13.04.2023г.

     "Глобалната банкова криза отваря нова ера за капитализма", пишат Джон Микълтуейт и Ейдриън Уулдридж в Bloomberg

"Нарастващите цени карат Европа да преосмисли принципите на капитализма", пише пък в «Деловая газета «Взгляд» Валерия Вербинина.
Микълтуейт и Уулдридж започват статията си почти като произведение на художествената литература : Има малко по–добри места за разглеждане на последните няколко дни на банков хаос от малка стая, скрита във финансовия район на Единбург – недалеч от мястото, където някога е живял кръстникът на свободните пазари Адам Смит. Библиотеката на грешките е посветена на катастрофите на капитализма : можете да видите риза, подписана от Ник Лийсън, измамният търговец, който срина Barings Bank, и портрет на легендарния американски измамник Чарлз Понци. Стари вестници обявяват отдавнашни спасителни мерки на правителството, докато рафтовете стенат от томове като "Къде са яхтите на клиентите?".
Регулаторите създават нова криза, опитвайки се да се борят с последната; безстрашни финансисти на свободния пазар, внезапно откриващи предимствата на държавната намеса; класови воини (които предсказаха 10 от последните три банкови колапса), твърдящи, че капитализмът е несправедлив, мъртъв или и двете, описват финансово–икономическата обстановка в западния капиталистически свят авторите.
Правилата на финансите ще се променят, убедени са Микълтуейт и Уулдридж. Защото историята на финансовото регулиране е основно история на управлението на кризи. Което означава, че сега буржоазният капиталистически свят е изпаднал в криза.
И саркастично описват Silicon Valley Bank (SVB) така : SVB изглежда все повече като мъжки клуб с лек пристъп на социална отговорност. Но дори и да бе лидер в социалното равенство, нейните банкери със сигурност можеха да намерят няколко минути, за да проверят пазара на облигации; модерната банка в Сан Франциско е останала без главен директор по риска в продължение на седем месеца, но въпреки това е намерила енергията да се похвали с рекорда си по въпросите на екологията и ЛГБТК.
Но преструктурирането на финансите този път щяло да е по–малко чрез въвеждането на нови правила, като създаването на Федерален резерв и Регламентите на Глас–Стийгъл в миналото, а повече като по–дълбока промяна в политическия начин на мислене : приемане на меркантилистка форма на финанси – нещо, от което Адам Смит би се отвратил, пишат те.
Може да се плъзгаме към нова форма на финансов капитализъм, в самите банки акцентът за момента бил по–скоро върху оцеляването, отколкото върху революционните идеи и май ще трябва да се върнем обратно към основите, разсъждават авторите, но дума не отварят за отричане и отменяне на капиталистическата обществено–икономическа формация. Защото са убедени, че силата на свободния пазар се крие в неговата изобретателност и гъвкавост.
Обясненията им за причините за кризата се въртят все около технически причини : ниските лихвени проценти или високите лихвени проценти [на централните банки], рискови борсови спекулации, лошото управление на банките и прочие. Същото е и относно мерките, които следва да се предприемат : подобряване управлението на банките [истинският дебат отново ще бъде дали има по–добър начин за управление на тези банки],  ще има някои нови правила, промяна в начина на мислене (?) [Действията на регулаторите през последните няколко седмици може и да не са били приемливи за Адам Смит, но щяха да доведат до усмивка у Жан–Батист Колбер, министър на финансите на Луи XIV и баща на дирижизма (dirigisme). Идеята, че финансите са ръка на държавата, се завръща – и глобалното банкиране вероятно ще бъде прекроено от това], предполагат авторите.
Цитират управителят на Банката на Англия по време на кризата от 2008 година Мервин Кинг, който казвал, че капиталистическите компании са глобални в живота и национални в смъртта – винаги очакват националните си правителства да ги спасят, ако нещата станат трудни.
Бедата за капитализма е, че и националните правителства изнемогват и са неспособни да се справят с икономическата криза (инфлация, безработица, фалити) и социалните вълнения.
И описаните в "Империализмът като най–висок стадий на капитализма" фактори са налице :
– Първо, монополът израсна от концентрацията на производството : производството от Западна Европа, особено от Германия, все повече се концентрира в САЩ;
– Второ, монополите доведоха до усилено заграбване  на най–важните източници на сурови материали : наблюдава се особено в златодобива и нефтодобива;
– Трето, монополът израсна от банките. Конкретно за банките Микълтуейт и Уулдридж пишат : Петте най–мощни банки на Запада са до една американски – JPMorgan Chase & Co, Goldman Sachs Group Inc, Morgan Stanley, Bank of America Corp и Citigroup Inc. Това е сравнително ново състояние (през 1980 година само две от 10–те най–големи банки в света бяха базирани в САЩ);
– Четвърто, монополът израсна от колониалната политика. Към многобройните «стари» мотиви на колониалната политика финансовият капитал прибави борбата за източници на сурови материали, за износ на капитал, за «сфери на влияние» – тоест сфери на изгодни гешефти, концесии, монополистически печалби и прочие – най–после за стопанска територия изобщо. Е, и България попадна в тази "стопанска територия изобщо", в която се раздават концесии на чуждестранни компании, осъществяват се гешефти и монополистически печалби.
"Империализмът е навечерие на социалната революция на пролетариата. Това се потвърди от 1917 година насам в световен мащаб", пише в Предговора към френското и немското издание от 1920–та година на очерка си Ленин.
А какво е Социалистическа революция? "Комунизмът се отличава от всички предишни движения по това, че извършва преврат в самата основа на всички предишни отношения на производство и общуване", пишат Карл Маркс и Фридрих Енгелс в "Немска идеология".
Коренна промяна в производствените отношения – това прави Социалистическата революция.
Само че "Отличителна черта на комунизма е не премахването на собствеността въобще, а премахването на буржоазната собственост", обясняват двамата класици в "Манифест на комунистическата партия".
А какво прави днес капиталистическата държава? – бърка в джигера на капиталистическите обществени отношения : "Замразете цените на някои основни продукти". Представители на местни организации за защита на потребителите се обърнаха към белгийското правителство с такова искане – като го призоваха да копира практиката на някои други европейски страни. Каква е причината за подобни експерименти, напомнящи реалността от съветската епоха?
Защото в условията на продължителна икономическа криза и рекордна инфлация изведнъж се оказа, че пазарните отношения не само решават проблеми, но и създават проблеми.
В тихата Белгия бият тревога : инфлацията в супермаркетите, където се снабдява по–голямата част от населението на страната, през март за първи път в историята надхвърли 20% и възлиза на 20,6%. Организацията за защита на потребителите Test Achats внимателно изчисли средните цени и ги сравни с предходни години. И резултатът беше разочароващ, пише пък Валерия Вербинина и посочва конкретни числа за конкретни стоки.

Служител в супермаркет в Брюксел сменя етикетите на цените 

"Ние отново молим правителството да въведе антиинфлационна кошница по подобие на тази, която съществува във Франция, за да замрази цените на някои основни продукти", казва Джули Фрере, говорител на Test Achats.
Какво ще молите, че?! Грабвайте бухалките и на площада.
"Повишаващите се цени на храните в супермаркетите, както и енергийната криза, показват, че златният век на консуматорството е приключил. Мисленето, че цените на храните ще паднат, е илюзия : те ще останат високи дълго време и колкото повече, толкова повече …
Бедните семейства харчат значителна част от бюджета си за храна и това увеличение на цените ги удря най–тежко. Решението може да бъде да промените хранителните си навици. Така че няма смисъл да купувате вече измита маруля, защото струва три пъти повече от обикновената маруля", отбеляза икономистът Филип Дефе.
Да де, ама като купиш немита маруля, трябва пък в къщи да я измиеш, което също е разход.
А консумирането на немити марули може да те вкара в болницата или даже в гроба.
В Гърция антиинфлационната кошница беше създадена не от самите търговски вериги, а и от правителството, тъй като доходите в страната са едни от най–ниските в еврозоната.

В гръцките магазини има, не е като да няма стоки. Ама гърците нямали пък пари. А бе, грък без пари – нещо не ми се много вярва

В Испания правителството, изправено пред нарастващите цени, реши напълно да премахне ДДС върху основните храни, включително хляб, мляко, плодове и зеленчуци. Подобен план беше приет и в Португалия, допълнен със субсидии.
В Германия увеличението на цените на храните между февруари 2023 година и февруари 2022 година е средно с 21,8% … В същото време правителството на Олаф Шолц не си направи труда да ограничи цените (с изключение на цените на електроенергията, които ограничи силно), но повиши заплатите с 5%. Последното обаче се случи едва след като Германия беше разтърсена от мегастачка, чиято основна причина беше същата инфлация.
Когато кризата със слънчогледовото олио удари Европа миналата пролет, западните супермаркети бяха строго регулирани, като се продаваха (съвсем по съветски образец) само по няколко бутилки на човек. И никакви закони на пазара не попречиха да се придържат към тази мярка толкова дълго, колкото беше необходимо, защото обстоятелствата го диктуваха.
Така че на пазарът, за който постоянно говорим, че е пазар за когото и да е, правителството няма да му позволи цените на чувствителните позиции за широките маси да растат неконтролируемо. Когато е необходимо, то ще се споразумее с търговските вериги и цените ще бъдат замразени, данъците ще бъдат отменени и ще бъде въведено разпределение, заключава Валерия Вербинина.
Разпределение!? А разпределението има друга причина – недостиг на определени продукти.

Дълбоко замислена потребителка преоценява принципите на капитализма пред празен рафт

https://www.bloombergtv.bg/a/4-analizi/116610-globalnata-bankova-kriza-otvarya-nova-era-za-kapitalizma
https://www.marxists.org/bulgarsky/lenin/works/5toma/T4/Lenin4.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T3/BKP50-3.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T4/BKP50-4.pdf
https://vz.ru/world/2023/4/9/1206769.html
https://www.7sur7.be/belgique/l-inflation-dans-les-supermarches-depasse-pour-la-premiere-fois-les-20-selon-test-achats~a6dd8650/?referrer=https%3A%2F%2Fwww.google.ru%2F&referrer=https%3A%2F%2Fvz.ru%2F
https://www.lesechos.fr/monde/europe/en-grece-le-panier-anti-inflation-ne-suffit-pas-a-contenir-la-flambee-des-prix-1914378
https://www.leparisien.fr/economie/hausse-des-prix-tva-zero-au-portugal-panier-anti-inflation-grec-les-solutions-de-nos-voisins-europeens-28-03-2023-BOHVQWK2KVH6FGEXB2YQKI5XOI.php
https://www.republicain-lorrain.fr/economie/2023/04/02/en-france-les-prix-de-l-alimentaire-restent-moins-chers-qu-en-allemagne

Краси , гъркът има различни от другите хора възприятия за малко и много
Когато взима пари, колкото и да са те, все са малко!
А когато дава, дори пет лепта да са, са прекалено много и плаче с глас!
Как го виждаш например в МОЛ-а, да плаща газирана вода например?
Аз го виждам облян в сълзи, да реве ,че няма пари!?

И опять Путин виноват.
:)))

Недоволният тато от тази реалност ти докога ще ми дремеш в блога и фейса от ранни зори?
Хващай се да работиш бе паразит с паразит.

А бе, не са за жалене гърците.

Мойта жена казва, че тя е виновна за всичко в къщата.
И понеже Владимир Владимирович стопанисва световната къща, логично е да носи отговорност и да понася вина.

О–о–о, рожбата на пиянска чекия, в неделя сутринта падаш курбан. Неизбежно е! Като изгрева и залеза.

Пък моята твърди обратното, трябва да е изджендърясала.
На Путин следва да му направят паметник, по-висок от статуята на свободата край н.й.
:)))

Предполагам че ти обвиняваш пряко жена си и затова тя като всяка жена – отрича.
Аз моята не я обвинявам пряко – тя сама си признава в резултат на моето поведение.
Как е?