на повторно сертифициране – доктор Самер ал–Шейх цитира формуляр за кандидатстване от 800 страници, който трябва да попълни – много лекари, напуснали Украйна, са се отказали да работят в медицината, казват защитниците на бежанците. Вместо това висококвалифицираните медицински специалисти често приемат ниско квалифицирани работни места, само за да се справят с живота.
Андрю Гедес, директор на Центъра за миграционна политика към Европейския университетски институт във Флоренция, Италия, казва, че не е необичайно високо квалифицираните бежанци да се борят да намерят работа, съответстваща на техните умения. "Без възможността за смислена заетост, вие сте почти изпратени на полето", казва той.
Има дори термин за това, добавя Андрю Гедес : "Разхищение на мозъци".
В месеците след началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022–ра година, онлайн таблата за работа в цяла Европа бяха пълни с хиляди оферти за украинските бежанци; правителствата премахнаха визовите изисквания, за да улеснят намирането на работа. Но една година по–късно за много украински професионалисти пътят към интеграцията е по–дълъг и по–разочароващ, отколкото са очаквали.
Доктор Роман Крег, президент на Украинската медицинска асоциация на Обединеното кралство, група за подкрепа и застъпничество, признава, че възстановяването на кариера като лекар в Британия е изключително трудно.
"Перспективата за работа тук не е непосредствена и много лекари са били неуспешни", казва той и добавя : "Може да отнеме години".
Според оценки на ООН около 47 процента от осемте милиона бежанци от Украйна имат университетско или друго висше образование. По–голямата част от украинските бежанци, включително медицински специалисти, са жени, около 90 процента, според Съвета на ООН по правата на човека. Много от тях са придружени от деца, избягали с тях.
Доктор Светлана Садова, кардиолог и самотна майка на 16–годишни близнаци, прекара две десетилетия в лечение на пациенти, засегнати от катастрофата в Чернобил през 1986 година. Това е цял свят далеч от най–скорошната ѝ работа – търкане на чинии в кухнята на ресторант в покрайнините на Лондон за около 12 долара на час.

Доктор Светлана Садова работи върху своето резюме през април в библиотеката в Меофам, Англия, където е отседнала благодарение на спонсори. Тя е кардиолог, но наскоро беше назначена да мие чинии в кухнята на ресторант за около 12 долара на час

"Как можах да попадна в такава безнадеждна ситуация?", пита се 45-годишната доктор Светлана Садова. "Имах добър живот в Украйна", добавя тя. "Ако не бях отговорна за децата си, вероятно вече щях да се върна обратно".
До края на повечето смени в ресторанта, казва тя, не може да усеща ръцете си. Почасовата ѝ заплата едва стигаше да изхрани семейството си, камо ли да повика такси до селото в Югоизточна Англия, където тя, нейните близнаци и майка ѝ живеят при приемно семейство. Вместо това, без удобен обществен транспорт, тя често изминаваше две мили по тъмно пеша.
По тази причина наскоро тя напусна тази работа и отново е безработна.
"Някои хора ми казват, че съм силна", казва тя, ридаейки. "Но ми писна да бъда силна"

Повече от година тя многократно обикаля болници, за да раздава свои автобиографии, но по думите ѝ никой не ѝ се е обадил. Понякога разочарованието я надвива.
Някои украински лекари вече са взели решение да се върнат у дома. Международната организация по миграция изчислява, че 5,6 милиона души, избягали от Украйна, са се завърнали – главно по–възрастни хора, които са се борили да се приспособят в чужбина.
Дори за по–младите медици, избягали от руската инвазия, може да е трудно да намерят подходяща работа.
24–годишната Диана Беляева казва, че мечтае да стане семеен лекар. След 8 години работа в Националния медицински университет "Богомолец" в Киев, столицата на Украйна, тя взе последните си изпити дистанционно от Швеция миналото лято.
Сега живееща в Дънди, Шотландия, госпожа Беляева казва, че се е борила да намери работа, която отговаря на нейния опит. Единственият вариант беше работа като здравен асистент, но това означаваше най–вече да чистя след други медици, споделя тя.
"Наистина е поразително", казва Беляева. "Защо прекарах толкова много време в учене, като  сега трябва просто да сменям бельото на болничните легла?".
Тя се тормози всеки ден заради решението си да напусне Украйна.
"Ние сме лекари и сега трябва да молим за пари от правителството", казва тя. "Чувствате, че правите нещо нередно в живота си".
Въпреки неуспехите, госпожа Беляева казва, че все още има надежда и остава решена да изгради кариера като лекар в Британия.
"Искам да се издължа на тази страна", казва тя.
След като бяга от войната в Ирак на 16–годишна възраст, доктор Самер ал–Шейх изгражда живота си в Украйна като хирург–травматолог, печелейки възхищение от работата си в Градската клинична болница в Харков, дори когато руските снаряди започнаха да падат.
След като напуска Украйна през март 2022–ра година, той отново е бежанец, този път в Британия, борейки се да започне наново със семейството си, но не може да намери медицински пост, съизмерим с неговите умения.

33–годишният доктор Самер ал–Шейх в дома си в Лондон : "Ако бях сам, нямаше да напусна Украйна", казва той. "Но жена ми ме помоли да помисля за дъщеря ни"

Той казва, че отишъл в центъра по труда и им казал, че има три специалности. "Поканиха ме да дойда на трудова борса, така че взех всичките си дипломи и отидох", казва той. "Но беше като лоша шега".
"Предложиха ми работа като чистач в болницата", негодува той.
Той отваря един шкаф и вади малка кутия, пълна с хирургически инструменти, след което ни обясни какво представлява всеки инструмент. Но аз вече нямам никаква полза от тях, каза той, като прибра безполезната кутия.
Засега съпругата му, която самата е кардиолог, пече и продава сладкиши, за да помогне на двойката и тяхната 8–годишна дъщеря Далия. Тяхната седмична държавна издръжка от 300 паунда, около 370 долара, не е достатъчна, за да оцелеят, каза той, но остава благодарен на Британия. От балкона му се развява знаме, посветено на коронацията на крал Чарлз III (?).

https://www.nytimes.com/2023/07/08/world/europe/doctors-ukraine-war-refugees-uk.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Такааааа! Ама когато тероризираха Донбас 8 години, когато техните бандити избиваха деца и жени в Донецк/още избиват/, тези хуманни доктори си траеха! Е, сега войната дойде и на тяхната улица! Гадно, нали!

Ти видя ли кой е избивал жени и деца в Донецк, бе Божинка? Донецк не е ли част от Украйна? Много е лесно да обвиниш някого и да пратиш танковете. Като Хитлер в Полша. Точно това направи и Путин в Украйна.

На последния доктор цитираното знаме не се вижда, незначителна подробност.
Англосаксонската здравна система, в която сме и ние, е отречена в три четвърти от света.
Сновеш между лични, специалисти и аптеки докато ти се завие свят. Това е семпло обяснение на системата.

Така беше, траеха си.

А ти видя ли, че Владимир Путин закусва с украински пеленачета, а?
ДНР и ЛНР се възпротивиха на установения с преврат нацистки режим в Украйна и фактически се отделиха от страната. А за гоненията на руснаци преди преврата, какво ще кажеш? Магаре с капаци си ти.

Вижда се знамето, вижда. Виси от дясната му страна или май го държи в ръцете си.
Кралят Чарли 3 да му даде работа.

Радърс, или как се чете, де го чукаш, де се пука.

Извинявай, прав си. Взех лупата и го видях.
Толкова признават източната медицина.

И викаха - кой не скача, е москал! Нещо като нашето - кой не скача е червен! По схемата за цветни революции! И нагъваха курабиите на Нуланд! Сега дъвчат само първите три букви от тези курабии и реват! Простотиите, опорните точки на радърчето няма да коментирам!

Тоя отворко се има за голям умник.

Жалко за хората!...

Няма за какво да се извиняваш. И аз не го видях от първия път.

Вярно че и те скачаха. Дали от нас го прихванаха?

Наистина са за съжаление, завалиите.

разбрах, че вместо работа в клиника - ТОВА ме чака, издухах няколко зелени хилядарки с кака Франсин -па живо-здраво, пак у дома, на топло. Не сбърках.

Никой не размита за нас в чужбина.

Така бяхме и ние, лекарите в България, преди да ни приемат в ЕС. Като че ли от това зависи какво умееш.... Между другото единствено в САЩ има еднакво отношение към висшистите, не и лекари, примерът е неудачен, но системата на лични лекари е сходна с английската, но не са ДЪРЖАВНИ. В смисъл, ако кандидатстваш за работа и преценят, че цензът ти е над изпитващите те, те пращат при шефовете за да те използват по предназначение. В Англия явно просто нямат дефицит на лекари в момента. А огледалната страна е у нас - никой не иска да го малтретират за това, че помага. И всеки преценя дали си струва да еквилибрираш цял живот между изучено, отговорност и "благодарност"...