27.08.2022г.

     "Капиталът – пише "Куотърли ревю" – избягва шума и скандалите и има плах характер. Това е вярно, но не е цялата истина. Капиталът се страхува от липса на печалба или от твърде малка печалба, точно както природата се страхува от празнотата. Но след като са налице достатъчно печалби, капиталът става смел. Осигурете 10 процента и капиталът е готов за всяка употреба, при 20 процента той става оживен, при 50 процента е положително готов да си счупи главата, при 100 процента той безскрупулно погазва всички човешки закони, при 300 процента няма престъпление, което да не би извършил, дори под страха от бесилката. Ако вълненията и раздорите ще донесат печалба, той свободно насърчава и двете. Контрабандата и търговията с роби са убедителни доказателства за това" 

Това казва Томас Джоузеф Дънинг, английски книговезец, синдикален деец и публицист, още през XIX–ти век, като Карл Маркс цитира казаното в "Капиталът" 

Това е описание и характеристика на западния и особено наглосаксонския капитализъм.
След като влязоха в перестройката почти едновременно (Съветския съюз с Горбачов и Китайската народна република с Дън Сяопин), двете страни получиха много различни резултати. Какви успехи показва китайският социализъм с капиталистически двигател?
"Аз съм бивш секретар на фабричния партиен комитет, сега собственик на фабриката, а бившият ми директор е партиен организатор", казва собственик на фабрика, която произвежда алуминиеви изделия. Такава проста трансформация, умножена по традиционното китайско доверие във властта, прави "социализма с китайско лице" доста конкурентен на западния капитализъм.
За разлика от типичния западен капиталист, китайският капиталист, колкото и пари да влага в политици, не може да диктува или да налага своята гледна точка на властите. Разбира се, той също винаги е готов да подкупи това правителство, но от 2016 година в Китай е в сила закон, според който присвояване в размер на повече от 463 хиляди долара се наказва с екзекуция.

Га гушка пачките банкноти ни рива, а като те осъдиха на смърт за това, ривеш 

Само през 2018 година (няма скорошни данни) 620 хиляди служители са били наказани за корупционни престъпления, сред които 51 на ниво министри и ръководители на провинции. Екзекуцията като гаранция за чиста съвест е валидна в Китай. Това обаче не е единствената причина цитираният по–горе собственик и директор на компанията да заяви без колебание : "Ако Партията каже да върна комбината на държавата – ще го върна".
Илюстративен пример. Най–богатият човек в Китай, чието състояние се оценява на 61,3 милиарда долара, Джак Ма напоследък беше "визитна картичка" на китайското предприемачество. Преди две години неговата финтех компания Ant Group се готвеше да стъпи на две борси едновременно – Шанхай и Хонконг. Триумфът не се състоя, тъй като няколко седмици по–рано, на среща на върха в Шанхай, Джак Ма разкритикува китайските власти, че възпрепятстват иновациите. В отговор Пекин "спря" листването на Ant Group, а самият Джак Ма изчезна от бизнес–радарите.

Джак Ма се усмихва не премерено на неподходящо място и в неподходящо време 

След конфликт с Комунистическата партия през декември 2015 година основателят и ръководител на инвестиционния холдинг Fosun International Гуо Гуангчанг, наричан китайският Уорън Бъфет, се "скри" – компанията му с активи от $115 милиарда инвестираше в Азия, Европа и Северна Америка. През януари 2016 година същото се случи с ръководителя на производителя на евтини дрехи Shanghai Metersbonwe Fashion & Accessories, милиардера Джоу Ченгджианг. През март 2020 година, точно след като публикува онлайн есе, критикуващо как китайското правителство се справя с "пандемията", строителният магнат Рен Жиканг също изчезна от пресата.
Наивно е да се доверяваме на мнението на западни анализатори, които оплакват съдбата на китайските предприемачи и твърдят, че по този начин ККП елиминира нарастващите заплахи за властта си от бизнеса. В страна, където пропастта между бедни и богати е най–дълбоката в света, само строгият (и показателен!) партиен надзор над съвестта на новобогаташите милионери, растящи като дъждобрани след дъжд, спасява страната от социален взрив. През последните 10 години Китай измъкна над 700 милиона граждани от бедността и никоя страна в света не може да се мери с това постижение на Китайската комунистическа партия 

Влиятелното англоезично списание на икономическа тематика The Economist признава : "В Китай на господин Си компаниите са събрали рекордните 58 милиарда долара в първични публични предлагания в континентален Китай досега тази година, според Bloomberg, фирма за финансова информация, в сравнение с едва 19 милиарда долара в Америка и 5 милиарда долара в Хонконг. Съобщава се, че още 1000 фирми се редят на опашка, за да станат публични. Появява се и нова кохорта от магнати. Десетте най-богати магнати в Китай са натрупали чисто богатство от 167 милиарда долара от началото на 2020 година, според данни на Bloomberg. През последните няколко седмици The Economist разговаря с няколко от новите шампиони и настроението е изненадващо оптимистично.
През този век частният сектор на Китай се превърна от изостанал в един от най–динамичните в света. Според Peterson Institute for International Economics (PIIE), американски мозъчен тръст, до 2020 година частно контролираните компании представляват повече от половината от пазарната капитализация на 100–те най-големи регистрирани фирми в Китай, в сравнение с по–малко от една десета десетилетие по–рано. В частния сектор работят четирима от всеки пет градски работници, или общо около 150 милиона. Тридесет и две частни китайски компании фигурират в класацията Fortune 500 на най–големите фирми в света по приходи, спрямо нито една през 2005 година".
През последните две години дузина новодошли в Китай, които са направили състояние, са натрупали състояние от 167 милиарда долара. Китай се стреми да стане доминиращата суперсила на 21–ви век, "от която едновременно се страхуват и се възхищават". Поднебесната империя се стреми да заеме мястото на Съединените щати.

Основателят на Nongfu знае да си държи езика зад зъбите 

Икономическият и технологичен възход на Китай е уникален. Комбинацията от социални и идеологически лостове, които позволяват на Пекин да държи своите капиталисти под контрол, също е уникална. Това е творческо приложение на марксистко–ленинското учение към специфичните и особени условия на китайското развитие, народ и общество.
Обнародван е "Планът на другаря Си" за реформа на частното предприемачество. Китайският президент призова новото поколение предприемачи "да се осмелят да започват бизнес", като обеща продължителна подкрепа за стартиращи фирми в области, които правителството  смята за приоритетни : "облачни" изчисления, чиста енергия и високотехнологично производство. Според плана на другаря Си, Пекин иска да създаде 1 милион иновативни малки и средни фирми до 2025 година, 100 000 от които ще получат статут на "нови специализирани предприятия", а 10 000 ще получат статут на "малък гигант". Статутът е съпътстван от държавно участие в уставния капитал на компанията, достъп до индустриални паркове и други предимства по отношение на капитала и достъпа до пазари и други бонуси.

Другарят Си се радва на уважението и любовта на китайският народ 

"Малките гиганти Xi" привлича инвеститори, получавайки достъп до технологични паркове като Долината на робототехниката Чжанцзян в Шанхай, където се намират 150 центъра за научноизследователска и развойна дейност, повече от 24 000 компании и 400 000 служители. Долината се управлява от местните власти.
Идеята на другаря Си е съвсем разбираема : той иска частните фирми да запълнят всички части на "веригата за доставки" около обществения сектор на икономиката, а не да се конкурират на пазара за клиенти. Служейки на обществото, помагайки на държавата, частният бизнес ще загуби ли динамиката си? Съдейки по търговския успех, едва ли.

https://en.wikipedia.org/wiki/Thomas_Dunning
https://www.fondsk.ru/news/2022/08/19/novye-zvezdy-kitajskogo-biznesa-56978.html
https://www.economist.com/business/2022/08/05/meet-chinas-new-tycoons

в който робите си знаят мястото. Но слава богу, че се сетиха да дадат и частна инициатива, та затова живнаха. Иначе лошо им се пишеше.

Пример за организирана многолюдна държава.

Открадни си от стоката, докато не са те гепили на изхода.

:)))!!

:)))!!

Е, видяхме докъде ни докара частната собственост.

Зависи, зависи. Колективният ум е по–мъдър от индивидуалния.

А при социализма принадената стойност се присвоява от партийната номенклатура...

Глупости пишеш. Не ми се разправя да ти обяснявам и да не опровергавам подробно.

Благодаря на всички коментирали!