Австралия все повече се превръща в инструмент на наглосаксонската политика за изиграване на Индия и Китай.
През ноември най–старото и популярно индийско англоезично издание The Times of India съобщи : Индия разширява строителството на военни инсталации и съоръжения по цялата гранична линия  с Китай, която е дълга почти 3500 км.
Приоритетното направление за инженерните войски на индийските въоръжени сили е изграждането на стратегически тунели, пътища и мостове на границата с Китай : "Към днешна дата в зоната на военния конфликт с Китай в планините на Ладак са построени модулни казарми за 22 000 военнослужещи, съоръжения за настаняване на 450 танка и гаубици, нови летища и хеликоптерни площадки", посочва вестникът.
На 28 ноември на полигона Махадан в Раджастан (Mahajan Field Firing Ranges), близо до границата с Пакистан, започнаха крупни съвместни военни учения "AUSTRA HIND 2022" с участието на представители на всички видове въоръжени сили на Австралия и Индия.
Официалните власти на Австралия очакват, че техните колеги от Индия носят голяма отговорност за безопасността в района и акваторията на Индийския океан, като същевременно намаляват влиянието на Пекин. Разчетът се прави и в обединяващия формат на страните QUAD, в който влизат Австралия, Индия, САЩ и Япония и който е насочен към ограничаване на влиянието на КНР в различни сфери.
Япония, в координация с партньорите на QUAD, има за цел да закупи възможно най–много ракети и да разработи свои собствени хиперзвукови оръжия. И също така да допринесе за разполагането на възможно най–много сили в региона, за да се изправи срещу Китай на сушата, в морето и в небето, като се има предвид, че този потенциален театър на операции е напълно различен от континенталноевропейския.
Китай разбира се не пренебрегва тези потенциални заплахи.
На 21 ноември Пекин проведе първия форум на високо равнище за сътрудничество за развитие "Китай – региона на Индийския океан", на който бяха поканени 19 държави. Организатор беше CIDCA (Китайска агенция за международно сътрудничество за развитие), организация, която предоставя помощ от КНР на други държави като част от проекта "Един пояс, един път".
Индия предизвикателно не беше поканена да участва във форума. Австралия пък отказа участие в събитието, въпреки че получи покана.
Самият форум може да се разглежда като стремеж на Пекин да създаде алтернативен механизъм на подкрепяната от наглосаксонците Асоциации на крайбрежието на Индийския океан (IORA, Indian Ocean Rim Association), в която Китай не е участник, а само наблюдател в разговорите.
Особено важен отговор от страна на Пекин на наглосаксонците беше посещението на Си Дзинпин в Саудитска Арабия на 7–10 декември, за да присъства на първата китайско–арабска световна среща и на срещата на върха Китай – Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Пътуването на китайския президент до арабския изток може да се превърне в едно от най–значимите събития на 2022 година. Особено ако саудитците решат, публично или мълчаливо, да преминат към плащане на петрола в юани, за което се носят упорити слухове още от март.

Последният албум на Дупнишката Мадона, включващ хит парчето с практически финансови препоръки към инвеститорите "Петродоларите в петроюани"

Преминаването към национални валути означава не само края на ерата на петродолара и началото на ерата на петроюана, но и края на наглосаксонския контрол върху значителна част от световната търговия, особено важните енергийни ресурси.
Пекин вече предприе редица стъпки в тази посока от 2018 година насам : стартира търговия с петролни фючърси за юани на Шанхайската фондова борса; беше подготвена мрежа от пристанища с двойно предназначение в Индийския океан по протежение на маршрута на арабския петрол към Китай; увеличени запаси (за период от 90 дни до 1 година) на нефт в държавните хранилища на Китай; част от търговията с Русия и Индонезия е приведена в национални валути; Руската федерация гарантира непрекъснати доставки на петрол по безопасен маршрут от Източен Сибир до Тихия океан.

Другарите Си Дзинпин и крал Салман ибн Абдулазиз ал Сауд 

Според прогнозите не само Саудитска Арабия, но и значителна част от страните от ОПЕК+ се готвят да преминат към търговия с петрол в юани. Тази версия се подкрепя например от анализатори на датската Saxo Bank, които смятат, че страните от ОПЕК, Китай и Индия ще напуснат МВФ и ще преминат към нова резервна валута, която ще бъде юанът, през следващата година. Един от резултатите от това трябва да бъде повишаване на цените на златото и загуби в бюджетите на водещите западни страни – контролираните от тях офшорни компании просто ще бъдат ликвидирани.
Както арабските шейхове, така и китайските комунисти не харесват преразглеждането на цените на енергията от страна на наглосаксонците и неотдавнашното решение за налагане на "таван на цените" на руския петрол. Това не се харесва на Пекин по политически и идеологически причини, на Рияд заради създаването на много опасен прецедент.
Сега много зависи от китайско–саудитското – в по–широк смисъл китайско–арабското – сближаване, което се основава на търговски интереси. Миналата година търговията между Китай и Саудитска Арабия възлиза на над $87 милиарда. Саудитците са най–големите износители на петрол в света, а Китай е най–големият му купувач. Рияд покрива 18% от целия внос на китайски петрол и е на първо място за Пекин. Половината китайски рафинерии имат договори със саудитската нефтена компания Aramco.
Повишеното внимание към посещението на Си в арабския изток се дължи и на влошаването на отношенията между Саудитска Арабия и САЩ. Саудитската държавна информационна агенция (SPA) вече официално нарече Китай "стратегически партньор".
Наглосаксонците, разбира се, не се канят да си тръгнат, но търканията им с Рияд дават възможност на китайците да увеличат международната си тежест.

Другарите Си Дзинпин и принц Мохамед бин Салман

Според телевизионния канал Al–Hadath Саудитска Арабия и Китай са подписали не само документ за стратегическо партньорство и план за хармонизиране на дългосрочните стратегии на двете държави (саудитската програма "Визия–2030" и китайската инициатива "Един пояс, един път"), но и десетки междуфирмени споразумения за над 30 милиарда долара.
Артьом Игнатиев

https://www.fondsk.ru/news/2022/12/10/o-gosudarstvennom-vizite-si-czinpina-v-saudovskuju-araviju-57908.html