18.01.2023г.

     На Свети Валентин през 1945 година us–американският президент Франклин Делано Рузвелт се среща със саудитския крал Абдул Азиз Ибн Сауд на борда на us–американския крайцер "USS Quincy". Това беше началото на един от най–важните геополитически съюзи за последните 70 години, в който сигурността на САЩ в Близкия изток се разменяше срещу петрол, фиксиран в долари.
Но времената се менят (уви, за жалост на тези, чието време изтича) и 2023 година може да бъде запомнена като годината, в която тази голяма сделка започна да се разпада и губи значение, когато се оформи нов световен енергиен ред между Китай и Близкия изток 

Докато Китай от известно време купува нарастващи количества петрол и втечнен природен газ от Иран, Венецуела, Русия и части от Африка в собствената си валута, срещата на президента Си Дзинпин с лидерите на Саудитска Арабия и Съвета за сътрудничество в Персийския залив през декември отбеляза "раждането на петроюана", както анализаторът на Credit Suisse Золтан Позар информира в бележка до клиентите на банката.
Според Позар "Китай иска да пренапише правилата на глобалния енергиен пазар" като част от по–големи усилия за дедоларизиране на така наречените страни от БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай и много други части на света след превръщането от Съединените щати на доларовите валутни резерви в оръжие след началото на СВО на Русия в Украйна.
Какво означава това на практика? Като за начало, много повече търговия с петрол ще се извършва в юани. Си обяви, че през следващите три до пет години Китай не само ще увеличи драматично вноса от страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC), но ще работи за "всеизмерно енергийно сътрудничество". Това потенциално може да включва съвместно проучване и производство на места като Южнокитайско море, както и инвестиции в рафинерии, химикали и пластмаси. Надеждата на Пекин е, че всичко това ще бъде платено в юани на Шанхайската борса за петрол и природен газ още през 2025–та година.
Това би отбелязало огромна промяна в световната търговия с енергия. Както посочва Позар, Русия, Иран и Венецуела представляват 40 процента от доказаните петролни запаси на ОПЕК+ и всички те продават петрол на Китай със сериозна отстъпка, докато страните от GCC представляват други 40 процента от доказаните резерви. Останалите 20% са в региони в руската и китайската орбита.
Тези, които се съмняват във възхода на петроюана и отслабването на базираната на долари финансова система като цяло, често посочват, че Китай не се радва на същото ниво на глобално доверие, върховенство на закона или ликвидност в резервната валута, както САЩ, правейки други държави малко вероятно да искат да правят бизнес в юани.
Може би, въпреки че петролният пазар е доминиран от страни, които имат повече общо с Китай (поне по отношение на техните политически икономики), отколкото със САЩ. Нещо повече, китайците предложиха нещо като мрежа за финансова сигурност, като направиха юана конвертируем в злато на златните борси в Шанхай и Хонконг (въвеждане на златен стандарт на китайската валута).
Въпреки че това не прави ренминби заместител на долара като резервна валута, търговията с петроюани все пак има важни икономически и финансови последици за политиците и инвеститорите.
От една страна, перспективата за евтина енергия вече примамва западните индустриални предприятия в Китай. Помислете за неотдавнашния ход на германската BASF да намали основния си завод в Лудвигсхафен и да прехвърли химическите операции в Джандзян. Това може да е началото на тенденцията, която Позар нарича "от фермата до масата", при която Китай се опитва да улови повече местно производство с добавена стойност, използвайки евтина енергия като примамка. (Редица европейски производители също увеличиха работните места в САЩ поради по–ниските разходи за енергия там).
Петрополитиката идва с финансови рискове, както и с положителни страни. Струва си да си припомним, че рециклирането на петродолари от богатите на петрол нации в развиващи се пазари като Мексико, Бразилия, Аржентина, Заир, Турция и други от американските търговски банки от края на 70–те години нататък доведе до няколко дългови кризи на нововъзникващите пазари. Петродоларите също така ускориха създаването на по–спекулативна, подхранвана от дългове икономика в САЩ, тъй като банките, затрупани с пари, създадоха всякакви нови финансови "иновации", а притокът на чужд капитал позволи на Съединените щати да поддържат по–голям бюджетен дефицит.
Тази тенденция сега може да започне да се обръща. Вече има по–малко чуждестранни купувачи на американски държавни облигации. Ако петроюанът тръгне, това ще подхрани огъня на де–доларизацията. Контролът на Китай върху повече енергийни запаси и продуктите, произлизащи от тях, може да бъде важен нов фактор за инфлацията на запад. Това е проблем с бавно изгаряне, но може би не толкова бавно, колкото си мислят някои участници на пазара.
Какво трябва да направят политиците и бизнес лидерите? Ако бях главен изпълнителен директор на мултинационална компания, щях да се стремя да регионализирам и локализирам възможно най–много производства, за да се предпазя от многополюсен енергиен пазар. Също така бих направил повече вертикална интеграция, за да компенсирам повишената инфлация във веригите за доставки.
Ако бях политик от САЩ, щях да мисля за начини за увеличаване на производството на шисти в Северна Америка в краткосрочен до средносрочен план (и да предложа на европейците отстъпка за това), като същевременно ускоря зеления преход. Това е още една причина, поради която европейците не трябва да се оплакват от Закона за намаляване на инфлацията, който субсидира производството на чиста енергия в САЩ. Покачването на петроюана трябва да бъде стимул както за САЩ, така и за Европа да се откажат от изкопаемите горива възможно най–бързо.
Ще се откажат, зер. Ще разчитат на тоя дето духа. Петролът не е само източник на енергия, петролът е и суровина за химическата промишленост.
Световната търговия с петрол се дедоларизира бавно, но сигурно, констатира The Financial Times.
Рана Форухар в The Financial Times

https://www.ft.com/content/d34dfd79-113c-4ac7-814b-a41086c922fa

Краси, от новости в световния ред и от взиране в далечното бъдеще имаме само една полза-остаряхме, а хайр не видяхме?
Приказки, приказки..
Както са установили още римляните, думите отлитат и нищо не остава от тях!
Печели само часовникът Той си върви, без да се млияе от тях!

хубав ден!

Животът е в настящето.

Да, няма вчера и утре, има само днес.
Има една книга "Новият световен ред и неговия край", в момента не си спомням автора.
Е ми края му дойде.
:)))

Дойде краят на една обществено–икономическа формация – капитализмът. Човечеството продължава да си живее.